О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
13.02.2013
г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в закрито заседание, проведено на тринадесети февруари през две хиляди и
тринадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 382/2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 389
от ГПК.
Образувано
е по молба на Т.С.Й., ЕГН ********** и Б.П.Й., ЕГН **********,***, чрез адвокат
В.С., в която се съдържа искане за допускане на обезпечение на
предявените срещу Д.Т.К., ЕГН **********,*** с правно
основание чл.87, ал.3 ЗЗД и чл. 55, пр.3 ЗЗД. Ищецът излага в исковата си молба,
че ищците са придобили от ответника срещу гледане и издръжка дворно място, находящо се в жк.
"Изгрев", гр. Варна, цялото с площ от 1000 кв.м.,
включено в имот пл. № 3034-А по плана на жк.
"Изгрев", при граници: "Кокарджа
дере", дере "Аязмото", имоти пл. №
3034-Б и 3033-Б, заедно с изградената в него сезонна постройка с площ от 35 кв.м., както и направените подобрения и трайни насаждения,
така както е отразено в договора, обективиран в
нотариален акт № 190, том LX, дело № 16410/97г. на ВН. Към настоящия
момент съгласно действащата кадастрална карта имотът е с идентификатор :
10135.2552.2261 /едно нула едно три пет точка две пет пет
две точка две две шест едно/, с административен адрес
в град Варна, район Приморски, ж.к. «Изгрев» с площ
от 961 /деветстотин шестдесет и един/ кв.метра;
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване /до 10 м/, без стар идентификатор с номер по предходен план :
3034 А /три хиляди тридесет и четири а/, при съседи имоти с идентификатори:
10135.2552.2262, 10135.2552.1193, 10135.2552.2034 и 10135.2552.2260. Твърдят,
че за периода до месец юни 2009 год. /вкл./ същите са
изпълнявали задълженията си по договора лично и чрез двете си деца. Изплащали
са на г-н К. дължимата се издръжка, полагали са грижи за него, както и за
имота, с намерението и знанието, че този имот ще стане тяхна собственост. Между
страните е имало разногласия и спорове, заради многото изисквания на ответника,
поради което е имало и граждански дела между тях, като гр.д.
№ 4743/04 г. на ВРС, XXIV с-в,
завършило с одобрено споразумение от съда на 30.03.05 г. и гр.дело
№18/2008 год. на ВРС, VIII с-в, приключило с влязло в сила решение № 1581/20.05.2009 год. През 2009 год. преди още да
е приключило гр.д.№ 18/2008 год.
на ВРС, ответника е завел ново дело срещу ищците за разваляне на договора, по
което беше образувано гр.д. №28/2009 год. на ОС-Варна, като с влязло в
сила решение на АпС-Варна по в.гр.д.№
316/2011 год., този негов иск за 3/5 от имота беше
отхвърлен, а за 2/5 ид. части от имота производството
е било прекратено като недопустимо, защото той не е бил собственик на тези 2/5 ид. части към датата на сключване на договора за гледане и
издръжка. Сочат, че едва през м.юли 2009 год. са узнали, че ответника е бил продал тези 2/5 ид.части от празното си дворно място от същия описан
по-горе недвижим имот с НА №82, том V, дело 1586/1994 год.
на ВН на трето лице Калчо Иванов Великов. Това се дължи на факта, че след
извършена проверка в PC-Варна,
са установили, че срещу тях наследниците на това лице бяха завели гр.дело №30/2008 год. по описа на
РС-Варна. Същото е било спряно до приключване на гр.д.№28/2009 год. на ОС-Варна, след което през 2011 год.
е прекратено. Този факт, а именно че ответника не е бил собственик на цялото
място към м. 10.1997 год. както и през целия период
до м.07.2009 год. до узнаването, не е бил заявяван от
ответника, нито по време на приключилите вече граждански дела /описани
по-горе/, нито в разговорите и срещите между тях. Твърдят, че с оглед горното е
налице недобросъвестно поведение от страна на ответника, защото същият като е
затаил истина, и като е използвал документ с невярно съдържание с оглед
извършената от него предходна продажба, е прехвърлил на ищците целия имот, а те
са се грижили за него и целия му имот без основание до м.06.2009 год. /вкл./. По този начин същият ги е измамвал през целия
този период с цел да набавя за себе си неоснователно имотни облаги, и увредил сем. Йорданови, както с вложените парични средства, а така
също и неимуществено с оглед полагането на лични грижи. За това, че Д.Т.К. е
измамил ищците на 14.10.97 г., че е собственик на целия прехвърлен имот, същият
бил осъден с влязла в сила присъда. Наказателният състав на ВОС по внохд №1889/2010 год. приел, че:
„Изводите на първоинстанционния съд, че с действията си подсъдимия К. е
осъществил обективните и субективни признаци на състава на измамата по смисъла
на чл. 209, ал. 1 от НК, са правилни", заради което осъди К. - на "лишаване от свобода" в
размер на три месеца, изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок от
три години." Поради
престъпно си
поведение, че ответника е поддържал в заблуждение ищците и неоснователно е
получил за периода от м. 11.1997 год. до м.06.2009 год. сума в общ размер на 67286 лв,
която се получава като сбор от, получена, както следва: месечната издръжка в
размер на 250 лв считано от м. 11.1997 год. до м.06.2009 год. -или за
140 месеца - 35 000 лв, полаганите грижи изчислени
като месечна сума в размер на 196 лв за същия период
или общо 27440 лв, плащани местни данъци и такси за
имота 13 години по 122 лв - 1586 лв,
ремонт покрив на къщата - 1998/1999 год. - 1000 лв, ремонт и направа на ел.
стълбове и кабели през 2002 год. - 260 лв, покупка и доставка на бетон за плоча през 2004 год. - 500 лв, разноски по
водените гр. дела в общ размер на 1500 лв., респективно неоснователно
получената сума от ответника се равнява на 26 914,40 лв
/двадесет и шест хиляди деветстотин и четиринадесет лева и четиридесет
стотинки/ представляваща
2/5 от посочената по-горе обща сума в размер на 67286 лв,
доколкото същият е получил тази сума без правно основание - не е бил собственик
на 2 / 5 части от имота. В края на м.март 2012 год. моите доверителиищците са
получили нотариална покана с рег.№849/29.03.2012 год. от общия регистър на Нотариус Д.Бейлерян,
с която въпреки изложената по-горе фактическа обстановка, те отново били
поканени да плащат на ответника. В отговор на тази покана са депозирали пред
нотариуса покана с рег.№883/04.04.2012 год., с която на адв. Костелянчик като пълномощник на ответника била описана
цялата фактическа обстановка и ответникът чрез нея беше поканен да върне
посочената по-горе сума в седмодневен срок от връчването на поканата. Това не е
сторено и до настоящия момент. С оглед гореизложеното молят да бъде развален
договор, обективиран в нотариален акт № 190, том LX, дело № 16410/97г. на ВН по отношение на
2/ 5 ид. части от описания по-горе недвижим имот,
както и Д.Т.К., с ЕГН-********** *** да бъде осъден да заплати на Т.С.Й., с
ЕГН-********** и Б.П.Й., с ЕГН-**********,***, район Приморски, ж.к.Изгрев-1
№522 сума в размер на 26914,40 лв /двадесет и шест хиляди деветстотин и четиринадесет лева
и четиридесет стотинки/ получена без основание, ведно със законната лихва
върху същата считано от 05.02.2013 год. /деня след
внасяне на исковата молба/ до окончателното й плащане, ведно с лихва в размер
на 2259, 11 лв /две хиляди
двеста петдесет и девет лева, и единадесет стотинки/ представляваща обезщетение
за забава върху 26914, 40 лв за периода от 13.04.2012
до 04.02.2013 год. /деня на подаване на исковата
молба/. Молят съда да бъде допуснато обезпечение, чрез спиране на
изпълнителните действия, насочени срещу собствените им недвижими имоти, а
именно публична продажба, насрочена от 14.01.2013 год. до 14.02.2013 год. – 17 ч.,
която приключва на 15.02.2013 год по изпълнително дело номер 20097120400426 на ЧСИ с per. номер 712 на НК, с район на действие Варненски
окръжен съд.
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
За да допусне исканото обезпечение,
съдът следва да прецени допустимостта и вероятната основателност на бъдещия
иск, както и наличието на обезпечителна нужда.
От представените с исковата молба писмени доказателства и
с оглед наведените в същата твърдения, съдът намира, че проиводството по делото
е по предявени в условията на обективно съединяване искове с правно основание
чл.87, ал.3 ЗЗД и иск по чл.55, пр.3 от ЗЗД. Макар, че производството по делото
е без движение /с оглед предявеният в условията на обективно съединяване иск по
чл.87, ал.3 от ЗЗД/, съдът намира, че единият от висящите обективно съединените
искове е с правно основание чл.55, пр.3 от ЗЗД е допустим и вероятно основателен. Съдът с оглед събраните по
делото доказателства, а именно във връзка с искането за произнасяне по реда на
чл.389 ГПК, намира, че същото е основателно предвид обстоятелството, че
изпълнителното производство е образувано за събиране на сума в общ размер на
4 778.11 лева, чрез насрочена публична продан от 14.01.2013 год. до 14.02.2013 год. – 17 ч., за следните
недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – НИВА № 054012 с площ от 11.998 дка, трета
категория, находяща се в землището на с.Войводино, ЕКАТТЕ 11836, местност срещу
селото, община Вълчи дол, област Варна и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – НИВА № 094045, с площ
от 6.188 дка, трета категория, находяща се в землището на с.Войводино, ЕКАТТЕ
11836, местност Мерата, община Вълчи дол, област Варна, собственост на ищците и
с взискател Д.Т.К., ответник по настоящото дело. При евентуалното уважаване на
иска по чл.55, пр.3 от ЗЗД ще бъде извършено прихващане със сумата по
изпълнителното дело, чието спиране се иска. Съдът намира, че за молителите е
налице обезпечителна нужда, с оглед на което настоящият състав намира, че
исканото обезпечение по висящия иск с правно основание чл.55, пр.3 от ЗЗД за
сумата в размер от 26 914.40 лева следва да бъде допуснато, като на молителите се издаде обезпечителна
заповед за спиране на изпълнението по изп. дело № 20097120400426 на ЧСИ с per. номер 712 на НК, с район на действие Варненски
окръжен съд.
Съдът намира, че по отношение на иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД обезпечителната мярка не е адекватна.
С оглед изложените мотиви, и на
основание чл. 389 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА обезпечение на висящ иск на Т.С.Й., ЕГН ********** и Б.П.Й., ЕГН **********,***,
чрез адвокат В.С. срещу Д.Т.К., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 55, пр.3 ЗЗД чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 20097120400426 на ЧСИ с per. номер 712 на НК, с район на действие Варненски
окръжен съд, с взискател Д.Т.К., ЕГН **********,***, на осн. чл.
389, вр. чл.
397, ал.1, т.3 ГПК.
На
молителя да се издаде обезпечителна заповед.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
Варненския апелативен съд в едноседмичен
срок, който за молителя тече от датата на връчване на препис от настоящото
определение, а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение за
наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: