№ 4316
гр. С., 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20231100108044 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът П. Й. Р. твърди, че на ******* г. в гр. С., ж.к. ******* 1“, зад Игрална
зала „Magic Bet“, е настъпило ПТП по вина на водача на автомобил „ИВЕКО
50Ц35“, извършил маневра на заден ход на улица без име, в посока към ул. „Методи
Андонов“ към рампа на магазин „Т Маркет“, без да осигури безопасност на
маневрата с осигуряване на друго лице, при която удря баща му Й.Г. Р., починал в
болницата след приемането му с фрактура на лява тазобедрена става същия ден.
Претърпял от загубата му болки и страдания, включително и поради
изключителната близост, съществувала помежду им, справедливо обезщетяване на
които възлизало на 150 000 лева. Твърди, че въпреки наличието на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „А.“ АД, и въпреки отправената до
дружеството претенция, последното не заплатило същата. Претендира сумата,
заедно със законната лихва за забава от 02.05.2023 г. и разноски в производството.
Ответникът „ЗАД А.“ АД в законоустановения срок оспорва исковете по
основание и размер. Твърди липсата на доказателства за противоправното и
виновно поведение на застрахования при него водач и за причините за настъпване
на процесното ПТП, оспорва механизма на ПТП, твърди и липса на причинна
връзка на ПТП-то с твърдените от ищеца вреди. Навежда възражение за
1
съпричиняване поради несигнализиране от пострадалия пешеходец за навлизане в
пътното платно и несъобразяване от него на приближаващите превозни средства и
тяхната скорост на движение, пресичане на необозначено място за пресичане на
пътното платно и/или предприел пресичане внезапно и при ограничена видимост,
наличие на предхождащи и съпътстващи заболявания, допринесли за настъпване
на леталния изход и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На ******* г. около 14:00 часа в гр. С., ж. к. ******* 1“ на улица без име,
намираща се зад игрална зала „Magic Bet” е настъпило ПТП. Товарен автомобил
„Ивеко 50Ц35“, с рег. № *******, управляван от С. Ц. Л., с посока на движение по
ул. „Методи Ангонов“ в посока от бул. „Г. М. Димитров“ към вътрешността на
комплекса, достигайки и подминавайки игралната зала е спрял и на заден ход
потеглил с десен завой, с което навлязъл в улица без име, водеща до складове и
рампа на магазин „Т-Маркет“, като малко преди да достигне вратата за складовете,
ударил пешеходеца Й.Г. Р., като му нанесъл тежка смесена травма. Последният бил
откаран и настанен в УМБАЛ „С. МЕД“ АД, където по-късно същия ден починал
следствие на тежките травматични увреждания.
Не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП за управлявания от
С. Л. товарен автомобил е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, както и за това, че
ищецът е наследник – син на починалия Й. Р..
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, което съдът цени като обективно и неоспорено от страните се
установява, че в резултат на настъпилото ПТП на Й. Р. е причинена съчетана
травма, изразяваща се в закрита гръдна травма, закрита коремна травма, травма на
опорно-двигателния апарат, дълбоки кръвонасядания на мускулатурата на гърба и
в областта на тазобедрените стави, кръвонасядания в лявата част на езика,
повърхностни разкъсно-контузни рани в лявата теменно-тилна област на главата с
подлежащо кръвонасядане на меката черепна покривка и десния темпорален
мускул, кръвонасядане с повърхностни охлузвания в тилната област на главата,
повърхностни охлузвания в областта на лявото рамо и дясната подбедрица.
Вещото лице сочи, че тази съчетана травма е причина за смъртта на Й.Г. Р.. В
заключението си вещото лице е посочило, че установените травматични
2
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна
кинетична енергия и могат да се получат при процесното ПТП, като между
описаните травматични увреждания и смъртта е налице пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка. Отбелязано е, че макар и на починалия да са били
поставени диагноза „Флебит и тромбофлебит с неуточнена локализация“ от
08.06.2022 г. и диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност“ от 02.02.2018 г., причината за смъртта е гореописаната съчетана
травма, като поради тежестта й практически констатираните съпътстващи
заболявания нямат стойност.
От заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза,
което съдът не намира основание да не цени, се установява, механизма на
процесното ПТП, в която насока са и показанията на св.С. Л. – водач на товарния
автомобил. Вещото лице сочи, че според закона за движение по пътищата преди
потегляне назад водачът е длъжен да се убеди, че тази маневра няма да създаде
затруднения за останалите участници в движението и ще бъде безопасна. При
движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен, а по време на движението непрекъснато да го наблюдава. Ако водачът не
е в състояние лично да извърши това, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности и да го направлява – ръководи за безопасно движение.
При произшествия извършени по време на движение на заден ход на автомобила
не се изследва предотвратимост на удара и ПТП чрез опасната зона, затова тя не се
изчислява, тъй като единствено водачът трябва да осигури безопасността на
маневрата си, още преди да я започне и по време на изпълнението . В настоящия
случай, водачът на буса е имал възможност да наблюдава движението на
автомобила си само чрез лявото и дясното външни огледала, защото каросерията е
фургон - фризер. Зад автомобила той няма видимост и не може да наблюдава
пространството, затова за него е задължително да използва помощник. От
професионална и техническа гледна точка поради наличие на баничарница,
появата на пешеходец върху платното за движение е предвидима опасност за
водача и той трябва да прецени правилно и точно условията на видимост на
пространството назад и настрани от автомобила си. За да не допусне ПТП и удар
на пешеходец той трябва да се движи с скорост, която в зависимост от условията на
виждане назад чрез външните огледала да му даде възможност при поява на опасен
обект -пешеходец във видимото му назад пространство да може да спре преди да
навлезе в коридора на движение на пешеходеца. Това се постига с движение на
ниска скорост съизмерима със скоростта на пешеходците.. Вещото лице установява
3
освен това, че пешеходецът като участник в движението също е трябвало сам да
осигурява безопасността се на движение върху платното за движение. За целта е
имал възможност преди да навлезе в платното за движение да се огледа
внимателно, имала е и възможност да види приближаващият автомобил, могъл е да
изчака и да го пропусне да извърши маневрата си.
От показанията на свидетелката К.А. Р.а – съпруга на ищеца, които съдът не
намира основание да не цени, и ги възприема изцяло като неопровергани от
останалите събрани по делото доказателства, се установяват негативните емоции
търпени от ищеца вследствие на смъртта на баща му. Свидетелката установява, че
независимо от това, че бащата и синът не живеели в едно домакинство, между тях
съществувала силна емоционална връзка, като двамата прекарвали ежеседмично
време заедно и ежедневно поддържали връзка по телефона. Съпругът й бил в шок
от смъртта на баща си, спрял да говори, изпаднал в депресия и до днес бил в едно
особено чувство.
Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", при наличието на всички обективни и
субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската
отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента,
като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право
са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното
застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното
събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в
резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира
застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно
деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на
застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената
вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени –
причинено от водача на застрахования товарен автомобил на ******* г., в гр. С.,
4
пътно-транспортно произшествие, който при движение на заден ход е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, не е съобразил
поведението и действията си с останалите участници в движението и конкретната
пътна обстановка и не се е убедил, че с действията си не представлява опасност за
останалите участници в движението, при което е причинил смъртта на Й.Г. Р..
Безспорно е установено и наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на настъпване на застрахователното събитие между
застрахователното дружество ответник и собственикът на товарен автомобил,
марка „Ивеко“, модел „50 C 35“, рег.№ *******, с който виновно е реализирано
пътно транспортното произшествие.
При така установените факти съдът приема, че се установяват всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал.2 от
ЗЗД не беше опровергана. Събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. чл. 432 от КЗ застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ дължи обезщетение за доказаните неимуществени
вреди на увредените лица, какъвто се явява ищецът (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Съгласно формираната с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. задължителна
съдебна практика, ищецът е в кръга на лицата, легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща си.
В настоящия случай с кредитираните свидетелски показания, се установи, че
между ищеца и пострадалия при произшествието негов баща е съществувала
дълбока емоционална връзка. Макар и същият да е бил на преклонна възраст от 91
години, това не омаловажава душевните страдания на близките, които губят скъп
човек и то внезапно при инцидент, а не при естествен ход на събитията. По делото
се установи, че ищецът и неговият баща били в близки отношения и общували
помежду си ежедневно, като ищецът приел загубата на баща си много тежко – бил
в шок, изпаднал в депресия. Смъртта на неговия баща е станала причина ищецът да
преживее значителни по интензитет и продължителни във времето душевни болки
и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази разясненията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
5
обезщетението. Такива обстоятелства причинените морални страдания, характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца страдания,
общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на
обществото, както и икономическата конюнктура в страната /така Решение №
27/15.04. 2015 г. по т.д. № 457/2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС/.
Неимуществените вреди от загубата на баща са неизмерими с пари – какъвто
и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата.
Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява
загубата на ищеца. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се
определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.
52 ЗЗД.
Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието внезапно, възрастта на
починалия към момента на настъпване на увреждането – 91 години, възрастта на
увреденият (ищецът), който е на 64 години, зрял човек със собствено домакинство
и към датата на деликта е живял отделно от баща си, установените отношения на
ищеца с починалия, отражението на произшествието върху психо-емоционалното
му състояние, обществено икономическите условия към 2023 г., съдът намира, че
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъдат възмездени със
сумата от 70 000 лв.
В настоящия случай, ответникът прави възражение за съпричиняване с оглед
неправилно движение на пострадалия пешеходец.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
От заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза
се установява, че пострадалият пешеходец е излязъл на платното за движение, като
в близост няма пешеходна пътека, по която да се движи, не се е огледал
внимателно, а е имал възможност да види приближаващия се автомобил и е можел
да го изчака и пропусне да извърши маневрата си. В случая пешеходецът е могъл да
възприеме движещия се на заден ход товарен автомобил, ако преди да стъпи на
6
платното за движение беше положил дължимата грижа като се огледа внимателно
и изчака преминаването му. Поради възрастовите му характеристика не може със
сигурност да се приеме, че работещият двигател и подавания звуков сигнал от
автомобила, са били възприети от пешеходеца, но се установява, че същият не е
предприел никакви действия за собствената си безопасност.
Поради това съдът прие за основателно наведеното възражение - с
поведението си /навлизайки в пътното платно без да се огледа и съобрази с
приближаващите пътни превозни средства – чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/,
пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, създавайки
условия и улеснявайки с поведението си неговото настъпване. Степента на
съпричиняване от пострадалия не е равна по тежест на противоправното поведение
на водача, тъй като ЗДвП поставя по-високи и строги изисквания към водачите на
МПС в сравнение с тези към пешеходците, с оглед на което съдът определя 10%
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Налице са
предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение
с определения процент на съпричиняване, а именно от 70 000 лева, на 63 000 лева.
Искът е основателен в този размер, в който следва да бъде уважен. За разликата до
пълния му предявен размер от 150 000 лева, искът е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Ответникът дължи и законната лихва върху сумите от 02.08.2023г. /датата, на
която изтича срокът за произнасяне по претенцията / до окончателното изплащане
на сумата, тъй като съгласно чл. 497 КЗ застрахователят, дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение от момента на
окончателното произнасяне по претенцията, респ. от изтичане на срока за
произнасяне по претенцията, заведена при ответника. Доколкото претенцията за
присъждане на законната лихва за забава до окончателното плащане на
главниците, представлява материално правна последица от уважаване на исковете
за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът
не дължи отхвърлителен диспозитив за претенцията за лихва, считано от датата на
настъпване на процесното ПТП.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК страните
имат право на разноски.
Ищецът е извършил разходи в размер на 800 лева, от които се присъждат 336
лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът е извършил разходи в размер на 780 лева – заплатени депозити за
7
вещи лица, депозит за призоваване на свидетел в размер на 60 лева и 10 лева за два
броя съдебни удостоверения, както и юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата
заплащане на правната помощ в размер на 200 лева, от които претендирани
разноски следва да се присъдят 452.40 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ищеца сумата от 5 690 лева – адвокатско
възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената
част от исковите претенции, предвид неоснователното възражение за неговата
прекомерност.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи сумата от 2 520 лева държавна такса по делото, платима по сметката на
СГС, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
– гр. С., ул. *******, да плати на П. Й. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к.
******* ******* на основание чл. 432 от КЗ сумата от 63 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди /болки и страдания/ по повод смъртта на неговия баща
Й.Г. Р., починал следствие на ПТП, настъпило на ******* г. в гр. С., причинено
виновно от С. Ц. Л., за управляваното от който МПС била сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, ведно със
законна лихва, считано от 13.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
– гр. С., ул. *******, да плати на П. Й. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к.
******* ******* сумата от 336 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА П. Й. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. ******* ******* да
заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.
С., ул. *******, сумата от 452.40 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, със
8
седалище и адрес на управление – гр. С., ул. *******, да заплати на адв. С. Н. от
САК, адрес гр. С., бул. „******* сумата от 5 690 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление – гр. С., ул. *******, да плати по сметката на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 2 520 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9