№ 111
гр. София, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Ст. Д. Д.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100604750 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 15.06.2021 г. по НОХД № 19719/2019 г. по описа на СРС,
НО, 12 състав подсъдимият ЕМ. Д. Г. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.194, ал.3 вр. чл.26, ал.1 от НК и на основание чл.78а от
НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
С присъдата на основание чл.304 от НПК подсъдимият ЕМ. Д. Г. е
признат за невиновен по част от обвиненията за извършени престъпления на
01.04.2018 г, 05.04.2018 г. и 10.04.2018 г. и съответно на основание чл.304 от
НПК оправдан.
Срещу присъдата, в срока по чл.319 от НПК, е постъпила жалба от
защитата на подсъдимия, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт като
незаконосъобразен и неправилен, в осъдителната му част и постановяване на
нов от въззивната инстанция, с което подсъдимият да бъде признат за
невиновен и оправдан по обвинението. Защитата посочва, че присъдата в
осъдителната й част, не е обоснована от събраните по делото доказателства.
Твърди се, че от запознаването с присъдата, качена в сайта на СРС, не е
налице произнасяне по обвинението по чл.197 от НК, така като е било
повдигнато с обвинителния акт. В тази връзка е налице нарушения на
материалния закон. Не е ясно и поради каква причина не е приложен чл.218б
от НК, като прилагането на чл.78а от НК не може да преодолее посочения
дефект на материалното право. Алтернативно е направено искане за връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. След запознаване с
мотивите към присъдата е постъпило допълнение към жалбата, в което се
1
твърди, че възприетата от съда фактическа обстановка е лишена от
доказателствена основа. Не е направен дължимия анализ на показанията на
свидетеля П. и писмените доказателства, както и с заключението на
експертизата. Формален е подхода и към показанията, дадени от свидетеля К..
В мотивите не се изяснява как констатираните в ССчЕ липси се отнасят до
конкретни дати. В допълнението е посочено, че се поддържат и изложените в
първата жалба съображения за допуснати нарушения на материалния закон.
В разпоредително заседание въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК,
е преценил, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по
делото не се налага събиране на доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на
подсъдимия – адв. Г., счита, че първата инстанция е извършила
неравностойна и незадълбочена преценка на доказателствата по делото, като е
основала изводите си единствено на гласните доказателствени средства.
Прави анализ на събраните по делото доказателства и намира, че
заключението на изготвената ССчЕ опровергава приетото от районния съд за
възможността на инкриминианите дати подсъдимият да е отнел вещите,
предмет на обвинението. Пледира за наличие на неяснота в правните изводи
на съда, както по отношение на периода от време, така и относно
квалификацията на деянието и изразява недоумение по отношение на вида на
крайния съдебен акт. Моли съда да отмени обжалваната присъда и да
оправдае изцяло подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Представителят на СГП моли съда да потвърди присъдата като
правилна и законосъобразна. Намира, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява авторството на подсъдимия в
извършване на инкриминираното деяние, а заключението на ССчЕ е относимо
единствено към стойността на инкриминираните вещи, но не и към
виновността на лицето. Изразява становище, че с оглед повдигнатото
обвинение и наличието на предпоставките за приложение на чл. 78а от НК,
съдът е следвало да се произнесе с решение.
Подсъдимият Г., в лична защита, поддържа казаното от защитника си. В
предоставеното му право на последна дума заявява, че не е вземал нищо и
моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна и за връщане на делото на СРС за ново
разглеждане по следните съображения:
Производството пред първата инстанция е образувано по внесен от СРП
обвинителен акт, с който ЕМ. Д. Г. е обвинен в престъпление по чл. 197, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че за периода от 01.04.2018 г.
до 10.04.2018 г. в гр. София, магазин „М.С. 2“, находящ се на бул. ****, в
условията на продължавано престъпление - с три деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, отнел чужди движими
вещи - 26 стека цигари, марка „Dunhill“, на обща стойност 1522,56 лева, от
владението на А. Г. К. - търговски управител на магазин „М.С. 2“, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатите вещи са
2
заместени, като отделните деяния са осъществени както следва:
1. На 01.04.2018 г. в София, магазин „М.С. 2“, находящ се на бул. ****,
отнел чужди движими вещи - 8 стека цигари, марка „Dunhill Fine Cut
Deep“ c единична стойност 59,16 лв. на обща стойност 473,28 лева от
владението на А. Г. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои;
2. Ha 05.04.2018 г. в София, магазин „М.С. 2“, находящ се на бул. ****,
отнел чужди движими вещи - 1 стек цигари 102 мм марка „Dunhill Swithc
Blue“ на единична стойност 59,16 лева и 8 стека цигари марка „Dunhill
Fine Cut“ на единична стойност 59,16 лева, на обща стойност 473,28
лева, всички на обща стойност 532,44 лева, от владението на А. Г. К., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
3. На 10.04.2018 г. в София, магазин „М.С. 2“, находящ се на бул. ****,
отнел чужди движими вещи - 5 стека цигари марка „Dunhill Swithc Blue“
на единична стойност 56,04 лева, на обща стойност 280,20 лева и 4 стека
цигари 102 мм марка „Dunhill Swithc Blue“ на единична стойност 59,16
лева на обща стойност 236,64 лева, всички на обща стойност 516,84 лева,
от владението на А. Г. К., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Делото е протекло по общия ред и е приключило с присъда, с която
подсъдимият е признат за виновен в това, че в периода от 05.04.2018 г. до
10.04.2018 г. в гр. София, магазин „М.С. 2“, находящ се на бул. ****, в
условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, отнел чужди движими
вещи - 6 стека цигари, марка „Dunhill“, на обща стойност 339,36 лева, от
владението на А. Г. К. - търговски управител на магазин „М.С. 2“, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатите вещи са
заместени и случаят е маловажен, като отделните деяния са осъществени
както следва:
1. Ha 05.04.2018 г. в София, магазин „М.С. 2“, находящ се на бул. ****,
отнел чужди движими вещи - 1 стек цигари марка „Dunhill Fine Cut“ на
единична стойност 59,16 лева от владението на А. Г. К., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
2. На 10.04.2018 г. в София, магазин „М.С. 2“, находящ се на бул. ****,
отнел чужди движими вещи - 5 стека цигари марка „Dunhill Swithc Blue“
на единична стойност 56,04 лева и обща стойност 280,20 лева, от
владението на А. Г. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 3, ал.1 , вр. чл. 26, ал.1 от
НК, като на осн. чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
С присъдата подсъдимият на основание чл.304 от НПК, подсъдимият
Г. е признат за невиновен и оправдан в това, че:
1. На 01.04.2018 г. в София, магазин „М.С. 2“, находящ се на бул. ****,
отнел чужди движими вещи - 8 стека цигари, марка „Dunhill Fine Cut
Deep“ c единична стойност 59,16 лв. на обща стойност 473,28 лева от
владението на А. Г. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, както и в това, че:
2. На 05.04.2018г. в София, магазин „М.С. 2“, находящ се на бул. ****,
3
отнел чужди движими вещи 8 стека цигари марка „Dunhill Fine Cut“ на
единична стойност 59,16 лева, на обща стойност 473,28 лева, от
владението на А. Г. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои.
3. На 10.04.2018 г. в София, магазин „М.С. 2“, находящ се на бул. ****,
отнел чужди движими вещи - 4 стека цигари 102 мм марка „Dunhill
Swithc Blue“ на единична стойност 59,16 лева на обща стойност 236,64
лева от владението на А. Г. К., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Така постановената присъдата не отговаря по съдържание на
изискванията на закона. При постановяването , респ. и при изготвяне на
мотивите към същата, първостепенния съд е допуснал съществени
процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК,
довели до нарушаване на правата на страните в наказателния процес и липса
на мотиви.
На първо място, в своя съдебен акт районният съд не се е произнесъл по
повдигнатото с обвинителния акт обвинение. Въпреки че обвинението е за
престъпление по чл. 197, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
подсъдимият е признат за виновен в извършването на такова по чл. 194, ал. 3,
ал.1 , вр. чл. 26, ал.1 от НК, без да има изразена позиция на съда по
първоначалната квалификация на деянието по чл. 197, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от
НК. По този начин съдът е допуснал процесуално нарушение, свързано с
произнасяне по обвинение, чиито фактически рамки не са били предявени с
обвинителния акт, което грубо нарушава правото на защита на подсъдимия и
винаги е основание за отмяна на присъдата.
Не следващо място, за извършеното на 05.04.2018 г. деяние, включено в
продължаваната престъпна дейност, подсъдимият е признат за виновен в
отнемането на вещ, за която няма повдигнато обвинение - 1 стек цигари марка
„Dunhill Fine Cut“ на единична стойност 59,16 лв., като същевременно е
оправдан за това на същата дата да е отнел описаните в обвинителния акт 8
стека цигари марка „Dunhill Fine Cut“ на единична стойност 59,16 лева, на
обща стойност 473,28 лева, за които има повдигнато обвинение. Настоящият
състав намира, че това не може да се приеме за техническа грешка и
несъществено нарушение, тъй като засяга описанието на съставомерен
признак на престъплението - предмета на престъплението. Това е пряко
свързано с възможността на подсъдимия да разбере за какво престъпление е
признат за виновен и съответно с правото му на защита.
Освен това при съпоставянето на словесната и изписаната цифрова
правна квалификация на деянието в диспозитива на присъдата въззивният съд
констатира несъответствие, отнасящо се до заместването на вещите, предмет
на обвинението. Допуснатото разминаване рефлектира неблагоприятно върху
гарантираното право на защита на подсъдимия, тъй като го лишава от
възможността да узнае за извършването на какво престъпление е била
ангажирана отговорността му - такава по чл. 194, ал. 3 НК или такава по чл.
197, т. 2 вр. чл. 194, ал. 3 НК, която съответства на словесното описание. В
тази връзка, констатираното противоречие в диспозитива освен нарушение на
императивната разпоредба на чл. 301, ал. 1, т. 2 НПК, представлява
нарушение на правото на защита на подсъдимия.
Освен изложеното, което само по себе си е основание за отмяна на
атакуваната присъда и връщане на делото за разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд въззивният състав констатира, че е налице
несъответствие между присъда диспозитив и мотиви като
4
пъвоинстанционният съд не е изпълнил стриктно вменените му съгласно
разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 107 и чл. 305, ал. 3 НПК задължения да
извърши прецизен и внимателен анализ на всички събрани доказателства, да
вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективното,
всестранно и пълно изследване на всички фактически данни по делото,
посочвайки аргументирано кои обстоятелства приема за установени и въз
основа на кои доказателства.
Диспозитивът и мотивите към присъдата следва да съставляват едно
цяло, като мотивите обосновават фактическите, доказателствени и правни
съображения на формираното вътрешно убеждение на съда за взетото от него
решение по въпросите за наличието на престъпление, участието на
подсъдимия в извършването му и наказателно-правните последици при
положителното им установяване. В конкретния случай прави впечатление, че
в мотивите на първата инстанция е направено лаконично и освен това
противоречиво описание на фактите. В изложената фактология районният съд
е приел, че на 24.04.2018 г. е извършена частична инвентаризация, при която е
установена липсата на всички, посочени в обвинителния акт вещи, че на
05.04.2018 г. подсъдимият е отнел вещи, различни от посочените в
диспозитива на присъдата, а описаното поведение на една от
инкриминираните дати - 01.04.2018 г. противоречи на оправдателния
диспозитив за първото деяние, включено в продължаваната престъпна
дейност.
В частта, в която се обсъждат доказателствата и доказателствените
средства, първостепенният съд не е посочил, кои са доказателствените
източници, от които черпи своите фактически изводи. При анализа на
доказателствата контролираният съд декларативно е посочил, че кредитира
показанията на свидетелите П. и К., като единствено е посочил, че от тях се
установява поредицата от действия на подсъдимия, касателно лично
възприетото от тях при прегледа на видеозаписите. Не може да бъде прието
за анализ и формалното посочване, че съдът кредитира за ключенията на
приетите СВТЕ, СОЕ и ССчЕ, най-малкото тъй като последните две си
противоречат относно констатираните липси. В тях се съдържат данни за
различен размер на устновените липси, поради което за въззивния съдебен
състав не става ясно от мотивите на първостепенния съд въз основа на кое от
тях формира изводите си. Освен това между приетите от съда писмени
доказателства и заключението на ССчЕ и показанията на свидетелите П. и К.
са налице съществени противоречия относно брия и датите на извършените
инвентаризации, налагащи внимателното им и аналитично обсъждане, което
да е изцяло съобразено с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. При
отсъствието на такова страните по делото, а и въззивната инстанция, са
поставени в невъзможност да разберат действителната воля на съда относно
приетото от фактическа и правна страна.
Практиката на ВКС приравнява такъв порок на мотивите към липса на
мотиви изобщо, което е основание за безусловна отмяна на съдебния акт,
защото липсата на мотивиран съдебен акт не позволява на настоящия съдебен
състав да разреши делото по същество като инстанция по фактите.
Допуснатите нарушения на процесуалните правила при определяне на
наказанието са абсолютни съществени такива съгласно разпоредбата на чл.
348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, тъй като се явяват съществена празнина в съдебния
акт и винаги представляват основание за отмяна на присъдата. Същите са
отстраними, но не на този етап от наказателното производство, поради което
делото следва да се върне на друг състав на първоинстанционния съд за
5
новото му разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.
При констатираното основание за отмяна на решението, настоящата
въззивна инстанция не намира за необходимо да вземе отношение по
изложените в жалбата и допълнението към нея доводи по съществото на
делото.
В отговор на възраженията на страните, въззивният съд намира за
необходимо да отбележи, че в случая законосъобразно крайният съдебен акт
на първата инстанция е присъда. В случая делото е образувано по
обвинителен акт за престъпление, по отношение на което не може да се
приложи чл. 78а НК, производството е протекло по общия ред и едва след
разглеждане на делото в съдебно заседание съдът е приел наличието на
предпоставките на чл. 78а от НК. Поради това правилно крайният акт, с който
се е произнесъл районният съд е присъда, като същото е в пълно съответствие
с даденото в т. 12 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г. на
Пленума на ВС тълкуване.
Само за прецизност, с оглед обстоятелството, че настоящото
производство е образувано единствено по жалба на подсъдимия, въззивният
съд отбелязва, че при новото разглеждане на делото не трябва да се допуска
влошаване на правното положение на обжалващия /забраната за „reformation
in pejus“/.
Така мотивиран и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т. 1 от НПК,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 15.06.2021 г., постановена по НОХД №
19719/2019 г. по описа на СРС, НО, 12 състав
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6