№ 134
гр. Козлодуй, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20241440101448 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД,
ЕИК *********, с която е предявен против Ц. Р. Р., ЕГН ********** с
неизвестен адрес иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че дължи
сумите присъдени в заповедно производство по ч.гр.д. № 927/2023г. по описа
на Районен съд Козлодуй, както следва: 1 500,00 лева (хиляда и петстотин
лева), главница, ведно със законна лихва от 23.05.2023 г. до изплащане на
вземането; 475,04 лева (четиристотин седемдесет и пет лева и 04 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 05.05.2017 г. до 20.08.2018 г.;
960,01 лева (деветстотин и шестдесет лева и 01 стотинка), представляваща
мораторна лихва за период от 05.05.2017 г. до 18.05.2023 г.; 1 457,92лева
(хиляда четиристотин петдесет и седем лева и 92 стотинки), представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство за период от
23.05.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.05.2023 г. до изплащане
на вземането и 780,17 лева (седемстотин и осемдесет лева и 17 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 05.05.2017 г. до 18.05.2023 г..
Претендира направените в заповедното производство разноски - държавна
такса в размер на 103,46 лева (сто и три лева и 46 стотинки) и
юристконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева) и
разноските направени в исковото производство.
Ищеца излага обстоятелства, че вземането произтича от Договор за
кредит с № 872922/05.05.2017 г. сключен между ответника като
кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД като кредитор и от Договор за
предоставяне на поръчителство, сключен на 05.05.2017 г. между ответника и
„Ай Тръст“ ЕООД, прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 02.03.2021 г.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представляващ, нито
1
пълномощник. В писмено становище юрисконсулт Борис Тихов поддържа
исковата молба и иска иска против ответника да бъде уважен изцяло.
Претендира разноски.
Ответника участва в процеса чрез особен представител адвокат И. Л. от
Адвокатска колегия Враца назначен в хипотезата на чл. 47 ГПК (тъй като
ответника не е намерен). Особения представител е подал писмен отговор, с
който оспорва иска.
В съдебно заседания се явява особения представител, поддържа
писмения отговор, оспорва иска и иска да бъде отхвърлен. Поддържа, че
поради липса на контакт с ответника не може да вземе становище за
евентуално извършени плащания и за дължимите по кредита суми. Не сочи
доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно
и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено
следното:
На 05.05.2017 г. между „Кредисимо“ ЕАД и Ц. Р. Р. в качеството на
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 872922, по
силата на който „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1500 лв., а
кредитополучателят се е задължил да върне на „Кредисимо“ ЕАД сума в
размер на 1975.04 лв. в срок от 16 месеца на 16 броя месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 123.44 лв., при ГЛП в размер на 41.24% и
ГПР в размер на 50%. В чл. 4 от договора е уговорено, че кредитополучателят
следва да предостави на „Кредисимо“ ЕАД посочения от него вид
обезпечение: банкова гаранция или договор за предоставяне на поръчителство
с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице.
На 05.05.2017 г. между „Ай Тръст“ ЕООД в качеството на поръчител и Ц.
Р. Р. в качеството на потребител е сключен договор за предоставяне на
поръчителство, с който поръчителят се е задължил да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски
кредит с № 872922, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, а
потребителят е поел задължението да заплати възнаграждение на поръчителя
в размер 91.13 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит,
дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно
погасителния план (за 16 месеца х 91.13 = 1458.08 лв.). В случай, че
поръчителят изпълни задължения на потребителя по договора за
потребителски кредит, поръчителят има право да поиска от потребителя
възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения на
потребителя по договора за потребителски кредит, законната лихва върху
платената от поръчителя сума за периода от деня на плащането на
задълженията на потребителя към „Кредисимо“ ЕАД до възстановяване на
сумата и разноските, които поръчителят е направил, след като е уведомил
2
потребителя за постъпилото от „Кредисимо“ ЕАД искане за плащане.
На 05.05.2017 г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД в
качеството на поръчител е сключен договор за поръчителство, по силата на
който поръчителят се е задължил да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД
солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит №
872922, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит. Поръчителят се е задължил
при писмено поискване от страна на „Кредисимо“ ЕАД да плати всички
изискуеми задължения на потребителя по договора за потребителски кредит.
Сумата по кредита е предоставена на кредитополучателя на датата
на сключване на договора – 05.05.2017 г. видно от разписка за плащане на
л.34, а на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е заплатил на „Кредисимо“ ЕАД
сумата 1500 лв. главница, 475 лв. договорна лихва за периода от
05.05.2017 г. до 20.08.2018 г. и 616.99 лв. обезщетение за забава,
представляващи задължение по договора за кредит, сключен с Ц. Р. Р.,
съгласно представената счетоводна справка.
На 02.03.2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД (цедент 1) и „Ай Тръст“
ЕООД (цедент 2) и „АПС Бета България“ ЕООД (цесионер) е сключен договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който цедент 1
продава възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от
просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица в качеството
на кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора,
а цедент 2 продава възмездно на цесионера свои парични вземания,
произтичащи от встъпване на поръчителя (цедент 2) в правата на
първоначалния кредитор (цедент 1) по просрочени и неизплатени договори за
кредит на физически лица, сключени между първоначалния кредитор (цедент
1) като кредитодател и физическите лица - кредитополучатели, както и
вземания на цедент 2 по договори за предоставяне на поръчителство по
потребителски кредити на „Кредисимо“ ЕАД, ведно с техните привилегии,
обезпечения и другите им принадлежности, включително и с начислените
лихви.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира
следното от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предмет на делото кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 138, ал. 1 от ЗЗД за
съществуване на вземания в полза на поръчителя за изплатени от него
задължения за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за
потребителски кредит и искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
3
от ЗЗД за съществуване на вземания за дължимо възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и лихва за забава върху възнаграждението по
договор за предоставяне на поръчителство.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на валидни облигационни правоотношения по
договор за кредит, договор за предоставяне на поръчителство, договор за
поръчителство и договор за цесия, предоставянето на заемната сума на
кредитополучателя и изпълнението на задълженията на кредитополучателя
по договора за кредит от поръчителя.
Договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на
поръчителство са сключени от ответника Ц. Р. Р. в качеството на потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите,
сключени с потребител, а съгласно ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС – за
нищожността на процесните договори, ако същата произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства.
Като се запозна със съдържанието на процесните договори, страна
по които е ответникът, съдът намира същите за нищожни поради
противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и
неравноправност.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит
следва да е посочен размерът на ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е
необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общите разходи по кредита на потребителя
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
В случая в договора за потребителски кредит от 05.05.2017 г. е посочена
единствено абсолютна стойност на ГПР – 50 %, но липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита, кои компоненти точно са
включени в него и как се формира конкретният ГПР. Също така в размера на
ГПР не е включено дължимото от потребителя възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство, чийто размер е 1458.08 лв. (16 месеца по
4
91.13 лв.). Това възнаграждение представлява разход за потребителя, който е
свързан с договора за кредит и е бил предварително известен на кредитора
„Кредисимо“ ЕАД, тъй като същият е едноличен собственик на капитала на
дружеството-поръчител „Ай Тръст“ ЕООД съгласно вписванията в
ТРРЮЛНЦ. Поради това стойността на дължимото възнаграждение за
предоставяне на поръчителство е следвало да бъде включена при изчисляване
на размера на ГПР по кредита съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В този смисъл
посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния такъв,
въвежда в заблуждение потребителя за дължимите от него суми по кредита и
поставя потребителя в невъзможност да разбере какво е реалното оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт. Целта на чл. 11, т. 10 от ЗПК е
потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради
това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на
съществен елемент на договора за кредит, което съгласно чл. 22 от ЗПК
прави договора за кредит недействителен поради противоречие със
закона. В този смисъл е и Решение на СЕС от 13 март 2025 г. по дело C‑337/23
постановено по преюдициално запитване и задължително за съда по арг.
чл.633 ГПК, където в т. 6 съдът е постановил, че член 3, букви ж) и и) от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за
поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в
подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на
общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието
„годишен процент на разходите“.
Също така уговореният в договора за кредит ГЛП от 41.24 %
противоречи на установените в гражданския и търговски оборот разбирания и
неписани правила за добросъвестност, справедливост и равнопоставеност.
Съгласно установената съдебна практика клаузата за заплащане на
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, когато надвишава три
пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити – два
пъти. Към момента на сключване на договора за потребителски кредит
размерът на законната лихва по просрочени парични задължения, определена
по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е 10 %. Кредитът е
обезпечен с поръчителство. Следователно максималният размер, до който
може да бъде уговаряна възнаградителна лихва е 20 %. Уговореният в случая
ГЛП надхвърля допустимия съгласно морала размер, противоречи на
добрите нрави, на принципа за справедливост и добросъвестност в
гражданския и търговския оборот и за еквивалентност на насрещните
престации. Възнаградителната лихва е съществен елемент от съдържанието
на договора за потребителски кредит, предоставен от кредитна институция,
предоставяща заеми по занятие, което изключва възможността да бъде
сключен без уговорката за заплащане на възнаградителна лихва. Липсват и
повелителни правила на закона, които да заместят нищожната клауза на
договора, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен
5
съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
На следващо място договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен, тъй като не съществува главно задължение, което да обезпечава.
Той има акцесорен характер спрямо договора за кредит и не може да
съществува самостоятелно, тъй като служи за обезпечаване на задълженията
по договора за кредит. В този смисъл разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от ЗЗД
предвижда, че поръчителство може да съществува само за действително
задължение. В случая липсват задължения, които да бъдат обезпечени, което
прави договорът за поръчителство нищожен.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и поради
липса на основание. Основанието е типичната и непосредствената правна
цел, която се преследва със сключване на правната сделка. Договорът за
поръчителство съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД е акцесорен договор, по силата на
който едно лице се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за
изпълнението на задължението на това трето лице. Основанието на договора
за поръчителство е учредяване на лично обезпечение в полза на кредитора.
Длъжникът не е страна по този договор, тъй като за него не съществува
защитен от закона интерес от лично обезпечаване на дълга. Поради това
сключването на договор за поръчителство от длъжника е лишено от правно
основание, което води до нищожност на договора съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4от
ЗЗД.
От своя страна поемането на задължение от потребителя да заплати
възнаграждение на поръчителя е уговорено единствено в интерес на
кредитора. То увеличава неимоверно тежестта на задължението на
потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по договора за
кредит. Налице е явна нееквивалентност на насрещните престации, тъй като
срещу задължението за заплащането на възнаграждение на поръчителя
потребителят не получава никаква насрещна престация. В този смисъл
клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с
чл.143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като внася значително неравноправие в
правоотношението. Дружеството-поръчител е поело задължение да отговаря
за задълженията на кредитополучателя в общ размер на 1500 лв., срещу което
потребителят дължи възнаграждение в размер на 1458.08 лв. (16 х 91.13),
представляващо 41.27 % от размера на кредита. При това отговорността на
поръчителя може изобщо да не бъде реализирана, ако потребителят
добросъвестно изпълни задълженията си по договора за кредит, но въпреки
това ще следва да заплати възнаграждение на поръчителя. Освен това
ангажирането на отговорността на поръчителя зависи изцяло от преценката на
кредитора, който е свързано лице по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ с
дружеството-поръчител, което означава, че дори и да не получи изпълнение по
договора за кредит, имуществената отговорност на поръчителя може и да не
бъде реализирана. По този начин клаузата на практика прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията му.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит
6
бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В
този смисъл е и Решение на СЕС от 13 март 2025 г. по дело C‑337/23
постановено по преюдициално запитване и задължително за съда по арг.
чл.633 ГПК, където в т. 7 съдът е постановил, че член 10, параграф 2, буква ж)
и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
По делото се установява от представените писмени доказателства, че
сумата от 1500 лв. е усвоена от ответника чрез превеждането й на каса на
ИЗИПЕЙ на негово име. Ответникът не твърди да е извършил плащания по
кредита, нито сочи доказателства в тази насока, поради което на основание чл.
23 от ЗПК следва да се приеме, че дължи връщане на претендираната от ищеца
сума от 1500 лв., представляваща чистата сума по кредита, по отношение на
която договорът за цесия е породил правни последици.
Останалите искови претенции следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, тъй като въз основа на недействителен договор за
потребителски кредит не се дължат лихви и други разходи, в т.ч. по
договора за предоставяне на поръчителство.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските в исковото и заповедното
производство следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно на
уважената част от исковата претенция.
В заповедното производство разноските са в размер на общо 203.46 лв.,
а в исковото производства са в размер на общо 967.31 лв. (вкл. 817.31 лв.
платено възнаграждение на особения представител на ответника, 50 лв.
държавна такса и 100 лв. юристконсулско възнаграждение). Така на ищеца
съобразно уважената част на иска се дължат разноски: за заповедното
производство в размер на 59 лв. и за исковото производство в размер на 280.54
лв..
Разноски в полза на ответника не се присъждат, понеже не е направено
искане за това, а и няма данни ответникът да е сторил разноски по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц. Р.
Р., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1404 р-н Триадица, бул.
“България” № 81 В сумата от 1500.00 лв., представляваща чистата сума по
договор за потребителски кредит № 872922 от 05.05.2017 г., сключен между
него и „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата от датата
7
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
23.05.2023 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 927/2023 г. по описа на Районен
съд – Козлодуй.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1404 р-н
Триадица, бул. “България” № 81 В против Ц. Р. Р., ЕГН ********** искове за
съществуване на следните вземания, установени със заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. ч.гр.д. № 927/2023 г. по описа на Районен съд –
Козлодуй, както следва: 475,04 лева (четиристотин седемдесет и пет лева и 04
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 05.05.2017 г. до
20.08.2018 г.; 960,01 лева (деветстотин и шестдесет лева и 01 стотинка),
представляваща мораторна лихва за период от 05.05.2017 г. до 18.05.2023 г.; 1
457,92 лева (хиляда четиристотин петдесет и седем лева и 92 стотинки),
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство за период от 23.05.2023 г., ведно със законна лихва за период от
23.05.2023 г. до изплащане на вземането и 780,17 лева (седемстотин и
осемдесет лева и 17 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
05.05.2017 г. до 18.05.2023 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК Ц. Р. Р., ЕГН **********
да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление в гр. София, п.к. 1404 р-н Триадица, бул. “България” №
81 В, разноски в исковото производство в размер на общо 59 лв. и разноски в
заповедното производство в размер на общо 280.54 лв. съобразно уважената
част на иска (заявен за общо 5173.13 лв. и уважен за 1500 лв.).
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Враца в
двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
8