№ 89
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20225000500287 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 463 от ГПК.
Постъпила е жалба от „Б. М. Б.“ ЕООД - Пловдив против решение №
123/22.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1377/2021 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – VІІІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението
е неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения,
като моли съда да го отмени и да отмени като неправилно и извършеното от
ЧСИ П. И. разпределение.
Ответникът по жалбата „О. ф. Б.“ ЕАД – С. моли съда да потвърди
обжалваното решение, доколкото то е правилно, законосъобразно и
постановено при спазване на процесуалните правила. Претендира разноски в
размер на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по жалбата П. Г. Б., Г. П. Б., „Р. к.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ - Б., „Б. л.“ ЕАД – С., „С. ф. г.“ ЕООД – Пловдив, Д. чрез Т.
- П. – Пловдив, О. П., Б.“ ЕООД – Пловдив и СТ. Д. КР. не са взели
становище по нея.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
1
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
От приложеното копие от изп.д. № 20158210400794 по описа на частен
съдебен изпълнител П. И. с рег. № 821 и с район на действие района на
Пловдивския окръжен съд, е видно, че то е образувано по молба на „Б. л.“ АД
– С. против „Б. М. Б.“ ЕООД – Пловдив, „Р. к.“ ЕООД – Пловдив, П. Г. Б. и Г.
П. Б. и въз основа на изпълнителен лист от 07.09.2015 г. по ч.гр.д. №
10940/2015 г. на Районен съд – Пловдив.
Впоследствие по реда на чл. 456 от ГПК като взискатели са
присъединени „С. ф. г.“ ЕООД – Пловдив, „О. ф. Б.“ ЕАД – С., прехвърлило
част от вземането си на „Б.“ ЕООД – Пловдив с договор за цесия от
23.07.2020 г., и СТ. Д. КР., а по реда на чл. 458 от ГПК са конституирани Д.
чрез НАП – С. – ТД Пловдив и О. П..
С постановление от 30.01.2017 г. на частния съдебен изпълнител е
прекратено частично изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 3 от ГПК досежно взискателя „Б. л.“ ЕАД.
С разпореждания от 30.03.2017 г. и от 11.04.2017 г. на основание чл.
456, ал. 2 от ГПК като взискател е присъединен „Б. л.“ ЕАД по отношение на
вземанията му от „Б. М. Б.“ ЕООД, П. Г. Б. и Г. П. Б. по изпълнителен лист от
22.03.2017 г. по ч.гр.д. № 3710/2017 г. на Районен съд – Пловдив и по
отношение на вземанията му от горепосочените трима длъжници и „Р. к.“
ЕООД /в несъстоятелност/ по изпълнителен лист от 31.03.2017 г. по ч.гр.д. №
3711/2017 г. на Районен съд - Пловдив.
С постановление от 06.01.2021 г. на частния съдебен изпълнител е
прекратено частично изпълнителното производство на основание чл. 422, ал.
3 от ГПК само досежно сумите над 25 728,86 лв. до 30 017 лв., както и
досежно сумата 750,34 лв., представляваща присъдени разноски, които суми
са посочени в изпълнителен лист от 22.03.2017 г. по ч.гр.д. № 3710/2017 г. на
Районен съд – Пловдив, като изпълнителното производство е останало
висящо досежно сумата 25 728,86 лв. главница, ведно със законната лихва
2
върху нея от 16.03.2017 г., разноските в изпълнителното производство в полза
на взискателя и ТТР към ЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител, в който
смисъл е разпоредено да се преизчисли размерът на задължението, в т.ч.
размерът по чл. 26 от ТТРЗЧСИ.
С разпределение от 06.01.2021 г., предявено на страните на 05.02.2021
г., е разпределена сумата 15 916,60 лв., представляваща постъпила продажна
цена от проведената публична продан на гараж в сграда № 10, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.511.881.1.29 по КККР на
гр. Пловдив, бивша собственост на длъжника Г.Б., както следва:
1. По реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД:
- За „Б. л.“ ЕАД – 297 лв. такси и разноски по изпълнителното дело по
ТТРЗЧСИ, посочени под позиция І, № 1, т. 1.3, б. „а“ от мотивната част на
разпределението;
- В полза на съдебния изпълнител – 1 296,56 лв. такси и разноски по
изпълнителното дело, посочени под позиция І, № 1, т. 1.4, б. „а“;
2. По реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД:
- За О. П., Отдел МДТ /ДНИ/ - 61,28 лв., посочени под позиция І, № 6,
т. 6.1, т. 6.1.1, т. 6.2 и т. 6.2.1;
- В полза на съдебния изпълнител – 24 лв. с ДДС пропорционална
такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, съответна на събраните суми;
3. Вземания без привилегии на взискателите, посочени в мотивната
част на разпределението, които следва да се удовлетворят съразмерно при
коефициент 0,********** от общата сума на вземането на всеки от
взискателите, изчислен съобразно таблица от Приложение № 1 към
разпределението, както следва:
- За „Б. л.“ ЕАД – 5 474,43 лв.;
- В полза на съдебния изпълнител пропорционална такса по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ върху вземането на взискателя, съответна на събраната сума –
278,05 лв. с ДДС;
- За „С. ф. г.“ ЕООД – 7 099,01 лв.;
- В полза на съдебния изпълнител пропорционална такса по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ, съответна на събраната сума – 280,22 лв. с ДДС;
3
- За „О. ф. Б.“ ЕАД – 459,30 лв.
- В полза на съдебния изпълнител пропорционална такса по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ, съответна на събраната сума – 40,90 лв. с ДДС;
- За СТ. Д. КР. – 143,32 лв;
- В полза на съдебния изпълнител пропорционална такса по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ, съответна на събраната сума – 14,44 лв. с ДДС;
- За „Б.“ ЕООД – 411 лв;
- В полза на съдебния изпълнител пропорционална такса по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ, съответна на събраната сума – 37,09 лв. с ДДС;
Против това разпределение са постъпили жалби от П. Г. Б. и от „Б. М.
Б.“ ЕООД, в които се твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като са завишени таксите, дължими на съдебния изпълнител, неправилно е
изчислена таксата за опис на имота и тази по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, неправилно
е определен коефициентът за разпределение на сумите между необезпечените
взискатели и сумите за данъци и такса битови отпадъци, като се иска
отмяната на разпределението.
С обжалваното решение са оставени без уважение двете жалби против
цитираното разпределение.
Против това решение е подадена жалба от „Б. М. Б.“ ЕООД и тя е
предмет на настоящото производство.
Съдът споделя направените в обжалваното решение правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК ако събраната сума по
изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите по
съразмерност.
В обжалваното разпределение са посочени точно и конкретно кои са
взискателите по делото и в какъв размер са вземанията им преди извършване
на разпределението, в т.ч. по вид – главница, лихва за забава, разноски, респ.
каква част от тях са привилигировани и кои без привилегии, което от своя
страна определя какъв е редът за удовлетворяване на съответния взискател и
4
основанието за това.
Възражението на жалбоподателя за това, че дължимите такси в
изпълнителното производство, в т.ч. за опис и по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, са в
завишен размер, освен че е неконкретно, е и недоказано. В разпределението е
посочено на какво основание се събира всяка една такса, тази по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ е определена както върху целия остатък на вземането за всеки от
взискателите, така и върху събраната с разпределението част от него, а
размерът им е съобразен с предвидените в ТТРЗЧСИ.
Частният съдебен изпълнител е изпълнил и задължението си да изиска
справка за дължимите данък и такса битови отпадъци за гаража, последната
от която получена от О. П. на 23.11.2020 г.
Тук следва да се добави, че постановлението за възлагане на
процесния гараж е влязло в сила на 29.06.2020 г., като след тази дата новият
собственик-купувач от публичната продан е данъчно задълженото лице за
заплащане на дължимите данъци и такси за него, поради което е
неоснователно оплакването на жалбоподателя, че в разпределението не са
включени сумите за данък и такса битови отпадъци за 2021 г.
Що се отнася до коефициента за съразмерност за разпределение при
остатък за непривилигированите вземания, съдът намира, че той е определен
правилно като съотношение между общия дълг без привилегии на
взискателите, ведно с пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, и
остатъка за разпределение след погасяване на вземанията на
привилигированите взискетали, математически изразен в Приложение № 1
към разпределението.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че съдебният
изпълнител е трябвало да изчака постановяване на съдебни решения по
подадени жалби против негово предходно разпределение.
От направената служебна справка по деловодната програма на
Пловдивския апелативен съд беше установено, че с влезли в сила решение №
260053/09.04.2021 г. по гр.д. № 165/2021 г. и решение № 260056/19.04.2021 г.
по гр.д. № 146/2021 г., двете по описа на Пловдивския апелативен съд, са
потвърдени решение № 260051/01.09.2020 г. по гр.д. № 927/2020 г. и решение
№ 260050/01.09.2020 г. по гр.д. № 929/2020 г., двете на Окръжен съд –
5
Пловдив, с които са оставени без уважение жалбите на П. Г. Б. и на „Б. М.“
против разпределение от 23.11.2019 г., предявено на страните на 08.01.2020 г.,
по същото изпълнително дело, с което е разпределена сумата 2 548 лв.,
постъпила от публична продан на три недвижими имота, собственост на
длъжника Г.Б. в землището на с. З., Пловдивска област.
Следва да се отбележи, че след извършване на обжалваното в
настоящото производство разпределение все още не са удовлетворени
взискателите в изпълнителния процес изцяло, поради което, дори
предходното разпределение да беше отменено, сумата по него щеше да бъде
използвана за тяхното удовлетворяване.
В обобщение, съдът приема, че при изготвяне на разпределението
съдебният изпълнител се е съобразил с изискванията на материалния и
процесуалния закон, с предвидените в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД
привилегии, определил е размерът на вземанията на всички взискатели, а
разпределението е изготвено и предявено на страните по съответните ред,
форма и срок, както и са спазени останалите законови изисквания във връзка
с него.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното
разпределение е законосъобразно и е следвало да бъде потвърдено, а
доколкото окръжният съд е стигнал до същите правни изводи, решението му е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл.
37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на
правната помощ следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на
ответника по жалбата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 123/22.06.2021 г., постановено по гр.д.
№ 1377/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – VІІІ гр.с.
ОСЪЖДА „Б. М. Б.“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес за призоваване: гр.
П., ул. В. Л. № **** /чрез управителя Я.Л./ да заплати на „О. ф. Б.“ ЕАД със
6
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К. А. Д. № **, ет. *, със съдебен
адрес: гр. П., бул. ****, сумата 50,00 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7