ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 57104.09.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Албена Я. Зъбова Кочовска
Калина С. Пенева
като разгледа докладваното от Албена Я. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело
№ 20202000500273 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по чл.407, вр. чл.274, ал.1,т.2 ГПК, по
частната жалба на Прокуратурата на Република България, чрез процесуалния й
представител-главен експерт, ю.к. И. К., против разпореждане №3987/27.11. 2019 г. по
в.гр.дело №1117/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд, постановяващо издаването на
изпълнителен лист срещу нея в полза на И. Д. Я., за сумата 7000лв., за плащането на която е
осъдена солидарно със СДВР-София с решение №852/15.04.2019 г. по гр.дело № 6637/2018
г. по описа на Бургаския районен съд, потвърдено с решение № 111/30.10.2019 г. по
в.гр.дело №1117/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
В частната жалба се посочва, че на 27.11.19г. БОС –ІV граждански състав, по в.гр.д.
№1117/19г., е издал изпълнителен лист въз основа на горепосоченото разпореждане на база
цитираните две съдебни решения- като изпълнителни основания. Към този момент те не
били влезли в сила, т.к. актът на въззивната инстанция е подлежал на касационен контрол.
На 04.12.19г. в регистъра на БОС била вписана и касационна жалба с вх.№19397.
Изпълнителният лист бил предявен за плащане в Прокуратурата на Р България от ищеца
Илиян Янев с молба от 27.02.20г.(адресирана до Дирекция „Финансово-стопански дейности“
на ВКП).
Според жалбоподателя разпореждането от 27.11.19г. е издадено преждевременно, в
нарушение на разпоредбата на чл.243, ал.2 ГПК, която не допуска изпълнение на невлязло в
сила решение против държавни учреждения. Моли за отмяната на горното, тъй като е
незаконосъобразно и за обезсилването на издадения в полза на Я. изпълнителен лист.
В отговора на частната жалба, подаден от И. Д. Я., чрез адв. Б. К., се иска оставянето
й без уважение като неоснователна. Твърди се, че в случая е приложима разпоредбата на
чл.404, т.1 , пр.2 ГПК, тъй като се касае за невлязло в сила осъдително решение на въззивен
съд, което подлежи на принудително изпълнение.
1
Допълнително се сочи, че към датата на подаване на отговора на частната жалба
решението на Бургаския окръжен съд вече е влязло в сила, тъй като не е допуснато до
касационно обжалване с определение №509/03.07.2020 г. по гр.дело №803/2020 г. по описа
на ІV г.о. на ВКС. Моли БОС за издаването на изпълнителен лист и за присъдените с
решенията на районен и окръжен съд съдебно-деловодни разноски.
В писмения отговор на Столична дирекция на вътрешните работи(СДВР)- с адрес:
гр.София, ул.“Антим І“ №5, чрез ю.к. П. е заявено становище за уважаване на подадената
частна жалба.
Бургаският апелативен съд, като разгледа частната жалба, становището на страните
по делото, събраните в производството доказателства и като съобрази закона, за да се
произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена своевременно от надлежна страна, против акт, подлежащ
на самостоятелен инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана. По
същество е основателна, по следните съображения:
С решение №852/15.04.2019 г. по гр.дело № 6637/2018 г. по описа на Бургаския
районен съд, потвърдено изцяло с решение № ІV-111/30.10.2019 г. по в.гр.дело №1117/2019
г. по описа на Бургаския окръжен съд, Прокуратурата на Република България и Столична
дирекция на вътрешните работи са осъдени солидарно да заплатят на И. Д. Я. сумата 7 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществе-ните вреди, причинени от лишаването му
от правото на ползване на собствен автомобил и сумата 1580 лв., представляваща разноски
по делото.
Преди влизане в сила на въззивното решение по делото, на 27.11.19г., с обжалваното
тук разпореждане, Бургаският окръжен съд е уважил подадената от И. Д. Я., чрез
пълномощника му адв. Б. К. молба и е постановил издаване на изпълнителен лист за
присъдената в негова полза сума(без разноски).
Апелативен съд Бургас намира разпореждането в обжалваната част за неправилно.
Императивната норма на чл.243 ал.2 ГПК постановява забрана, срещу държавата,
държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения да се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Т.е. не се допуска и
издаването на изпълнителен лист въз основа на решение, което не е постигнало пълен
стабилитет. Затова в настоящата хипотеза, при която Прокуратурата на Р България е
юридическо лице и държавно учреждение на бюджетна издръжка(вж. чл. 137 от Закона за
съдебната власт), невлязлото в сила решение на въззивния Окръжен съд Бургас,
постановяващо осъждането й да заплати парична сума на ищеца, не може да се счете за
изпълнително основание, въз основа на което да се издаде поискания от молителя
изпълнителен лист.
2
Разпоредбата на чл. 404, т.1, предл. трето от ГПК, разрешаваща издаването на такъв
въз основа на невлязло в сила въззивно съдебно решение създава общо правило, приложимо
наред с визираните в чл.242 от ГПК хипотези на предварително изпълнение на съдебни
актове. Специалната норма на чл. 243 ал.2 ГПК обаче установява изключение от общото
правило спрямо изброените в нея правни субекти-длъжници, които са законово защитени от
риска на изпълнение въз основа на съдебен акт, чийто инстанционен контрол още не е
приключил. Нещо повече, съгласно чл.519 от ГПК срещу такива субекти, при предявено
парично вземане, изпълнителен лист се издава само след влизане в сила на осъдителното
съдебно решение и не подлежи на принудително изпълнение. Законодателят е предвидил
нарочен ред за предявяването на изпълнителния титул за изплащане-пред финансовия орган
на съответното държавно учреждение или орган.
Предвид горепосочената правна уредба и трайно установената съдебна практика,
създадена с определения на ВКС по ч.гр.д.№ 325/2012 г., І г.о.,ч. гр.д.№ 4594/2013 г., ІV г.о.,
ч.гр.д.№ 3328/2014 г., ІІІ г.о., ч.гр.д.№ 4170/2014 г., І г.о. и др., в конкретния случай
въззивният Окръжен съд Бургас е следвало да откаже издаването на изпълнителен лист по
невлязлото в сила въззивно решение. Но след като това е факт, разпореждането за
издаването на изпълнителния лист следва да бъде отменено в частта, засягаща
жалбоподателя, а самият изпълнителен лист подлежи на обезсилване в същата част.
Съдът не счита за намиращо опора в закона възражението на жалбоподателя, че
атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено, защото решението на БОС вече било
влязло в сила, макар след издаването на изпълнителния лист. Едва със стабилизирането си и
занапред, осъдителното съдебно решение срещу Прокуратурата придобива изпълнителна
сила и се превръща в законосъобразно основание за издаването на нов изпълнителен лист
срещу нея, но от това порочността на неправилно издадените от БОС преди това
разпореждане и изпълнителен лист, не отпада.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №3987/27.11.2019 г. по в.гр.дело №1117/2019 г. по описа на
Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА, постановяваща издаване на изпълнителен лист в полза
на молителя И. Д. Я. против Прокуратура на Република България, за осъждането й да му
заплати солидарно със СДВР-София обезщетение за неимуществени вреди, заради лишаване
от право да ползва собствения си автомобил, в размер на 7000лв. и ОТКАЗВА издаването на
изпълнителен лист за това вземане срещу Прокуратура на Р България.
3
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист №3/27.11.2019 г., издаден от БОС срещу
Прокуратурата на Република България на основание отменената част от горепосоченото
разпореждане.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4