Решение по дело №1125/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна Дирекция „Фискален контрол“ при НАП, подадена чрез процесуален представител, против Решение №130 от 20.07.2023 г., постановено по АНД №149 по описа на Районен съд – Димитровград за 2023г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се, че изложените от районния съд мотиви за отмяна на наказателното постановление са неправилни и незаконосъобразни. Навеждат се доводи, че от всички събрани доказателства (писмени и гласни) безспорно се установява извършеното административно нарушение от обективна страна. Твърди се, че е твърде стеснително тълкуването на съда относно приложението на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Сочи се, че дружеството е било надлежно поканено за съставяне на АУАН, видно от Протокол от извършена проверка №0471112/01.08.2022г., в който е посочено да се яви управителят И. Д. на 04.08.2022г. за съставяне и връчване на АУАН, а след като на уговорената дата не се е явил представляващият на дружеството, е предоставена отново възможност на същия да се яви за съставяне и връчване на процесния АУАН №F680043 от 05.10.2022г. с изпратената на 18.08.2022г. покана с изх. №ВхК-5473/17.08.2022г., видно от извлечение от информационна справка на НАП офис Хасково от дата 18.08.2022г. Навеждат се доводи, че направеното в АУАН и в наказателното постановление описание на нарушението позволява на субекта на нарушението да възприеме, да узнае съдържанието и параметрите на повдигнатото с АУАН №F680043 от 05.10.2022г. административно-наказателно обвинение и не е препятствано или ограничено правото на защита на жалбоподателя по образуваното административнонаказателно производство. Сочи се, че в подкрепа на изложеното е факта, че по акта за установяване на административно нарушение на основание и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН са постъпили подробни писмени възражения, а процесното наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд – Димитровград. Сочи се също, че съставеният АУАН е бил предявен и връчен впоследствие на санкционираното лице и така на практика същото е узнало за повдигнатото му административно обвинение още със самото връчване на акта на 11.10.2022г., като в тази насока се цитира съдебна практика. Твърди се, че се опровергават мотивите на районния съд в насока, че нямало доказателства лицето, назначено на длъжност продавач-консултант, да има качеството да приема документи. В обобщение се сочи, че не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице и опорочаване на наказателното постановление поради това. Твърди се, че наказателното постановление е законосъобразно, издадено е от компетентен орган, спазени са формата и редът при издаването му и същото съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН. По подробно изложените в касационната жалба възражения се моли за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се потвърди изцяло Наказателно постановление №695041-F680043/13.03.2023г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП като правилно и законосъобразно. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществена процесуална защита пред две съдебни инстанции. В случай, че не се уважи жалбата и при претендиране от ответната страна на разноски и по-конкретно адвокатско възнаграждение, се моли то да се присъди в минимален размер.

Ответникът, в представен чрез пълномощник писмен отговор моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар. В допълнително представена по делото молба чрез пълномощник заявява, че поддържа отговора на касационната жалба. Моли да се остави жалбата без уважение и да се присъдят направените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С Решение №130 от 20.07.2023г., постановено по АНД №149/2023г., Районен съд – Димитровград отменя Наказателно постановление №695041-F680043/13.03.2023г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Бейкъри 21“ ЕООД, за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118 ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева и осъжда ТД на НАП да заплати на „Бейкъри 21“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 500 лева.

За да постанови оспореното решение, съдът е посочил, че при провеждане на административнонаказателната процедура по съставяне и връчване на АУАН е допуснато нарушение, което е толкова съществено, че само по себе си е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. Съдът е обсъдил разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН и е приел, че същите изискват надлежно уведомяване и призоваване на лицето за времето и мястото на съставяне на АУАН, като задължението за това е на съответните контролни органи. Съдът е приел, че е възможно надлежната покана да е интегрирана в документ, който е връчен на жалбоподателя. В настоящия случай бил налице документ – ПИП №0471112/01.08.2022г., съставен и връчен с препис на служител на дружеството, но нямало доказателства, че продавач-консултантът И. има качеството на лице упълномощено да приема документи. Така според съда било под въпрос дали отправената покана е надлежно връчена. Съдът е посочил, че явно АНО е приел, че жалбоподателят не бил надлежно поканен с ПИП №0471112/01.08.2022г., по тази причина отправил писмена покана от 17.08.2022г., но по делото липсвали изобщо доказателства дали, кога и на кого е връчена същата. Съдът е приел, че релевантното обстоятелство „надлежност“ на уведомяването не е установено по изискуемия ред, съответно съставянето на АУАН е в нарушение на закона, като според съда недостатъкът е до такава степен съществен, че не попада в хипотезата на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Като тежест нарушението било съществено, защото сериозно и непоправимо увреждало правото на защита на жалбоподателя. Съдът посочил, че фактът, че е подадено впоследствие възражение, не санирал нарушението. На посоченото основание съдът е отменил изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.

Настоящата инстанция не споделя правните изводи на районния съд за отмяна на издаденото наказателно постановление.

В разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН е предвидено, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението, а според ал.2 когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Няма спор по делото, че процесният АУАН е съставен в отсъствието на лицето, посочено като нарушител, дори в самия АУАН е отбелязано, че е съставен в отсъствие на представляващия дружеството при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН.

В действителност от доказателствата не се установява, че наказаното лице в надлежно поканено за съставяне на АУАН, но също така безспорно се установява, че изготвеният Акт за установяване на административно нарушение №F680043 от 05.10.2022г. е надлежно връчен на И.Й.Д., в качеството си на представляващ „Бейкъри 21“ ЕООД, на 11.10.2022г., като впоследствие от лицето е подадено писмено възражение по отношение отразените в АУАН обстоятелства. От изложеното следва извод, че не е била спазена нормата на чл.40 от ЗАНН, но последното нарушение не е засегнало правото на защита на лицето и не съставлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо на самостоятелно основание отмяна на оспореното НП.

Настоящата инстанция намира, че доколкото процесният АУАН е бил предявен на жалбоподателя и последният след запознаване е направил възражения по него, не е накърнено правото му на защита. Наказаното лице е имало възможност да се защити по фактическите основания и правната квалификация на нарушението. С оглед изложеното, в случая съставянето на акта в отсъствие на лицето и без надлежна покана за това не е довело до толкова съществено нарушение, което изначално да е опорочило цялата административнонаказателна процедура, така, както е приел районният съд.

По изложените съображения, посоченото от районния съд нарушение като основание за отмяна на наказателното постановление, не е налице и не може да обоснове отмяната му. Като е отменил наказателното постановление на формално основание, без да обсъжда въпроса има ли извършено административно нарушение, районният съд е постановил акта си при липса на мотиви по същество, което води до невъзможност касационната инстанция да провери правилността на отмененото с обжалваното решение наказателно постановление. Последното представлява съществено нарушение на процесуални правила съгласно чл.348 ал.3 т.2 от НПК и основание обжалваното решение да се отмени. Тъй като касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от районния съд в обжалваното решение, в случая липсата на мотиви, обсъждащи по същество събраните доказателства, прави невъзможна касационната проверка от настоящата инстанция в дължимия обем, поради което е основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който да изясни всички релевантни факти и обстоятелства по случая, включително да извърши анализ на събраните доказателства, след което да даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността на издаденото наказателно постановление и съставомерността на вмененото на наказаното лице нарушение, доказателствата, които го потвърждават и приложимите санкционни норми. Съдът следва да извърши конкретен анализ на всички повдигнати във въззивното производство оплаквания и възражения, наведени с жалбата против атакуваното наказателно постановление, и да даде обоснован отговор дали същите са основателни или не.

При този изход от правния спор, районният съд при новото разглеждане на делото следва да се произнесе по въпроса за разноските, направени пред касационната инстанция, съобразно чл.226 ал.3 от АПК.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 във вр. чл.222 ал.2 т.1 от АПК, съдът

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 130/20.07.2023 г., постановено по АНД №149 по описа на Районен съд – Димитровград за 2023 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: