Р Е Ш Е Н И Е
№ 260474
гр. Русе, 18.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5024 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова
молба от М.И.К.против М.С.Т., в качеството й на ЕТ „Мерифарм Мерсин Тефък“, в
която се твърди, че на основание изпълнителен лист от 08.02.2007г., издаден по
ч.гр.д. № ***по описа на РС – Русе за 2007г. е образувано изпълнително
дело № ***/2019г. по описа на ЧСИ И.Х. от ответника срещу ищеца. С покана за
доброволно изпълнение от 15.03.2019г. К.била уведомена за образуваното
изпълнително дело и поканена да заплати сумата от 7435,45лв., включваща
неолихвяема сума в размер на 6625,05лв. и разноски по изпълнението. Ищцата
счита, че е настъпило ново обстоятелство по смисъла на чл.439 ГПК, а именно:
изтекъл е давностният срок за принудително изпълнение на вземането в хода на
изпълнителният процес, с оглед на което се моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ищцата не дължи на ответника сумата от 6625,05лв., представляващи
претендирано вземане по изпълнително дело № *** от 2019г. по описа на ЧСИ И.Х..
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна изразява становище за допустимост, но за неоснователност
на предявеният иск. Излагат се подробно обстоятелства относно предприетите
действия по изпълнителното производство, с които се счита, че е било налице
спиране и прекъсване на давностните срокове, като се оспорва, че същите са
изтекли понастоящем. Поради това молбата се счита за неоснователна и се моли предявеният
иск да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
В полза на ЕТ
„Мерифарм – Мерсин Тефък“ по ч.гр.д.№***/2007г. по описа на РС – Русе е издаден
на 08.02.2007г. срещу М.И. К.изпълнителен лист за сумите 8389,47лв. задължение
по запис на заповед от 14.10.2006г. и 168лв. разноски за държавна такса.
Въз основа на
изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №***/2007г. по описа на ЦСИ Ц.Г.
Според
отбелязването направено върху изпълнителния лист, за погасяване на задължението
по него са правени множество преводи на различни по размер суми в периода
2008-2018г.
На 27.12.2013г. М. К.
е извършила банков превод на сумата от 60лв. по изпълнителното дело.
На 28.12.2015г. е
постъпила молба от Т.А.Б., с която е поискано да бъде наложен запор по
изпълнителното дело върху работната заплата на длъжника Карапанлиева.
На 29.12.2015г. ЧСИ
е изпълнил искането и е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, а на 20.01.2016г. работодателят е уведомил ЧСИ за сумите, които ще
превежда от трудовото й възнаграждение.
На 11.04.2016г. ЧСИ
е насрочил опис на движими вещи на длъжника.
На 16.05.2016г.
ищцата в настоящото производство, като длъжник в изпълнителното производство е
депозирала заявление, с което е помолила да бъде спряно принудителното
изпълнение, като заявява готовност ежемесечно да заплаща по 100лв. по
изпълнителното дело за погасяване на дълга й.
С молба – изявление
от 17.05.2016г. взискателят чрез процесуалния си представител е приел направеното
от длъжника предложение, след което са започнали плащания.
С молба от
23.07.2018г. длъжникът К.поради „финансово затруднение“ се е задължила да заплаща
по 60лв. месечно за погасяване на задължението си и на същата дата е внесла по
изпълнителното дело сума в такъв размер.
На 03.12.2018г. е
извършен последния превод по изпълнителното дело от длъжника в размер на 100лв.
Изпълнителното
производство е прекратено от ЧСИ на 04.11.2019г.
Въз основа на
изпълнителния лист от 08.02.2007г. е
образувано от взискателя ново изпълнително дело №***/2019г. по описа на ЧСИ И.Х.
и до длъжника К.е изпратена покана за доброволно плащане на неолихвяема сума в
размер на 6625лв., както и разноски по изпълнителното производство или общо
сумата от 7435,45лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният от
ищеца отрицателен установителен иск е едно от средствата за правна защита срещу
незаконно принудително изпълнение, обусловено от липсата на материалноправните
предпоставки на изпълнителния процес. Чрез предявеният иск ищецът цели да
оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на новонастъпили факти,
изтичане на предвидения в закона давностен срок. Налице е висящо принудително
производство между страните по делото и правен интерес от търсената защита,
обуславящ допустимостта на иска.
В конкретният
случай, ищецът се е позовал на изтекла в негова полза погасителна давност, което
е оспорено от ответника. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В случая е
безспорно, че с извършването на плащането от 27.12.2013г. давността за
погасяване на процесното вземане е прекъсната. Спорно е дали последващите
изпълнителни действия, както и извършените от ищцата като длъжник плащания след
тази дата са прекъснали давността.
На първо място
настоящият съдебен състав не споделя становището на ищеца, че на 27.12.2015г.
изпълнително дело №***/2007г. по описа на ЦСИ Ц.Г. е прекратено по силата на
закона - на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК, независимо от липсата на постановление
за това на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 60, ал.6 ГПК, когато последният
ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.
Поради това подадената молба от 28.12.2015г. за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника е била депозирана в двугодишния срок, тъй
като 27.12.2015г. е бил почивен ден (неделя). Поради това извършените
последствие изпълнителни действия и постъпили плащания са били по надлежно
образувано и висящо изпълнително дело и са прекъсвали давността, последно на
03.12.2018г. Т.е при образуване на второто изпълнително производство през
2019г., давността за процесното вземане не е изтекла и отново е прекъсната и
понастоящем също не е изтекла. Ищцата в
настоящото производство и длъжник в изпълнителното няма възможност да оспорва
представителната власт на лицето подалото на 28.12.2015г. молба. Възражение за
порок в представителната власт би имал право да направи единствено лицето
страна по упълномощителната сделка или в случая ответника и взискател по
изпълнителното дело.
С оглед на
изложеното без значение за разрешаването на настоящия спор се явява становището
относно приложението по време на ТР от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ВКС.
Поначало, настоящият съдебен състав, до обявяването на решението по ТД№3/2020г.
на ОСГТК на ВКС, възприема становището
на процесуалния представител на ответната страна, че извършената с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015г. отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда действие от датата на
обявяването на ТР, като даденото ново тълкуване се прилага от тази дата и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства каквото
е било първото образувано срещу ищеца изпълнително дело. В този смисъл е
Решение № 170 от 17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о.
И на последно място
неоснователно се явява и изразеното от ищцовата страна становище, че
перемпцията на изпълнителното дело има значение за прекъсването на давността.
Тя е имала значение при действието на Постановление
№ 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му
за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на
изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни
да съобразяват поведението си с него, в който смисъл е посоченото от ответната
страна Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.,
ГК. В същото е посочено, че „когато по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може
да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото
искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело;
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито
ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата
авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела“.
Изложеното е
допълнително основание да се приеме, че извършените след 2015г. изпълнителни
действия и постъпили плащания са прекъсвали многократно давността за процесното
вземане и тя не е настъпила.
По изложените
съображения предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на
спора и на осн. чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените от него разноски в настоящото производство за процесуално
представителство в размер на430лв.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.К.
ЕГН********** с адрес *** иск против М.С.Т.,
ЕГН**********, в качеството на ЕТ „Мерифарм – Мерсин Тефик“, ЕИК117656526, с
адрес гр. Русе, *****иск за установяване
недължимостта поради изтекла погасителна давност на сумата 6 625,05лв.
по изпълнителен лист от 08.02.2007г. по ч.гр.д.№***/2007г. по описа на РС –
Русе, за събиране на която е образувано изп. дело №***/2019г. по описа на ЧСИ И.Х.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА М.И. К.ЕГН********** с адрес *** да заплати на М.С.Т., ЕГН**********, с адрес *** сумата от 430лв.
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия :