Р
Е Ш Е Н И Е № 260092
/ 14.9.2020г.
гр.
П., 14.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1973
по описа на ПРС за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу С.Б.Г. с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове като
моли съда за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 890,26 лева,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П.,
ул. „***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.12.2018 г., до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 71,97 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 20.11.2018
г., за които суми по ч. гр. дело № 8581/2018 г. по описа на Районен съд П., е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от
05.12.2018 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание поддържа така
предявените искове. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответника – адв. С.И. оспорва
предявените искове по основание и размер с твърдението, че същите са
недопустимо предявени срещу лице, което няма качеството на собственик или
ползвател на имота, а с това и не е пасивно легитимирано да отговоря по тях.
Посочва, че ответникът няма открита партида при топлофикационното дружество.
Процесните суми са прогнозно начислени. Счита същите за недължими и като
погасени по давност. Намира, че ответникът не е изпаднал в забава поради
липсата на покана, което прави недължима претендираната за това лихва.
Приложимите от ищеца Общи условия не са надлежно разгласени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на
процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл.
150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и
изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед
липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено
приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят
бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна
енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на осн. чл. 86, вр.
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в
забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са
спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които
ищецът носи доказателствена тежест.
Доказването е процес по установяване на
истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните
изводи на съда. Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият
носи доказателствената тежест, то е главно, като по правило главното доказване
трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у съда в
истинността или неистинността на съответното твърдение. Релевантните факти биха
могли да бъдат установени чрез верига от косвени доказателства, които преценени
поотделно и в тяхната взаимовръзка да водят до извод за осъществяване на
главния факт, предмет на доказване (така Решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д. №
921/2010 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 31/09.03.2012 г. по гр.д. № 502/2011 г.
на ВКС, III г.о.; Решение № 61/01.03.2016 г. по гр.д. № 4578/2015 г. на ВКС, IV
г.о.).
Въпреки разпределената му
доказателствена тежест и въпреки предоставената му възможност, ищецът не е
ангажирал доказателства, от които да се установява при условията на пълно и
главно доказване правото на собственост на ответника върху имота, за който се
твърди, че е топлоснабден. По искане на ищцовото дружество съдът е издал два
броя съдебни удостоверения, които да послужат пред Агенцията по вписванията,
както и пред Дирекция МДТ към Община П., за снабдяване с копие от акта за
собственост върху процесния недвижим имот, съответно и с доказателства кое лице
и въз основа на какви конкретни документи е декларирало собственост върху
апартамента, както и за снабдяване със заверен препис от Декларация, подадена
по реда на чл. 14 ЗДМТ. Въпреки предоставената на ищеца обективна възможност да
се снабди с преписи от посочените относими за делото документи, такива не са
приобщени към доказателствената съвкупност. Видно от уведомителното писмо от
Община П. – Дирекция МДТ от 10.08.2020 г. недвижим имот, находящ се в гр. П.,
ул. „***, е бил предеклариран служебно на наследници – С.Б.Г., Б.Б.Б.и Р.Б.Б..
Други доказателства, които пряко да установяват правнорелевантния факт за
съществуващо в полза на ответника право на собственост не са ангажирани.
В случая не е налице такава система от
доказателствени факти, която да създаде необходимата сигурност, че индицираният
факт наистина се е осъществил. От ангажираните по делото конкретни
доказателства не би могъл да се формира извод за съществуващо в полза на ответника
право на собственост върху процесния имот, т.е. за качеството му на потребител
по сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, договор за
продажба на топлоенергия. В случай, че страната не установи фактите, на които
основава твърдяното субективно материално право и изрично указани й от съда,
съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният
факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия
за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право. Тази
процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и
неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в
този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето
защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест,
съдът е длъжен да приеме недоказания факт – съществуващо в полза на ответника
право на собственост или друго вещно право върху процесния имот, за
неосъществил се.
При липса на пълно доказване на един от
правопораждащите спорното материиално право юридически факти, съдът е длъжен да
приеме, че спорното вземане не е възникнало и е безпредметно обсъждането на
останалите елементи от фактическия състав, както и правоизключващите възражения
на ответника за изтекла погасителна давност.
Поради липса на една от материалните
предпоставки, обуславящи основателността на исковите претенции, същите следва
да бъдат отхвърлени.
По
разноските:
С оглед изхода на правния спор право на
разноски поначало има ответникът, но в настоящото производство същият е бил
представляван от особен представител, поради което не е сторил такива и
разноски не му се дължат.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ срещу С.Б.Г., ЕГН ********** с адрес *** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване на установено в отношенията между страните, че С.Б.Г. *** АД сумата
от 890,26 лева, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден
недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***, законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 04.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 71,97
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017 г. до 20.11.2018 г., за които суми по ч. гр. дело №
8581/2018 г. по описа на Районен съд П., е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК от 05.12.2018 г., като недоказани и
неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________