№ 622
гр. *, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120201377 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, по повод жалба на Д. Д. А.,
ЕГН: **********, чрез адв. Т. И. от АК-*, против НП № 23-0769-004773/11.03.2024 г. на
Началник група в ОДМВР-*, Сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА в която на жалбоподателя
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4
месеца.
В останалата си част, с която за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 185 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, както
и в частта, с която за нарушението на чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева, постановлението е влязло в сила,
тъй като дължимите глоби са били заплатени доброволно. В самата жалба изрично е
посочено, че се обжалва постановлението в частта, в която е наложено наказание „лишаване
от право да се управлява МПС“.
С жалбата се посочват доводи за материална незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се
представлява от адв. И., която поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.*, надлежно призован, не се
представлява в последното открито съдебно заседание.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като на НП е отразено, че е връчено на 18.03.2024 г., а жалбата е
1
подадена на 25.03.2024 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол намира за установено следното:
На 13.11.2023 г., около 13:40 часа, жалбоподателят Д. А. се намирал в гр. *, ул. „*“ до
№ 8. Същият се качил в лек автомобил марка „Тойота Айго“ с рег. № *, заедно със свидетеля
* и потеглил, като при извършване на маневра движение на заден ход ударил паркирания зад
него лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег. № *, собственост на св. В. Д., при което му
били причинени леки щети. А. не усетил удара и потеглил. По-късно св. Д. сигнализирал
органите на Сектор „Пътна полиця“ към ОДМВР-*.
На 21.11.2023 г. собствениците на ударения автомобил и жалбоподателят се явили в
сградата на Сектор „Пътна полиця“ към ОДМВР-*, където св. Д. Г.- служител в Сектор
„Пътна полиця“ към ОДМВР-*, съставил снимков материал.
За констатираното св. Г., съставил АУАН с бл. № * за извършени две нарушения по
ЗДвП- по 5, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя,
който го подписал, като в писмено сведение записал, че не е усетил удар.
Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. Посочените доказателствени източници са еднопосочни и непротиворечиви,
като съдът ги кредитира изцяло. На практика липсва спор по установените факти, а спорът е
съсредоточен върху наличието на субективната страна на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателните постановления са издадени от оправомощено за това лице – Началник
група към ОДМВР-*, сектор „Пътна полиция, а актовете са съставени от компетентен орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се изразява в
неизпълнение на задължението на водача без да създава опасност за движението по пътя, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От анализа на установения
механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие е видно, че при извършване
на маневрата движение назад жалбоподателят не се убедил, че пътят зад управляваното от
2
нея превозно средство е свободен. В резултат на това управляваният от него лек автомобил,
се ударил в друг, което се потвърждава и от прегледания снимков материал.
Съдът обаче намира, че извършването на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
останало недоказано от субективна страна. Съгласно чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП - водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. За да бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената
разпоредба, следва то да е имало знанието, че е участник в ПТП. В противен случай, не
може да му се вмени задължението да спре, за да установи какви са последиците. От
ангажираните по делото доказателства не може да се приеме за категорично установено, че
жалбоподателят е усетил настъпилото съприкосновение. Видно от прегледаните в съдебно
заседание снимки на приложения по делото диск, щетата, която е нанесена на лекия
автомобил „Опел Вектра“ е минимална. Също така е видно, че непосредствено при контакта
управляваният от жалбоподателя автомобил спира рязко, при което е напълно възможно
съприкосновението да не е било усетено. Всичко това прави напълно достоверно
изложеното от жалбоподателя като възражение, че в действителност ударът е останал
незабелязан. В допълнение към това, св. Петров посочва, че с жалбоподателят веднага са
потеглили (което се вижда и на записа), което е още една индиция, че не е било усетено
съприкосновението. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред, а съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая, не се
установява вината на санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за съзнание у
същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от
състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на
деянието и неправилно ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 175, ал.1,
т.5 от ЗДвП. В този смисъл е константната практика на съдилищата (напр. Решение № 2282
от 22.12.2017 г. на АдмС - * по к. а. н. д. № 2902/2017 г.).
В заключение, по отношение на това нарушение, административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била неправилно ангажирана и НП следва да бъде отменено
в обжалваната част.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
3
(л. 12), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. По делото е направено възражение за прекомерност, но съдът намира, че размерът на
същото съответства на правната и фактическата сложност на делото. Следва да се отчете, че
процесуалният представител е подал жалбата и се е явил в две съдебни заседания, като са
положени усилия и за довеждане на свидетел. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва
да осъди ОДМВР-* да заплати сторените в настоящото производство разноски по
съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, *кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-004773/11.03.2024 г. на Началник
група в ОДМВР-*, Сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА в която на Д. Д. А., ЕГН:
**********, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 4 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-* да заплати в полза на Д. Д. А., ЕГН: **********, сумата в размер
на 500 /петстотин/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4