РЕШЕНИЕ
№ 1464
гр. Велико Търново, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110103171 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания
на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените
искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че с молба-декларация от 22.01.2019г. ответницата
е поискала от *******еднократна помощ при раждане на живо дете на основание чл.6 ал.1
от ЗСПД.. Сочи се, че със заповед***** е отпусната помощ в размер на 200лв., които са
получени от Ж. на 12.02.2019г. Излагат се твърдения, че впоследствие детето е била
настанено в приемно семейство и съгласно чл.6 ал.9 от ЗСПД получената от ответницата
помощ подлежи на възстановяване. Ищецът сочи, че е издадена процесната заповед от
16.08.2019г. на Директора на **** с която е наредено възстановяване от ответника на
недобросъвестно получена от нея социална помощ. Ищецът заявява, че с писмо-покана за
доброволно изпълнение ответницата е поканена да възстанови недобросъвестно получените
социални помощи, но тя не възстановила получените помощи. Ищецът сочи, че се снабдил
със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по частно гр.дело *****
по описа на ВТРС за сумата в размер на 200лв. , представляваща получена на 12.02.2019г.
еднократна помощ за раждане по реда на чл.6 ал.1 от ЗСПД, сумата 110,32лв.-лихва за
забава, считано от 12.02.2019г. до подаване на заявлението, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, като заповедта за
1
изпълнение по чл.417 от ГПК била връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след
дадени на заявителя указания от съда, заявителят предявил настоящите положителни
установителни искове. Ищецът отправя искане съдът да постанови решение, с което да бъде
установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК по частно гражданско *****г., по описа на
Великотърновския районен съд, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски. Исковата молба и приложенията са връчени на ответника по реда на чл.47 ал.5 от
ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК, назначеният от съда особен представител на ответника по
чл.47 ал.6 от ГПК представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на
предявените искове, по съображения изложени в отговора. С оглед гореизложеното отправя
искане за отхвърляне на предявените искове.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 22.01.2019г. ответникът Р. Ж. подала пред ****заявление-декларация с искане за
отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете, на основание чл.6 ал.1 от ЗСПД.
Със заповед ***** на основание чл.6 ал.1 от ЗСПД е отпусната на Р. Ж. еднократна
помощ при раждане на живо дете в размер на 200лв., които са получени от Ж. на
12.02.2019г.
Със заповед *** детето Ю В Р с ЕГН **********, чиято майка е Р. Ж., е настанено по
административен ред в професионално приемно семейство в гр.С като мярката за закрила е
потвърдена с решение по гр.дело ****
Със заповед *****на **** е наредено Р. Ж. да възстанови на основание чл.6 ал.9 от
ЗСПД получената от нея помощ в размер на 200лв., ведно със законната лихва към датата на
възстановяването, с аргумент, че до навършване на две годишна възраст на детето, същото е
настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от ЗЗДт. Заповедта е изпратена
на ответника с писмо с обратна разписка по пощата.На 09.10.2019г. е изпратена до ответника
покана за доброволно изпълнение по горепосочената заповед за възстановяване на
недобросъвестно получена социална помощ.
На 26.03.2024г.**** подала до Великотърновски районен съд заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против ответника Р. К. Ж..
Въз основа на заявлението на “АСП ДСП Свищов е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 29.03.2024г. по ч.г.гр.д.
№1002/2024г. на Великотърновски районен съд против длъжника Р. К. Ж. за заплащане на
сумата от 200.00 лв. /двеста лева / - представляваща получена на 12.02.2019 г. еднократна
помощ за раждане по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗСПД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението 26.03.2024 г. до датата на окончателното
изплащане на задължението, сумата от 110.32 лв. /сто и десет лева и 32ст./ - представляваща
лихва за забава, считано от датата на падежа на дължимата сума - 12.02.2019 г. до датата на
2
завеждане на заявлението - 26.03.2024 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради
което и след дадени на заявителя указания от съда, в едномесечния срок от съобщаването
заявителят предявил настоящите положителни установителни искове.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими-
предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане, размера на вземането и че
същото е изискуемо.
В случая вземането на ищеца е основано на заповед *****представляваща документ
по чл.417 от ГПК, с която на ответницата е наредено възстановяване на недобросъвестно
получена еднократна социална помощ при раждане на дете. Посочената заповед
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от ГПК,
принудителното изпълнение на който съгласно чл.14б от ЗСП се допуска по реда на чл.418
от ГПК т.е. заповедта съставлява несъдебно изпълнително основание по смисъла на чл.417
от ГПК, което следва да удостоверява наличието на годно за изпълнение притезателно право.
За да прецени дали съществува вземането на ищеца, предмет на заповедното
производство съдът следва да установи възникнало е вземането, погасено ли е и какъв е
размера на вземането. В настоящия случай, вземането на ищеца произтича от
административен акт, какъвто безспорно е заповедта на ДСП. Съдът след като се запозна с
представената заповед, която е документа по чл.417 от ГПК и с която е разпоредено връщане
на неправомерно получена социална помощ, намира, че същата е издадена от компетентния
административен орган- директор на ДСП в рамките на неговите материални и
териториални правомощия. От същата е видно кой е нейния автор и в какво качество я
издава, поради което съдът счита, че няма съществено нарушение на чл.59 ал.2 от АПК. В
заповедта е посочено и основанието на което се издава-чл.6 ал.9 от ЗСПД. Съдът счита, че
заповедта на директора на **** е валидна, като липсват основание същата да се приеме за
нищожна. След като заповедта за изпълнение е влязла в сила, тя материализира подлежащо
на изпълнение вземане за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ. От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ищецът е отпуснал на
3
ответника еднократна социална помощ в размер 200лв., като видно от представените
писмени доказателства тази сума е изплатена на ответницата. Спор относно тези
обстоятелства не е налице. От ответната страна не са направени твърдения и ангажирани
доказателства за плащане на сумата, предмет на исковата претенция. Наведените
възражения за недоказаност на исковата претенция, с аргумент, че не е представено като
доказателство съдебното решение за настаняване на детето извън семейството, е
неоснователно, предвид на това, че съдебното решение е посочено в заповедта от
16.08.2019г. и ответницата е била страна в съдебното производство по настаняване на детето
извън семейството.
С оглед изложеното съдът намира, че заповед ****г., влязла в сила, е редовен от
външна страна документ по чл.417 от ГПК и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане на ищеца, поради което иска по чл.422 от ГПК в чл.415 от ГПК се явява основателен
и доказан и следва да бъде уважен като се признае дължимост на сумата за главница в
размер на 200лв.
С оглед основателност на иска за главница, основателна е и акцесорната претенция за
лихва за забава, която определена по реда на чл.162 от ГПК възлиза на сумата 110,32лв., за
периода 12.02.2019г. до подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/26.03.2024г./ до окончателното
изплащане.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на направените по делото разноски, като съгласно
Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС съдът в исковото производство се
произнася и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските
направени в исковото производство са за възнаграждение за особен представител в размер
на 200лв. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК следва в полза на
ищеца да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за
възнаграждение за особен представител в размер на 200лв.
От ответната страна не са претендирани присъждане на разноски и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Ищецът е освободен от заплащане на ДТ с оглед разпоредбата на чл.84 т.1 от ГПК, но
с оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъдена
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса в
размер на 100 лв., дължима по двата обективно съединените искове, предмет на настоящото
производство, както и сумата 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Ръководен от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. К. Ж. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес ****, ДЪЛЖИ на „********* сумата от 200 лв.
/двеста лева / - представляваща получена на 12.02.2019 г. еднократна помощ за раждане на
дете, по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗСПД, сумата от 110.32 лв. /сто и десет лева и тридесет и две
стотинки/ - представляваща лихва за забава, считано от 12.02.2019 г. до датата на завеждане
на заявлението по чл.417 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /26.03.2024г./ до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №368 от
29.03.2024г. и изпълнителен лист от 29.03.2024г по частно гр.дело****
ОСЪЖДА Р. К. Ж. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***** ДА
ЗАПЛАТИ на ******, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени от ищеца
разноски в настоящото производство за възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА Р. К. Ж. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес **** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд,
държавна такса в размер на 100 лв. /сто лева/ по предявените искове, както и 5 лв./пет лева/
за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д*****
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5