№ 323
гр. Варна, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500132 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. №
270001/24.11.2022г. по регистратурата на ВРС подадена от М. Н. Х., ЕГН **********, чрез
процесуалния й представител срещу решение № 260431/11.11.2022г. постановено по гр.д.№
16307/2020г., в частта, с която са отхвърлeни предявените от М. Н. Х. искове с правно
основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника Т. Н. Г. да заплати
сумата от 5000 лева - обезщетение за ползването на ид.ч. от самостоятелен обект с ид.
10135.2558.36.5.46 по Кадастралната карта на гр.Варна, представляващ апартамент в гр.
Варна, район „Приморски“, ул. „Царевец“ 9, бл. 9, вх. Б, ет. 7, ап. 46 за периода от
03.07.2020г. до 03.02.2022г., както и сумата от 800 лева – сбор от мораторните лихви върху
всяка дължима месечна сума за посочения период начислена от датата на дължимостта й до
03.02.2022г., както и законната лихва върху главницата считано от 03.02.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която жалбоподателката е
осъдена да заплати по сметка на РС-Варна държавна такса по разгледаните искове по
чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД в размер на 250 лева.
Въззивникът – М. Х. оспорва решението в обжалваните му части с твърдения за
неправилност, необоснованост и противоречие с материалния закон. Излага, че по делото са
установени елементите от фактическия състав на предявената искова претенция по чл.31,
ал.2 от ЗС, а именно наличието на съсобственост при равни квоти с ответницата по
отношение на имота с ид. 10135.2558.36.5.46 по Кадастралната карта на гр.Варна, наличието
на нот.покана до ответника Т. Г. от 03.07.2020г., с която последната е поканена да участва
при уреждането на наследствените им правоотношения, както и да заплаща обезщетение за
ползването на съсобствения имот, както и фактическо пречене от страна на ответницата
жалбоподателката да ползва съсобствения имот. Счита, че предявеният иск по чл.31, ал.2 от
1
ЗС и обусловеният от него иск по чл.86 от ЗЗД е основателен и по тези съображения се моли
за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което
предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Т. Н. Г., чрез процесуалния й представител. Счита жалбата за
неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно в обжалваните части. Не
оспорва, че между страните е налице съсобственост по отношение на процесния имот на
ул.“Царевец“ бл.9 в гр.Варна, както и че на 19.07.2020г. е получена нот.покана от М. Х., но
счита че същата е имала за цел единствено прекратяване на съсобствеността между двете по
отношение на наследствените им имоти. Посочва, че жалбоподателката не е правила опити
да ползва по какъвто и да било начин собствената си част от процесния апартамент нито
преди, нито след изпращане на нот.покана. Напротив излага, че М. Х. не е посещавала
имота, не е демонстрирала желание да го ползва, не е претендирала получаване на ключове,
а единствено заплащане на обезщетение за лишаване от ползване. Моли решението на ВРС в
обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260
ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от
пълномощник и особен представител с права за въззивна инстанция. Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 270001/24.11.2022г. по
регистратурата на ВРС подадена от М. Н. Х., ЕГН **********, чрез процесуалния й
представител срещу решение № 260431/11.11.2022г. постановено по гр.д.№ 16307/2020г., в
частта, с която са отхвърлeни предявените от М. Н. Х. искове с правно основание
чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника Т. Н. Г. да заплати сумата от
5000 лева - обезщетение за ползването на ид.ч. от самостоятелен обект с ид.
10135.2558.36.5.46 по Кадастралната карта на гр.Варна, представляващ апартамент в гр.
Варна, район „Приморски“, ул. „Царевец“ 9, бл. 9, вх. Б, ет. 7, ап. 46 за периода от
03.07.2020г. до 03.02.2022г., както и сумата от 800 лева – сбор от мораторните лихви върху
всяка дължима месечна сума за посочения период начислена от датата на дължимостта й до
2
03.02.2022г., както и законната лихва върху главницата считано от 03.02.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която жалбоподателката е
осъдена да заплати по сметка на РС-Варна държавна такса по разгледаните искове по
чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86 от ЗЗД в размер на 250 лева.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 132/2023г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 28.02.2023г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните,
чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3