Решение по дело №583/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 15
Дата: 3 февруари 2022 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Жечка Николова Маргенова Томова
Дело: 20213200500583
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. гр. Добрич, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500583 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№
267098/28.05.2020 г. на Р. АХМ. Р. с ЕГН **********, от гр.Д., чрез адв.Е.В., срещу решение
№ 260342/10.05.2021 г. по гр.д.№ 745/2020 г. на ДРС, с което се отхвърля предявения от него
срещу СЮЛ. М. СЮЛ. ЕГН ********** село К., иск за заплащане на сумата от 2000 лева,
представляваща стойността на собствено на Р. АХМ. Р. превозно средство четириколесно
марка Шинерай ХИ 200 СТИИ с рег.№ ***, идентификационен номер
LXYZCML0680003125, двигател № 163FML8BO60210, цвят –син/сив, с която сума СЮЛ. М.
СЮЛ. се обогатил чрез продажба на описаната чужда движима вещ на 18.09.2017 г.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат се факти относно предаване
на собствената на ищеца вещ на ответника от трето лице - внук на ищеца, ремонтирането и
от ответника, продажбата и от него, връщането и на ищеца в повредено състояние.
Обсъждат се доказателства и се извежда извод да е доказано обогатяване на ответника от
продажбата на собствената на ищеца вещ.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна със
становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на
13.05.2021г., въззивната жалба, изпратена по пощата на 26.05.2021г. се явява подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице с правен интерес от
1
обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, поради което е допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея
оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като
волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание, но
същото е недопустимо.
С искова молба вх.№5638/11.03.2021г. Р. АХМ. Р. с ЕГН **********, от гр.Добрич е
предявил срещу СЮЛ. М. СЮЛ. ЕГН ********** от гр.Добрич, иск за сумата от 2000лева,
преставляваща стойността на собственото му четириколесно превозно средство марка
Шинерай, модел ХИ 200 с рег.№ ***, идентификационен номер LXYZCML0680003125,
двигател № 163FML8BO60210, цвят –син/сив.
В искова молба вх.№5638/11.03.2020г., уточнена с молба вх.№7796/21.05.2020г., са
изложени твърдения, че ищецът е собственик на четириколесно превозно средство марка
„Шинерай“, модел ХИ 200, с рег.№ ***, с което на 18.09.2017г. ответникът се е разпоредил.
Твърди се и, че превозното средство е отнето от владението на ищеца от внука му, че
ответникът го „взел“ от внука на ищеца ведно с малкия талон за регистрация за сумата от
200лева. След като го ремонтирал, го обявил за продажба за сумата от 800лева, а на
18.09.2017г. го продал на неизвестни лица за сумата от 700лева. В противоречие с това се
излагат твърдения за продажба на вещта от ответника на 18.09.2018г. на С.Р.К.. Излага се и,
че в резултат на образувана прокурорска проверка по повод жалба от страна на ищеца,
превозното средство е открито и върнато на ищеца потрошено и негодно за употреба. При
тези фактически твърдения е заявено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2 000лева, представляваща стойността на повреденото превозно средство, ведно
със законната лихва от датата на увреждането 18.09.2017г.
При тези фактически твърдения районния съд е приел, че е сезиран с иск за
неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД-неоснователно обогатяване от продажба на
чужда вещ, и отхвърлил иска като неоснователен и недоказан по съображения за липса на
обедняване тъй като вещта е върната на ищеца.
Исковата молба е останала нередовна и след уточненията с молба вх.
№7796/21.05.2020г., която нередовност не е констатирана и надлежно отстранена от
районния съд. Изложените в исковата и уточнителната молба фактически твърдения и
формулираното искане не дават възможност за преценка какъв точно спор се поставя пред
съда за разрешаване, тъй като не са достатъчни да обосноват нито фактическия състав на
неоснователното обогатяване, т.е. на отношения, свързани с разместване на блага без правно
основание/чл.55-59 от ЗЗД/, нито на непозволеното увреждане, т.е. на отношения, свързани с
2
виновно и противоправо причиняване на вреди/чл.45-54 от ЗЗД.
Като инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия
материалноправен спор и в изпълнение на задължението си да обезпечи постановяването на
допустим съдебен акт по съществото, въззивният съд е указал на ищеца ясно и детайлно да
изложи обстоятелствата, от които произтича вземането му в размер на 2000 лева и
отговорността на ответника за него. С оглед съдържанието на последвалите две уточнителни
молби- вх.№2688/06.10.2021г. и вх.№3033/26.10.2021г., ищеца претендира сумата от
1200лева като парична равностойност на напълно увреденото превозно средство /иск по
чл.45 от ЗЗД/, сумата от 300лева като стойност на разходи за ремонт на повредената вещ/иск
по чл.45 от ЗЗД/ и сумата от 500лева обезщетение за лишаване от ползване от вещта/иск по
чл.59 от ЗЗД/. Такива искове не са били разгледани. Обжалваното решение като
недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, следва
да бъде обезсилено и делото да се върне, за да бъде постановено решение по предявените
искове.
Тъй като спорът не се решава по същество съдът не обсъжда въпроса за разноските по
водене на делото.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №52/19.03.2013г. по гр.д.№2836/2012г.на Добрички Районен Съд и
ВРЪЩА делото на Добрички Районен Съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3