№ 106
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000502480 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 3296 от 04.06.2024 г.
СГС, Първо ГО по гр.д. 13296/2022 г. осъжда ЗД „ЕВРО ИНС” АД да заплати на В. П. В.,
като правоприемник по см. на чл. 227 ГПК и наследник на ищцата В. С. Н. сумата от 5 500
/пет хиляди и петстотин/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от В. С. Н., вследствие на ПТП, настъпило на 05.02.2022 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от 18.05.2022 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
предявения иск за разликата до 7 500 лв. като погасен чрез плащане в хода на процеса, а до
пълния размер от 26 000 лева, като неоснователен и осъжда ЗД „ЕВРО ИНС” АД да заплати
на Л. П. В., ЕГН **********, като правоприемник по см. на чл.227 ГПК и наследник на
ищцата В. С. Н. със съдебен адрес: гр. София, бул. „Евлоги и Христо Г.еви“ № 85, ет.2, ап.6,
сумата от 7 500 /седем хиляди и петстотин/лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от В. С. Н. вследствие на ПТП, настъпило на 05.02.2022
г., ведно със законната лихва за забава, считано от 18.05.2022 г. до окончателното изплащане,
като отхвърля предявения иск за разликата до 7 500 лв. като погасен чрез плащане в хода на
процеса, а до пълния размер от 26 000 лева, като неоснователен
Застрахователното дружество обжалва решението в осъдителната част над сумата от
2000 лева за Л. П. В. и изцяло за В. П. В. с доводи за недоказаност на претендираните вреди
в присъдения размер и за неправилно определена начална дата на лихвата за забава.
Подаден е отговор на въззивната жалба от името на ищците.
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. Страните не са отправили
доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.
Процесуалните представители на страните поддържат изразените до момента позиции
чрез писмени становища, подадени преди съдебното заседание.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
1
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивната инстанция са спорни справедливият размер на обезщетението между
4000 и 15 000 лева, както и началната дата на законната лихва. Поради плащането в хода на
процеса на 2000 лева обезщетение на В. П. В., не е спорно, че първоначалната ищца е
пострадала като пътник в лек автомобил, управляван от застрахован при ответника водач.
Установен е механизмът на пътно-транспортното произшествие, не са спорни
противоправността на деянието, вината на водача и връзката с уврежданията.
С определение от о.с.з. на 12.12.2023 г. СГС на основание чл.227 ГПК е конституирал
като ищци по делото: В. П. В. и Л. П. В., като наследници и правоприемници на починалата
в хода на производството ищца В. С. Н..
Пътният инцидент е настъпил на 05.02.2022 г. около 10.15 часа в гр. Криводол. Лек
автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ******** се е движил по ул. „Г. Димитров“. Достигайки на
кръстовището с ул. „Томин мост“ водача на лек автомобил „Опел“ е предприел маневра
завиване наляво без да се съобрази с положението на насрещно движещият се по пътя с
предимство лек автомобил „Сеат Ибиза“ с per. № ******** в следствие, на което е настъпил
удар.
За да прецени справедливото обезщетение въззивният съд взема предвид заключението
на СМЕ и свидетелските показания, изслушани от СГС. Според заключението, изготвен от
д-р П. П.-неврохирург, неоспорена от страните, което съдът намира за обективно,
компетентно и пълно, в резултат на ПТП В. С. Н. е получила следните травматични
увреждания: черепно-мозъчна травма състояща се от: сътресение на главния мозък; контузия
на меките тъкани областта на челото. Вещото лице описва, че Н. е транспортирана до
спешно отделение на УМБАЛ „Света Анна” София. При постъпване била в съзнание,
съобщила, че била пасажер в автомобил ударен отзад. Ударила си главата и имало момент, в
който нямала спомен за случилото се. След като се прибрала в дома си се появило
главоболие, повърнала еднократно имала и позиви за повръщане. Приета е в клиниката по
неврохирургия на болницата, проведено е комплексно болнично лечение включващо: режим
на легло активно неврологично проследяване, медикаменти. Неврологичният статус от
приемане и през периода на болнично наблюдение и лечение е останал в границите на
нормата. От компютърната томография на главен мозък без контраст не са установени
плътностни промени в мозъчния паренхим, както и травматични кръвоизливи в епи- и
субдуралните пространства, както и под меките мозъчни обвивки/субарахноидален/.
Рентгенографиите на стернум/гръдна кост/ и профилната проекция на шийни прешлени не
са установили травматични промени.Ултразвуковото изследване на коремни органи е без
травматични увреди на паренхимни органи и данни за свободно подвижна течност в
коремната кухина. Консултирана е с хирург-без клинични и образни данни за остър
хирургичен корем и хемо- или пневмоторакс. Медикаментозното лечение се е състояло
от:аналгетици и интравенозни инфузии на водно солеви разтвори. Изписана е на третия ден
от постъпването в ясно съзнание, без наличие на възбудна или отпадна огнищна
неврологична симптоматика. Вещото лице сочи, че на пациентите при изписване се дават
следните указания за хигиенно- диетичен режим: забрана за употреба на кофеин съдържащи
и алкохолни напитки за период от няколко месеца. Акцентира се върху алкохолната забрана,
защото алкохола е протоплазмена отрова, която прониква лесно през кръвно- мозъчната
бариера; забрана на активна умствена дейност- четене; предпазване от силни външни
дразнители-шум, силна музика, ярка и трепкаща светлина/забранява се гледането на
телевизия/; през първата година след травмата не се препоръчва излагане на пряка слънчева
светлина през летните месеци; забрана за активни физически натоварвания. Предписани са
лекарства за главоболие, при гадене лекарства против повръщане. В заключението е
обоснован извод, че описаните травматични увреждания при В. Н. са в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Според вещото лице към датата на травмата В. е
имала като придружаващо заболяване захарен диабет според отбелязаното в медицинската
документация. Вещото лице пояснява, че диабетна макроангиопатия ускорява развитието на
2
атеросклеротични промени в мозъчните съдове. Предвид възрастта на ищцата – 65 г. и
цитираните по-горе обстоятелства възстановителният процес най-вероятно е бил по-
продължителен. В. С. е търпяла болки и страдания за период от около месец, най-
интензивни в периода на болнично лечение, следващите две седмици с последващо
затихване. В повечето случаи при сътресение на главния мозък то отзвучава между три до
шест месеца. Световъртежът и гаденето обичайно преминават до шестия месец при
пациенти с лека ЧМТ. При изслушването му открито с.з.вещото лице д-р П. пояснява, че
мозъчното сътресение е най-леката степен на ЧМТ, като трайни последици от нея няма. В
случая няма данни за травми по отношение на мозъка, няма кръвоизливи в черепната
кухина.
Разпитаният А. С. П. разказва, че познава ищцата защото са съседи и приятелски
семейства. От сина на В. разбрал за ПТП. Свид. П. видял В. една седмица след ПТП-то, тъй
като тя била в болнично заведение. Оплаквала се от главоболие, световъртеж, постоянно
лежала. Опитвала да се изправи, но при ставането световъртежът се усилвал и постоянно
била в седнало положение. В това състояние била повече от месец и половина. Отседнала
при малкия си син Л. В., за да се грижи за нея. В. бързал след работа за да и дава
болкоуспокояващи лекарства. В. не е можела да стане от леглото, необходима й била помощ.
Предявеният иск правилно е квалифициран като иск с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ, във връзка с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Определеният от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди
не е завишен, като се вземат предвид установените увреждания: сътресение на главния
мозък; контузия на меките тъкани областта на челото. Видно от свидетелските показания,
които са вътрешно непротиворечиви и в синхрон с медицинската документация, в
продължение на месец и половина В. се е оплаквала от главоболие, световъртеж, постоянно
лежала, опитвала да се изправи, но й трябвала помощ, преместила се е при сина си, т.е.
нарушен е бил обичайният й начин на живот. Следва да се отчете тридневния болничен
престой, по време на който е проведено комплексно болнично лечение, включващо: режим
на легло активно неврологично проследяване, медикаменти, както и обичайните при ПТП
стрес и шок. От значение са по-продължителният възстановителен период предвид
съпътстващите заболявания, възрастта на г-жа Н. – 65 години, която не благоприятства
възстановяването, както и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент –
05.02.2022 г., когато е настъпило произшествието и съдебната практика по сходни случаи.
Неоснователни са доводите за недоказаност на вредите. Уврежданията се установяват от
приложената медицинска документация и изслушаното заключение на СМЕ.
Началната дата на лихвата за забава е правилно определена от СГС – датата на
писмената претенция до застрахователя с вх. № 4082 от 18.05.2022 г., а бланкетната в тази
част жалба е неоснователна.
По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено.
Ответниците по въззивната жалба претендират разноски за въззивната инстанция – по
1500 лева заплатен адвокатски хонорар. Въззивният жалбоподател е направил възражение за
прекомерност, в случай че хонорарът надвишава минималното възнаграждение по Наредба 1
на Висшия адвокатски съвет. Като съобрази материалния интерес за всеки от ответниците по
жалбата – 5500 лева, липсата на събирани доказателства и концентриране на спора пред
въззивната инстанция само по въпроса за размера на обезщетението, депозирания един
отговор и едно становище за съдебно заседание от името на двамата ответници, съдът
намира възражението за основателно. Ориентир за определяне на размера е Наредба 1 на
Висшия адвокатски съвет, според която минималният хонорар за интерес от 5500 лева е 850
лева, поради което съдът определя хонорар от 1000 (хиляда) лева за всеки от ответниците.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3296 от 04.06.2024 г. Софийски градски съд, Първо ГО
по гр.д. 13296/2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Застрахователно дружество “ЕВРОИНС” АД,
ЕИК ********* да плати на В. П. В., ЕГН ********** и на Л. П. В., ЕГН ********** по
1000 (хиляда) лева разноски за въззивната инстанция на всеки от тях.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4