№ 20
гр. Гълъбово, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно
наказателно дело № 20215550200106 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0447-000100 от 26.05.2021г. на С.П.Б. -
Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ-Гълъбово, упълномощен със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на Ч. СТ. ИВ. с ЕГН **********, на
основание чл.179, ал.2, предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева – за извършено нарушение
по 20, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на издаденото Наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.
В с.з. не се явява и не изразява становище.
Въззиваемата страна – Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ-Гълъбово не се явява в
с.з. Чрез процесуалния си представител изразява становище, че НП е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Районна прокуратура-Стара Загора, ТО-Гълъбово, не е изпратила представител и не е
взела становище по жалбата.
По делото бяха събрани писмени доказателства: Наказателно постановление № 21-0447-
000100/26.05.2021 г.; акт за установяване на административно нарушение, серия GA, №
414152/30.04.2021 г.; справка за нарушител/водач; заповед, рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи; пълномощно.
Бяха разпитани в качеството на свидетели Т. Д. СТ. – съставил АУАН и ТР. Н. ТР. –
1
свидетел по акта.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, РС - Гълъбово намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От фактическа страна
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA с № №
414152/30.04.2021., е констатирано, че Ч. СТ. ИВ. с ЕГН **********, на 30.04.2021г., в 21,25
часа, в общ.Гълъбово, по републикански път III 5504, km.9+500, управлява собствения си
лек автомобил – „Ягуар”, с рег. № ******, като извършва следното нарушение: управлява
със скорост несъобразена с пътните условия – неравности и повреди по пътната настилка, не
успява да ги заобиколи, попада в тях и поврежда предната и задна десни гуми и джанти.
Настъпва ПТП с материални щети. Тези действия на жалбоподателя Ч.И. били
квалифицирани като нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят Ч.И. подписал съставения му Акт за установяване на административно
нарушение и получил срещу разписка препис от него. В АУАН, нарушителят отразил, че
няма възражения и не депозирал такива в законоустановения срок.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП № 21№ 21-0447-000100 от 26.05.2021г.
на С.П.Б. - Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ- Гълъбово, упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, в обстоятелствената част, на което
административно-наказващият орган /АНО/ е възприел описаната в АУАН фактическа
обстановка. АНО квалифицирал нарушението на водача на лекия автомобил –
жалбоподателя Ч.И. като такова по чл.20, ал.2 от ЗДвП. АНО е определил и наложил на
основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП, , административно наказание „глоба” в размер 200
/двеста/ лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията
на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност.
Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото – Т.
Д. СТ. и ТР. Н. ТР. потвърдиха констатациите в акта за установяване на административно
нарушение.
Св.Т.С. заяви: „Дупките са отдавна и затова го попитах дали ги знае и той каза, че ги знае,
понеже пътува често по този път. За да не си спука гумите, трябва водачът да се движи със
скорост, която да му позволи да спре, за да не създаде опасност за ПТП. Има светлини и
затова трябва да се движи по-бавно. Минал е през една дупка с предна и задна десни гуми.
Гумите му са нископрофилни, с лети джанти. Автомобилът е „Ягуар”. Водачът каза, че са му
много скъпи гумите. Има пълно Каско, но са му казали, че му искат документ от КАТ.”.
2
Св.Т.Т. заяви: „Прибирал се от работа и влиза в дупка, като двете му гуми бяха пукнати и
по джантите имаше видими наранявания. Колегата ми С. взе отношение и му състави акта.
Изчакахме да дойде Пътна помощ и да го махне от пътното платно. Той не за първи път
минава от по този път.”.
Съдът кредитира с доверие показания на свидетелите, тъй като те са логични и
безпротиворечиви и кореспондират и помежду си, и с установеното по делото, поради което
съдът им дава пълна вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата
се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В
хода на съдебното следствие напълно се потвърждават обстоятелствата, отразени в акта по
аргумент на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Фактите, описани в законосъобразно съставените актове
имат доказателствена сила до оборването им по съответния ред.
От правна страна
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му
и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни
изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е
подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът
намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените
съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен
интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения: При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ и издаването на атакуваното наказателно
постановление /НП/ са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в предвидените от закона срокове по чл.34 от ЗАНН. Както в
съставения акт, така и в НП, нарушението е описано с фактическите му признаци и
обстоятелствата, при които е извършено.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия,
3
състоянието на пътя и превозното средство, с конкретните условия на видимост, както и с
други описани в закона условия. При допуснато нарушение в тази насока, в разпоредбата на
чл.179, ал.2 от ЗДвП, при движение с несъобразена скорост е предвидено съответното
административно наказание – глоба в размер от 200 лева, и то в случаите, когато
изпълнителното деяние не съставлява престъпление. Следва да се отбележи, че в тази връзка
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, за да не
възникват опасности за движението по пътя и участниците в него.
В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства, безспорно се
установява, че жалбоподателят Ч.И. е управлявал посоченото МПС с несъобразена скорост и
при несъобразяване с конкретните пътни условия /дупки и неравности по пътя/, поради
което е допуснал и ПТП с материални щети по автомобила. Това се установява по един
несъмнена начин от показанията на свидетелите и от редовно съставения АУАН. За
противна на описаната фактическа обстановка, доказателства не се събраха по делото, което
и да налага отделното им обсъждане. Следва да се отбележи, че всеки водач на МПС, е
длъжен във всеки един момент да съобразява скоростта на лекия автомобил с условията по
пътя, при това да може винаги да спре и да предотврати настъпването на ПТП. В
разглеждания случай, нарушителя не е отрекъл, че е бил водач на лекия автомобил по време
на ПТП-то. Следователно, след като той е допуснал настъпването на ПТП, то само неговото
поведение, несъобразено с изискванията на закона е довело до допускнето му, в това число
и несъобразявайки скоростта си с дадения пътен участък. Несъобразената с пътя скорост,
съда приема за безспорно установена, предвид показанията на разпитаните по делото
свидетели. Несъмнено наличието на несъобразена скорост и несъобразяването с участъка от
пътя и времето са довели до възникналото ПТП. Както съдът спомена по-горе, в
обжалваното наказателно постановление не се установяват допуснати процесуални
нарушения. Що се отнася до несъобразената скорост, този извод се налага от това, че в
разглеждания случай допуснатото ПТП е възникнало, именно, на база несъобразена скорост
с конкретния пътен участък.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в разглеждания случай действително виновно
е допуснато нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.179, ал.2 от
ЗДвП е предвидено наказание – глоба в размер от 200 лева. АНО съвсем законосъобразно е
наложил наказание в предвидения в закона фиксиран размер – глоба от 200 лева.
Поради изложените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради
което не следва да се уважи, а наказателното постановление да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Относно разноските
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане, на основание чл.63, ал.23 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 от ЗПК, вр. чл.144 от
4
АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР - Стара Загора следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 237 от Закона за правната
помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗАНН, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За
защита по дела по ЗАНН съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК, размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не е
участвал лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се
отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се
присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0447-000100 от 26.05.2021г. на
С.П.Б. - Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ- Гълъбово, упълномощен със Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на Ч. СТ. ИВ. с ЕГН **********,
на основание чл.179, ал.2, предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева – за извършено нарушение
по 20, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Ч. СТ. ИВ. с ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Стара Загора сумата
в размер на 80 /осемдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от съобщението пред Административен съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
5