РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Благоевград, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20201210101490 по
описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от "В. Ю. Т.“ ООД (в хода на процеса
дружеството-ищец е променило правно-организационната си форма и наименование като от
ООД е преобразувано в ЕООД и към датата на приключване на устните състезания е с
наименование „ВНТ” ЕООД), ЕИК *****, представлявано от управителя В. Н. Б., със
седалище и адрес на управление: с. И. В. Л. *** против „Л. Е.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: град Б. И. М. *****, представлявано от управителя Й. М.
К..
Ищецът твърди, че с ответника сключил договор за превоз - Заявка-договор за
международен транспорт от 29.03.2019г., по силата на който се задължил да превози товар
от товарен адрес в гр. Б. Р. и разтоварен адрес в гр. П. Г.. Поддържа, че в изпълнение на
договора на 30.03.2019 г., в 14.00 часа натоварил товара в гр. Б. Р. и го е превозил до гр. П.
Г.. Заявява, че договореното превозно възнаграждение възлизало на сумата от 6552 лв., с
ДДС. Навежда, че извършил транспортната услуга в определения в договора срок. Заявява,
че ответникът не заплатил половината от договореното възнаграждение за извършения
превоз в размер на 3276 лв. Твърди, че за горепосоченото навло била изготвена
международна товарителница. Сочи, че част от товара /кромид/, бил развален, като
уврежданията на товара били с произход преди товара и не се дължали на неспазен
температурен режим по време на превоза. Излага, че изпратили имейл до ответника за
заплащане на дължимото се превозно възнаграждение в размер на 3276 лв., но последният
не бил заплатил претендираното превозно възнаграждение.
Ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва сключването на процесния договор за
международен автомобилен превоз на стоки от 29.03.2019г., по силата на който ищецът
следвало да извърши два курса на стоки - от гр.Б. Р. до гр.П. Г. и обратно със специфичен
хладилен товарен автомобил. Сочи, че общото възнаграждение било в размер на 5476,32 лв.,
без ДДС. Заявява, че по време на транспортирането на стоките, същите са се развалили, като
вината за това била на ищеца-превозвач. В тази връзка смята, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по превозния договор и нямал право на възнаграждение. На следващо
място излага доводи, че претендираното вземане било погасено по давност. При условията
на евентуалност, ако съдът приеме, че дължи сумите, посочени в исковата молба,
ответникът на основание чл. 103, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД прави възражение за прихващане със
1
следните суми: 293 лв. - неустойка за забава съгласно чл. 20 от Общите условия /ОУ/ и 10
243,14 евро /20 016,25 лв./ - обезщетение поради развалена по вина на ищеца стока.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази данните по делото и
приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба и направеното от ответника възражение, предмет на
разглеждане в настоящото производство е следното:
1. Осъдителна претенция на ищцовото дружество с правна квалификация чл. 79, ал.1, предл.
1 ЗЗД вр.чл. 367, вр. чл. 372, ал.1 ТЗ за сумата от 3276 лв., представляваща размера на
дължимото се превозно възнаграждение по сключен на 29.03.2019 г. договор за превоз на
товар по маршрут с дата и час на товарене на 30.03.2019 г., 14.00 часа в товарен пункт - гр.Б.
Р. /товарен адрес/ и разтоварен адрес гр.П. Г., ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на исковата молба /13.08.2020г./ до окончателното й изплащане..
2. Възражение за прихващане на ответника с правна квалификация чл. 103, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
съответно със сумата 293 лв. неустойка за забава съгласно чл. 20 от Общите условния на
процесния договор и 10 243,14 евро (20 016,25 лв.) обезщетение поради развалена поради
вина на ищеца стока.
Относно иска по чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр.чл. 367, вр. чл. 372, ал.1 ТЗ.
В принципен план уважаването на този иск е предпоставено от кумулативната даденост на
следните условия: 1/ сключването на процесния превозен договор от 29.03.2019г. с
твърдяното съдържание - извършена транспортна услуга от товарен адрес в гр. Б. Р. и
разтоварен адрес в гр. П. Г.; 2/ че превозът е извършен съобразно уговореното; 3/ че стоките
са доставени на получателя; и 4/ неизпълнение на насрещното задължението на ответника за
заплащане на превозното възнаграждение.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият иск.
Безспорно е по делото, че между ищеца „ВНТ” ЕООД, действащ в качеството му на
превозвач, и ответника „Л. Е.“ЕООД, като спедитор, е бил сключен процесният договор за
превоз - Заявка- договор за международен транспорт от 29.03.2019г., по силата на който
ищецът се задължил да превози товар от товарен адрес в гр. Б. Р. и разтоварен адрес в гр. П.
Г..
Горепосоченото безспорно обстоятелство се установява и от приетия по делото
доказателствен материал.
Става ясно от показанията на свидетеля Н. В. Б. (баща на управителя на ищцовото
дружество), че същият като шофьор на хладилен товарен автомобил, камион е извършил
процесния курс от гр. Б. Р. до град П. Г.. Установява се, че на 31.03.2019 г. в гр. Б. св. Н. Б. е
натоварил в управлявания от него камион процесната стока-арпаджик, кромид, семена за
засаждане от растението арпаджик, кромид, лук, като самото натоварване било извършено в
открито помещение, а именно тържище, пазар в гр. Б.. Стоката била в чували, от чувалите
видимо се подавали и виждали израстъци от кромида, като свидетелят сложил стоката в
хладилния камион. Става ясно, че при товаренето на стоката температурата навън била
висока, около 20 градуса. При транспорт на такива товари на плодове и зеленчуци се
практикувало постепенно сваляне на температурата в хладилния камион с 2 градуса, като
първоначалната температура, която дал на хладилника била 18 градуса. Свидетелят Н. Б.
периодично през 2 градуса свалял температурата надолу, като започнал от 18 градуса и
стигнал температура от 6 градуса. Интервалът от време, за който се намалявала с 2 градуса
температурата, зависел от външната околна среда, като намалението и периодът, през който
2
намалявал температурата в хладилника зависела от температурата, която била извън
хладилния камион. Установява се също така, че пристигнал в гр. П. около 14:00 ч. – 15:00
часа. Става ясно, че когато натоварил стоката от тържището в гр. Б. в ЧМР товарителницата
не му бил зададен температурен режим. Изяснява се, че температурният режим, срещу 13
точка в графата 0 до +2 градуса в ЧМР товарителницата, бил написан от гърците в гр. П..
Свидетелят на 01.04.2019 г. в град П. към 14.00 ч. - 15.00 часа, разтоварил 6-7 палета от
стоката, които били останали отвън, като към 19:00 ч. върнал стоката обратно в хладилника.
Става ясно, че един от гърците му потърсил термо лента за периода на пътуването, като
свидетелят му я бил предоставил. След това затворили стоката в хладилния камион и
останала за разтоварване на другия ден. На 02.04.2019 г. към обяд дошли отново гърците,
свалили наново стоката, 6-7 палета, които били свалили предишния ден. Свидетелят бил
останал в гр. П. и на 03.04.2019 г., когато дошъл аварийният комисар.
Показанията на св. Н. В. Б. следва да бъдат кредитирани, тъй като се подкрепят и от
останалия събран доказателствен материал по делото. В тази връзка от приобщените
писмени доказателства (Протокол за поставяне на техническо средство за контрол при
преминаване на стоки с висок фискален риск през територията на Република България №
180601176847_1/30.03.2019 г., удостоверение с изх. № 214/07.10.2021 г. издадено от
дружеството „Г. и.*“ ЕООД с ЕИК ******, ведно с приложените към удостоверението
разпечатки от програмата за GPS проследяване, цялата преписка от ЗК „Уника“ АД,
образуваната по претенция за щета № 18400190027/02.04.2019 г. по полица № 19019400609,
Протокол на авариен комисар от 03.04.2019г.) се потвърждават показанията на свидетеля за
неговото движение в периода от 29.03.2019г. до 03.04.2019г. Потвърждава се от писмените
материали по делото, че свидетелят е пристигнал на разтоварния пункт в гр. П. именно на
сочената от него дата – 01.04.2019г. около 14.00 часа.
Установява се от доклада на аварийния комисар, както и от съдържанието на самата
товарителница, че уврежданията по процесния товар /кромид, арпаджик/ са от преди
извършване на превоза. Самото посочване в товарителницата, че температурата, при която е
следвало да се превозва стоката /от 0-2 градуса/ са били написани не от ответника-спедитор,
а от самия получател в гр. П. Г. на гръцки език. При това положение ищецът-превозвач не
носи вина за разваляне на част от стоката поради неспазен температурен режим по време на
превоза. В подкрепа на този извод е самата заявка за международен транспорт от
29.09.2019г., в която изрично ответникът-спедитор е бил указал на ищеца-превозвач, че
температурата, при която е следвало да се транспортира стоката, е от 6 до 4 градуса.
Ответникът не е указал изрично на ищеца, че следва температурата да е от 0 до 2 градуса,
като това е посочил едва самият получател на стоката в гр. П. Г..
Възражението за погасяване по давност на претендираното превозно възнаграждение е
неоснователно. Става ясно, че в заявката за международен транспорт страните по делото са
уговорили следния начин на плащане на превозното възнаграждение – по банков път 20 дни
след получаване на оригиналната фактура и 2 оригинала на ЧМР. Видно е от представените
имейли, че в периода от 08.04.2019г. до 11.10.2019г. са изпращани имейли от страна на
ищеца-превозвач до ответника-спедитор за посочване на стойността на превоза, която да
бъде отразена във фактурата за транспорта. Става ясно по делото, че ответникът не е
посочил такава стойност. В крайна сметка на 15.10.2019г. ищецът е издал Фактура №
**********/25.10.2019 г. на стойност 6571,58 лв. за извършения превоз от 30.03.2019г. от
товарен адрес в гр. Б. Р. и разтоварен адрес в гр. П. Г., с товарен автомобил Е*****KB.
Процесната фактура е била връчена на ответника на 16.10.2019г. чрез неговата служителка
Е. П. Ц.. Връчването се установява от показанията на свидетелката М. М. Б. (съпруга на
управителя на ищцовото дружество). В подкрепа на показанията на свидетелката Михаела
3
Безинска са и справки от ТД на НАП-Благоевград за актуално състояние на всички
действащи трудови договори на ответното дружество Л.**“ ЕООД, ЕИК ****** и
свързаното с него дружество „Л.**“ ЕООД, ЕИК ******* за период от 01.10.2019 г. до
30.10.2019г. г., от които също се установява, че соченото лице Е. П. Ц. е била служител на
ответника към датата на връчване на фактурата.
Така в крайна сметка може да се заключи, че предявеният иск се явява основателен и като
такъв подлежи на уважаване.
Относно възражението за прихващане на ответника по чл. 103, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Възражението е неоснователно. В настоящия случай се установи, че ищецът е изпълнил
точно задълженията си по процесния договор за превоз, като вината за разваляне на част от
транспортираната стока не е негова.
Относно разноските:
Предвид този изход от делото, на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и
сторените, съгласно списъка по чл. 80 ГПК, разноски в размер на общо 1697,04 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л. Е.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град Б. И. М.
*****, представлявано от управителя Й. М. К. да заплати на „ВНТ” ЕООД, ЕИК *****,
представлявано от управителя В. Н. Б., със седалище и адрес на управление: с. И. В. Л. ***,
следните суми:
- 3 276 лв. /три хиляди двеста седемдесет и шест лева/ – представляваща размера на
дължимото се превозно възнаграждение по сключен на 29.03.2019 г. договор за превоз на
товар по маршрут с дата и час на товарене на 30.03.2019 г., 14.00 часа в товарен пункт - гр.Б.
Р. /товарен адрес/ и разтоварен адрес гр.П. Г., ведно със законната лихва върху тази сума ,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.08.2020г. до окончателното
погасяване.
- 1697,04 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и седем лева и четири стотинки/ –
представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане, предявено от „Л. Е.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: град Б. И. М. *****, представлявано от управителя Й. М.
К. против „ВНТ” ЕООД, ЕИК *****, представлявано от управителя В. Н. Б., със седалище и
адрес на управление: с. И. В. Л. *** за сумата от 293 лв. /двеста деветдесет и три лева/ -
неустойка за забава съгласно чл. 20 от Общите условния на процесния договор и за сумата
от 10 243,14 евро (20 016,25 лв.) обезщетение поради развалена поради вина на ищеца
стока.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4