РЕШЕНИЕ № 260068
гр. Бургас, 14.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети януари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Х.,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 7662/2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на Р.С.К.,***,
против Т.Д. Б…-Х.,***, с която претендира приемане за установено, че, поради
изтекла след 13.12.2007 год. 5-годишна погасителна давност ищецът не дължи на
ответника следните суми: 3400 щатски долара – главница по договор за заем от
01.03.2003 год., обезщетение в размер на законната лихва за забавеното й
плащане, начиная от 15.03.2006 год. до окончателното й изплащане, 26 лева –
обезщетение за забава за периода 02-14.03.2006 год., 222,22 лева – деловодни
разноски за държавна такса, и 199,14 лева – деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, съгласно изпълнителен лист, издаден на 08.11.2007 год. по гр.
д. № 6427/2006 год. на СРС; ангажира доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски.
Искът е уточнен с писмена молба от 30.01.2020
год.
Правното основание на предявения
отрицателен установителен иск е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК.
Ответникът признава иска;
моли за възлагане на деловодните разноски в тежест на ищеца – чл. 78, ал. 2, ГПК; не ангажира доказателства.
С писмено становище от
12.01.2021 год. ищецът моли за постановяване на решение съгласно признание на
иска – чл. 237, ал. 1, ГПК.
Съдът, след запознаване
със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от данните по
делото, с изпълнителен лист от 08.11.2007 год., издаден възоснова решението от
09.07.2007 год. по гр. д. № 6427/2006 год. на СРС, ищецът Р.К. е осъдена да
заплати на Т. Б..-Х. следните суми: 3400 щатски долара – главница по договор за
заем от 01.03.2003 год., обезщетение в размер на законната лихва за забавеното
й плащане, начиная от 15.03.2006 год. до окончателното й изплащане, 26 лева –
обезщетение за забава за периода 02-14.03.2006 год., 222,22 лева – деловодни разноски
за държавна такса, и 199,14 лева – деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение. За принудителното събиране на посочените парични вземания е било
образувано изп. д. № 20077780400204/2007 год. на ЧСИ рег. № 778, което е било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8, ГПК – поради перемпция (няма
данни за датата му, нито за влизане в сила на постановлението за прекратяване).
Ищецът Р.К. отрича
дължимостта на посочените в изпълнителния лист парични вземания, като се
позовава на изтекла след 13.12.2007 год. 5-годишна погасителна давност.
Ответникът признава
иска, както и факта, че последното изпълнително действие е извършено на 13.12.2007
год., но счита, че погасителната давност е започнала да тече на 26.06.2015 год.
– съгл. изявлението на процесуалния представител на посочената страна в
проведеното открито съдебно заседание.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за основателен. На
основание чл. 237, ал. 2, ГПК съдът основава решението си на направеното от
ответника безусловно признание на иска, тъй като не са налице отрицателните
предпоставки по ал. 3.
За пълнота на
изложението следва да се допълни и следното: общата 5-годишна погасителна
давност върху процесните вземания е започнала да тече на 26.06.2015 год., с
приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. по тълк. д. № 2/2013 год.
на ОСГТК на ВКС, и тя е изтекла на 26.06.2020 год., в хода на настоящия съдебен
процес, което обстоятелство следва да бъде взето предвид на основание чл. 235,
ал. 3, ГПК, тъй като е от значение за спорното право. През периода
13.12.2007-25.06.2015 год. давността върху вземанията е била спряна, тъй като
за събирането им е било висящо изпълнително производство – вж. Постановление №
3/1980 год. на Пленума на ВС на РБ. Действието на този акт на ВС е отпаднало с
приемане на т. 10 от тълкувателното решение от 26.06.2015 год. на ВКС. Както бе
посочено по-горе, страните не спорят, че през 5-годишния период 26.06.2015-26.06.2020
год. не са извършени изпълнителни действия, в рамките на определен изпълнителен
способ, които са годни да спрат или прекъснат давността за процесните вземания –
чл. 116, б. „в“, ЗЗД (вж. абз. втори от мотивите по т. 10 от 2/2013-2012-ОСГТК),
поради което искът е основателен и следва да бъде уважен.
Основателността на претенцията
налага осъждане на ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски
в общ размер от 1157,72 лева – сбор от платените държавна такса и адвокатско
възнаграждение (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).
Съдът намира за
неоснователна молбата на ответника за възлагане на разноските върху ищеца (чл.
78, ал. 2, ГПК), тъй като не е налице първата от двете кумулативни предпоставки
на посочената норма – с поведението си ответникът да не е дал повод за
завеждане на иска. Към датата на подаване на исковата молба пред СРС –
13.12.2019 год., изпълнителното производство е било висящо, няма данни към този
момент взискателят да е направил отказ от вземанията си, или легитимацията му
на кредитор на ищеца да е била отпаднала на друго годно правно основание, поради
което за ищеца е съществувал правен интерес от предявяване на иска по чл. 439, ГПК.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК, че, поради изтекла 5-годишна погасителна
давност през периода 26.06.2015-26.06.2020 год., ищецът Р.С.К., ЕГН **********,***,
не дължи на ответника Т.Д. Б..-Х., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. …… следните
суми: 3400 щатски долара – главница по договор за заем от 01.03.2003 год.,
обезщетение в размер на законната лихва за забавеното й плащане, начиная от
15.03.2006 год. до окончателното й изплащане, 26 лева – обезщетение за забава
за периода 02-15.03.2006 год., 222,22 лева – деловодни разноски за държавна такса,
и 199,14 лева – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно
изпълнителен лист, издаден на 08.11.2007 год. възоснова решението от 09.07.2007
год. по гр. д. № 6427/2006 год. на СРС.
ОСЪЖДА Т.Д. Б..-Х., ЕГН
**********, с адрес ***, ж. к. …., на основание чл. 78, ал. 2, ГПК, да заплати
на Р.С.К., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер от 1157,72 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата с правно основание чл. 78, ал. 2, ГПК на ответника Т.Д. Б..-Х. за
възлагане на деловодните разноски върху ищеца Р.С.К..
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ