Р Е Ш
Е Н И Е
№ 86 05.08.2020 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 28.07.2020 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 653 по описа за 2019 г.,
За да се произнесе по реда на чл. 239 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
/ведно с уточнителна молба вх. № 3349/05.11.2019 г./ на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД –
гр. София против З.С.П.. Обстоятелствата, на които ищецът основава
претендираните права и предявените искове, са следните:
На основание сключен между банката-ищец и
ответника Договор за потребителски кредит № FL279415/23.07.2007 г. на същата дата на
ответника е предоставена в заем по разплащателна сметка сумата 3 900 лева. От
своя страна ответникът се е задължил да върне на кредитора сумата с фиксирана
годишна лихва 10,50% през първата една година, а до края на издължаване на
кредита с годишна лихва, образувана от сбора на базовия лихвен процент за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на
8,20% пункта, на месечни погасителни вноски до 23-то число на месеца, в срок до
24.07.2017 г. Срокът на договора е изтекъл, а ответникът не е изпълнил всички
свои задължения по него и е останал задължен за главница в размер на 555,40
лева, възнаградителна лихва в размер на 40,46 лева, начислена за периода
23.11.2016 г. – 23.07.2017 г. и мораторна лихва за просрочие на падежиралите
вноски в размер на 148,52 лева, начислена за периода 23.11.2016 г. – 09.06.2019
г., както и за законна лихва върху главницата.
По заявление на ищеца по описа на РС – Средец
е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение за дължимите суми,
представляващи падежирали вземания по кредита, мораторна лихва, както и за
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на главницата. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обстоятелство на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е породило
правния интерес на ищеца от депозиране на исковата молба. Ищецът, претендира
съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му
дължи сумите, за които е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по
делото и в заповедното производство разноски.
Предявените искове са с правно основание чл.
422 от ГПК. Същите са депозирани с оглед установяване на твърдяните вземания на
ищеца към ответника по сключен договор за кредит за падежирали вноски по
кредита, в това число главница, ведно със законна лихва, договорна лихва и
наказателна лихва.
Препис от исковата
молба /ведно с нейното уточнение/ и приложенията са редовно връчени на
ответника чрез друго лице,
живущо на адреса му, по реда на чл. 46, ал. 1 от ГПК, след което и по
местоработата му. В законоустановения
едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал писмен отговор, не е взел
становище, не е направил възражения, не е представил писмени доказателства и не
е упражнил правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, ал. 1 от ГПК,
въпреки, че съдът му е указал последствията по чл. 133 от ГПК от неподаването
на отговор. Съдът му е указал също, че ако не се яви в първото по делото
заседание и не направи искане за разглеждането на делото в негово отсъствие,
рискува по делото да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 238,
ал. 1 и чл. 239 от ГПК.
Ответникът, редовно призован по месторабота по реда на чл. 47, ал. 3, предл. посл.
от ГПК, не се явява в първото с. з. на 28.07.2020 г., като не
е депозирал искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Ищецът в нарочна молба вх. № 1863/27.07.2020
г. е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение в случай, че са
налице условията по чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съдът, след като обсъди искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение с оглед на представените по делото
доказателства, го намира за основателно. Налице са всички изискуеми от закона
предпоставки за това.
Срещу ответника неприсъствено решение може да се
постанови при наличието на три кумулативни условия, които са налице в
настоящото производство: липса на отговор на исковата молба, неявяване в първо
съдебно заседание и липса на искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
За да се постанови неприсъствено решение трябва:
ответникът да е предупреден за последиците, ако не се яви в съдебно заседание и
не даде отговор, искът да е вероятно основателен с оглед изложените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая с Разпореждане № 1691/06.11.2019 г., връчено на
ответника, съдът го е предупредил за риска от постановяване на неприсъствено
решение.
По делото са представени писмени
доказателства в съответствие с втората от изискуемите предпоставки на чл. 239,
ал. 1 от ГПК. Доказателствата по делото създават у съда убеждението за
вероятната основателност на предявените искове с правни основания чл. 422 от ГПК. Приетите писмени доказателства
установяват вероятната основателност на твърдяните в исковата молба
обстоятелства, че ответникът с изтичане на крайния срок на Договор за
потребителски кредит № FL279415/23.07.2007
г. е останал задължен към кредитора за главница в размер на 555,40 лева,
възнаградителна лихва в размер на 40,46 лева, начислена за периода 23.11.2016
г. – 23.07.2017 г. и мораторна лихва за просрочие на падежиралите вноски в
размер на 148,52 лева, начислена за периода 23.11.2016 г. – 09.06.2019 г.
Предвид
изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за издаване на
неприсъствено решение против ответника, с което да приеме за установено, че
дължи на ищеца процесните суми.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Видно от представените платежни документи по заповедното и исковото
производство, извършените от ищеца плащания на деловодни разноски са за
държавна такса и за адвокатско възнаграждение, които предвид изхода на
делото се дължат от ответника. Дължимата и заплатена в заповедното и исковото
производства държавна такса е в общ размер 150 лева, а адвокатското
възнаграждение в общ размер 720 лева.
Съгласно
чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, тъй като
не съдържа констатация относно съществуването на спорното право, а само
установява вероятната основателност на иска. Решението обаче подлежи на отмяна
от въззивния съд при условията на чл. 240, ал. 1 от ГПК. Ответникът има на
разположение и иск за оспорване на правото по чл. 240, ал. 2 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на З.С.П., с ЕГН **********,***, че дължи на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Окоровръстен път“ № 260, ЕИК *********,
представляван от изп. директор Д. Ш., сумите по Договор за потребителски кредит
№ FL279415/23.07.2007 г.: главница
555,40 лева, ведно със законна лихва от 19.06.2019 г. до окончателното й
изплащане, възнаградителна лихва в размер на 40,46 лева, начислена за периода
23.11.2016 г. – 23.07.2017 г. и мораторна лихва за просрочие на падежиралите
вноски в размер на 148,52 лева, начислена за периода 23.11.2016 г. – 09.06.2019
г., за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед № 812/20.06.2019
г. по ч. гр. дело № 420/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА З.С.П. да заплати
на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр. София направените по делото разноски в размер на
870 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: