Решение по дело №3059/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  ……..             19.11.2018г.       Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД             VI ГРАЖДАНСКИ състав

На 29 ОКТОМВРИ                          2018 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

 

Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 3059, по описа за 2018 година.

 

     

 Предявени са следните обективно съединени искове: за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ.

  Ищцата Б.Г.А. ***, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че работила в ответното дружество на длъжност „камериерка”, в комплекс „Зеления хълм”, с основно месечно трудово възнаграждение 510лв. Задълженията си по трудовия договор изпълнявала съвестно, но на 06.03.2018г. се наложило да влезе в болница и съответно да бъде в отпуск поради временна нетрудоспособност. Болничните листове представяла своевременно на работодателя си, но трудовият й договор бил прекратен със Заповед № 83/13.04.2018г. без мотиви, тъй като трудовият й договор бил сключен със срок на изпитване. Към тази дата ищцата била в болнични, поради временна нетрудоспособност и съответно не била на работа. Била извикана за поне ден да се яви на работа, за да й бъдат връчени документи. Тъй като не била в добро здравословно състояние, не се явила на работа. Заповедта не й била връчена, а същата била оформена при отказ. Счита, че заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

 Предвид гореизложеното моли, след като докаже твърдяното, съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед №83/13.04.2018г., издадена от ответника „Грейн Хил" ООД за незаконосъобразна, като я възстанови на заеманата до прекратяването длъжност „камериерка". Претендира от ответника обезщетение за времето, през което е останала без работа, в размер на 1275 лв., дължимо за периода 15.05.2018г. до 01.09.2018г./срока на трудовия договор/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до изплащане на вземането.Претендира за направените по делото разноски.

 

Ответникът по делото „Грейн хил” ООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си, в депозирания писмен отговор на исковата молба заявява, че оспорва изцяло предявения от ищцата иск, както по основание, така и по размер, като излага подробни съображения за това.  Не оспорва, че на 28.02.2018г. между ищцата, в качеството й на работник, и ответника, в качеството му на Работодател, е сключен Трудов Договор № 109/28.02.2018г., на основание чл.70, ал.1, във връзка с чл.67, ал.1, т.1 КТ. Съгласно чл.4 от Договора - същият е сключен със срок на изпитване - шест месеца, който срок е уговорен в полза на работодателя. Срокът на изпитване на трудовия договор изтичал на 28.08.2018г. На 13.04.2018г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ, съгласно Заповед № 83/13.04.2018г. на управителя на ответника.

Предвид изложеното, Трудовия договор бил прекратен по време на 6-месечния срок на изпитване, който към датата на прекратяване на договора - 13.04.2018г. не е бил изтекъл. В срока за изпитване, работодателят е издал заповед, с която е прекратил трудовото правоотношение между страните, на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 13.04.2018г. На същата дата била издадена процесната заповед. Заповедта била връчена на ищцата при отказ, в присъствие на свидетелите М.К. и Д.М..

Ответникът счита издадената Заповед № 83/13.04.2018г. на управителя на „ГРЕЙН ХИЛ" ООД за правилна и законосъобразна. Цитира разпоредбите по чл. 333 КТ, чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11, чл. 330, ал. 2, т. 6, чл.328, ал.1 КТ и чл. 326, ал. 2 от КТ. Подчертава, че извън случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2,3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят следва само законово да връчи заявлението си, за да се счита прекратяването за законосъобразно. Съгласно разпоредбите на закона не било необходимо и разрешение от инспекцията по труда. Сочи, че основанията, при които работодателят може да прекрати трудово правоотношение по време на болничен са следните:  По   взаимно съгласие; На    основание чл.71, ал.1 КТ/в срока за изпитване/; На основание чл.331 КТ; При     прекратяване на срочни правоотношения - при изтичане на срока на договора.

Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1 КСО - паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност, а съгласно ал.З, когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Предвид тази разпоредба и по конкретно разписаното в ал. 3 правел законосъобразен извод, че когато се е прекратил безсрочен договор по време на болничен, обезщетението за временна неработоспособност се изплаща до възстановяване на временната нетрудоспособност, а когато става въпрос за срочни правоотношения по време на болнични, обезщетението обхваща срока от 30 дни след прекратяване на договора. Уволнението по цитирана норма не намалява правата за получаване на обезщетение за безработица. Съгласно Кодекса за социалното осигуряване дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или средно -дневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не можело да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица.

Според ответника, закрилата по чл. 333, ал. 5 и ал. 6 КТ не важи при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71 КТ. Характерът на договора изключва приложението на предварителната закрила - работодателят не може да бъде задължен да продължи трудовия договор с работник или служител, след като е преценил, че последният не е годен да изпълнява възложената работа и е упражнил правото си да прекрати договора в срока, за който страните предварително са се споразумели, /е този смисъл е Решение № 109 от 27.06.2017г. по гр. д. № 3302 /2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. Допустимо било прекратяване на трудовия договор, сключен със срок за изпитване до изтичане на уговорения срок независимо от обстоятелството, че ищецът към момента на прекратяването е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност. /в този смисъл е Решение № 429 от 15.03.2016 г. по гр. в. № 132/2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.

Счита още, че при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.70,ал.1 КТ не се изисква излагане на мотиви /в този смисъл е Решение № 429 от 15.03.2016 г. по гр. д. № 132 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. Причините, поради които се упражнява правото по чл. 71, ал. 1 КТ, са ирелевантни и работодателят не е длъжен да сочи в писмения акт за уволнение фактически основания за издаването му. Липсата на мотиви не опорочава изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение /в този смисъл е Решение № 16 от 30.01.2015 г. по гр. д. № 4793/2014 г. на Върховен касационен съд. Решение № 716 от 27.12.2010г. погр.д. № 253/2010 г. на Върховен касационен съд/.

Предвид гореизложеното, ответникът счита, че от негова страна са изпълнени всички изисквания на закона при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата и Трудов договор № 109/28.02.2018г., е прекратен законосъобразно със всички произтичащи от това последствия.

Моли, съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения от Б.Г.А. иск като изцяло неоснователен и недоказан. Претендира за направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява, а се представлява от пълномощника си, който моли съдът да уважи предявените искове. Ответникът се представлява от упълномощения си представител, като моли съдът да отхвърли предявените искове.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

 

Не се спори между страните, че от 01.03.2018г. /видно от трудов договор № 109/28.02.2018г./ ищцата  Б.А. е започнала работа по трудово правоотношение с  „Грейн хил” ООД гр. Стара Загора, на длъжност „камериер”, със срок на изпитване  от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.Същият договор, на осн. чл. 71, ал.1 от КТ, е прекратен на 13.04.2018г. със Заповед № 83/13.04.2018г., издадена от управителя на ответното дружество.В заповедта е посочено, че същата е връчена на 26.04.2018г., при отказ, който е удостоверен от двама свидетели.

Ищцата оспорва издадената заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение с оглед липсата на мотиви в заповедта, както и предвид обстоятелството, че същата й е връчена по време на ползван от нея болничен поради временна нетрудоспособност. Представя 4 бр. болнични лист, от които се установява, че за периода 06.03.2018г. 15.05.2018г. ищцата е била в домашен режим на лечение, поради временна неработоспособност, вследствие на травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб.

Изслушаните по делото свидетели М.К. и Д.М. твърдят, че са присъствали при връчването на заповед за прекратяване на трудово правоотношение на ищцата. Тъй като последната отказала да й бъде връчена заповедта, свидетелите удостоверили отказа с имената си и подписите.

Показанията на свидетелите са кредитирани с доверие, като последователни, непротиворечиви и в съответствие с доказателствения материал по делото.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

Договорът със срок за изпитване се сключва, когато работата изисква да се провери годността на работника да я изпълнява, или когато той желае да провери дали работата е подходяща за него – чл. 70, ал. 1 от КТ.  Прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 71 от КТ представлява самостоятелно основание за преустановяване на трудовоправната връзка, имащо сходство и с регламентацията на срочните трудови договори по чл. 68 от КТ, което не се подчинява на изискванията в Глава ХVІ от КТ. При договорът със срок за изпитване модалитетът "срок за изпитване" дава възможност на страната, в полза на която е уговорен срокът, да прекрати договора до изтичането му. Докато тече срокът за изпитване, съществуването на договора е несигурно. Той не е окончателно сключен, работникът не е окончателно приет  (арг. от чл. 71, ал. 2 и чл. 70, ал. 1, изречение 1 от КТ), а зависи от волята на страната, в чиято полза е уговорен срокът. Ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като срочен или за неопределено време, на основание чл. 71, ал. 2 от КТ. Този вид договор е ограничен с максимален срок, прекратява се облекчено- без мотиви, без предизвестие, без закрила по чл. 333 от КТ, без дължими обезщетения от страната, в чиято полза е уговорен срокът. Именно тази специфика на института на срока на изпитване като модалитет на трудовия договор, обуславя неприложимостта на закрилата по чл. 333 от КТ. Смисълът на тази клауза е да бъде проверена годността на работника или служителя да я изпълнява, респективно когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. В срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент от изпълнението му. Независимо в чия полза е уговорен срокът за изпитване, за да се прекрати действието на трудовия договор, е достатъчно писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали страната да прекрати договора, както бе казано и по- горе.

В конкретния случай заповедта за прекратяване е редовно връчена. Връчването е извършено при отказ от страна на ищцата, надлежно оформен и удостоверен с подписите на свидетели.

 Като взе предвид изложеното, съдът счита, че оспорваната заповед за прекратяване на трудов договор е законосъобразна и не подлежи на отмяна. Прекратяването на трудовото правоотношение е извършено от страната, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване и същото е в рамките на 6-месечния срок.

 Фактическият състав за уважаване както на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, така и на иска за присъждане на обезщетение за вредите, настъпили в следствие на уволнението, включва като кумулативен елемент признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Доколкото в настоящото решение съдът приема, че прекратеното трудово правоотношение е законосъобразно, то  ищцата не може да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност, нито да й бъде присъдено обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ. По изложените съображения всички искови претенции следва да бъдат отхвърлени.

  На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата дължи на ответника направените по делото разноски, в размер на 1000 лв. за заплатен адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Г.А., ЕГН **********,***, против «ГРЕЙН ХИЛ» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Сава Силов № 70, представлявано от Христо Михалев, обективно съединени искове: с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ - за отмяна, като незаконосъобразна Заповед № 83/13.04.2018г. за прекратяване, на осн. чл. 71, ал.1 от КТ, на трудово правоотношение; с правно осн. чл. 344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност; с правно осн. чл. 344, ал.1, т.3 от КТ – за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за времето на оставане без работа поради прекратено трудово правоотношение за периода 15.05.2018г. – 01.09.2018г., в размер на 1275 лв., ведно с искането за присъждане на законната лихва върху сумата, считано от  датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА Б.Г.А., ЕГН **********,***, да заплати на «ГРЕЙН ХИЛ» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Сава Силов № 70, представлявано от Христо Михалев, сумата в размер на 1000 лв., представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Старозагорски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от 19.11.2018г.

 

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: