РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 15.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на шестнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 5855 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „А.З.С.Н.В.”
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от *** срещу
В.И.М., ЕГН **********, с адрес *** съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сума в размер на 670,73
лв. - представляващи главница по договор за паричен заем; сума в размер на 30,10 лв., представляващи договорна лихва за
периода от 16.12.2017 г. до 3.03.2018 г. (падеж на последна погасителна
вноска); сума в размер на 18,00 лв., представляващи такса разходи за събиране
на просрочени вземания; сума в размер на 190,85 лв., представляващи неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 23.12.2017 г. до
3.03.2018 г. и сума в размер на 88,25 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 17.12.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че
ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника
по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 3616/2019 г. по описа на ПлРС е уважено
искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, на когото
заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и
настоящия иск. Излага се, че на
01.10.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „А.з.с.н.в. ООД, по силата на което вземането на „Изи
Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
3099196/08.12.2017 г., е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в. ООД, ведно с
всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Сочи се, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че „Изи
Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „А.з.с.н.в." ЕАД /правоприемник на
„Агенция за събиране на вземанията“ ООД/ в качеството си на цесионер по
Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на цедента и за
своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, като по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт"
АД чрез ищеца уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3099196 от 16.08.2019 г. за
станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния
адрес на длъжника, посочен в договор за паричен заем. Излага се, че
уведомлението е върнато в цялост като непотърсено. Моли съда и да връчи с ИМ на
ответника копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД чрез „А.з.с.н.в. ЕАД. Твърди се, че на 08.12.2017 г. между
„Изи Асет Мениджмънт" АД и В.И.М. е сключен Договор за паричен заем с №
3099196, в съответствие с разпоредбите на ЗПК. Сочи се, че с подписването на
договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в
размер на 700.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Излага се, че редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на
кредитополучателя, се уреждат от договора и ОУ към него. Твърди се, че съгласно
клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има
силата на разписка. Излага се, че с предоставянето в собственост на посочената
в договора сума от заемодателя на заемателя съставлява изпълнение на
задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на
заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в Договора. Твърди се, че погасителните вноски, които заемателят се е
задължил да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 735.48 лв. Сочи се, че договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 35.48 лв., която ответникът се е задължил да върне кредита
в срок до 03.03.2018 г. на 12 равни седмични погасителни вноски, в размер на
61.29 лева всяка. Излага се, че в случай че заемателят забави заплащането на
падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с
повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за
разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания в размер на 9.00 лв. Сочи се, че таксата за направени разходи се
начислява за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени
разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати
заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лв. Твърди се, че въз основа на
договореното на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45.00 лв. Твърди се, че
съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко
от които да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя служебна
бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от 401 „Редовен“, като поръчителите подпипсват договор за поръчителство или
банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Излага се, че предвид факта, че
заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на
същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 208,20 лева, която
страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 12 равни вноски,
всяка в размер на 17, 35 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем.
Сочи се, че начислената неустойка е с конкретно определен размер в
договора за заем, като не е изчислена в процентно съотношение и, че
погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят е в общ размер на
78,64 лева.Твърди се, че на основание ЗПК и в съответствие с разпоредбите на
сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 17.12.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда в размер на 88.25 лева, които са съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва. Твърди се, че длъжникът не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като сумата, която е погасена до
момента, е в размер на 79.00 лв., с която са погасени както следва: неустойка
за неизпълнение в размер на 17,35 лева, такса разходи: 27.00 лв., договорна
лихва: 5,38 лв., главница: 29.27 лв. Излага се, че срокът на договора е изтекъл
с падежа на последната погасителна вноска, а именно 03.03.2018 г. и не е
обявяван за предсрочно изискуем.Поради изложеното моли съда да уважи иска и да
му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща
представител. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан, за което развива подробни съображения. Претендира
присъждането на разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника е депозирал отговор
на исковата молба. Счита, че
предявеният иск е недопустим и неоснователен. Навежда доводи, че ответникът по
делото не е уведомен надлежно за извършената цесия и предсрочна изискуемост.
Твърди, че претенциите за лихви и неустойка са недопустими. Сочи и, че исковата
претенция е неоснователна и недоказана. Оспорва автентичността на Договор за
паричен заем и Договор за цесия.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск. Сочи, че по делото не са представени
доказателства, които да обусловят активната процесуална легитимация на ищеца
като кредитор. В условията на евентуалност моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№
3616/2019 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК
заповед за изпълнение №1999/04.06.2019 г., с която е разпоредено на ответника
да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело следните суми: главница в размер на 670.73 лв., договорна лихва в размер на 30.10 лв. за периода от 16.12.2017 г. до
03.03.2018 г.; такса разходи в размер на 18.00 лв.; неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 190.85
лв. за периода от 23.12.2017 г. до 03.03.2018 г.; обезщетение
за забава в размер на 88.25 лв. за периода от 17.12.2017 г. до 03.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението 03.06.2019
г. до окончателното и изплащане, както и деловодни разноски в размер на
25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. съгласно чл.78,
ал.8 от ГПК в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.
Длъжникът
е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление,
поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Установява
се от приложеното по делото копие на Предложение
за сключване на договор за паричен заем, че на ответника е направено от „Изи
Асет Мениджмънт“ предложение да сключи заем в размер на 1000 лева, платими на
43 седмични вноски.
Видно е от приложеното по делото копие на
Договор за паричен заем № 3099196/08.12.2017
г., сключен между „Изи Асет Менинджмънт“ АД и В.И.М., че на ответника е предоставена заемна сума в
размер на 700 лева, която същият се е задължил да върне, при следните условия:
на 12 броя седмични погасителни вноски в размер на 61,29 лева. В договора
страните са уговорили, че ГЛП ще е в
размер на 40,00 %, а ГПР ще е в размер на 47,81 %. Страните са договорили
и, че заемателят следва в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно:
1. – две физически лица поръчители, които да представят на заемателя бележка от
работодателя си за размера на трудовото му възнаграждение; нетния размер на
осигурителния ме доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи на безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител
по друг договор към кредитотодателя; да няма неплатени осигуровки през
последните две години; да няма задължения към друга банкова или финансова
институция или ако има такава кредитната му история в ЦКР за една година назад
да е със статут не по лош от 401 „Редовен"; банкова гаранция с бенефициер
– заемодателя за сумата по чл.2, т.7 със сок на валидност – 30 дни след крайния
срок на плащане на задълженията по настоящия договор. Уговорено е и, че ако заемателят не е
представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните същия следва да плати неустойка за неизпълнение в
размер на 208,20 лева ( чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1), която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер на 17,35
лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.
Страните са договорили и, че с подписването на договора заемателят е установил,
че е получил заемната сума, както и, че договорът има силата на разписка за
предадената, съответно получената сума.
Приобщено като доказателство по
делото е и тарифа на „Изи Асет Менинджмънт“ АД, касаеща разходите за събиране
на вземането.
Установява се от приложеното копие
на Рамков договор за цесия от 16.11.2010г.
и препис-извлечение от Приложение
№1 към него от 01.10.2018г., че заемодателят е прехвърлил на ищеца „А.з.с.н.в.”
ЕАД вземанията, произтичащи от процесния договор за заем, включващо и
процесното вземане.
Видно е от представените по
делото доказателства, че на основание чл.99, ал.3 ЗЗД е налице потвърждение на
извършената цесия от заемодателя.
От представения препис на
пълномощно, изходящо от „Изи Асет Менинджмънт“ АД, чрез управителя се
установява, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” ЕАД да уведоми
от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били
цедирани по силата на сключения договор
за цесия.
Видно е от представените по
делото доказателства, че ищецът е направил опит да връчи уведомлението за цесия
на ответника.
От изслушаната по делото ССЕ се
установява, че между ответника по делото и „Изи Асет Менинджмънт“ АД е сключен
договор, по силата на който на В. М. е предоставен кредит в размер на 700 лева;
че договореният лихвен процент на всички плащания по договора е в размер на 40
% годишно, с фиксирана годишна лихва -35,48 лева; че кредитът се погасява на 12
броя седмични вноски в размер на по 61,29 лева, вкл. главница и лихва, като
общата сума, която е следвало да се върне е в размер на 943,68 лева, вкл.
главница, лихва и неустойка; че дължимата неустойка по изпълнението на
задължението по чл.4 от Договора е в размер на 208,2,0 лева, която е следвало да
се заплати разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, с размер на
вноската от 17,35 лева; че начислените задължения, съгласно представените
справки по процесния договор са7 главница в размер на 700 лева; договорна лихва
в размер на 35,48 лева; неустойка в размер на 208,20 лева; такса за събиране на
разходи -45 лева; че ответникът е заплатил сума в размер на 79,00 лева, с която
е погасена сума за събиране на вземането от 27,00 лева и 52 лева, част от
първата погасителна вноска; към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
от ответника не са платени: 670,73 лева – главница, договорна лихва в размер на
30,10 лева за периода от 23.12.2017 г. до 03.03.2018 г.; неустойка в размер на
190,85 лева; такса за събиране на разходи -18,00 лева и начислената лихва за
забава за периода от 17.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда в размер на 88,25 лева
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството
си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно облигационно отношение
между ответника и „Изи Асет Менинджмънт“ АД, предоставяне на дължимите по договора
услуги, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно
уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, валиден договор за
прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за
настъпилото прехвърляне, както и че задължението по договора е станало
изискуемо, както и размерът на задължението - главница и лихви.
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото
доказателства, че длъжника е уведомен по
реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане на праводателя
си по сключения между ответника и него
договор за заем.
Спорно по делото на първо място е
авторството на подписа на ответника в
процесния договор за паричен
заем № 3099196/08.12.2017 г. Оспорването на авторството на подписа е направено от особения
представител на ответника своевременно - с писмения отговор. Предвид
оспорването, както и на основание чл.183 от ГПК съдът е указал на ищеца в тридневен срок от
съобщението да уточни дали ще се ползва от оспорения документ, и ако ще се
ползва от същия да го представи в оригинал. Съобщението за дадените от съда
указания са получени от ищеца на 16.03.2020г., като нито в указания тридневен
срок, нито до датата на съдебното заседание, проведено на 16.06.2020 г., ищецът
е предприел действия, с които да изпълни задължението си или да вземе становище
относно невъзможността да го представи в оригинал или в официално заверен
препис. Задължението за представяне на оригинал на документа възниква за
страната на основание чл.183 от ГПК. Съгласно чл.183 от ГПК страната може да
представи заверен препис от документа, на който се позовава. Това облекчение
обаче отпада, ако противната страна поиска да види оригинала и в такъв случай
страната заверила преписа следва да го представи в оригинал или в официално
заверен препис. Ако това задължение не се изпълни, преписът следва да се
изключи от доказателствата по делото, дори и без да е направено изрично искане
от другата страна, тъй като не се установява по делото, че такъв документ
съществува. В този смисъл са Решение № 81 от 08.07.2014г. на ВКС по гр.д. №
5665/2013г. III г.о., Решение № 174 от 07.10.2013г. на ВКС по гр.д. №
1992/2013г. II г.о., Решение № 239 от
16.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 1050/2012г. IV
г.о., Решение № 95 от 07.05.2013г. на ВКС по гр.д. № 662/2012г. II г.о., Решение № 133 от 05.11.2010г. на ВКС
по т.д. № 73/2010г. I т.о. и др. Непредставянето
на оспорения от особения представител на ответника оригинал на договор за заем
е довело до изключването му като доказателство по делото. Поради изключването
на това доказателство от делото, както и поради препятстването на възможността
за събиране на доказателства във връзка с оспорването по чл.193 от ГПК, съдът
намира, че по делото не се доказа по безспорен начин наличието на облигационна
връзка между ответника и „Изи Асет Менинджмънт“ АД.
Предвид изложеното настоящият състав на съда
счита, че исковете, предявени от цесионера купил вземането от цедента „Изи Асет
Менинджмънт“ АД остават недоказани по основание. Останалите доказателства по
делото не са достатъчни за доказване на договорното отношение между ответника и
цедента. Назначената съдебно-счетоводна експертиза е взела предвид приложените
по делото доказателства, но към момента на изготвянето й, оспореният договор
като писмено доказателство, не е бил
изключен от делото и съответно е съобразен в експертизата. Същевременно дори в
Приложение № 1 вземането да е посочено с име и размер, то това не води до
извода, че вземането е възникнало на правното основание, на което се позовава
ищеца. Още повече, че съобразно чл. 10, ал.1 от Закона за потребителски кредит
(ЗПК) договора за кредит се сключва в писмена форма на хартиен или друг
носител.
Поради факта, че по делото не са събрани
достатъчно доказателства, които да доведат до извода за наличие на договорни
правоотношения между „Изи Асет Менинджмънт“ АД и ответника по делото остава
недоказана първата предпоставка за основателността на предявения иск, по които
е образувано настоящото производство.
С оглед на изложеното, съдът
счита, че предявените установителни искове, следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
При този изход на делото на ищеца не следва да
се присъждат разноски.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4 срещу В.И.М., ЕГН **********,
с адрес *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на положителни установителни искове
с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на 670,73 лв. - представляващи главница по договор за паричен заем №
3099196/08.12.2017 г;
сума в размер на 30,10 лв., представляващи договорна лихва за
периода от 16.12.2017 г. до 3.03.2018 г. (падеж на последна погасителна
вноска); сума в размер на 18,00 лв., представляващи такса разходи за събиране
на просрочени вземания; сума в размер на 190,85 лв., представляващи неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 23.12.2017 г. до
3.03.2018 г. и сума в размер на 88,25 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от
17.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: