Решение по дело №3217/2018 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№      559                                    27.03.2019 година                  гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,          XXII-ри административен състав,

на двадесет и пети март                      две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Г.С.

прокурор: Валентина М.

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 3217 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба от К.К.Н. ЕГН ********** с адрес към момента на подаване на исковата молба – Затвора гр. Бургас против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, гр. София, бул. "Столетов" № 21. В исковата молба е заявено искане да бъде осъден ответника да заплати сумата от 12 000, 00 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, постоянно чувство на унизеност, силно главоболие в резултата на постоянното „хлопане на буболечките“, безсъние, безпокойство, поставяне в опасност на здравето вследствие на ухапванията от хлебарките и дървениците, постоянен страх, че в резултат на ухапването може да бъде заразен от тежка болест, тъй като в затвора има лица лишени от свобода, страдащи от такива болести, които също биват ухапвани от тези насекоми. Претърпените вреди са следствие от допуснатите от администрацията на Затвора-Бургас нарушения на чл.19, ал.1 от КРБ, чл.3 от ЕКПЧ и чл.3 от ЗИНЗС, което представлява нечовешко и унизително отношение, подтискане, унижаване и неблагоприятно засягане на личността за периода, през който е пребивава в Затвора Бургас от 14.03.2017г. до 29.11.2018г. Заявено е, че тези неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на служители на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", изразяващо се в лоши хигиенни условия в помещенията, наличие на хлебарки и дървеници. Поискано е, претендираната сума да бъде заплатена ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска в Административен съд Бургас до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание, ищеца чрез процесуалния си представител адв. И.А., поддържа исковата молба, ангажира доказателства.

Ответникът по иска – ГДИН при МП, редовно призован, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т. Ч., депозира писмен отговор, в който счита, че исковата молба е допустима, но претенцията за присъждане на обезщетение е неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява мотивирано становище за неоснователност и недоказаност на предявената в искова молба претенция, като формулира искане за отхвърлянето й.

Предявеният иск е допустим, с оглед твърденията на ищеца за настъпили неимуществени вреди по време на изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", вследствие бездействието на длъжностни лица от затворническата администрация.

 

 

 

 

Бургаският административен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът К.К.Н. ***  

 

 

 

на 14.03.2017г., в качеството си на обвиняем по чл.149, ал.4, т.1 и чл.152, ал.4, т.1 от НК, като е бил настаняван последователно от група за обвиняеми, а впоследствие е настанен в група за осъдени.

От представената по делото справка на началника на Затвора-Бургас изх.№134 от 13.02.2019г. се установява, че в Затвора- Бургас се извършват ДДД обработки по сключен договор №1179 от 13.11.2018г. с изпълнител „ДДД-1“ ООД гр.София, като за посочения период са извършени 11 обработки. Посочено е, че поддържането на чистотата и хигиената в спалните помещения и коридорите в корпуса са задължение на лишените от свобода.

Представена е медицинска справка по отношение на ищеца, изготвена по повод на настоящото дело, от която се установява за периода от 14.03.2017г. до 29.11.2018г. той е посетил МЦ Затвор Бургас на 24.08.2018г. и е вписан в журнала под № 3881 с диагноза алергия и разстройство. Предписано му е лечение с Алергозан и Смекта и са му дадени посочените препарати. По отношение на лишения от свобода П. А. В.се посочва, че е боледувал от Хепатит „С“ години преди да постъпи в Затвора на 21.03.2018г., като заболяването е хронично и не е заразно, предава се по кръвен път.

 

 

 

 

 

 

 

 

От показанията на разпитания по делото свидетел Д.Е.Д. се установява, че дезинсекция и дератизация се осъществява 2-3 пъти годишно, но няма резултат, тъй като хлебарките, дървениците и мишките продължавали да съществуват, имало нахапан хляб от мишки в столовата и екскременти  по касетките от хляба, хлебарките и мишките ядяли от храната им , имало семейство плъхове, които се чували през нощта са църкат и бягат, наличието на насекомите се отразявало на съня, тъй като през нощта лазели по тялото и хапели, поради което се събуждаш. Свидетелят многократно е виждал ищеца с пъпки по тялото, нахапан. В затвора имало много болни от хепатит „С“, всички които са били наркомани. Посочва, че им дават 2 сапуна месечно и 200 мл препарат месечно на килия. Килията се почиства от лишените от свобода, които пребивават в нея, а коридорите от дежурни лишени от свобода.

Показанията на втория свидетел С.К.С. сочат, че той е постъпил в Затвора –Бургас през месец септември 2017г., познава ищеца и често го е виждал нахапан от дървеници. Против вредители пръскали на 2 месеца, но нямало ефект, защото разтворът, който използвали не бил ефективен. Хлебарките ходили по храната, а когато я поставяли на прозорците, тъй като нямало къде да я съхраняват, я нападали мишките.

 

 

 

 

Показанията на двамата свидетели досежно нахапванията по тялото на ищеца съответстват на останалите доказателства по делото, в т.ч. на представената от ответната страна медицинска справка, поради което следва да бъдат кредитирани. Включително следва да се има предвид, че договор №1179, касаещ дезинсекция и дератизация е сключен на 13.11.2018г., като претенцията на ищеца е преди тази дата от 14.03.2017г.. За периода от 14.03.2017г. до 13.11.2018г. не се представят доказателства, че тази дейност е осъществявана в затвора-Бургас.

Предвид така описаната фактическа обстановка и като съобрази събраните по делото доказателства, настоящия съдебен състав намира исковата претенция за доказана и в този смисъл основателна, като за да достигне до този извод съдът приема следното:

Искът е насочен срещу надлежен ответник - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено, че министърът на правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби. Твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия са административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност им е възложена от нормите на чл. 12 от ЗИНЗС.

Исковата молба е подадена от лице с правен интерес и е насочена срещу пасивно легитимирания ответник по чл. 205 от АПК, във връзка с  чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Искът е допустим за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК и е подсъден на Административен съд Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради твърдяното от ищеца място на увреждане - Затвора Бургас.

Правното основание на иска е чл.284 вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Правното основание на претенцията за присъждане на лихви за забава е чл.86 ал.1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда забраната, осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 на чл. 3 е дадено и определение, съгласно което, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Анализът на така цитираните норми обосновават извод, че за да бъде ангажирана имуществената отговорност на държавата по  чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва да е заявено твърдение за допуснати от затворническата администрация нарушения от категорията на описаните такива в чл. 3, ал. 2. В този смисъл, следва да се има предвид и текста на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, съгласно който, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, т. е. ответника носи доказателствената тежест за оборване на заявените в исковата молба твърдения.

В исковата молба изрично се посочва, че претенцията на ищеца за обезщетение може да се отнесе като такава във връзка с нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (КЗПЧОС) от страна на администрацията на Затвора Бургас през процесния период.

Според чл. 3 от КЗПЧОС никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В качеството на договаряща страна по конвенцията, българската държава е длъжна да осигури на лишения от свобода условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, така, че начинът на изпълнение на мярката да не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода са гарантирани.

При така събраните доказателства, Съдът намира, че ответникът е допуснал Н. да изтърпява наказанието си и в нарушение на изискванията на чл.3 КЗПЧОС, според който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

По делото се установи, че затворническата администрация не е положила достатъчно усилия за наличие на хигиенни условия, които да осигуряват нормална жизнена среда, като е допуснала наличието на вредители –дървеници, хлебарки и мишки в помещенията, които се обитават от лишените от свобода. За периода от 14.03.2017г. до датата на договора- 13.11.2018г. не се установяват действия, свързани с дезинсекция и дератизация, а след тази дата до датата на завеждане на исковата молба са извършвани тези действия, но без значителен резултат, поради което ищецът е бил нахапван от насекомите, а храната която консумирал лазена от хлебарки и мишки.

 Неоснователно е твърдението в отговора на исковата молба, че не са налице реално претърпени вреди, които да са в резултат на посоченото бездействие на ГДИН. Липсата на елементарни хигиенни условия, включващи наличието на посочените вредители са годни да предизвикат у всяко нормално човешко същество емоционално и физическо страдание. Тези негативни преживявания надхвърлят прага на строгост, присъщ на самото изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Предвид горното съдът прие, че в полза на ищеца е възникнало правото му срещу ответника да търси обезщетение за причинени неимуществени вреди въз основа на цитираните законови разпоредби, както и че е налице причинна връзка между недостатъчно ефективните мерки за борба с вредителите от страна на ГД“ИН“, в резултат на което хигиенните условия не са на достатъчно ниво, налице са ухапвания по тялото на ищеца, което е предизвикало емоционално и физическо страдание..

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Следва да се има предвид тълкуванието на закона, дадено с т.ІІ от Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, изискващо внимателно обсъждане на редица съществени по случая обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

С оглед горните констатации, съдът взе предвид и това, че затворническата администрация е сключила договор, с което полага усилия за намаляване на вредителите в помещенията, както посочи и свидетелят С. хлябът се раздава в найлонови пликове, за да се преустанови досега до храната с гризачите, но независимо от тези действия резултат не е постигнат напълно, тъй като в помещенията е имало наличие на гризачи, дървеници и хлебарки, като от дървениците ищеца периодично е бил нахапван, а гризачите и хлебарките замърсявали хранителните продукти, които консумирали.

Също така следва да се посочи, че при определяне на размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на описаните по-горе причини касае за исков период, който е една година и осем месеца. При определяне на размера съдът взе предвид, че през този период ищецът само веднъж е посетил медицинския център с оплаквания от подобен род, като е получил медикаменти, за преодоляване на здравословния проблем.

Предвид всичко, изложено по-горе, съдът счита, че неимуществените вреди, които ответникът е причинил на ищеца с деянието си, са значителни дотолкова, че предявеният иск за обезщетение е частично основателен и следва да се уважи до размер 500лв., а в останалата му част до 12 000лв. да се отхвърли.

Основателна, съгласно чл.86 вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава върху присъдената сума от предявяването на иска до окончателното и изплащане.

На основание чл.286 ал.2 ЗИНЗС претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да се отхвърли, тъй като искът е уважен частично.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, да заплати на К.К.Н. ЕГН ********** с адрес *** сумата 500лв., представляваща обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, вследствие лоши хигиенни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Бургас, за периода от 14.03.2017г. до 29.11.2018г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от 29.11.2018г.. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезщетение в останалата му част до 12 000 лв..

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ГДИН за присъждане на разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

СЪДИЯ :