МОТИВИ
към присъда № 12/24.04.2015 г.
постановена по НОХД № 163 / 2015 г. по описа на Окръжен съд – Хасково
Окръжна прокуратура–Хасково е
повдигнала и предявила обвинение против подсъдимия
Д.Д. от Р. Т., за престъпление по чл.343 ал.3 предл.- IV б. „б”, вр. ал.1 б. „в”, вр. чл.342 ал.1 от НК – за това , че на 26.01.2014г. в
землището на с. Горски Извор обл. Хасково, в посока
към с.Върбица обл. Хасково, на ПП І-8 при км. 283 + 600, при управление на МПС - товарен автомобил „ Мерцедес ” с ДК № *****
и полуремарке „Тирсан” с
турски ДК № *****, в нарушение на правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.
2 от ЗДвП / Водачите
на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта или да спрат превозното средство,
във всички случаи когато възникне опасност за движението/ и
по непредпазливост, причинил смъртта на Мл Г.М. с ЕГН
********** б.ж. на гр.П., като деецът е
избягал от местопроизшествието.
В съдебно заседание, адв. В. - повереник на пострадалите Г.М.Г., З.М.М. и Г.М.М.
- първия баща, а последните двама деца на починалия, като втората е непълнолетна
действаща със съгласието на майка си Р.Т.Р., представя молби за конституирането
им като частни обвинители и епикриза за неявяване на
първия пострадал пред съда. Р.Т.Р. представя и решение № 548 / 26. 03. 2015г.
на Окръжен съд Пловдив, за поставяне на Г.М.М. под пълно запрещение и посочва,
че като негов родител и законен представител, поддържа от негово име искането
за конституиране като частен обвинител. Съдът намери направените искания за допустими и конституира пострадалите,
както и Р. действаща от името на пострадалия Г.М.М. като негов законен
представител, като частни обвинители в настоящото наказателно производство .
Граждански иск по
делото не е предявен.
Преди започване на съдебното следствие,
подсъдимия прави искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ при
условията на чл.371 т.2 от НПК, като заявява, че разбира обвинението, признава
се за виновен. Признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за проверка на
същите, а те да се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът намери искането за допустимо поради
което делото бе разгледано по реда на глава ХХVІІ, при условията на чл.371 т.2
от НПК и след като установи, че направеното от подсъдимия самопризнание се
подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при
постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.
Окръжна прокуратура Хасково изпраща
представител който поддържа повдигнатото обвинение и предвид проведеното по
реда на глава ХХVІІ , при условията на чл.371 т.2 от НПК съкратено съдебно
следствие прокурорът иска, съдът да признае подсъдимият за виновен по
повдигнатото обвинение и му наложи наказание „ лишаване от свобода „ след
прилагане на редукцията по чл.58 а ал.1 от НК, или при условията на чл.55 от НК,
чието изпълнение бъде отложено по реда на чл. 66 от НК за максималния предвиден
срок, както и на осн.чл. 343 г от НК го лиши от право
да управлява МПС .
В пледоарията си
повереникът на частните обвинители намира повдигнатото обвинение за доказано и
иска на подсъдимия да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода „ при
условията на чл.54 от НК, но ефективно.
Явяващите се в съдебно
заседание частни обвинители поддържат изложеното от повереникът си .
Защитникът на подсъдимия, предвид направеното
самопризнание и проведеното по реда на глава ХХVІІ при условията на чл.371 т.2
от НПК съкратено съдебно следствие, иска да му бъде наложено наказание при превес
на смекчаващите вината обстоятелства, чието изпълнение бъде отложено по реда на
чл. 66 от НК ,като се отчете съпричиняване от страна
на пострадалия, а в пледоарията си излага съображения в тази насока.
Подсъдимия в личната си защита се придържа към
изложеното от защитникът, а в последната си дума изразява съжаление за
извършеното .
Съдът като
прецени самопризнанието на подсъдимият в съвкупност със събраните доказателства,
при условията на глава ХХVІІ чл.371 т.2 ,чл.373 ал.2 и ал.3 от НПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.Д. е турски гражданин,
постоянно живущ в Р. Турция, правоспособен водач на МПС за категории „Д-Е” и работещ като шофьор към фирма „К. У. Н.” Р.Т.. На
26.01.2014 г. около 16.30 часа подсъдимия влязъл в Р. България през ГКПП „Кап. Андреево„ , управлявайки
товарна композиция състояща се от влекач „ Мерцедес ” с ДК № ***** и прикачено към него полуремарке
„Тирсан” с ДК № **** / двете турска регистрация / ,
собственост на посочената фирма, като пътувал в посока към Р. Сърбия по ПП –І 8
/ Е80 /. Около 19.30 часа подсъдимия преминал с товарната композиция покрай гр.Хасково
и продължил в посока към гр.Пловдив. Времето било облачно, с валеж от сняг и
снежна покривка 17 см.
Температурата на въздуха била отрицателна - минус 3.4 градуса по целзий, а
видимостта намалена с явление тип „димка„ . Пътя бил отворен за движение, но при зимни
условия. Малко преди 20.00 часа, подсъдимия с управляваната товарна композиция се
намирал между селата Горски извор и Върбица обл.Хасково,
движейки се в посока към гр. Пловдив, със скорост около 70 км./час, с включени чистачки
и фарове на къси светлини. По същото време, на км. 283 + 600 по същия път - ПП
І-8, в землището на с.Горски извор обл.Хасково бил
спрян лек автомобил „ Мерцедес ” с ДК № **** на пострадалия М. Г. ***, който
пътувал в същата посока и в същото платно за движение. Автомобила бил с включени
аварийни светлини, спрян плътно в дясно по посока на движението си, като част него
се намирала върху пътното платно, а самият пострадал стоял на пътя, зад автомобила
в ляво. В това време, но в насрещното платно в посока към гр.Хасково се движел
с автомобила си св.К.Г.Д., който забелязал спрелия автомобил и пострадалия зад
него. В този момент, по пътя се задал управлявания от подсъдимия товарен
автомобил и ударил с предната дясна част на кабината на влекача, пострадалия М.
М. и задната лява част на лекият му автомобил „Мерцедес”. От удара, товарния
автомобил управляван от подсъдимия се изнесъл в насрещната лента за движение
където пътувал св.К.Д., който видял настъпването на ПТП и успял да се размине с
управлявания от подсъдимия товарен автомобил. След ПТП подсъдимия, спрял с
товарния автомобил в насрещната лента на пътя но за кратко, при което запушил
двете платна за движение и след това продължил към гр. Пловдив. Това било
видяно от св.Д. в огледалото за обратно виждане, който не забелязал подсъдимия
да слиза от товарния автомобил. От случилото се, свидетеля се уплашил и
продължил в посока към гр.Хасково като незабавно се обадил на тел.112. На
аварийния телефон последвали обаждания и от други преминаващи. От тел.112 сигнализирали
органите на МВР и малко преди гр.Пловдив, около 21 часа подсъдимия бил спрян от
полицейски служители при ОД МВР – Пловдив - свидетелите Х.Д. и П.Б., които го изпробвали
за алкохол с техническо средство но такъв не бил отчетен. На място на ПТП
пристигнали свидетелите И. и В. ***, които запазили местопроизшествието до
пристигане на дежурната група. На същата дата бил извършен оглед на
местопроизшествието за което е съставен протокол и фотоалбум. В протокола са описани
установените при огледа констатации, трупа на пострадалия, лекият му автомобил
който бил с включени единствено аварийни светлини, а ключа за останалите
светлини на автомобила бил изключен. С протокола, автомобила и другите описани в протокола вещи,
включително парчета детайли от МПС, намерени мястото на ПТП са иззети. След като бил спрян
до гр. Пловдив, подсъдимия бил отведен
от полицейските служители в РУП – Димитровград и там, пред свидетелите И. и В.
признал за ПТП, като обяснил, че блъснал лекия автомобил защото не успял да го
заобиколи. По повод ПТП св. И. съставил против подсъдимия АУАН №
46/27.01.2014г., съставил също протокол за ПТП, рапорт и констативен протокол. С
протокол за оглед на местопроизшествие от 27.01.2014г., управлявания от
подсъдимия товарен автомобил бил огледан на паркинг в землището на гр.Пловдив и
са описани установените по него в резултат на ПТП деформации. С протокола товарния
автомобил / композицията / и други вещи описани в него са иззети. Подсъдимия
предал с протокол от 27.01.2014 г. / л. 69 / доброволно, вещи сред които
паспортът си, лична карта, турско свидетелство за управление на МПС № ********
и международно СУМПС издадено от Р. Турция – ****** , 2 бр. формуляри за
трафик, удостоверение за регистрация и копие на тахографска
шайба. Впоследствие, след разрешение на ОП – Хасково товарния автомобил –
влекача с ремаркето, ведно с касаещите ги документи предадени от подсъдимия, са
върнати срещу разписки / л. 60, 155 - 158 /. С постановление от 28.01.2014 г.
на ОП – Хасково, на осн. чл.31 от ЗЧРБ паспортът на
подсъдимия бил временно отнет / л.18/ и в последствие, с постановление на ОП-
Хасково от 06.10.2014 г. е разрешено да му бъде върнат , личната карта също му
била върната с разписка / л. 68 и л.169 / .
Лекия автомобил „Мерцедес” с ДК № ***** собственост
на пострадалия , също бил огледан с протокол от 05.02.2014 г. и фотоалбум / л.53-57/ . След разрешение на ОП – Хасково
ведно с други вещи, е върнат на св.Р. според приложената разписка / л.62, 63,64
д.п./.
От заключението по назначената на досъдебното производство , съдебномедицинска експертиза на
труп № 21 / 2014 г.
е установено, че при ПТП пострадалия М. М. получил съчетана травма: разкъсно - контузни рани по
лицето, избиване на горните първи зъби и счупване на костните им гнезда,
травматичен кръвоизлив под меките обвивки на мозъка, кръвоизлив в мозъчните стомахчета; линии от кръвонасядания
по гърдите, подкожен травматичен джоб в областта на гръдния кош и дясната
мишница и рамо, счупване на дясна ключица, счупване на гръдната кост и ребрата
двустранно; разкъсване и контузия на двата бели дроба, контузия на рехавата
тъкан в средостението, кръвоизлив в сърдечната
торбичка, гръдната кухина, разкъсване на диафрагмата, черния дроб, контузия на
капсулата на десния бъбрек, счупване на дясната подбедрица.
Посочено е, че причината за смъртта на М. е несъвместимо с живота грубо нарушаване на анатомичната цялост на
жизнено важни вътрешни органи. Смъртта била неизбежна и настъпила за секунди, а
уврежданията били причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет,
включително при автомобилна травма. Според заключението на съдебно-химическата
експертиза, в кръвта на пострадалия не е установен алкохол.
От заключението по автотехническата
експертиза на вещото лице Р., е установено, че скоростта на движение на
товарния автомобил управляван от подсъдимия непосредствено преди ПТП и в
момента на удара била 72. 83
км./ час , а опасната му зона за спиране 93.49 м. Вещото лице
изготвило заключението по две версии – при движение на автомобила на
пострадалия и при спряно състояние с включени аварийни светлини, като категорично
посочило, че вероятна е втората версия. Според заключението, включените
аварийни светлини на лекия автомобил на пострадалия, могли да се забележат през
нощта на 300 метра
разстояние и подсъдимия могъл да предотврати ПТП с екстремно задействане на спирачната
система и спре в рамките на опасната зона. По отношение на самия пострадал, вещото лице посочило, че е могъл да бъде
забелязан при навлизането му в зоната на осветеност на фаровете на товарния
автомобил управляван от подсъдимия на къси светлини - т.е на 70 м. При това положение
осветения участък е по – малък от опасната зона за спиране на подсъдимия, при
скоростта с която се е движел и той не е могъл да предотврати ПТП, а то е било предотвратимо ако се е движел с по – ниска скорост – 58.61 км. / ч. В този
случай, причината за ПТП е движението на подсъдимия със скорост която не му
позволява да спре в зоната на осветеностт на фаровете
на къси светлини.
В обясненията си, подсъдимия на практика
признал вината си и описал случилото се по време място и начин.
Описаната и приета от съда фактическа обстановка се
потвърждава от събраните на досъдебното производство
доказателства - показанията на свидетелите И.Х.И., В.М.В., К.Г.Д. който е
очевидец на случилото се, Р.Т.Р., З.М.М., Г.М.М., Х.Д.Д., П.Д.Б., Г.М.Г. и А.Г.Д..
Показанията на свидетелите са конкретни, взаимносвързани,
непротиворечиви и кореспондират с изложеното от свидетеля очевидец – К.Д.. Подкрепят
се от заключенията по назначените съдебно - медицинска, автотехническа
и химическа, експертизи, приобщените по реда на чл.283 ал.1 от НПК писмени и предявените
веществени, доказателства. Всички те в своята съвкупност безспорно установяват
приетата фактическа обстановка и подкрепят направеното от подсъдимия
самопризнание, поради което се кредитират от съда .
При така установената фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимия Д.Д. / C. D./ е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343 ал.3 предл. ІV- то б. „Б” , вр. ал.1 б. „В”, вр. чл.342 ал.1 от НК, в извършването на което е обвинен и
за което го призна за виновен.
От обективна страна безспорно се установи, че на инкриминираната
дата и място , подсъдимия като водач на МПС нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП
вменяващи му в задължение, при избиране
скоростта на движение да се съобразява с пътната обстановка - атмосферните
условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство,
превозвания товар, характера и интензивността на движението, конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението. В случая пътната обстановка била зимна,
подсъдимия се движел с управлявания от него товарен автомобил – композиция с
влекач, със скорост от 72. 83 км./ч. по ПП І- 8 / Е80 /. Движението се
осъществявало в тъмната част от денонощието, на къси светлини, при снеговалеж, заснежена
пътна настилка и явление „димка. Явно предвид
атмосферните условия, видимостта е била ограничена, а пътя хлъзгав. Тук съдът
не кредитира изложеното в справката на хидрометеорологичната обсерватория в
Хасково, че видимостта била 3000 м. което, предвид установеното, е абсолютно
невъзможно. Опасната зона за спиране на подсъдимия при тази скорост била 93.49 м. и превишавала
осветената от фаровете му зона пред автомобила, която била 70 метра. Същевременно
намиращия се, спрян на пътното платно автомобил на пострадалия бил с включени
аварийни светлини, виждащи се на 300 метра. Самия пострадал не бил в
автомобила, а стоял на пътя, зад лявата част на автомобила си, без да е бил
облечен със светлоотразителна жилетка. По делото не е
установена причината поради която пострадалия спрял с автомобила си на пътя и
слязъл от него. След слизането си обаче, пострадалият е бил пешеходец по
смисъла на ЗДВП и е представлявал опасност за движението. При това положение макар, че подсъдимия е
могъл да възприеме пострадалия при попадането му в светлинния сноп на фаровете на къси светлини- т.е на 70 м. , то
на 300 метра е могъл да забележи аварийните светлини на автомобил на пострадалия
и респективно да заостри вниманието си , намали скоростта си или да спре,
защото автомобилът на пострадалия също е представлявал опасност за движението.
Вместо да стори това, подсъдимия е продължил движението със несъобразената
скорост и именно поради нея, не могъл да спре в зоната на осветеност на
фаровете си , която е по – къса от
опасната му зона. В резултат на това предизвикал ПТП от което настъпила смъртта
на пострадалия и избягал от местопроизшествието. По отношение на твърденията на
защитата, че подсъдимия не спрял защото не могъл да намери подходящо място за
спиране, то съдът намира , че тези твърдения не кореспондират с
доказателствата. Ноторно е известно , че в зоната на
пътя, след мястото ПТП и преди мястото където подсъдимия е спрян от полицейските
служители, има множество места на които е могъл да спре и съобщи за
предизвиканото ПТП, което обаче не е направил .
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимият по непредпазливост при условията на небрежност. Последният не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като настъпилото ПТП се дължи именно на
нарушаване на задълженията му като водач по чл. 20 ал.2 от ,
които са в пряка причинна връзка с настъпилия общественоопасен
резултат .
Причини за извършване на престъплението
са незачитане на повелителните разпоредби на ЗДвП
регламентиращи правилата за движение по пътя и надценяването на пътната
обстановка .
Подсъдимия Д.Д. е роден на ***г. в гр. ***Р. Т, ***,
турски гражданин, женен, неосъждан, с основно
образование, понастоящем безработен, живущ *** Р. ***. Правоспособен водач на
МПС. Според личната си декларация е посочил, че има едно дете, не притежава
недвижими имоти и МПС. По делото няма данни да е с негативна характеристика.
При определяне на наказанието съдът взе предвид
степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, смекчаващите и
отегчаващите вината му обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете сравнително младата му възраст, чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, изразеното съжаление за извършеното, Като смекчаващо
вината обстоятелство съдът отчете и това , че пострадалия с поведението като е спрял при влошената видимост и зимна
обстановка на пътя, и е излязъл извън автомобила без светлоотразителна
жилетка, също е допуснал нарушения по ЗдвП , имащи
връзка с настъпилото ПТП. Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство
съдът отчете, че престъплението за което го призна за виновен, макар и
непредпазливо е със завишена степен на обществена опасност.
Предвид разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК
предвиждаща задължително определяне на наказанието при условията на чл.58 а от НК, съдът приложи нормата на чл.58а ал.1 от НК като намери, че е налице превес
на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, но не са налице
изключителни или многобройни такива, обосноваващи приложението на чл. 55 от НК.
Ето защо съдът му определи наказанието
при условията на чл.54 от НК като отчете, че
предвиденото в случая наказание „Лишаване от свобода” е 3 до 10 години, определи на подсъдимия наказание от 4 години и 6 месеца
„ Лишаване от свобода „ , което на осн. чл.58 А ал.1 от НК
намали с една трета и го осъди на 3 /три / години
„ Лишаване от свобода „ . Съдът като отчете, че
подсъдимият не е осъждан и предвид размера на наложеното наказание, намери, че
за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо да изтърпи наказанието “
Лишаване от свобода “ ефективно и на осн. чл. 66 ал.1
от НК отложи неговото изпълнение за срок от 5 /пет / години. Освен наказанието „ Лишаване от свобода”, съдът наложи на
подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание по чл.343 г от НК , като го
лиши от право да управлява МПС за срок от 5 / пет / години. С така наложените
наказания съдът намира , че ще се постигна целите на личната и генерална
превенция по смисъла на чл. 36 от НК.
Предвид обстоятелството, че призна подсъдимия
за виновен, съдът го осъди да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД –
МВР – Хасково, сумата от 490 лв. представляваща направени по делото разноски.
По отношение на веществените доказателства, съдът отне в полза на
държавата - 4 бр. парчета от МПС в червен цвят , 1 бр. пластмасово парче от МПС
черно на цвят , 4 бр. пластмасови светлоотразителни
парчета, 3 бр.стъклени парчета, 1 бр. бяло прозрачно парче, 1 бр. сиво парче,
1бр. пластмасов детайл в лилав цвят, които след влизане на присъдата в сила,
като вещи без стойност постанови да се унищожат, а веществените доказателства – 1 бр. кафява
мъжка обувка ,1бр. шапка – качулка от яке да се върнат на наследниците на
пострадалия.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си .
Съдия :