Р Е
Ш Е Н
И Е
№2685 28.07.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2851 по описа на ПРС за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с член 415 ГПК, вр. с
член 221, ал. 2 от Кодекса на труда.
Ищецът „Айгер
инженеринг“ ООД с ЕИК *****, представляван от адв. П., е предявил срещу
ответника В.Ю.К., ЕГН ********** иск за признаване за установено между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 3114 лева, представляваща обезщетение по
чл. 221, ал. 2 КТ, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от
23.12.2019г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 21163/2019г. по описа на
РС Пловдив. Претендират се разноските по
исковото и заповедното производство.
Твърди
се, че между ищеца и ответника е съществувало ТПО, прекратено считано то ******
г. , поради дисц. уволнение на ответника. Уговорения от страните в трудовия
договор срок на предизвестие за прекратяване на ТПО бил три месеца, като
ответникът дължал на бившия си работодател обезщетение при прекратяване на ТПО
без предизвестие в размер на 3114 лева, изчислено на базата на полученото
среднодневно БТВ, умножено по броя на раб. дни за един месец.
Твърди се, че за
процесната сума била издадена заповед за изпълнение по реда на член 410 ГПК,
срещу която длъжникът възразил, с оглед на което е предявен установителен иск
за процесното вземане.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника,
с който се правят възражения за неподведомственост на спора с оглед арб. клауза
в трудовия договор, а ако съдът счете, че спорът му е подведомствен, искът да
се отхвърли като неоснователен. Твърди се, че ответникът не е извършил дисц.
нарушения, т.к. не е бил допускан до
работното си мяясто от представители на ответника, като имал уверението, че ТПО
ще се прекрати по инициатива на работодателя. Твръди се, че наложеното му дисц.
уволнение е незаконосъобразно, т.к. заповедта за налагането му не му била редвоно
връчена.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 21163
от 2019г. по описа на ПРС, се установява издаването на заповед за изпълнение на
парично задъжение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящото
производство, срещу която длъжникът е упражнил правото си на възражение и с оглед
предявяване на иска в месечния срок, същият е процесуално допустим.
От представените по делото писмени
доказателства - заверено копие от тр. договор, заповед за прекратяване на ТПО
на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ от 14.11.2019г.; известие за доставяне с №
ИД РS
4003 00E030 на
заповед и фактура, че между страните е съществувало ТПО, с уговорен срок на
предизвестие от тре месеца, което е било прекратено с издадена на 14.11.2019г.
заповед с изх. № 1553, с която на ответника е било наложено дисц. уволнение,
поради неявяването му на работа в течение на повече от два последователни
работни дни.
Съгласно член 195, ал. 3 КТ дисц.
наказание се счита за наложено от деня на връчване на заповедта на работника,
или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с
обратна разписка. Заповедта за налагане на дисц. уволнение е била изпратена с
препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на ответника по постоянния му
адрес, посочен в трудовия му договор, като пратката е върната на 12.12.2019г. с
отбелязването, че пратката не е потърсена.
Адресът, на който писмото е било доставено съвпада с посочения от ищеца
в кореспонденцията му с работодателя, като на същия адрес ищецът е получил и
пощенската пратка, с която са му били изискани писмени обяснения преди налагане
на дисц. уволнение. С доставянето на писмото работодателят е изпълнил
задължението си за връчване на изявлението за прекратяване на трудовия договор,
а последното е породило правното си действие и от този момент ТПО следва да се
счита прекратено.
За
установяване размера на дължимото и неплатено на ищеца обезщетение по делото е
изслушано заключение на допуснатата ССчЕ на вещото лице З.М., което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението на вещото
лице се установява, че размерът на обезщетението при прекратяване на ТПО без
предизвестие в хипотезата на прекратяване на ТПО чрез налагане на дисц.
уволнение, е в размер на 3114 лева, изчислено на база договорирано БТВ за един
ден от 51,90 лева за неотработени от ответника три месеца, колкото е посочения в
трудовия договор срок за предизвестие за прекратяване на трудовия договор.
Ищецът
претендира разноски по исковото и заповедното производство, като доказва да е
извършил такива в размер на 762,28 лева за исковото и 362,28 лева в заповедното
производство.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО между „Айгер инженеринг“ ООД с ЕИК *****, представляван от адв. П.
и ответника В.Ю.К., ЕГН **********, че В.Ю.К., ЕГН ********** дължи на „Айгер
инженеринг“ ООД с ЕИК ***** сумата от 3114 лева, представляваща обезщетение по
чл. 221, ал. 2 КТ, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от
23.12.2019г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 21163/2019г. по описа на
РС Пловдив.
ОСЪЖДА
В.Ю.К., ЕГН ********** да заплати на „Айгер инженеринг“ ООД с ЕИК разноски
в размер на 762,28 лева за исковото и 362,28 лева в заповедното
производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар:
Н.Н.