№ 5766
гр. **, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело **0241110164056 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. С. Д. срещу „***, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3
ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество вземания за предоставени ВиК услуги.
В исковата молба се твърди, че на името на С* Б* С* - наследодател на ищцата -
била открита партида в ответното дружество с кл. № * относно недвижим имот,
находящ се в гр. **, кв. „**“, ул. „*****“ № *** След направена справка в ответното
дружество, се установило, че „*** претендирало заплащането на вземания за главници,
начислени за периода от 01.08.2015 г. до 31.08.2020 г. в общ размер от 370,02 лева. С.
Д. оспорила дължимостта на така начислените задължения, но дружеството заявило, че
ако същите не бъдат изплатени, щяло да пристъпи към принудителното им събиране.
Ищецът поддържа, че тези вземания били недължими, тъй като липсвала
облигационна връзка между нея и ответника, като оспорва през исковия период да е
притежавала качеството потребител на ВиК услуги. Твърди се въз основа на подробно
изложени аргументи, че „*** не било доставяло на ищеца стоки и услуги на
процесната стойност, както и че доставяните ВиК услуги не отговаряли на съответните
нормативни изисквания. Релевирано е и възражение за изтекла погасителна давност.
Предвид изложеното, ищцата твърди, че за нея съществувал правен интерес от
1
предявяването на иск срещу „*** за установяване недължимостта на сумата от 370,02
лева, представляваща общо начислените в периода от 01.08.2015 г. до 31.08.2020 г.
задължения за главница за предоставени ВиК. Ищцата моли исковата претенция да
бъде уважена изцяло, като бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*** за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв. Ответната страна оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен и отправя молба за прекратяване на
производството поради недопустимост, а в условията на евентуалност - за отхвърляне
на исковата претенция като неоснователна, както и за присъждане на сторените от
дружеството разноски. Сочи, че начислените вземания по партида с кл. № * не се
отнасяли за недвижим имот, находящ се в гр. **, кв. „**“, ул. „*****“ № *** а за имот
на различен адрес, поради което за ищеца липсвал правен интерес от предявяване на
процесния иск, съответно - същият се явявал неоснователен, тъй като ответното
дружество не претендирало заплащането на суми по кл. № * за адрес в гр. **, кв. „**“,
ул. „*****“ № ***
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че С. С. Д. не
дължи на ответното дружество „*** сума в размер на 370,02 лева, представляваща
начислена главница за предоставени ВиК услуги в периода от 01.08.2015 г. до
31.08.2020 г. по кл. № * за имот на адрес гр. **, кв. „**“, ул. „*****“ № ***
Неоснователни са твърденията на ответника за недопустимост на
производството по делото. За да е допустим отрицателният установителен иск, е
необходимо наличието на защитим правен интерес за ищеца от предявяването на
такъв. За допустимостта на производството е достатъчно наличието на правен интерес
да се извежда от изложените в исковата молба твърдения. В настоящия случай ищцата
е релевирала конкретни фактически твърдения в този смисъл, като е посочила, че
ответното дружество претендира от нея процесните вземания. Тъй като предмет на
делото е отричането наличието на процесните вземания в тежест на ищеца, за да е
допустим искът, е достатъчно да се представени доказателства за отправени до ищеца
извънсъдебни претенции от страна на ответника. Доказателства за такива са
представени още с исковата молба - писмо от „*** с изх. № ЗИ-472/14.08.2024 г. в
отговор на молба на за отписване на задължения, погасени по давност (л. 6 и сл. от
делото). Предвид изложеното, съдът намира, че исковата претенция се явява
допустима и не са налице предпоставките за прекратяване на делото.
2
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича
правният му интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на
пълно и главно доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича
отричаното право. Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен
отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е
настоящият казус, кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които
произтича вземането, а длъжникът-ищец - релевираните възражения за недължимост
на същото, поради което именно ответникът по отрицателния установителен иск
следва да докаже, че вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и
константната практика на върховната съдебна инстанция (вж. Решение **40 от 15. 12.
2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12. 01. 2011 г. на
ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК; Решение **2 от 27. 05. 2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 5260/2013 г., II г. о., ГК).
Основното и единствено възражение по същество, с което ответникът е оспорил
исковата претенция, е твърдението, че задълженията, начислявани от дружеството по
кл. № *, не се отнасяли за процесния имот с адрес гр. **, кв. „**“, ул. „*****“ № *** а
за имот, находящ се на различен адрес. В подкрепа на твърдението си страната е
представила фактура № */10.10.2019 г. /л. 45-49/ по кл. № *, в която като клиент е
посочено лицето С* Б* С* /наследодател на ищцата, видно от удостоверение за
наследници, приложено на л. 11 от делото/ с адрес гр. **, кв. „**“, ул. „*****“ № *** а
като адрес на консумация на предоставените ВиК услуги е посочен отново ап. 5, но
такъв, находящ се в гр. **, кв. „**“, ул. „**“ **. В представеното с исковата молба
писмо от „*** с изх. № ЗИ-472/14.08.2024 г. обаче, изрично е посочено, че
съдържащата се в писмото информация касае „партида с кл. № * (с титуляр С* Б*
С*) за имот на адрес: гр. **, кв. „**“, ул. „*****“ № *** . Следователно, в два
изходящи, съставени от ответника документа са посочени различни адреси, за които са
начислявани задължения по кл. № *, т. е. налице е несъответствие. Не се установи в
хода на производството това несъответствие да се дължи на поведение на ищцата или
на нейния наследодател, като ответникът не е представил доказателства в подкрепа на
твърдението си, че адресът на ул. „*****“ № *** бил посочен от клиента само като
адрес за кореспонденция. Не са представени и доказателства, от които да се
установява, че са възникнали договорни отношения между ответника и ищеца /или
нейния наследодател/ за предоставяне на ВиК услуги през исковия период нито до
имота, находящ се на ул. „*****“ № *** нито до този, находящ се на ул. „**“ **. Като
съобрази изложеното, както и датите на съставяне от ответното дружество на двата
противоречащи си по съдържание документа – фактурата е от 10.10.2019 г., а писмото
3
– от 14.08.2024 г., съдът намира, че към момента на предявяване на исковата претенция
/29.10.2024 г./ ответникът е претендирал от ищцата, в качеството на наследник на С*
Б* С*, задълженията по кл. № *, начислени за потребени ВиК услуги в имот с адрес
гр. **, кв. „**“, ул. „*****“ № ***
Отделно от посоченото и единствено с цел пълнота на изложението следва да
се посочи, че е възможно така установеното несъответствие между адресите, сочени
като относими към кл. № *, да се дължи на промяна в точния административен адрес
на имота или неправилното му отразяване от ответното дружество, доколкото след
служебна справка в приложението „GoogleMaps“ се установи, че двата адреса – ул.
„*****“ ** и ул. „**“ **, се намират в една и съща сграда, разположена на
кръстовището между двете улици. Данни за такива обстоятелства обаче не са налични
по делото.
Доколкото съдът достигна до извода, че към датата на предявяване на иска
ответното дружество е претендирало от ищцата, в качеството на наследник на С* Б*
С*, задълженията по кл. № *, начислени за потребени ВиК услуги в имот с адрес гр.
**, кв. „**“, ул. „*****“ № *** е необходимо да се изследва дали в хода на
производството се установи дължимостта на процесните вземания. Доказателства в
този смисъл не са ангажирани от ответника, поради което не може да се приеме за
доказано, че през исковия период между страните е съществувало валидно възникнало
договорно правоотношение между него и ищеца за предоставяне на ВиК услуги до
процесния имот на ул. „*****“ № *** нито че ищцата, съответно – нейният
наследодател, са притежавали качеството на потребители на ВиК услуги в този
период.
Дори да се приеме противното, процесните вземания, начислени за периода от
01.08.2015 г. до 31.08.2020 г., са погасени по давност. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Вземанията за цена на доставената вода отговарят на така даденото тълкуване
на понятието „периодични плащания“, тъй като всички те имат един общ
правопораждащ факт – неформален договор при общи условия, падежът им настъпва
през предварително определени интервали от време – в 30-дневен срок от фактуриране
на потребените количества вода съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ /в сила до 13.07.2016г./ и
чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с Решение № ОУ-2/13.07.2016г. на КЕВР, като размерът
на плащанията е определяем по установения в Наредба № 4 ред. Поради тази причина
същите се погасяват с изтичането на три години съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, считано
4
от настъпване на изискуемостта. Исковата молба по делото е подадена на 29.10.2024 г.
Както бе отбелязано, съгласно общодостъпните ОУ към договора, „потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране“, т. е. след изтичане на този срок настъпва
изискуемостта на вземането и кредиторът разполага с възможността да предприеме
действия по реално изпълнение, включително като ползва средствата на държавната
принуда, поради което от тази дата започва да тече и давността за погасяване на
вземането. Следователно вземания, отнасящи се за потребени ВиК услуги, чийто
падеж е настъпил преди 29.10.2021 г., т. е. и всички процесни задължения, са погасени
по давност.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният
отрицателен установителен иск се явява основателен за пълния предявен размер и
следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищцовата страна, като в полза
на ищцата бъдат присъдени такива за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева,
а в полза на процесуалния представител – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. в размер на 480,00 лева, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните, на основание чл. 124, ал. 1, предл.
3 ГПК, че С. С. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. **, ж. к. „**“, ул. „***“ *****, не
дължи на „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. **, р-н „*****, сума
в размер на 370,02 лева, представляваща начислена главница за предоставени ВиК
услуги в периода от 01.08.2015 г. до 31.08.2020 г. по кл. № * за имот на адрес гр. **, кв.
„**“, ул. „*****“ № ***
ОСЪЖДА „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. **, р-н
„*****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на С. С. Д., ЕГН: **********, с
адрес гр. **, ж. к. „**“, ул. „***“ *****, сумата от 50,00 лева, представляваща сторени
от ищеца разноски в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. **, р-н
„*****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на адвокат С* С* С*ов , ЕГН:
5
**********, с адрес гр. **, ул. „***, сумата от 480,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатно оказани на ищеца правна помощ и съдействие
в хода на първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6