РЕШЕНИЕ
гр.София,
17.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание
на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4068
по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.226 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата М.К.К. *** твърди, че в
резултат на ПТП от 29.08.2013г. са й причинени телесни увреждания.
Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на л.а. Мерцедес, Д.Ц.Д..
Ищцата управлявала л.а. Пежо, когато била застигната и ударена отзад от л.а.
Мерцедес. В резултат на описаното ПТП тя е получила счупване на костите на лява
предмишница и множество охлузни и контузни рани по цялото тяло. Ищцата е търпяла болки и страдания, преживяла
дълъг и тежък възстановителен период. И в момента не е възстановена. Продължава
да изпитва болки при промяна на времето. Ищцата сочи, че увреждащият автомобил имал сключена
застраховка ГО при ответника , валидна към датата на ПТП, което ангажира
отговорността на последния за обезщетяване на причинени вследствие на ПТП имуществени и неимуществени
вреди. Ищцата е предявила извънсъдебно претенция към застрахователя, но определеното
от застрахователя обезщетение не било в справедлив размер и ищцата не го
приела. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 40 000лв.,
ведно с лихвата от деня на увреждането.
Претендира за разноски.
Ответникът З.К.„Л.И.” АД оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва твърдените вреди и причинно
следствената връзка между вредите и ПТП. Оспорва механизма на ПТП, като твърди,
че ищцата като водачът също е допринесла
в голяма степен към настъпване на произшествието. Намира размера на иска за
прекомерно завишен и несъобразен с конюнктурата в страната. Оспорва иска за лихва за забава. Намира, че
определеното на ищцата извънсъдебно обезщетение е достатъчно по размер. Въвежда
възражение за съпричиняване от страна на ищцата като твърди, че е нарушила
разпоредбата чл.25 ал.2 от ЗДвП, тъй като по време на управление на ППС е
предприела маневра преминаване от дясната в лявата пътна лента, без да пропусне
движещия се в същата пътна лента л.а.Мерцедес. Претендира за разноски.
Третото лице помагач на ответника Д.Ц.Д.
не заявява становище по исковете.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С решение по НАХД № 21129/2013г. на
СРС, НО, 112 с-в, влязло в сила на 31.03.2015г. водачът Д.Ц.Д. е признат за
виновен в това, че на 29.08.2013г. около 21,30ч. в гр.София , на автомагистрала „Хемус“ в платното с посока
на движение Ботевград- София, при управление на л.а. Мерцедес ЦЛС 500 с ДК № ******е
нарушил правилата за движение по пътищата –чл.20 ал. 1 и ал.2 от ЗДвП , при
което реализирал ПТП с л.а.Пежо Бипър с рег.№ ******и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на М.К. ****, ЕГН **********, изразяваща се в
счупване на костите на лявата предмишница, което е довело до трайно затруднение
на движенията на левия горен крайник за период повече от 30 дни.
По делото не спори, че ищцата и
пострадалата са едно и също лице.
Назначената и изслушана по делото съдебна автотехническа експертиза дава следното заключение във връзка с механизма на ПТП: Процесният лек автомобил „Мерцедес” се е движил по АМ Хемус в дясната активна пътна лента с посока от към гр.София със скорост на движение 120 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпване на ПТП, в същото време, пред него и в същата посока се е движил л.а. Пежо, със скорост 80 км/ч, в който се е намирала пострадалата ищца. Водачът на л.а. Мерцедес не е намалил скоростта си и посоката на движение, при което е реализирал удар в движещия се пред него автомобил. Л.а. Мерцедес с предната си дясна част челно е ударил л.а. Пежо в лявата му част отзад. След удара л.а. Пежо се е отклонил в ляво, като е преминал през лявата пътна лента, достигнал е до мантинелата в ляво и се е ударил в нея с предната си част. След удара в мантинелата, л.а. Пежо е продължил движението си, като се е отклонил надясно и преминавайки отново през лявата пътна лента, се е установил в дясната пътна лента, където е бил намерен, при огледа от компетентните органи. След удара л.а. Мерцедес е продължил движението си напред и се е отклонил под малък ъгъл вдясно, като се е установил в пътната лента за принудително спиране.
Вещото лице посочва, че процесното ПТП е
настъпило на прав пътен участък в тъмната част от денонощието. Преди
настъпването на ПТП, водачът на процесния автомобил Пежо е имал възможност да
забележи приближаващият го отзад л.а. Мерцедес, като е виждал излъчената
светлина от фаровете му. Л.а. Мерцедес е застигнал л.а. Пежо и го е ударил
отзад. Водачът на процесния автомобил Пежо не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на удара, като реагира с аварийно спиране. Ако той е
реагирал преди удара с аварийно спиране, то неговата скорост в момента на удара
ще бъде по - ниска и съответно относителната скорост на автомобилите ще нарасне.
В този случай ударът от л.а. Мерцедес ще се реализира с по - голяма сила.
Назначената по делото съдебно медицинска експертиза с вещо
лице ортопед-травматолог установява следното: В следствие на претърпяната пътнотранспортно
произшествие ищцата е получила „ Счупване на костите на лявата предмишница.“ Такова
счупване може да се получи при внезапно нанесен удар от или в твърд , тъп
предмет, било при спонтанно падане на пътната настилка, както и по причина на
ПТП, когато фрактурите се дължат на удар в някой от твърдите детайли от които е
изградено
автомобилното
купе. Вещото
лице е категоричен, че травмата е получена в резултат на процесното ПТП.
Обяснява
следния механизъм на получаване на травмата - към момента на ПТП ищцата е
управлявала лек автомобил “Пежо Бипер“ рег.№ ******по АМ „ Хемус“. След
нанесеният удар в задната част на автомобила й, тялото й внезапно се е
изместило в задна посока, като лявата предмишница е получила удар твърд,тъп
предмет - най вероятно в ръкохватката на лявата предна врата. Горните крайници
са „свободно подвижни“ и движението им не се ограничава от поставения предпазен
колан. Фрактурите на костите на предмишниците често се срещат при водачи на
МПС, поради описаните по-горе причини. По своят медико-биологичен характер,
получената от ищцата костна увреда на лявата предмишница е довела до „трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълг от 30 дни“ (в
случая общо 4 месеца.).
Във връзка с приложеното лечение вещото
лице пояснява, че пострадалата е получила спешна медицинска помощ, болнично и
оперативно лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Пострадалата е постъпила в добро
общо състояние, контактна, адекватна, с деформация, болки и невъзможност за
движения в лявата предмишница. Извършени са били хематологични, рентгенови, ехографски
изследвания и консултации със травматолог, интернист, анестезиолог и
неврохирург. Освен описаното по-горе счупване , други увреждания при ищцата не
са били констатирани. По спешност счупената предмишница временно е била
обездвижена с гипсова шина. След проведена предоперативна подготовка на
30.08.2013г. пострадалата е била оперирана. Извършено е било „ открито
наместване на счупените кости на лявата предмишница и стабилизиране на костните
фрагменти с метални плаки и винтове“. Включена е била инфузионна, антибиотична,
антикоагулентна, седатевна и обезболяваща терапия. След гладко протекъл
следоперативен период, пострадалата е била изписана от болницата и лечението й
е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи , предписан режим и
антикоагулантни лекарства.
По време на амбулаторното лечение пострадалата е провеждала контролни прегледи, а след 2-рия месец считано от деня на операцията, когато периосталния калус е бил вече налице, ищцата е започнала провеждане на физиолечение и рехабилитация с постепенно натоварване на ръката. Счупените кости са зараснали с интраосален калус в края на 4 -тия месец, когато ищцата е можела напълно да си служи с увредената ръка. Общо лечебният и възстановителен период при ищцата е приключил за срок от 4 месеца.
Получените фрактури на лявата
предмишница са причинили на пострадалата
болки и страдания за срок от 4 месеца, като най-интензивни те са били
през първите 3-4 седмици непосредствено след злополуката и 2-3 седмици в
началото на проведената рехабилитация. През тези периоди ищцата е била
принудена да ползва седативни и обезболяващи средства. През останалите периоди
ищцата е търпяла периодично явяващи се болки в зоната на фрактурите, което е
налагало в продължение до 6-7 месец след злополуката да ползва обезболяващи
средства при появата на тези болки.
Наред с претърпените болки, през първите
3 месеца , ищцата не е трябвало да си служи с лявата ръка , т.е. да не извършва
силови дейности и да вдига тежести с нея. През този период ищцата е имала
известни затруднения при обслужването си, но чужда помощ при процесната травма
се полага само когато пострадалите са деца.
При ищцата операцията за изваждане на
металните плаки и винтовете е била осъществена 1 година след първата операция.
Лечебният и възстановителен период след изваждането на металните синтези
продължава около 30 дни, през който период ищцата търпи допълнителни болки и
провежда кратка рехабилитация. Тези 30 дни се явяват допълнителни към срока за
лечението на ищцата и той става общо 5 месеца.
Вещото лице е извършило личен преглед на
ищцата. Установил е, че общото и локално състояние на пострадалата е
стабилизирано. Счупените кости са зараснали окончателно, а движенията на
съседните на фрактурите стави са възстановени както по обем така и по сила. От
претърпените операции двустранно на лявата предмишница има останали трайни
козметични белези с дължина съответно 12см на 0,5см. и 14см.на 0,5см. Тези
белези са видими и са пожизнени. Не е възможно пълното им заличаване. За в
бъдеще е възможно ищцата да изпитва понякога спорадични болки от ревматоиден
тип при рязка промяна на времето - при студено и влажно време, когато тези
болки се купират с прием на аналгетици. В с.з. вещото лице уточнява, че ищцата
ес оплаквала от парастезии или изтръпване на пръстите при хващане на предмети.
Според него е възможно това чувство да продължи по-дълго, като ищцата следва да
приема невротропни лекарства, за да изчезнат във времето тези усещания.
Във връзка с търпените от ищцата болки и
страдания съдът изслуша като свидетел нейната майка св.К.Б.. Същата споделя, че
видяла дъщеря си в болницата в окаяно състояние – пребледняла, плачела, всичко
я боляло. След като била изписана от болницата грижите за ищцата поела свидетелката-
ищцата не можела да се обслужва сама, имала болки, била срината психически. Възстановителният
й период продължил около 7-8 месеца. Твърди, че и досега ръката на дъщеря й не
е възстановена – палецът й нямал необходимата подвижност, а последните два
пръста от време на време изтръпвали. Не можела да вдига тежко. Не можела да
играе волейбол, който е бил любимия й спорт. Емоционално ищцата се затворила,
не била вече усмихната, бракът й се разтрогнал, не желаела да се събира с
компании. Белегът на ръката се виждал и тя се чувствала подтисната. Ходела и
през лятото с дреха с дълъг ръкав.
По делото не се спори, че увреждащият
автомобил е имал сключена ЗЗГО при ответника покриваща датата на ПТП.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Въз основа на влязлото в сила решение постановено по реда
на чл.78 а от НК по НАХД № 21129/2013г. на СРС, НО, 112 с-в, съдът приема, че
водачът на л.а. „Мерцедес“ Д.Ц.Д. е виновен за настъпването на пътно
транспортното произшествие, в което е участвала ищцата. Деянието му е
противоправно и е извършено виновно, при форма на вината - непредпазливост.
Участието на ищцата в ПТП е установено в присъдата. Със същата се установява увредата за ищцата и
пряката причинно-следствена връзка между деянието на водача на л.а. „Мерцедес“
и настъпилите за ищцата телесни увреждания – установено е, че водачът Д. е
причинил на ищцата по непредпазливост
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на лявата
предмишница, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия горен
крайник за период повече от 30 дни. Това телесно увреждане е причинило на
ищцата болки и страдания. Налице са
елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане -
деяние от водача на лекия автомобил, извършено виновно (непредпазливо) и
противоправно, вреда за ищцата по делото и наличие на причинна връзка между
деянието и вредата. В резултат на ПТП за
ищцата са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания от получените
травми, от тяхното лечение и възстановителен период.
Възражението на ответника, че ищцата
като водачът на л.а. „Пежо“ също е
допринесъла за ПТП и съответно за причинените й увреди е неоснователно. САТЕ е категорична,
че ищцата е имала правомерно поведение. Същата е управлявала в дясната пътна
лента с 80км/ч., не е преминавала в лявата пътна лента , нито е отнела
предимство на водача Д.. Ищцата не е имала техническа възможност да предотврати
настъпването на удара. Не е налице хипотезата на чл.51 ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1
от КЗ /отм./ увредените лица имат право да претендират обезщетение
за понесените вреди направо от
застрахователя по застраховката "гражданска отговорност".
Между застрахователят и собственика на МПС причинило ПТП е налице валидно
сключен застрахователен договор за гражданска отговорност на автомобила за
процесния ден 29.08.2013г. Последният е основание за възникване на прякото
право на ищеца срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства
(чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Съдържанието и размера на задължението на
застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от
деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо
обезщетяване на болките и страданията , съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава. Преценявайки събраните по
делото доказателства (съдебно медицинска експертиза и свидетелски показания) за
преживените от ищцата болки и страдания и получените травми, последвалото
лечение, продължителността на възстановителния период, последствията от тях и
прогнозата за състоянието на ищцата във
вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП и
съдебната практика, постановена за подобен вид увреждания за процесната година,
съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в размер на 30 000лв.
Ищцата, жена на 40 г., е търпяла интензивни
болки през първите 3-4 седмици непосредствено след злополуката и 2-3 седмици в
началото на проведената рехабилитация, претърпяла е две хирургични интервенции,
не е била в състояние да се обслужва сама, разчитала е на помощта на майка си,
св.Богданова, възстановявала си е 5 месеца, според СМЕ, като седативните
функции на ръката не са възстановени. Пет години след ПТП ищцата продължава да
чувства изтръпване в пръстите на ръката, не може да я натоварва, изпитва и ще
изпитва болки при промяна на времето. Получените белези на ръката са видими и
ще останат за цял живот, като това притеснявало ищцата и тя носела дрехи с
дълъг ръкав, дори и през лятото. Следва да се отчете и психологическата
травма от ПТП. Емоционалното състояние
на ищцата и начина й на живот се променили. ПТП е дало невъзвратимо отражение
на бъдещия й живот.
Съдът счита, че определения размер
обезщетение напълно ще репарира търпените неимуществени вреди. Искът, за
разликата до предявения размер от 40 000лв. следва да се отхвърли.
Основателна е претенцията за
заплащане на обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2
от КЗ /отм./, застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. При непозволеното увреждане длъжникът изпада
в забава с факта на извършването на деликта, без да е необходимо да му е
отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което, отговорността на
застрахователя е както на застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от
деня на увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана
както към застрахования, така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава
върху дължимото на ищцата обезщетение се дължи от деня на увреждането - 29.08.2013г.
до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
Ищцата е освободена от такси и разноски.
На процесуалния представител на ищцата
се следва адвокатско възнаграждение в размер на
1430 лв. на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответната страна се следват разноски /направени 420лв./ и юрисконсултско
възнаграждение /450лв./ съобразно отхвърлената част от иска /25%/ в размер на 217,50
лв. /870лв. по 25%/.
При този изход на делото застрахователното
дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 1200лв.
и разноски за медицинска експертиза в размер на 50лв., съобразно отхвърлената
част от иска /199,30лв. по 25%/.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД, ЕИК ******със
седалище в гр.София и адрес на управление бул.”******да заплати на М.К.К., ЕГН **********
сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лв., ведно с лихвата за забава от 29.08.2013г.
до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на
29.08.2013г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени виновно от застрахован при З.К.„Л.И.”
АД по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със
застрахователна полица № 22113001703860, период на покритие от 29.06.2013г. до
28.06.2014г., водач Д.Ц.Д., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска
за разликата до първоначално предявения размер от 40 000 лв. ведно с лихвата за забава от датата на увреждането.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД да
заплати на адв.В.В.О., САК, ЕГН ********** на основание чл.83 ал.2 от Закона за
адвокатурата сумата от 1430 лв.
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН **********
да заплати на З.К.„Л.И.” АД разноски по
делото в размер на 217,50 лв.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.” АД да заплати
на Софийски градски съд държавна такса и разноски в общ размер на 1250 лв.
Решението е постановено при участието на
Д.Ц.Д., ЕГН ********** като трето лице помагач на ответника ЗК„Л.И.” АД.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и на
третото лице.
Съдия: