РЕШЕНИЕ
№ 8533
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110138904 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявен от „Т.М.К.“ ЕООД (ищец) срещу „И. А. М.“ АД
(ответник) установителен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК
вр.чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване
съществуване на вземане за сумата 141.36 лева – недължимо платена неустойка за
периода м.05.2017г. – м.07.2017г. вкл. от Е. Ив. Ц. по договор за заем №
......./07.04.2017г., сключен между нея и ответника, начислена за неизпълнение на
договорно задължение за обезпечаване на паричния заем, което вземане е било
прехвърлено на ищеца с договор за цесия, ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 08.03.2021г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че Елена Иванова Цончева, в качеството си на потребител по
сключения с ответника договор за паричен заем, е заплатила на кредитора неустойка за
неизпълнение на задължението си да обезпечи предоставения й заем, което е следвало
да стори след подписване на договора. Счита, че неустойката е недължима, като
основана на нищожна клауза, поради което я претендира от ответника, като извежда
активната си материално-правна легитимация от качеството на цесионер. Твърди, че
клаузата за неустойка по договора за потребителски заем е нищожна като
противоречаща на добрите нрави (чл.26, ал.1, пр. ЗЗД), евентуално, като сключена в
нарушение на императивни правила на Закона за потребителския кредит (чл.21, ал.1
1
от ЗПК), евентуално като неравноправна, поради това, че задължава потребителя, при
неизпълнение на неговите задължения, да заплати необосновано висока неустойка –
чл.146 ЗЗП вр.чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Обосновава интерес от предявяване на установителен иск за вземането с проведено
заповедно производство и издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 13560/2021г. на
СРС, срещу която е постъпило възражение. Представя доказателства и претендира
разноски.
Ответникът оспорва претенцията. Счита исковата молба за недопустима, тъй
като с нея се променя основанието на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение, доколкото ищецът конкретизира твърдяната нищожност на неустоечната
клауза едва в исковото производство. Твърди, че цедираното вземане не съществува
към датата на сключения между Е. Ив. Ц. и ищеца договор за цесия, тъй като
потребителят не се е позовал на нищожност на неустоечната клауза пред заемодателя и
следователно в нейна полза още не е било възникнало цедираното вземане. Предвид
изложеното, счита договора за цесия за нищожен поради невъзможен предмет (чл.26,
ал.2, пр.1 ЗЗД), евентуално като сключен при липса на основание (чл.26, ал.2, пр.4
ЗЗД), евентуално като накърняващ добрите нрави (чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД), предвид
факта, че договорената цена за прехвърленото вземане съставлява несъразмерна
престация. Претендира разноски.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа страна:
Приет е договор за паричен заем № 2785611/07.04.2017г., по силата на който „И.
А. М.“ АД е предоставил на Е. Ив. Ц. паричен заем в размер на 400.00 лева срещу
насрещното й задължение да ги върне на шест равни месечни вноски, ведно с
договорената възнаградителна лихва от 47.96 лева. В чл.4 от договора било предвидено
задължение на потребителя в тридневен срок след сключване на договора да
предостави на кредитора обезпечение – две физически лица – поръчители, които да
работят по безсроченн трудов договор, да имат нетен доход поне 1000 лева, да не са
поръчители по други кредити, да нямат неплатени осигурителни вноски или
задължения към кредитни институции, или банкова гаранция. Необезпечаването на
заема задължавало потребителя да заплати неустойка на кредитора във фиксиран
размер от 282.72 лева, платима разсрочено на шест месечни вноски, които се
кумулирали към погасителните вноски по договора.
Приложен е договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018г., по силата
на който Е. Ив. Ц. е прехвърлила на „Т.М.К.“ ЕООД вземане в размер на 276.68 лева,
което има срещу „И. А. М.“ АД, явяващо се недължимо платена по договор за заем №
......./07.04.2017г. неустойка, както следва пет вноски по 47.12 лева, заплатени на дати
10.05.2017г., 09.06.2017г., 09.07.2017г., 08.08.2017г. и 07.09.2017г., както и една вноска
2
от 47.08 лева, заплатена на 07.10.2017г. Договорът за цесия е възмезден, тъй като
цесионерът е поел насрещното задължение да заплати на цедента сумата от 30.00 лева.
Документът е подписан за „Т.М.К.“ ЕООД от пълномощника И. Е. Д.а.
Прието е пълномощно, по силата на което цесионерът е оправомощил И. Е. Д.а
да представлява дружеството в отношенията му с трети лица, вкл. с правото да
сключва договори за цесия от името и за сметка на това дружество, както и да
уведомява длъжниците по цедираните вземания за настъпилото частно
правоприемство. Приложено е пълномощно от цедента, чрез което адвокат Р.Д. е бил
оправомощен да известява длъжниците на придобити към тях вземания за извършеното
прехвърляне, както и пълномощно от Е. Ив. Ц., с което адвокат Р.Д. е бил
упълномощен да отправя уведомление от името на цедента по чл.99 ЗЗД.
Представено е уведомление от 16.10.2018г., изпратено от цедента и от
цесионера, чрез адв.Д., с което адресатът „И. А. М.“ АД е бил известен за подписаният
между ищеца и Е. Ив. Ц. договор за цесия от същата дата и е бил поканен да заплати на
цесионера платената от цедента неустойка по договора за заем. Видно от прието
известие за доставяне, уведомлението е достигнало до адресата на 26.10.2018г.
Няма данни, нито се твърди плащане на търсената сума от ответника.
Предмет на иска е само част от прехвърленото вземане – платените вноски за
неустойка за месеците май, юни и юли 2017г. в общ размер от 141.36 лева.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Исковата претенция е допустима. В заповедното производство се претендира
вземане в същия размер и на същото фактическо основание, както с исковата молба,
като в т.9, б.“в“ от заявлението по чл.410 ГПК заявителят изрично е указал, че
вземането представлява недължимо платена сума по договор за паричен заем от
потребител, прехвърлил вземането си на заявителя. В този смисъл, не е налице
подмяна на основанието на търсеното вземане от ищеца. Заявено е същото фактическо
основание на търсеното право.
Фактическият състав на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго. Основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на
даденото. В тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно
доказване факта на плащане на процесната сума, а ответникът дължи доказване, че е
налице основание за получаването, съответно задържане на полученото - чл.154 ГПК /в
този смисъл Решение № 89/ 20.06.2013 г. по гр.д.№ 1184/ 2012 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО,
3
постановено по реда на чл.290 ГПК/.
В изпълнение на задължението си по чл.146, ал.2 ГПК съдът е дал указания на
ищеца, че не сочи доказателства за плащане на сумата, предмет на делото, от цедента
на ответника. Въпреки разпределената доказателствена тежест и изричното указание за
липса на доказателства за този релевантен факт, ищецът не е представил документи за
извършено плащане на процесната сума, нито е направил доказателствени искания в
тази насока.
Горното налага отхвърляне на исковата претенция като недоказана. Плащането
на сумата, за която се твърди, че е платена без основание и поради това подлежи на
връщане, е главен факт, от който произтича твърдяното вземане и поради това
подлежи на пълно и главно доказване. Поради това не може да се зачете, че плащането
е осъществено при липса на изрично възражение на насрещната страна в този смисъл.
Именно за това съдът е дали указания на ищеца, че не сочи доказателства за
имущественото разместване, които указания не са били зачетени от страната,
съответно същата не е провела доказване на фактите, от които извежда правото си.
Приложената справка – досие на клиента, не установява пълно и главно плащането, а и
същата не носи подпис на представител на ответника, за да се зачете, че е налице
признание на заемодателя в този смисъл.
По разноските
При този изход на спора по делото – право на разноски има ответникът. Ищецът
следва да му заплати 100.00 лева дължимо на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК
юрисконсултско възнаграждение, определено по НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като недоказан, предявеният от „Т.М.К.“ ЕООД, срещу „И. А. М.“
АД, ЕИК ......, иск по чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 141.36 лева – недължимо платена
неустойка за периода м.05.2017г. – м.07.2017г. вкл. от Е. Ив. Ц. по договор за заем №
......./07.04.2017г., сключен между нея и ответника, начислена за неизпълнение на
договорно задължение за обезпечаване на паричния заем, което вземане е било
прехвърлено на ищеца с договор за цесия на 16.10.2018г., ведно със законната лихва от
08.03.2021г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 13560/2021г. на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 вр.ал.3 ГПК, „Т.М.К.“ ЕООД, ЕИК ....., да
4
заплати на „И. А. М.“ АД, ЕИК ....., сумата 100.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5