№ 15811
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. А.А
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. А.А Гражданско дело №
20231110141035 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „***********” ЕООД е предявил иск за установяване
със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца сумата от 24 300 лв,
представляваща според ищеца вземане за обезщетение за имуществени вреди ,
претърпени от „***********”ООД, ЕИК: ************ поради неизпълнение от
длъжника на задължение за връщане на неоснователно получени от него като
пълномощник на посоченото дружество с пълномощно , рег. № 2671/01.06.2016г. суми чрез
общо пет броя тегления (плащания) от банковата сметка на посоченото дружество през
периода от 20-24.08.2018г. ,което вземане е прехвърлено от първоначалния кредитор на
дружеството–заявител с договор за цесия от 21.07.2021г. , за който длъжникът е
уведомен , заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на
предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 22.02.2023г. до окончателното й изплащане,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №
9241/2023г. по описа на СРС, 68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414
ГПК от длъжника (ответник по настоящото исково дело).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа
предявения иск и оспорва възраженията на ответната страна. При устните състезания в
заседанието на 27.06.2025г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на иска. Доводи за
основателността му са обосновани и в представените на 11.07.2025г. писмени бележки от
1
адвоката на ищеца.
Ответникът Г. Г. Г. оспорва иска видно от изявленията на пълномощника му в
представения на 17.10.2023г. отговор на исковата молба. Сочат се доводи за нередовност на
исковата молба. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за иска. Оспорва се
действието на твръдяната от ищеца цесия , като се сочат основания за нищожност на
договора за цесия : липса на основание (поради липса на доказателства за плащане на
уговорената цена) противоречие на закона , заобикаляне на закона и накърняване на
добрите нрави, тъй като уговорената цена от 0,1 % от цедираното вземане , т.е. 256, 98 лв
означава , че вземането е прехврлено практически безвъзмездно , а по този начин се цели
избягване на плащането на установените с ревизионните актове значителни по размер
публично правни задължения на „***********”ЕООД , както и лишаване на ответника от
възможността му да предяви възражения и искания за представяне на счетоводни документи
с прилагане на санкцията по чл.161 ГПК при непредставянето им. Твърди се , че с
изтеглените от ответника суми от сметката на „***********”ЕООД са погасявани
задължения на това дружество , като ответникът няма вина , че счетоводството на това
дружество не е представило в ревизиите от НАП съответните счетоводни документи.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на предявения иск. При устните състезания в заседанието на 27.06.2025г.
адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Аргументи за неоснователността
му са посочени и в представените на 01.07.2025г. писмени бележки от адвоката на
ответника.
Подпомагащата страна „***********”ЕООД (конституирана с протоколно
определение в откритото заседание на 17.04.2024г. по искане на ответника , предявено с
отговора на исковата молба, в качеството й на дружество, което е претърпяло вреди от
действията, констатирани в процесните ревизионни актове- б.с.) не изразява становище по
исковете и не изпраща представител по делото, включително и в съдебното заседание на
27.06.2025г. , в което е даден ход по същество, но представя писмени доказателства с
писмената молба от 03.06.2024г.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно правната квалификация на иска:
В исковата молба изрично е посочено от пълномощника на ищеца , че в конкретния
случай е „налице неоснователно обогатяване – получено при отпаднало основание”.
Поради тази причина искът е квалифициран правно по чл.55,ал.1 , предл.3 ЗЗД , т.е. за
установяване на вземане на ищеца по чл.55,ал.1 , предл.3 ЗЗД против ответника за връщане
на дадено при отпаднало основание.
Относно допустимостта на иска :
Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.
2
За ищеца е налице правен интерес от предяваването му, тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
9241/2023г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Исковата молба е редовна , доколкото съдържа всички реквизити по чл.127 КТ и
всички приложения по чл.128 КТ. Възраженията на ответната страна за нередовност на
исковата молба не следва да бъдат уважени.
Относно основателността на иска :
Предявеният установителен иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
От твърденията в исковата молба, е видно , че ищецът „***********” ЕООД не е
титуляр на банковата сметка , от която са изтеглени сумите през периода 20-24.08.2018г. на
обща стойност 24 300 лв от ответника Г. Г. Г., т.е. ищецът не е обеднял с тези суми. Според
твърденията на ищцовата страна обеднелият е дружеството „***********”ЕООД (третото
лице-помагач по настоящото дело), поради което то е кредиторът на претендираните
вземания по чл.55,ал.1, предл.3 ЗЗД против ответника за връщане на тези суми като платени
с оглед отпаднало основавие, а не ищецът.
Според твърденията в исковата молба вземанията на „***********”ЕООД за връщане
на платените с оглед отпаднало основание суми са прехвърлени на ищеца по настоящото
дело „***********” ЕООД с договор за цесия от 21.07.2021г. , сключен между тях.
Договорът за цесия от 21.07.2021г. между „***********”ЕООД като цедент и
„***********” ЕООД като цесионер не е представен с исковата молба. Този договор е
приложен към заявлението по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 9241/2023г. по описа на
СРС, 68 състав.
Пълномощникът на ответника с отговора на исковата молба е оспорил подписа на
представителя на „***********”ЕООД в договора за цесия – Т. Ш. И. , но в последното
открито заседание на 27.06.2025г. по настоящото дело е оттеглил това оспорване. Освен
това видно от представеното заверено копие от договора за цесия от 21.07.2021г. подписите
на физическите лица – представители на дружестватата – страни по споразумението са
нотариално заверени.
В договора за цесия от 21.07.2021г. не се съдържа изброяване на конкретните
вземания на „***********”ЕООД , които са прехвърлени на „***********” ЕООД.
В чл.1,ал.2, абзац 2 от договора за цесия от 21.07.2021г. е посочено само, че
вземанията срещу Г. Г. Г. „произтичат от 89 броя „нареждане разписки” за теглене на
суми в брой от сметката на дружеството в „***********” , IBAN- ***************** за
обща сума 158 983 лв, подробно описани в Приложение № 2, неразделна част от този
договор”. Видно е , че в чл.1,ал.2, абзац 2 от договора за цесия от 21.07.2021г. се съдържа
препращане към опис на конкретните вземания, представляващ приложение № 2 към
3
същия договор.
Както бе посочено, към исковата молба не е приложен нито договора за цесия от
21.07.2021г- , нито приложенията към него.
Към заявлението по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 9241/2023г. по описа на СРС,
68 състав са приложени списъци в табличен вид, за които не е ясно от кои лица са
подписани , доколкото имената им не са посочени. Тези списъци – таблици не са с
нотарална заверка на подписите , за разлика от договора за цесия. Един от тези таблични
списъци е с наименование „ Приложение № 1 към договор за цесия”. Друг от списъците е с
наименование „Приложение № 2 към договор за цесия”. Цитираните в исковата молба
банкови тегления, осъществени от ответника Г. Г. Г. през периода 20-24.08.2018г. на
обща стойност 24 300 лв не са вписани нито в списъка, наименован Приложение № 1
към договора , нито в списъка , озаглавен Проложение № 2 към договора.
Третият списък-таблица няма никакво наименование , а именно в него са вписани
банковите тегления , осъществени от ответника Г. Г. Г. , посочени в исковата молба. По
никакъв начин не може да се установи с точност , че този ненаименуван списък е
приложение към договора за цесия от 21.07.2021г. , доколкото няма такова отбелязване.
Освен това няма посочване кой е автора на този списък , пред кой орган е представен ,
кога и по какъв ред.
Поради посочените причини цитираните списъци-таблици не могат да бъдат
кредитирани като писмени доказателства по настоящото дело. Дори и тези списъци да
бяха надлежно подписани и да беше обозначен техния автор и други официални
характеристики , същественото е, че няма отбелезване , че тези списъци представляват
приложения именно към договора за цесия от 21.07.2021г. между „***********”ЕООД и
„***********” ЕООД , тъй като не са посочени нито датата и мястото на сключване
на договора за цесия , нито страните по него.
Следователно по настоящото исково дело от ищеца , чиято е доказателствената
тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК , не е доказано по безспорен и
категоричен начин чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) , че
вземанията , които са предмет на предявения иск , са сред прехвърлените вземания
на „***********”ЕООД с договора за цесия от 21.07.2021г. с ищеца „***********”
ЕООД.
Прехвърлянето на процесните вземания от „***********”ЕООД на ищеца
„***********” ЕООД не е безспорно обстоятелство по делото, то се оспорва от ответната
страна. Пълномощникът на ответника изрично е оспорил наличието на облигационно
правоотношение между „***********”ЕООД и „***********” ЕООД , предявявайки
възражения за нищожност на процесния договор за цесия от 21.07.2021г.
По гореизложените причини ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин
прехвърлянето на процесните вземания от първоначалния кредитор „***********”ЕООД
върху него.
4
Съгласно чл.26,ал.2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред
съд , освен в предвидените от закона случаи.
По гореизложените причини ищецът не е доказал активната си материално-
правна легитимация по предявения иск , която е едно от условията за неговата
основателност.
Тъй като се касае за недоказаност на материално-правна , а не на процесуална
легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявеният иск
следва да бъде отхвърлен. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната
практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от
процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявения иск е безпредметно да се установява наличието и на останалите.
Предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с
чл.55,ал.1, предл.3 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като искът се отхвърля.
На ответника с оглед чл.78,ал.3 ГПК следва да се присъдят направените от него
разноски по настоящото исково дело, които се изразяват в платените от него депозит за
съдебно-графологична експертиза (450 лв) и адвокатско възнаграждение (2 587 лв видно от
представения Договор за правна защита и съдействие № 803912/11.04.2024г. )
Възражението на ищцовата страна за прекомерност на платения от ответника
адвокатски хонорар е неонователно и следва да бъде отхвърлено, защото в конкретния
случай не е налице хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК, тъй като не е налице прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение , тъй като уговорения и платен хонорар от 2 587
лв съответства на цената на иска (24 300 лв), на неговата правна и фактическа
сложност , както и на двукратния минимален размер на полагащото се адвокатско
възнаграждение съгласно чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС. Освен това
минималните адвокатски възнаграждения по Наредба № 1/2004г. на ВАдвС не са
задължителни за съдилищата от месец януари 2024г.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство, тъй като претенцията не е
уважена.
На ответника (длъжник в заповедното производство) също не следва да бъдат
присъдени разноски за заповедното производство ,тъй като не са представени доказателства
за осъществени от ответника разходи във връзка със заповедното дело, защото няма
5
представен договор за правна помощ , доказващ уговарянето и плащането на адвокатски
хонорар за пълномощника , подписал възражението по чл.414 ГПК , а е представено само
негово пълномощно.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от „***********”ООД, ЕИК:
**********, гр.****************, със съдебен адрес : ***************, Адвокатско
дружество „Пенков , Марков и партньори” , чрез адв. К. М.а, против Г. Г. Г., ЕГН:
**********, с регистриран адрес : *******************, със съдебен адрес : град
****************, чрез адв. С. А., положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.55,ал.1,предл.3 ЗЗД за установяване със сила
на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца сумата от 24 300 лв (двадесет и четири
хиляди и триста лева), представляващи според ищеца вземане за обезщетение за
имуществени вреди , претърпени от „***********”ООД, ЕИК: ************ поради
неизпълнение от длъжника на задължение за връщане на неоснователно получени от него
като пълномощник на посоченото дружество с пълномощно , рег. № 2671/01.06.2016г. суми
чрез общо пет броя тегления (плащания) от банковата сметка на посоченото дружество
през периода от 20-24.08.2018г. ,което вземане е прехвърлено от първоначалния кредитор
на дружеството–заявител с договор за цесия от 21.07.2021г. , за който длъжникът е
уведомен , заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на
предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 22.02.2023г. до окончателното й изплащане,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 9241/2023г.
по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА „***********”ООД, ЕИК: **********, гр.****************, със съдебен
адрес : ***************, Адвокатско дружество „Пенков , Марков и партньори” , чрез адв.
К. М.а, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. Г., ЕГН: **********, с регистриран адрес :
*******************, със съдебен адрес : град ****************, чрез адв. С. А., на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 3 037 лева (три хиляди тридесет и седем лева ),
представляващи направените от ответника разноски по настоящото исково
производство-платените депозит за съдебно-графологична експертиза и адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна
„***********”ЕООД , ЕИК: ************, село *****************.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7