№ 172
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Емилия Колева
Татяна Грозданова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора А. Б. Х.
като разгледа докладваното от Мария Митева Наказателно дело за
възобновяване № 20241000600471 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Образувано е по искане за възобновяване на НОХД № 2203/2021 г. по описа на
Софийския районен съд и ВНОХД № 4383/2023 г. на Софийския градски съд, депозирано от
осъдената Е. М. Т., чрез адв. Е. Й..
В искането се сочи, че присъдата и решението са постановени в нарушение на закона,
при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно
несправедливо. Развиват се доводи, че доказателствата по делото не са обсъдени в
съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, че разсъжденията на съд за силата на
ударите почиват на предположения, както и че неправилно са били кредитирани и приети за
достоверни показанията на част от разпитаните по делото свидетели. Във връзка с
наложеното наказание се изтъква, че неправилно е прието, че не са налице основания за
приложението на чл. 55 НК.
В заключение се прави искане за възобновяване на НОХД № 2203/2021 г. по описа на
Софийския районен съд и ВНОХД № 4383/2023 г. на Софийския градски съд, за отмяна на
съдебните актове и връщане на далото за ново разглеждане или за оправдаване на осъдената
Е. Т..
В съдебно заседание осъдената Е. М. Т. не се явява, редовно призована.
Защитникът на осъдената Е. Т., адв. Й. моли искането на доверителката му да бъде
1
уважено. Развива доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, а именно на чл.
13 НПК. Изтъква, че доказателствата не са били обсъдени така, както изисква разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 НПК и са пренебрегнати тежки противоречия между показанията на
свидетелите на обвинението. Сочи също, че някои от доказателствените материали по
делото не са били обсъдени и са игнорирани показанията на незаинтересованите свидетели
П. и Х..
В заключение моли искането за възобновяване да бъде уважено.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита искането за неоснователно
и моли да бъде оставено без уважение, тъй като не са допуснати сочените съществени
процесуални нарушения. Излага съображения, че обстоятелствата по делото са изяснени
обективно, всестранно и пълно. Счита, че наложеното наказание е справедливо и не са
налице основания за приложението на чл. 55 НК.
Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 8 състав, като провери данните по
делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си,
намери следното.
Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл. 422, ал. 1, т.
5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него
се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348
от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е
неоснователно.
С присъда № 20074034 от 11.01.2023 г. на Софийския районен съд, НО, 10-ти състав
по НОХД № 2203/2021 г. подсъдимата Е. М. Т., родена на ********г. в гр. София, българка,
с българско гражданство, неосъждана, неомъжена, със средно - специално образование,
работи като офис - асистент във фирма „Блек Сейлс" ЕООД, с адрес по лична карта : гр. ***,
ж.к. „***", блок ***, вх. *, ет. *, ап. ***, с ЕГН ********** е била призната за ВИНОВНА в
това, че на 08.05.2019 г. в гр. София, бул. „Генерал Михаил Д. Скобелев" № 23 пред съд по
НЧХД № 825 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 96-ти състав с председател К. Д.,
като свидетел устно съзнателно потвърдила неистина като заявила, че на 16.11.2018 г. около
20,00 ч. в гр. София, ж.к. „Люлин 4" пред заведение за бързо хранене - дюнер „Масис"
стояла в паркиран автомобил с неустановена марка и неустановен регистрационен номер и
тогава видяла пред заведението С. Ф. И. да удря с две ръце, свити в юмрук Д. К. Г. по
гърдите и по лицето, като нанесъл на последната общо над десет удара, а именно: „Аз така й
не слязох от колата, беше страшно. Видях блъскане в областта на гърдите и лицето с двете
ръце от С. към Д.. Блъскането по-скоро се изразяваше в удари. Ударите бяха с двете му ръце
в горната част на гърдите и по лицето на Д.. Аз възприех повече от два удара, горе-долу над
10 удара общо имаше в областта на гърдите и лицето. Ударите бяха нанасяни със свити в
юмрук ръце", поради което и на основание чл. 290, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е ОСЪДЕНА
на 9 (девет) месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66 НК ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наказанието от 9 месеца ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА е отложено за изпитателен срок от 3 (три) години.
2
С решение № 771 от 06.11.2023 г. на Софийския градски съд, НО, 12 въззивен състав
по ВНОХД № 4383/2023 г. присъдата от 11.01.2023 г. по НОХД № 2203/2021г. на
Софийския районен съд, НО, 10 състав е била потвърдена.
Изложените в искането за възобновяване съображения сочат, че искателят се
основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се съдържа позоваване на касационните
основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, които са предвидени в закона като основания
за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Софийският апелативен съд намира за неоснователни доводите, посочени в подкрепа
на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Ясно е, че винаги при
преценката за наличието на тези основания следва да се отчете, че възобновяването на
наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ
се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на
предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия
в сила съдебен акт. Такива основания с оглед направените оплаквания, биха били налице
при постановяване на акта в нарушения на процесуалните правила, от категорията на
съществените, които пороци да поставят под съмнение законосъобразността му, както и при
нарушение на закона или явна несправедливост на наложеното наказание. Извършената от
състава на Софийския апелативен съд проверка сочи, че такива нарушения не се
констатират по настоящето дело.
Следва да се отбележи също, че една част от съображенията, залегнали в искането за
възобновяване, се отнасят до необоснованост на съдебните актове, но тъй като
необосноваността не е сред основанията за възобновявне Софийският апелативен съд е
лишен от възможността да ги обсъжда.
След запознаване с всички доказателствени материали по делото, настоящият
съдебен състав констатира, че инстанционните съдилища са изпълнили стриктно
задълженията си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по
делото. Събрани са всички относими и значими за предмета на доказване доказателства и
доказателствени средства, които са били анализирани подробно и задълбочено от
решаващите съдилища. Не се установява някои доказателствени източници да са били
надценени, а други пренебрегнати или подценени. Напротив, направен е критичен анализ на
всички доказателствени материали, направена вярна оценка, а доказателствата и
доказателствените средства са били съпоставени помежду си. Показанията на свидетелите
Х., П., И. и П. са обсъдени всеобхватно, като съдилищата са изложили подробни
съображения на кого дават вяра, кои части от показанията на свидетелите кредитират и
защо. Ясни и пространни доводи са изложени относно вида и марката на автомобила,
управляван от св. Г., а също и за това бил ли е автомобила със затъмнени стъкла. Освен
свидетелските показания критично са анализирани и писмените доказателствени
източници.
В тази връзка Софийският апелативен съд намира за неоснователни оплакванията,
залегнали в искането за възобновяване и поддържани в съдебно заседание.
В съдебната фаза на процеса не се установяват допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до накърняване на правото на защита на осъдената Е. Т..
Всички събрани доказателствени материали, в тяхната съвкупност са послужили в
достатъчна степен за изграждане на изводите и на двете инстанции по същество, както по
3
фактите, така и по правото. Доказателствата по делото не са тълкувани превратно или не
според действителното им съдържание. Гласните и писмените доказателствени средства са
оценени при спазване на формалната логика и са обосновали изводите за това, че осъдената
е извършила престъплението, за което е призната за виновна. Анализът на доказателствените
източници показва, че обвинението е несъмнено доказано.
Нужно е да се отбележи, че поначало оценката на доказателствата е суверенна дейност
на съда, като настоящата извънредна инстанция се произнася в рамките на установените от
инстанциите по същество фактически положения, и не може да установява нови такива,
както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите
съдилища. Поради това, на проверка подлежи единствено и само правилността на процеса
на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на
задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото,
както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. Вече беше
посочено, че в настоящия случай инстанционните съдилища са събрали възможния обем от
доказателства, като същите са оценени при спазване на изискванията на НПК, поради което
и не се констатират допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 305, ал. 3
от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на предходните
инстанции да установят по предвидения в закона ред фактите, подлежащите на доказване.
Приетата от решаващите съдилища фактическа обстановка е резултат от вярна
интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства.
Не се констатира и явна несправедливост на наложеното на осъдената Е. Т. наказание.
Инстанционните съдилища внимателно са отчели всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, като не е било подценено или надценено значението на нито
едно от тях. Обективно е преценена степента на обществена опасност на деянието на
плоскостта на характера на осъществената престъпна деятелност, а също и степента на
обществена опасност на дееца, като са взети предвид, необремененото съдебно минало на
осъдената, добрите й характеристични данни, изтеклия период от време. Така при правилна
индивидуализация на наказанието на осъдената Е. Т. е било наложено наказание от 9 /девет/
месеца „лишаване от свобода”, което към минимума и чието изпълнение на основание чл.
66, ал. 1 НК е било отложено за срок от 3 /три/ години. В конкретния случай не се
установяват нито многобройни, нито пък изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК.
Предвид на изложеното Софийския апелативен съд намира наложеното на осъдената Е.
Т. наказание по вид, размер и начин на изпълнение, за справедливо, напълно адекватно и
годно да съдейства за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.
В заключение е нужно да се посочи, че събраната и проверена доказателствена
съвкупност е позволила обосноваване на стабилни фактически изводи по отношение на
главния предмет на доказването, поради което претенцията на осъдения се явява
неоснователна.
4
С оглед на изложеното Софийският апелативен съд не констатира нито допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, нито явна несправедливост на
наказанието.
Изложените съображения мотивират състава на САС да приеме, че искането за
възобновяване е неоснователно.
Водим от горното, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 8 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на НОХД № 2203/2021 г. по
описа на Софийския районен съд и ВНОХД № 4383/2023 г. на Софийския градски съд,
депозирано от осъдената Е. М. Т., чрез адв. Е. Й..
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5