Решение по дело №3017/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 508
Дата: 24 февруари 2020 г. (в сила от 9 ноември 2020 г.)
Съдия: Александър Антонов Митрев
Дело: 20197180703017
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

508

24.02.2020 г.

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 3017 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

Образувано е по постъпила жалба на „ЕКОИНВЕСТ“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК ********* против Решение № 2153-15-254/16.09.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-15-230/15.08.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив.

В жалбата се посочва, че обжалваното мотивирано решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното мотивирано решение, както и потвърденото с него разпореждане и да присъди раноски в полза на дружеството.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното мотивирано решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в писмено становище.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

В ТП на НОИ - Пловдив е постъпила декларация вх. № 5105-15-190 от 28.06.2019 г. за трудова злополука, станала на 23.10. 2018 г. с К. Ц. Л., на длъжност "машинен оператор" в "ЕКОИНВЕСТ" ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, производствен цех "Фолио", намиращ се в гр. Пазарджик, ул. "Мильо войвода" № 18. Декларацията е представена от пострадалото лице. Към декларацията за трудова злополука са представени - жалба вх. № 1012-12-80 от 20.05.2019 г. на ТП на НОИ - Пазарджик; трудов договор № 1377 от 28.09.2018 г.; допълнително споразумение № 877/02.01.2019 г. към трудов договор № 1377 от 28.09.2018 г.; медицински документи.

От страна на ТП на НОИ - Пловдив е изпратено писмо с изх. № 5101-15-190#1 от 02.07.2019 г. до ТП на НОИ - Пазарджик, с което се моли да се открие производство по разследване на злополуката, станала на 23.10.2018 г., на територията на гр. Пазарджик, с К. Ц. Л. в осигурител "ЕКОИНВЕСТ" ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********.

В тази връзка, образуваното административно производство е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) със Заповед № 1015-15¬201/11.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив.

Със Заповед 1015-15-234/15.08.2019 г. е възобновено спряното административно производство по квалифициране на декларираната злополука вх. № 5105-15-190 от28.06.2019 г. на ТП на НОИ - Пловдив от пострадалото лице, станала в осигурител "ЕКОИНВЕСТ" ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК *********, тъй като с писмо изх. № 1029-12-1679#9/02.08.2019 г. от ТП на НОИ - Пазарджик е получен Протокол № 8/31.07.2019 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 23.10.2018 г.

От същия е видно, че К. Ц. Л. е назначена в осигурителя "ЕКОИНВЕСТ" ЕООД - гр. Пловдив, ЕИК ********* с трудов договор № 1377 от 28.09.2018 г. на длъжност "машинен оператор", код по НКПД 81421014 - звено "Фолио", намиращо се в гр. Пазарджик, ул. "Мильо войвода" № 18.

По информация от декларацията за трудова злополука и приложената към нея жалба от Л., на 23.10.2018 г. пострадалата е била на работа втора смяна (от 14:00 ч. до 22:00 ч.) и към 19:05 ч. се е случила злополуката. След оказана първа помощ в предприятието, Л. е транспортирана в Спешно отделение на "МБАЛ Пазарджик" АД, придружена от колежката си, която е и свидетел на настъпилата трудова злополука - А.Д..

Съгласно Лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 030091/23.10.2018 г. и Допълнителен лист за преглед на пациент в Спешно отделение № 030091/23.10.2018 г. е видно, че Л. е постъпила в Спешно отделение на "МБАЛ Пазарджик" АД в 20:01 ч. От извършения медцински преглед е констатирано премазване на на 3-ти и 4-ти пръсти на дясната ръка и е поставена основна диагноза МКБ S61.0 - Открита рана на пръст (¬и) на ръката без увреждане на ноктите.

Въз основа на констатациите в Протокол № 8/31.07.2019 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 23.10.2018 г., на документите в досието и на данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 от КСО, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив е издало Разпореждане № 5104-15¬2030/15.08.2019 г., с което злополуката е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Настоящият състав счита, че Разпореждане № 5104-15-230/15.08.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив е издадено от материално компетентен орган при спазване на установените административно-произвдоствени правила. В тази връзка е представена Заповед № 1015-15-298/02.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от КСО, разпореждането за приемане или неприемане на дадена злополука за трудова се издава от длъжностно лице, определено от Ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Неоснователно е също така твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че издаденият административен акт е незаконосъобразен, тъй като е следвало да бъде издаден от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО към ТП на НОИ -Пазарджик, понеже там е проведено разследването на трудовата злополука. Злополуката е станала в производствен цех "Фолио", намиращ се на адрес гр. Пазарджик, ул. "Мильо войвода" № 18. На основание Указания за съвместна дейност на НОИ и ИА "ГИТ" за изпълнение на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ), производството по разследване на злополуката е открито по компетентност от ТП на НОИ - Пазарджик.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от НУРРОТЗ, ако обстоятелствата, при които е станала злополуката, дават основания да се предполага, че тя е трудова, към териториалното поделение на НОИ, по регистрация на осигурителя/предприятието ползвател, се подава декларация по образец. Следователно компетентен да се произнесе дали злополуката е трудова е длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО към ТП на НОИ - Пловдив, тъй като работодателят е с регистрация гр. Пловдив.

На следващо място, от страна на "ЕКОИНВЕСТ" ЕООД - гр. Пловдив е изложено твърдението, че Л. не е уведомила работодателя си за претърпяната от нея злополука, предвид писмени обяснения на прекия й ръководител - Я. и обстоятелството, че такъв насъпил инцидент не е отбелязан във водените от работодателя присъствени книги и форми.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е допуснат до разпит един свидетел, а именно Д.Я. - прекият ръководител на Л.. Същият твърди, че не е уведомяван за настъпила злополука на работното място.

Цитираните показания не се кредитират от съда предвид противоречието им с представените писмени обяснения от А.Д.- колежка на пострадалата и свидетел на настъпилата трудова злополука, както и предвид служебните взаимоотношения с дружеството-жалбоподател на свидетеля Я., водещи до индиция за неговата заинтересованост от изхода на делото. Видно от писмените обяснения на А.Д., през време на пътуване към болницата, същата се е обадила на прекия им ръководител Я. и го е информирала за настъпилата злополука. Обясненията на Д. напълно съответстват на тези дадени и от пострадалото лице К. Л..

Дори да се приеме, че Я. не е бил информиран за настъпилата злополука, неспазването на изискването на чл. 2, ал. 1 от НУРРОТЗ за незабавно уведомяване на ръководителя на осигурителя за възникнала трудова злополука в никакъв случай не означава, че такава не е настъпила. В тази връзка следва да се отбележи, че със свидетеля на инцидента и с представената медицинска документация се доказва и настъпилото внезапно травматично увреждане на здравето на пострадалото лице.

Несъстоятелно е и твърдението на жалбоподателя, че не е налице трудова злополука, тъй като не е изпълнено изискването на закона (чл. 55, ал. 1 от КСО), а именно - да е налице "увреждане, което е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт", както и че след оказаната на Л. медицинска помощ в Спешно отделение на "МБАЛ Пазарджик" АД, на същата не е издаден болничен лист и тя е продължила да се явява на работа до 26.10.2018 г. вкл.

По изложени в жалба вх. № 1012-12-80 от 20.05.2019 г. на ТП на НОИ - Пазарджик съображения, К. Л. е продължила да се явява на работа. Същата се е явявала на работа до 26.10.2018 г., когато в резултат на влошаване на здравословното й състояние, се е наложило на 29.10.2018 г. да отиде на медицински преглед. След прегледа на пострадалата е издаден болничен лист (Е20165653004/29.10.2018 г.). Изложените в жалбата съображения от пострадалото лице, относно явяването на работа след 23.10.2018 г., се потвърждават и от обясненията на А.Д..

Също така, неиздаването на болничен лист за временна неработоспособност на пострадалото лице, непосредствено след станалата злополука, само по себе си не представлява нарушение на разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и не води непременно до извод, че от злополуката не е последвало състояние на временна неработоспособност.

В тази връзка, за пълнота следва да се посочи, че да се прецени дали една злополука е трудова е в компетентността на административния орган, без значение дали е отразена като такава в болничния лист. Отбелязването на причината за временна неработоспособност в болничния лист е субективно и се извършва от медицинското лице. Това обстоятелство не е от съществено значение за квалифицирането на една злополука като трудова.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт. Следователно законодателят изисква наличие в условията на кумулативност на няколко предпоставки: настъпило внезапно увреждане на здравето на осигуреното лице, настъпване на неблагоприятен резултат, изразяващ се във временна или трайна неработоспособност или смърт, причинна връзка между увреждането и извършваната от увреденото лице работа, при или в интерес на работодателя.

По делото има достатъчно преки данни за това, че Л. е претърпяла злополука по време и във връзка с извършвана от нея трудова дейност за работодателя си. При проведеното разследване на злополуката, безспорно е установено, че същата е станала с осигурено по чл. 4, ал. 1 от КСО лице, в т.ч. и за риска "трудова злополука" и е причинила внезапно увреждане на здравето на К. Л., изразяващо се в премазване на 3-ти и 4-ти пръсти на дясната ръка, с последвала ограничена подвижност на същите и увреждане на дигитален нерв на 4-ти пръст на дяската ръка. Също така е установено, че злополуката е станала през време и във връзка с извършвана работа от лицето по трудово правоотношение (съгласно задължения по длъжностна характеристика), както и че внезапното увреждане на Л. е довело до временна неработоспособност на същата.

Изхождайки от всичко посочено по-горе, по делото безспорно бе доказана законосъобразността на обжалваното Решение № 2153-15-254/16.09.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-15-230/15.08.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му.

При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и представения по делото списък с разноските, същото е в размер на 100 лева за настоящата инстанция.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕКОИНВЕСТ“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК ********* против Решение № 2153-15-254/16.09.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-15-230/15.08.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив.

 

ОСЪЖДА „ЕКОИНВЕСТ“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК ********* да заплати на ТП на НОИ Пловдив разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 (сто) лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: