Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Р., 23.02.2009 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Р.нски окръжен съд, търговска колегия, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. Т.
при секретаря П.Н.
като разгледа докладваното от съдията Т.
търг. дело № 112 по
описа за 2008 год. за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 365 и сл. ГПК.
Постъпила
е искова молба от „Ф.-**” ООД гр. Р.,
представлявано от Г.С.Г. – управител
против „Д. Т. Б.” ЕООД гр. Р. с правно основание чл. 92 ЗЗД
за заплащане на неустойка, дължима по
сключен от страните Рамков договор за изработка от дата 24.03.2002 г.
възлизаща в общ размер на 390 828,51 лв. по подробно изброени фактури, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и разноските по делото – държавни такси и
адвокатски хонорар.
Излага
съображения за това, че дружеството се е задължило да изработва на свой риск и
със свои сили и материали чорапени
изделия според поръчки и спецификации,
дадени от „Д. с.” ООД И. /с ново наименование „Д.Г. И.”/ или други свързани с Д.
фирми, по предварително одобрени от „Ф.- **” мостри и по цени, уговорени в договора. Дружеството е изпълнило заявените
поръчки, предало е чорапените изделия, като за всяка отделна доставка е
съставило съответните фактури. Твърди, че цената по конкретно посочени фактури
не е заплатена в уговорения в договора срок – 30 дни след приключване на
месеца, в който е доставена стоката и издадена фактурата. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати претендираната от него
неустойка, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноските по делото –
държавни такси и адвокатски хонорар.
Постановено
е връчване на препис от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства на ответника, с
указание да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание
на отговора и последиците от неподаването му. В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на ответника, към който са представени писмени
доказателства. Развити са доводи за неоснователност на иска. В същият се оспорват
обстоятелствата, на които се основава иска.
Като основно възражение е посочено, че за ответника „Д.Т. Б.” ЕООД не
съществува задължение да заплаща възнаграждение за дадените от други дружества поръчки до ищеца,
както и задължение да заплаща неустойки за тяхно забавено изпълнение. По
същество са изложени и следните възражения: Оспорват се посочените в исковата
молба дати на падежа по всички фактури; оспорват се посочените дати на плащане
по исковата молба; Оспорва се верността на превода на ф-ри №№ 061/26.05.2005
г.; 062/26.05.2005г.
и 080/30.06.2005 г., като се сочат доводи за пропуски в
номерата на поръчките, както и ф-ра № 008/05 г. от 15.07.2005 г., като се сочи
довод за друг номер на фактурата. Няма направено доказателствено искане за
откриване на производство по чл. 193,
ал.1 ГПК.
Изложено е и твърдение за това, че ищецът е допуснал
забавяне изпълнението на поръчки на други, свързани с „Д.т.Б.” фирми по процесния
рамков договор, за което също дължи неустойка съгласно договора. Прави
възражение за прихващане на вземанията за неустойка за сумата от 390 000
лв.
Представя писмени
доказателства: 5 бр. митнически декларации за осъществен износ в СБЗ по 8 бр.
конкретно сочени фактури. Със същите цели да докаже факта, че датата на
фактурата е в предходния месец, а датата на доставката в С. з. – Р. – в
следващия месец. Следователно падежът на задължението за плащане не е този,
който се твърди по исковата молба.
Няма
направени доказателствени искания.
На
пълномощника на ищеца на 03.07.2008г. е връчен препис от отговора, ведно с
доказателствата към него, с указание, че в двуседмичен срок може да подаде
допълнителна искова молба, с която да допълни и поясни първоначалната, както и
за останалите възможности по чл.372 ГПК. В предвидения двуседмичен срок ищецът
е депозирал допълнителна молба, в която е изложил подробни съображения по всеки
от наведените в отговора на исковата молба възражения. Развити са съображения за утвърдената в
практиката процедура, по която е ставало предаването на готовата продукция и
приемането й от възложителя, и издаването на фактура за осъществената търговска
операция. По наведеното възражение за неверност на превода на 4 от фактурите,
ищецът представя заверени преводи на
същите.
По
направеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане – го оспорва
по основание и размер. Твърди, че няма поръчки по процесния рамков договор, по
които да е налице забавено изпълнение,
както и че няма предявена от страна на фирма от групата на Д. нито една
претенция за забава на поръчка, предмет на рамковия договор.
Допълнителната
искова молба е връчена на ответника на 20.08.2008 г., като в указания му срок
същия е депозирал и допълнителен отговор.
В същия се оспорват изложените в допълнителната искова молба твърдения
за утвърдената от практиката процедура по предаване на стоката, различна от
тази по Раздел V на рамковия договор. Твърди, че през цялото време на договора не е бил
променян начина на предаване на стоката, договорен между страните – с приемо –
предавателни протоколи. Оспорва се и изложения от ищеца начин на фактуриране на
предадената стока.
По
направеното оспорване на извършеното възражение за прихващане представя и моли
да бъдат приети като доказателства по делото 211 броя преписи от поръчки със
забавено изпълнение по фактурите, предмет на исковата молба, като всяка поръчка
е с приложен превод на български език и е описана с номер на поръчката и
партида.
С оглед на редовно разменените
книжа и направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл
с определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК. Докладът
е приет от страните без възражения.
Съдът намира, че предявените
искове са допустими.
Спорните отношения между страните възникват от
неизпълнение на клаузи от сключения
между мях Рамков договор за изработка от 24.03.2002 г.,
като всяка от страните излага съображения за забавено
изпълнение на задължения на другата страна. На предявената ищцова претенция за
заплащане на неустойка за забавено изпълнение
в размер на 0,75 % върху незаплатената част от цената на всяка конкретна
поръчка за всеки ден просрочие в общ размер на 390 828,51 лв, ответната страна е направила възражение за
прихващане до размера на 390 000 лв, в случай,че претенцията бъде уважена.
Тази претенция изхожда от претендираната от ответната страна неустойка в размер
на 0,75 % на ден от стойността на поръчката за дните на забавено изпълнение. Всяка
от страните в подкрепа на твърденията си
представя писмени доказателства със съответните аритметични изчисления,
подробно описани в исковата молба, отговора на същата, допълнителната искова
молба и допълнителния отговор, които настоящият съдебен състав намира за
относими, необходими и допустими, поради което ги приема.
Съдът определя правната квалификация на предявените искове като такива –
по чл. 92 ЗЗД за претендираната неустойка и чл. 86, ал.1 ЗЗД за претенцията за мораторна лихва.
Р.нски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното:
От
представеното и прието като доказателство извлечение от официален сайт относно
структурата на група Д., се установява,
че ответното дружество „Д. Т. Б.” е собственост на „Д. Г. Х.”, което е
собственост на „Д. Г. И.” И.. Представена е информация за организационната
структура на „Д. Г.” /л.166/, от която е видно, че това е И.ска корпорация,
имаща 27 филиали в целия свят, като са подробно изброени дружествата, чрез
които осъществява своята дейност, както и наличието на собствени производствени
мощности в И., Йордания, Египет, Турция, България, Канада, САЩ и Тайланд.
От представеното
и прието като доказателство Решение № **********/23.07.2001 г. за вписване в
Търговски регистър на Българската търговско промишлена палата на търговско
представителство с наименование „Д. С.” е видно, че представители на „Д. С.” /с
ново наименование „Д. Г. И.” от
От представения
договор за контрол на качеството на произвежданата от Д., или други свързани с
Д. фирми продукция между „Д. Г. И.” ООД С. Д. И. и ЕТ „А. И.”***, се
установява, че същата е изпълнявала функциите на агент по качеството.
От представената справка и за
фиксинга на БНБ към датата на завеждане на исковата молба на следните валути:
евро, щатски долар и британска лира /л.54/ се установява размера на левовата
равностойност на претенцията на ищеца за дължимата неустойка.
Като доказателство за крайните получатели на произведените чорапени
изделия и времето на достигане на товарите до тях за случаите, за които
ответната страна разполага с такива доказателства са международни
товарителници, митнически декларации, тир карнети и др.
За осъществените сделки по продажбата на
готовата продукция по делото са представени и приети като доказателства 82 бр.
фактури:
№026/11.03.2005г.; №027/15.03.2005 г.; №028/15.03.2005г.;
№ 029/18.03.2005 г.; №030/18.03.2005г.; №032/25.03.2005 г.; №033/30.03.2005 г.;
№034/31.03.2005 г.;
№035/31.03.2005г.;
№036/31.03.2005 г.; №037/31.03.2005 г.; №038/04.04.2005 г.; №039/08.04.2005г.; №040/13.04.2005 г.;
№042/13.04.2005 г.; №043/15.04.2005 г.; №044/20.04.2005г.; №045/21.04.2005 г.; №046/21.04.2005
г.; №047/21.04.2005 г.; №048/22.04.2005г.;
№049/27.04.2005 г.; №050/27.04.2005 г.; №051/27.04.2005 г.; №052/29.04.2005г.; №053/29.04.2005
г.; №054/05.05.2005 г.; №055/13.05.2005 г.; №056/13.05.2005г.; №057/13.05.2005 г.; №058/20.05.2005
г.; №059/20.05.2005 г.; №060/ 26.05.2005г.; №061/26.05.2005 г.; №062/26.05.2005
г.; №063/26.05.2005 г.; №064/ 27.05.2005г.; №065/30.05.2005 г.; №066/30.05.2005
г.; №067/30.05.2005 г.; №068/ 31.05.2005г.; №069/31.05.2005 г.; №071/09.06.2005
г.; №072А/10.06.2005 г.; №073/10.06.2005г.; №074/17.06.2005 г.; №075А/17.06.2005 г.;
№076А/24.06.2005 г.; №077А/24.06.2005г.;
№ 078/29.06.2005 г.; №079/29.06.2005 г.; №080/30.06.2005 г.; №081/30.06.2005г.;
№082/30.06.2005 г.; №083/30.06.2005 г.; №084/05.07.2005 г.; №085/05.07.2005г.;
№086/07.07.2005 г.;№087А/08.07.2005г.; №088A/15.07.2005г.; №089/15.07.2005г.;
№090А/21.07.2005 г.; №091А/22.07.2005 г.; №092С/22.07.2005 г.; №093/28.07.2005 г.;
№0**./29.07.2005 г.; №095В/29.07.2005 г.; №096/04.08.2005 г.; №097/04.08.2005 г.;
№098А/05.08.2005 г.; №099В/05.08.2005г.;№100А/12.08.2005 г.; №101В/17.08.2005г.;№102/19.08.2005
г.; №103/24.08.2005 г.; №104/24.08.2005 г.; №105А/26.08.2005г.; №106/26.08.2005г.;
№107/30.08.2005г.; №108/31.08.2005г.; №109/31.08.2005г.; №110/31.08.2005 г. в
оригинал и заверен превод.
Представени са 211 броя заявки,
с които се твърди, че са възложени поръчки, неизпълнени в уговорените срокове, както следва:
15852/02; 15911/02; 15420/18; 15420/19; 17834/01; 15848/06; 15823/06; 15860/03; 15840/04; 15932/04; 15989/02; 17814/01; 17201/1-7; 15861/02; 15840/03; 15823/06; 15860/03; 15840/04; 15848/07; 15932/05; 15852/02; 15848/08; 15840/04; 15823/06; 17814/02; 16977/02; 15420/21; 17809/01; 15861/02; 17810/02; 15848/08; 17811/03; 15860/03; 15840/04; 15911/02; 15861/02; 15848/09; 17810/03; 17809/02; 17818/01; 15861/02; 17818/02; 15911/02; 17810/03; 15860/04; 15989/05; JB036930; JB036930; 17810/03; 15860/04; 17818/01; 17811/04; 17809/02; 1780903; 15989/06; 17835/01; 16977/02; 17810/03; 15860/04; 17818/02; 17811/04; 15861/03; 15860/05; 17809/02; 17843/01; 17835/02; 17869/01; 17810/03; 15932/07; 17818/02; 17811/04; 15861/03; 15860/05; 15420/23; 17883/01; 17835/02; 17869/02; 17849/01; 17848/01; 17881/01; 17882/01; 17883/01; 15861/03; 15861/04; 17818/02; 15840/05; 15860/05; 15860/06; 17869/02; 17841/01; 17835/02; 17835/03; 15885/03; 15886/03; 17809/04; 15861/03; 15861/04; 15860/06; 15840/05; 15840/06; 17881/01; 178**./01; 17895/01; 17896/01; 17835/02; 17835/03; 17841/02; 15886/03; 15886/04; 15885/03; 15884/04; 1763802; 17060/03; 17055/02; 1697702; 15860/06; 15861/03; 15861/04; 15860/07; 178**./01; 17895/01; 17896/01; 17835/02; 1706102; 1705603; 1706002; 17835/02; 17841/03; 15884/05; 15885/04; 15885/06; 17903/01; 17916/01; 17848/01; 17809/02; 17907/01; 178**./02; 17895/02; 17896/02; 178**./01; 178**./02; 17895/01; 1789502; 17896/01; 17896/02; 15860/07; 15861/05; 15840/06; 15840/06; 15932/08; 15932/09; 17810/04; 17963/01; 17907/02; 178**./03; 17895/02; 17895/03; 17896/02; 1705604; 1705605; 1706005; 1706105; 1706106; 1705505; 1705507; 15884/08; 15885/08; 15886/07; 15886/08; 17916/02; 19022/02; 17916/02; 17916/03; 19006/02; 19022/03; 19033/01; 19032/01; 19031/01; 19030/01; 19024/01; 1812201; 17984/01; 17984/02; 17908/01; 17908/02; 19003/03; 19040/01; 17993/01; 18000/02; 19039/01; 17882/04; 179**./04; 17989/01; 19023/01; 19023/
02; 17902/06; 19072/01; 19085/01; 19085/02; 17841/09; 17908/02; 19056/01; 17989/03; 179**./07; 17988/03; 17976/01; 17841/09; 17841/10;
19072/01; 19064/01; 19058/01; 19072/02; 17841/10; 19072/03; 19041/03; 19041/04; 17902/07; 19071/03; 19060/03; 19064/02; 19058/02 в оригинал и заверен превод.
По делото е представен Рамков договор между страните, по
силата на който „Ф.-**” ООД гр. Р. приема да изработва на свой риск и със свои
сили и материали чорапени изделия според поръчки и спецификации дадени от „Д. С.”
ООД И. или други свързани с Д. фирми по предварително одобрени от „Ф.-**” ООД мостри и по цени, уговорени в
договора. Като цел на договора в член 4 от същия е записано „производството на
чорапи за „Д. С.” ООД И. или други свързани с Д. фирми за продажба на външни
пазари посредством дългосрочно сътрудничество между страните и по-нататъшно
коопериране между Д., Д. С. ООД И. или други свързани с Д. фирми и „Ф.-**” ООД
гр. Р. за производство на чорапени изделия. Сроковете на изпълнение на
поръчките са 30 календарни дни от деня на подаване на поръчката плюс
необходимото време за изпълнение на поръчките съгласно производствените
възможности на машините, определени в приложение № 1 на договора. Това
приложение не е представени по делото. В съдебно заседание от 09.12.2008 г. страните
изрично заявяват, че няма да се ползват от него. Уговорената цена е с посочено
условие на доставка „CIP” съгласно условията Инкотермс.
Уговорено е плащането на възнаграждението да се извършва за всяка
отделна поръчка на Д. С. ООД И. или други свързани с Д. фирми чрез банков
превод в срок от 30 дни след приключването на месеца, в който е доставена
стоката и е издадена фактурата. Преводите следва да се извършват по сметката на
„Ф.-**” ООД гр. Р..
В чл. 7 от договора страните са се договорили
собствеността върху произведените чорапени изделия да преминава с предаването
им на представител на Д., Д. С. ООД И. или други свързани с Д. фирми на място,
което ще бъде определено от Д., Д. С. ООД И. или други свързани с Д. фирми.
Предаването на стоката по чл. 7 от договора се счита за извършено в момента на
предаване от „Ф.-**” ООД гр. Р. на стоките с приемо-предавателен протокол,
заедно с други документи, изисквани в съгласие с Инкотермс, и при условие , че
агента по качествен контрол на от Д., Д. С. ООД И. или други свързани с Д.
фирми е дал положителен доклад за качеството.
И двете страни са
договорили неустойка при неизпълнение на поетите задължения. Отговорността на
ищеца „Ф.-**” ООД гр. Р. е регламентирана в разпоредбата на чл. 33 от Договора,
по силата на която при неизпълнение на задължението за навременна доставка „Ф.-**”
ООД дължи на Д., Д. С. ООД И. или други свързани с Д. фирми неустойка за забава
в размер на 0,75 % върху продажната цена
по поръчката за всеки ден просрочие. При неизпълнение от страна на Д., Д. С. ООД И. или други свързани с Д.
фирми на
задължението за заплащане на възнаграждение по договора Д., Д. С. ООД И. или други свързани с Д.
фирми дължи на „Ф.-**” ООД неустойка в размер на 0,75 % върху неизплатената част от цената на поръчката за всеки ден
просрочие.
Страните не спорят по
така договорените клаузи. Спорните моменти се свеждат до това кой е
момента на приемо-предаването на произведената продукция и фактурирането й –
по отношение задължението за плащане на
цената и до това – кой е крайният срок,
в който следва да бъде произведена заявената продукция – по отношение
възражението за забавено изпълнение.
В съдебно заседание на 09.12.2008 г. /л.70/ страните изрично
заявяват, че при изпълнение на договора между тях приемо – предавателни
протоколи не са съставяни. Създадена е
организация на работа при която приемо-предаването на готовите чорапени изделия
е ставало по строго регламентирана схема и наложена
в практиката технология. Въпреки упоритото отричане на
съществуването им от страна на ответната страна за наличието на същите са събрани
безспорни гласни доказателства – разпитани са свидетели, посочени и от двете
страни, чиито показания са обстойни, непротиворечиви и съдът ги кредитира като
дадени обективно.
По
делото се установи, че предаването на стоката е извършвано на производствената
площадка в гр.Р., бул „****” №** , собственост на „Д. Г. Х.” ООД, като представител
на Д. – св. И. Х. и агент по качеството,
действащ въз основа на сключен граждански договор с Д., са приемали качествено изработените чорапени
изделия от името на Д.. За приемане,
изпълнение и отчитане на поръчките е използвана електронна система „Боса Нова”,
представляваща по своята същност компютърна
програма, предоставена от „Д. Г. И.” на „Ф.- **”. Тази програма е позволявала
на производителя „Ф.-**” да следи хода на изпълнение на приетите поръчки -
какво, къде, на какъв етап се намира в неговата фирма, какво е прието за изпълнение
и какво е изпълнено, както и на „Д. Г. И.”, работеща със същата програма в И.
да получава информация за това. Чрез интернет връзка, въведените в И. данни при
подаване на заявката автоматично са се генерирали в програмата, която е
инсталирана във „Ф.-**” и обратно въведените от „Ф.-**” данни - са се генерирали в програмата на Д. в И..
Освен това в офиса си в И. „Д. Г. И.” чрез процесната компютърна програма са били
във възможност да следят във всички свои контрагенти каква продукция имат.
Разпитана
в съдебно заседание на 09.12.2008 г. св. А. П. И.,/ чийто граждански договор е
приет като доказателство по делото/ заявява „Осъществявах контрол за изпълнение
на поръчките, дали е изпълнена поръчката по изискванията на възложителя. След
като е изпълнена поръчката от страна на „Ф.”, тези чорапи трябва да минат
проверка на краен контрол. Проверяват се цвят, брой, размер, отговаря ли
опаковката на изискването, съответства ли на поръчката”. Така проверената по отношение на количество и качество стока,
поставена в кашони се запечатва със секюрити лепенки и минава през
скенер-четец, който е свързан с централния сървър на „Д.Г.И.” в И.. В момента,
в който четецът на скенера прочете конкретната стока, той я отбелязва във
виртуалния склад на Д. в И. чрез компютърната програма „БОСА НОВА”, от която е
видно във всеки момент в кой цех каква стока е налична. „.. на кашоните се
поставят лепенки с баркод, те се изчитат, вкарват се в системата и автоматично
„Д.” в И. знаят с какво количество разполагат” /св. А. И./.
След
като бъде уточнено количеството на приетата стока, се изготвят фактурите, които
се подписват от страна на „Ф.-**.”ООД и Д., изготвят се товарителниците, едната
от фактурите се изпраща по факс до Д. в И., другата се представя на
представителя на Д. в България и той я подписва, връчват му се документите и
той определя направлението на стоката, както и мястото на товарене. Този начин на работа се установява от
показанията на св. Ал. Г. – изпълняващ длъжността мениджър доставки и издаващ
всички фактури от „Ф.” към „Д.” - „По нареждане на г-н И.Х – представител на „Д.”
получавах какво количество, по каква поръчка от стоката, която е в склада и е
проверена вече, първо качество, да замине към нашия съдружник и клиент „Д.”.
Стоката, която заминаваше беше проверена от служители на „Д. Т.Б”. Имаше една
жълта линия, след като тази стока премине жълтата
линия, тя вече е във владение на „Д.” и „Д.”
следеше в главните си центрове по електронна система
какво има в склада като готова продукция първо качество. Всичко, което не е
първо качество не преминаваше тази жълта
линия и аз не можех да я запиша във фактурата като някакво количество. Аз пишех
фактурите. Фактурата изготвях в осем екземпляра, на компютърно изображение,
което се разпечатва. Носят се за подпис от управителя на „Ф.”. Носи се един
екземпляр в счетоводството, един екземпляр представям на г-н Х., който е
представител на Д. и един екземпляр остава в отдела „Импорт експорт”. Другите пет екземпляра
заминават със стоката към пункта, който ни е указан във фактурата”.
Организацията
на работа чрез въведената в двете страни компютърна система се потвърждава и от
показанията на представителя на Д., свидетел на ответната страна – г-н И.Х – „Тази
електронна система „Боса Нова”, това е компютърна програма, тя е предоставена
от „Д.Г.И.” на „Ф. **.”. Тази програма позволява на производителя да следи
какво, къде и кога се намира в неговата фирма, на производителя. „Д.Г.И.”
работи със същата програма в И.…. Чрез интернет връзка, въведените в И. данни
автоматично се генерират в програмата, която е инсталирана във „Ф. **.”.
Дадените
в тяхната последователност свидетелски показания непротиворечиво показват,
че безспорно цялата организация на
работа като отразяване на извършените операции – от приемането на поръчката –
до предаването на готовото изделие - е била въведена в компютърна система и като отчетност приемо – предаването на
произведената готова продукция е ставало чрез нея. Практически предаването на произведената продукция е
ставало след окачествяването й от агенти по качеството на Д. и маркиране на
одобрените кашоните със секюрити лепенки
чрез преминаването й през обозначена на пода жълта линия, след
която служителите на „Ф. **” нямат достъп до продукцията. След преминаването на
тази условна линия, се е считало, че вече продукцията не е в собственост на „Ф.
**”, които са издавали фактури за
продажбата й на сочени от „Д.Г.И.”
крайни получатели.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Разпоредбата очертава обема на доказателствената тежест, възложена на ищеца по настоящото дело - същият следва да установи наличието на договорни отношения между страните, клауза за неустойка, неизпълнение на задълженията на ответника по този договор и размера на неустойката. В настоящия случай доказателствената тежест е изпълнена.
Между страните е налице валидно сключен Рамков договор с дата 24.03.2002 г. за изработка на чорапени изделия по предварително заявени поръчки, налице са договорени клаузи за неустойка, които с доклада по делото съдът е счел за безспорни, доказано е и неизпълнение на задълженията на ответника за да заплати в срок цената на произведените изделия, както и размера на дължимата неустойка.
Чрез така събраните гласни
доказателства съдът счита за доказан
твърдения от ищеца различен от договорения в Рамковия договор начин на приемо –
предаване на произведените по дадените
заявки чорапени изделия.
Тази промяна е наложена с участието и
съгласието на двете страни, нещо повече – видно от дадените показания на свидетеля
на ответната страна - И.Х – именно възложителят на поръчките е предоставил
компютърната програма даваща възможност
чрез постоянна интернет връзка за взаимен обмен на информацията в реално време,
а ищецът е бил длъжен да се съобразява с така наложените нови правила за
работа.
Водим от горното съдът счита, така направените
многократни възражения от страна на процесуалния представител на ответната
страна, че не съществува сочената от ищеца организация на работа чрез използване
на съвременни технологии - за
неоснователни и приема за доказана тезата на ищеца за начина на предаване на
готовите изделия, респективно момента на предаване. Ето защо за момент на предаването на
стоката следва да се счита момента, в който произведената продукция е
преминала условно обозначената жълта линия на производствената площадка на „Ф. **.” като отговаряща по всички зададени показатели
на конкретната поръчка и за нея е
изготвена фактура до получателя. Считано
от този момент следва да се броят сроковете до момента на настъпване на
изискуемостта на вземането за нейната цена.
Доколкото не е налице плащане в договорените срокове , неизправната
страна дължи заплащане на уговореното обезщетение.
В съдебно заседание на 27.01.2009 г. е
приета неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, видно от която
плащането по всички процесни 82 бр. фактури е станало със седем превода в евро и осем
превода в щатски долари като във всеки
превод са изброени конкретно фактурите, по които се извършва плащането.
Наредител на сумите в размер на 371 388,01 евро и 1 638 987,10 ЩД по 79 от фактурите е „Д.Г.И.” И. и само два от преводите – един в евро и един в щатски долари са с различен от „Д.Г.И.” И. наредител. Наредител на сумата по
фактура № 108/31.08.2005 г. в размер на
4 768,99 евро е „Спорт сокс и Ко” Ирландия, а наредител на превода в щатски долари от 01.08.2005 г. по фактури № 45/21.04.2005
г. и № 55/13.05.2005 г. в размер на 53 010,60 щатски долари е „Аубърн Хостъри Милс”. Всички суми са получени от „Ф. **.” ООД по
разплащателните сметки на дружеството в Българо Американска кредитна банка АД,
като дори и комисионната за превода, която обикновено е за сметка на изпращача,
по нареждане на „Д.Г.И.” е отнесена за сметка на получателя.
Вещото лице представя подробни
изчисления за дните за забава на плащане на дължимата сума по всяка отделна
фактура, размера на дължимата неустойка по всяка от процесните фактури,
съгласно представения Рамков договор за изработка от 24.03.2002 г. и размерът на общата сума за неустойка по
всички представени по делото фактури.
След направеното допълнително заключение вещото лице дължимата неустойка
възлиза в размер на 28 667,76 евро /равностойност в лева – 56 069,27
лв/; 153 243,71 британски лири /равностойност в лева – 379 895,75 лв/
и 18 350,67 щатски долари /равностойност в лева 23 049,72 лв/ или
общата сума на неустойките по фактури в лева към датата на завеждане на исковата
молба – в размер на 459 014,74 лв.
Правната уредба на неустойката има
диспозитивен характер и в компетенциите на страните по договора е уговарянето
на нейното приложение, като вид обезщетение на вредите от неизпълнението. След
като страните са уговорили неустойка, тази договорна клауза ги обвързва и
задължава да се съобразят с волята, която са постигнали в съответния текст на
договора (чл. 33 от
договора), тъй
като договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, съгласно чл.
20а ЗЗД.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Освен обезпечителна и
обезщетителна функция, неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като
кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са
настъпили или не са настъпили в предвидения
размер. В процесния случай страните са се договорили отговорността за забавено
плащане да бъде санкция за изпадналия в забава -той да заплаща неустойка в размер
на 0,75 % върху неизплатената част от
цената на поръчката за всеки ден просрочие.
Съгласно приетото заключение на вещото лице неустойката за забава в
настоящия случай е в размер на 459 014,74 лв. Претендираната неустойка е в
п-малък размер - 390 828,51
лв,
поради което се явява доказана.
Представените
писмени доказателства – международни товарителници, митнически декларации, тир
карнети и др. като доказателство за крайните получатели на произведените
чорапени изделия и времето на достигане на товарите до тях за случаите настоящият
съдебен състав счита за неотносими към спорното право.
По отношение възражението за забавено
изпълнение на поръчките от страна на ищеца.
В отговора на исковата молба ответникът е
направил възражение за прихващане на неговото вземане срещу „Ф. **.” ООД за
сумата от 390 000 лв, неустойка за забавено изпълнение на поръчки на други
фирми по рамковия договор. В допълнителния отговор на допълнителната искова
молба е представил 211 бр. поръчки в заверени копия и в превод, приети като
доказателства по делото.
С цел установяване момента на подаване на
всяка от поръчките, продължителността на изпълнението й и крайният срок, в
който готовата продукция следва да бъде предадена, съдът в определението си по
чл. 374 ГПК е дал конкретни указания на ответника, че не сочи
доказателства за твърдяните от него обстоятелства - датите на доставка по всяка конкретна поръчка от изготвената от него
таблица в допълнителния отговор на допълнителната искова молба съгласно
разпоредбите на раздел 5 от рамковия договор и датите на подаване на всяка от
поръчките, както и за необходимото време за изпълнението им, съгласно
производствените възможности на машините. Тези указания не са изпълнени.
В съдебно
заседание на 09.12.2008 г. /л.70/ процесуалният представител на ответното
дружество изрично заявява, че няма да се ползват от приложенията, които са
неразделна част от рамковия договор. Едно от тези приложения с № 1 е това за
производствените възможности на машините, в зависимост от които се определя
необходимото време за изпълнение на поръчката /чл. 1, ал.3 от Рамковия договор
от 24.03.2002 г./
В същото
съдебно заседание на 09.12.2008 г. процесуалният представител на ответника взема
становище, в което заявява, че няма да сочи други доказателства за датите на подаване на
всяка от поръчките, които са представили по делото, защото тази дата на
представяне, което е станало по електронен път, е посочена в десния горен ъгъл
на поръчките. Изрично заявява, че не сочи доказателства и за необходимото време
за изпълнението им така както е договорено, защото тези поръчки са приети и изпълнени, което се
вижда от факта, че са отразени във фактурите. Счита, че щом изпълнителят е
приел да ги
изпълнява, това значи, че даденият му срок за изпълнение
го удовлетворява и той е приел да се вмести в рамките на този срок.
Сочените от ответника дати на възлагане на поръчките са
своевременно оспорени от ищцовата
страна. На основание чл. 193, ал.3, пр.2 ГПК е открито производство по
оспорване истинността на датите,
изписани в представените с допълнителния отговор на допълнителната искова молба
211 бр. поръчки и преводи към тях като се твърди, че възлагането на поръчките е
станало
на дати, различни от изписаните. Ответникът е заявил, че
ще се ползва от оспорените писмени доказателства. С нарочна молба вх. № 11130/15.12.2008 г. е
направил искане на основание чл. 190 ГПК да бъде задължена ищцовата страна да
представи оспорените поръчки, които се намират при нея и които е описала във
фактурите. Счита, че по този начин ще се провери доколко оспорването е
основателно.
С Разпореждане от 16.12.2008 г. съдът е задължил в 7
дневен срок ответника да представи доказателства за датите на изпращане и
получаване на поръчките от ищеца, както и да конкретизира носителя – електронен
или писмен, на който са отправени, както и му е указана доказателствената
тежест, че следва да докаже заявените от него дати на отправяне на поръчките,
тъй като същият черпи права от тези факти, основавайки възражението си за
забавено изпълнение.
По делото няма данни така представените поръчки, с изложеното в тях съдържание, да се
достигнали до ищеца, за да бъде той задължен да ги представи. Въпреки това
съдът му е указал, в случай, че същият разполага с такива – да представи
доказателства за датите на приемането им.
В указания срок не са представени и от двете страни доказателства, с което е изчерпан реда за
събирането им по така направеното искане.
След разпита на свидетеля И.Х и установяване на начина на
организация на работа на страните по делото а именно – при използването на компютърна система за
работа „Боса Нова”, в която се въвежда цялата информация, факт, който до този
момент упорито е отричан от ответната страна,
и двете страни правят изявление за това, че не оспорват факта, че няма
писмено подавани поръчки, а всичко е ставало по електронен път /л. 181 – адв. П.
„Не оспорвам факта, че няма писмени подадени поръчки”, адв. Н. „Нямаме писмено
подаване на поръчката на хартиен носител, а по електроенн път”/.
Извлечения от електронните записвания или електронни
документи по смисъла на чл. 184 ГПК няма представени. Ищцовата страна прави
изявление, че след влошаването и
преустановяването на договорните отношения между страните, няма достъп до електронната
система, по която са работили.
Представените от ответната страна писмени доказателства -
211 бр. поръчки, по които претендират забавено изпълнение не съдържат информация за момента, в който са
достигнали до ищеца, както и крайният срок, в който са приети да бъдат
изпълнени. Видно от превода им, всяка една съдържа текстово изявление на страната, която я е отправила, че
поръчката трябва да бъде подписана от доставчика и върната на лицето за
контакти по електронната поща/факс в срок от 48 часа, както и нарочно оформено
в правоъгълно очертание заявление на доставчика с текст: „Заявление на
доставчика: Аз,….. /пълното име на лицето за контакти и неговата длъжност/, с
настоящото одобрявам всички данни по тази поръчка. Подпис.” Нито една от 211
бр. поръчки не съдържа такова изявление от страна на „Ф. **.”. В тази част на
оригиналния документ е поставен печат с текст „Вярно с оригинала” и печат на
някакво изображение, което може да бъде прието като подпис на заверилия текста,
но по никакъв начин
не може да бъде отнесено като пълно име на лице за
контакти и одобрение на поръчка от страна на изпълнителя.
В така представените поръчки има изписана само една дата
– в горния десен ъгъл, но тази дата няма текстово обозначение за какво се
отнася. Същата не би могла еднозначно да
се отнесе като краен срок за
изпълнение, тъй като би могла да бъде и дата
на отправяне на поръчката, което е и много по-вероятно с оглед на това, че
подаването на поръчката определя началния момент
на изпълнение, а крайният се формира съгласно чл. 1, ал.3
от сключения между страните рамков договор.
Предвид горното съдът счита при така развилото се
производство по чл. 193 ГПК за недоказана истинността на изписаните дати във
всяка от 211-те поръчки, приети като дати, определящи крайният срок на тяхното
изпълнение. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи
подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е
представила. Ответната страна не представи доказателства в изпълнение на
доказателствената си тежест. Ответникът базира насрещната си претенция за
забавено изпълнение на подадените поръчки като се позовава на срокове за
изпълнение, зададени във всяка от поръчките и посочени в горния десен ъгъл на
същите. Това по съществото си представлява изменение на сключения между
страните писмен договор, по силата на който сроковете за изпълнение се
изчисляват в зависимост и от производствените възможности на машините /чл.1,
ал.3 от Договора/, за което не са релевирани доказателства. Едностранното задаване на срокове за
изпълнение, без потвърждение от насрещната страна, не може да бъде прието като
договореност между страните.
С оглед на изложеното и тъй
като ищецът безспорно установява, че е изправната страна по
договора - то съдът намира предявения иск за доказан
по основание и размер, поради което следва да осъди „Д. Т.Б” ООД да заплати на „Ф. **. „ ООД гр. Р. претендирана сума от 390 828,51 лева, съставляваща неустойка
по Рамков
договор за изработка от
24.03.2002 г., за предявените фактури, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на предявяване на иска – 29.04.2008
г., до окончателното й заплащане. Направеното от ответника възражение за прихващане на неговото вземане срещу „Ф. **.”
ООД за сумата от 390 000 лв, неустойка за забавено изпълнение на поръчки
на други фирми по рамковия договор. като недоказано следва да бъде оставено без
уважение. В
съответствие с доказателствената тежест, която му е възложена, ответникът не ангажира доказателства за
указаните му с определението по чл. 374 ГПК обстоятелства в подкрепа на твърденията си за забавено изпълнение на
поръчките и произтичащата от това неустойка в размер на 0,75
% на ден от стойността на поръчката за дните на забавено изпълнение.Доколкото
по делото не бяха яма представени доказателства и за предявени претенции за
забавено изпълнение на поръчките, то не може да се приеме, че такова е налице,
предвид неясното формиране на сроковете за изпълнение, поради което ответната
претенция за обезщетение за забавено изпълнение следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от
горното, съдът счита за неоснователни и
оставя без уважение всички останали
възражения на ответната страна.
По отношение на предявения акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
С исковата си молба ищецът претендира да бъде осъден
ответника да заплати договорената между
тях неустойка, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане. Предвид
акцесорния
характер на иска по чл. 86 ЗЗД, при уважаване на главния иск, същия се счита за
основателен. Особеността в настоящия случай произтича от характера на главния
иск – а именно такъв по чл. 92 ЗЗД и възможността при уважаване на иска и
присъждане на неустойка за забава да бъде присъдено и обезщетение за забава върху така присъдената неустойка. В
конкретния случай договорената между страните неустойка по сключения между тях
рамков договор има за предмет определена сума, договорена в размер на 0,75 % върху продажната цена
за всеки ден просрочие. Съгласно приетата експертиза към датата на
завеждане на исковата молба този размер е 459 014,74 лв. Неустойката представлява
предварително определено обезщетение за забава, което става изискуемо от
изтичане на срока за изпълнение на
задължението за заплащане на цената на произведените чорапени изделия. При
неизпълнение на това задължение в определения срок, длъжникът изпада в забава.
Неустойката за забава е предназначена да обезщети кредитора за неизпълнението в
срок на това договорно задължение, поради което тя става изискуема от изтичане
на срока за изпълнение на задължението /чл. 84, ал.1 ЗЗД/. От този момент
длъжникът изпада в забава, както за самото задължение, така и за неустойката за
забава, поради което върху претендираната неустойка за забава в размер на
390 828,51 лв ще следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца в
цялост направените по делото разноски в общ размер на 16 633, 14 лв, от
които – 15 633,14 лева заплатена държавна такса и 1 000,00 лв
- възнаграждение за експертиза. С
исковата молба се претендират разноски и за
адвокатско възнаграждение, но по делото няма доказателства за неговия размер и за заплащането му.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д. Т.Б” ЕООД гр. Р., със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „Ц.н.” № **, ет. **, представлявано заедно и поотделно от управителите Д. С. и Е. С. и двамата от И., рег. по ф.д. № 264/2002 г. на РОС да заплати на „Ф.-**.” ООД гр. Р., със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „*****” № 1, рег. по ф.д. № 1348/19**. г. на РОС представлявано от Г.С.Г. – управител на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 390 828,51 лв /триста и деветдесет хиляди, осемстотин двадесет и осем лева и петдесет и една стотинки/, съставляваща неустойка за обезщетение за вреди от неизпълнението на задълженията на ответника по Рамков договор за изработка от дата 24.03.2002 г., сключен между страните по фактури №№ №026/11.03.2005г.; №027/15.03.2005 г.; №028/15.03.2005г.; № 029/18.03.2005 г.; №030/18.03.2005г.; №032/25.03.2005 г.; №033/30.03.2005 г.; №034/31.03.2005 г.; №035/31.03.2005г.; №036/31.03.2005г.; №037/31.03.2005 г.; №038/04.04.2005 г.; №039/08.04.2005г.; №040/13.04.2005 г.; №042/13.04.2005 г.; №043/15.04.2005 г.; №044/20.04.2005г.; №045/21.04.2005г.; №046/21.04.2005 г.; №047/21.04.2005 г.; №048/22.04.2005г.; №049/27.04.2005 г.; №050/27.04.2005 г.; №051/27.04.2005 г.; №052/29.04.2005г.; №053/29.04.2005г.; №054/05.05.2005 г.; №055/13.05.2005 г.; №056/13.05.2005г.; №057/13.05.2005 г.; №058/20.05.2005 г.; №059/20.05.2005 г.; №060/26.05.2005г.;
№061/26.05.2005г.; №062/26.05.2005 г.; №063/26.05.2005 г.; №064/ 27.05.2005г.; №065/30.05.2005г.; №066/30.05.2005 г.; №067/30.05.2005 г.; №068/ 31.05.2005г.; №069/31.05.2005г.; №071/09.06.2005 г.;№072А/10.06.2005.; №073/10.06.2005г.; №074/17.06.2005г.; №075А/17.06.2005 г.;№076А/24.06.2005 г.; 077А/24.06.2005г.; №078/29.06.2005 г.; №079/29.06.2005 г.; №080/30.06.2005 г.; №081/30.06.2005г.; №082/30.06.2005г.; №083/30.06.2005 г.;№084/05.07.2005 г.; №085/05.07.2005г.; №086/07.07.2005г.; №087А/08.07.2005г.; 088A/15.07.2005г.; №089/15.07.2005г.; №090А/21.07.2005г.;№091А/22.07.2005г.;№092С/22.07.2005г.;№093/28.07.2005г.; №0**./29.07.2005г.;№095В/29.07.2005 г.; №096/04.08.2005 г.;№097/04.08.2005г.; №098А/05.08.2005г.;№099В/05.08.2005г.;100А/12.08.2005г.; №101В/17.08.2005г.; №102/19.08.2005г.; №103/24.08.2005 г.; №104/24.08.2005 г.; №105А/26.08.2005 г.; №106/26.08.2005г.;№107/30.08.2005г.; №108/31.08.2005г.; №109/31.08.2005г.; №110/31.08.2005г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.04.2008 г., до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ направеното от „Д. Т.Б” ЕООД гр. Р., със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „Ц.н.” № **, ет. **, представлявано заедно и поотделно от управителите Д.С. и Е.С. и двамата от И., рег. по ф.д. № 264/2002 г. на РОС по отношение на „Ф.-**.” ООД гр. Р., със седалище и адрес ан управление: гр. Р., ул. „*****” № **, рег. по ф.д. № 1348/19**. г. на РОС представлявано от Г.С.Г. – управител възражение за прихващане на сумата 390 000,00 лв неустойка за забавено изпълнение по поръчки №№
15852/02; 15911/02; 15420/18; 15420/19; 17834/01; 15848/06; 15823/06; 15860/03; 15840/04; 15932/04; 15989/02; 17814/01; 17201/1-7; 15861/02; 15840/03; 15823/06; 15860/03; 15840/04; 15848/07; 15932/05; 15852/02; 15848/08; 15840/04; 15823/06; 17814/02; 16977/02; 15420/21; 17809/01; 15861/02; 17810/02; 15848/08; 17811/03; 15860/03; 15840/04; 15911/02; 15861/02; 15848/09; 17810/03; 17809/02; 17818/01; 15861/02; 17818/02; 15911/02; 17810/03; 15860/04; 15989/05; JB036930; JB036930; 17810/03; 15860/04; 17818/01; 17811/04; 17809/02; 1780903; 15989/06; 17835/01; 16977/02; 17810/03; 15860/04; 17818/02; 17811/04; 15861/03; 15860/05; 17809/02; 17843/01; 17835/02; 17869/01; 17810/03; 15932/07; 17818/02; 17811/04; 15861/03; 15860/05; 15420/23; 17883/01; 17835/02; 17869/02; 17849/01; 17848/01; 17881/01; 17882/01; 17883/01; 15861/03; 15861/04; 17818/02; 15840/05; 15860/05; 15860/06; 17869/02; 17841/01; 17835/02; 17835/03; 15885/03; 15886/03; 17809/04; 15861/03; 15861/04; 15860/06; 15840/05; 15840/06; 17881/01; 178**./01; 17895/01; 17896/01; 17835/02; 17835/03; 17841/02; 15886/03; 15886/04; 15885/03; 15884/04; 1763802; 17060/03; 17055/02; 1697702; 15860/06; 15861/03; 15861/04; 15860/07; 178**./01; 17895/01; 17896/01; 17835/02; 1706102; 1705603; 1706002; 17835/02; 17841/03; 15884/05; 15885/04; 15885/06; 17903/01; 17916/01; 17848/01; 17809/02; 17907/01; 178**./02; 17895/02; 17896/02; 178**./01; 178**./02; 17895/01; 1789502; 17896/01; 17896/02; 15860/07; 15861/05; 15840/06; 15840/06; 15932/08; 15932/09; 17810/04; 17963/01; 17907/02; 178**./03; 17895/02; 17895/03; 17896/02; 1705604; 1705605; 1706005; 1706105; 1706106; 1705505; 1705507; 15884/08; 15885/08; 15886/07; 15886/08; 17916/02; 19022/02; 17916/02; 17916/03; 19006/02; 19022/03; 19033/01; 19032/01; 19031/01; 19030/01; 19024/01; 1812201; 17984/01; 17984/02; 17908/01; 17908/02; 19003/03; 19040/01; 17993/01; 18000/02; 19039/01; 17882/04; 179**./04; 17989/01; 19023/01; 19023/
02; 17902/06; 19072/01; 19085/01; 19085/02; 17841/09; 17908/02; 19056/01; 17989/03; 179**./07; 17988/03; 17976/01; 17841/09; 17841/10;
19072/01; 19064/01; 19058/01; 19072/02; 17841/10; 19072/03; 19041/03; 19041/04; 17902/07; 19071/03; 19060/03; 19064/02; 19058/02 в изпълнение на Рамков договор за изработка от 24.03.2002 г. , сключен между „Д. Т.Б” ЕООД гр. Р. и „Ф. **.” ООД гр. Р.:
ОСЪЖДА „Д. Т.Б” ЕООД гр. Р., със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. „Ц.н.” № **, ет. **, представлявано заедно и поотделно от управителите Д.С. и Е.С. и двамата от И., рег. по ф.д. № 264/2002 г. на РОС да заплати на „Ф.-**.” ООД гр. Р., със седалище и адрес ан управление: гр. Р., ул. „*****” № **, рег. по ф.д. № 1348/19**. г. на РОС представлявано от Г.С.Г. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 16 633, 14 лв / шестнадесет хиляди, шестстотин тридесет и три лева и четиринадесет стотинки/, съставляваща направени по делото разноски, от които – 15 633,14 лева заплатена държавна такса и 1 000,00 лв - възнаграждение за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: