Р Е Ш Е Н И Е № 392
гр.Стара Загора, 04.11.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в
публичното заседание на петнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм.дело
№ 309 по описа за 2019г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Й.И.Й. *** против Заповед
№10-00-644/10.04.2019г. на Заместник–кмет „Устройство на територията,
строителство и инвестиции“ при Община
Стара Загора. В жалбата се сочи, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна,
тъй като в диспозитива й не е посочено и не е конкретизирано местонахождението
на имота, в който следва да бъдат извършени разпоредените
строителни действия, не е конкретизирано и местонахождението на стопанската
сграда, чиято стреха следва да бъде премахната, в чий съседен имот навлиза тази
стреха, от кой покрив следва да бъдат отведени дъждовните води. Твърди се, че
разликата в описанието на имотите и сградите в диспозитива и мотивите на
обжалваната заповед създава неяснота относно действителната воля на органа на
административната власт, което от своя страна възпрепятства нейното реално
изпълнение. Заявява се, че в притежавания от жалбоподателя имот са налице
множество сгради, като всяка от тях би могла да отговаря на характеристиките,
посочени в мотивите на оспорения акт. Излагат се доводи, че притежаваните от
жалбоподателя постройки са законно построени, въз основа на редовно издадени и
влезли в сила строителни книжа, като не са извършвани каквито и да било промени
и са поддържани в добро техническо състояние, отговарящо на всички нормативно
установени изисквания и не са настъпвали каквито и да било аварии, както и не
са възниквали каквито и да било други обстоятелства, водещи до тяхното
увреждане или разрушаване. Обосновава се, че притежаваните от жалбоподателя
постройки не попадат в обхвата на изброените в чл.195, ал.3 от ЗУТ обекти,
спрямо които може да бъде упражнено предвиденото в тази разпоредба правомощие,
а в мотивите на оспорената заповед се твърди и нарушение на чл.82, ал.1 от
Наредба № 7 към ЗУТ, без да става ясно кой е нормативният акт, който се счита
за нарушен и в какво се изразява констатираното с него нарушение. Налице е
материална незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като съдържащото се в
нея фактическо описание не съответства на хипотезите на правните норми, на
основание на които е издадена. Сочи се, че при издаване на заповедта са
допуснати и множество процесуални нарушения, тъй като констативен протокол №
19-93-1/12.02.2019г. е бил съставен в отсъствие на жалбоподателя и без
предварително той да бъде уведомен за деня и часа на извършваната проверка и
без съставеният констативен протокол да му е съобщаван, като този пропуск
сериозно накърнявал правото му на участие в образуваното административно
производство. В заключение се сочи, че
при издаване на разрешение № 19-15/24.01.2018г. и одобряване на строителните
книжа за изграждане на плътна ограда в УПИ XVII935, кв.15 по плана
на с.Богомилово, компетентният орган е следвало да съобрази наличието на
съществуващите в съседния УПИ XIII474 постройки, още повече с
тяхната височина и разположение. С издаденото разрешение за строеж на плътна
ограда е допуснато извършването на свързано застрояване по вътрешни имотни
граници на два съседни поземлени имота, за каквото застрояване от жалбоподателя
не е искано и той не е давал каквото и да било писмено, а още по-малко
нотариално заверено по смисъла на чл.21, ал.5 от ЗУТ съгласие. От обжалваната
заповед било видно, че освен Разрешение № 19-15/24.01.2018г. за изграждане на
плътна ограда в съседния на жалбоподателя УПИ XVII935 е било
издадено и Разрешение № 19-64/27.02.2018г. за изграждане на стопанска
постройка, която ще бъде „долепена“ до ново разрешената ограда и макар, че
такава възможност съществува по смисъла на чл.42, ал.2 от ЗУТ, според
жалбоподателя нейното използване е допустимо при наличие на изградена вече
плътна ограда, а не такава, която да е в режим на бъдещ строеж.
Ответникът
– Заместник–кмет „Устройство на
територията, строителство и инвестиции“
при Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж.
оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че оспореният административен акт е
правилен и законосъобразен и моли
съда да се произнесе в този смисъл. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и
извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт,
съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят е собственик на дворно място заедно с
постройките в него, съставляващо УПИ XIII474, в кв.15 по плана на с.Богомилово, одобрен с Решение №70/26.02.2004г. на
Общински съвет – гр.Стара Загора, видно от нотариален акт за собственост на
недвижим имот №121, том III, дело 1883/1965г. и
удостоверение за идентичност, издадено от Община Стара Загора (л.48 и л.58). В
имота се намират общо 5 постройки – полумасивна
стопанска постройка, паянтова постройка, полумасивна
жилищна постройка и две масивни стопански постройки.
Съседен на УПИ XIII474 се явява УПИ ХVII935.
На 02.09.2018г. Господин Дончев Стойков е подал
заявление до Кмета на Община Стара Загора, в което е посочено, че същият има
издадено разрешение за строеж за изграждане на плътна ограда в височина 2,20м в
УПИ ХVII935 в
кв.15 по плана на с.Богомилово, Община Стара Загора, но съседите му от
западната страна имат стопански постройки на границата на имота и
възпрепятстват изграждането на оградата, а дъждовните води се изливат в
дворното място на Стойков.
На 17.10.2018г. от Зам.Кмета на Община Стара Загора до
Й. е изпратено писмо, с което същият е уведомен, че от постъпилото от Стойков заявление
ставало ясно, че стрехата на стопанската сграда на общата граница с УПИ ХVII935 в
кв.Богомилово навлиза в съседния имот, в нарушение на чл.82, ал.1 и чл.83, ал.1
от Наредба №7 към ЗУТ и възпрепятства строителството на нова ограда. Във връзка
с това Й. е уведомен, че стрехата трябва спешно да бъде премахната и дъждовните
води да бъдат отведени в собствения му имот (л.15).
На 14.11.2018г. до Кмета на Община Стара Загора е
подадена жалба от М.К.С. – съсобственик на УПИ ХVII935, в
която е посочено, че й е издадено разрешение за строеж за изграждане на плътна
ограда с височина 2,20 м, но стрехата на стопанската постройка на съседа й се
намира в техния двор и пречи на изпълнението на оградата, като дъждовните води
от самата постройка се изливат в собственото й дворно място (л.13).
С писмо изх.№10-11-671/21.01.2019г. на Зам.Кмета на
Община Стара Загора Й. е уведомен, че е извършена проверка от Комисия по
чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗУТ и въпреки, че са дадени указания да бъде представено геодезическо заснемане на общата граница между двата имота
и на съществуващата стопанска сграда на същата граница, такова не е представено
(л.12). С писмото Й. е уведомен също, че в седем дневен срок от получаването му
следва да представи в Община Стара Загора геодезическо
заснемане от лицензиран геодезист, извършено в присъствието на двамата
собственика на имоти. След изтичане на упоменатия срок, Община Стара Загора
започва процедура по 195 от ЗУТ. По делото няма данни писмото да е получено от Й..
На 12.02.2019г.. е издаден констативен протокол
№19-93-1/12.02.2019г. (л.11), в който е посочено, че
на 23.11.2018г. назначената комисия по чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗУТ е установила
следното: в УПИ ХVII935
кв.15 по плана на с.Богомилово
е започнало строителство на нова ограда, за която има издадено разрешение за
строеж № 19-15/24.01.2018г. и одобрени строителни книжа за плътна ограда с
височина до 2,20 м. по югозападната и югоизточната вътрешни регулационни
граници на имота. Собственик на УПИ ХVII935 е М.К.С., видно от нот. акт
№ 192/2002г. Стрехата на полумасивна стопанска
постройка в съседния имот УПИ XIII474, в кв.15, разположена на общата граница на
двата имота, като част от строеж навлиза в УПИ ХVII935 и това възпрепятства изграждането на оградата, тъй като
височината на стрехата е по-ниска от височината на новостроящата се ограда.
Дъждовните води от половината покрив на същата стопанска сграда се оттичат в
чуждия УПИ ХVII935 кв.15 и изливайки се в основите, ще
увреждат и застрашават строящата се ограда и стопанската постройка, която ще се
долепи до нея, разрешена с РС № 19-64/27.02.18г. Горното е в нарушение на
чл.82, ал.1 от Наредба №7 към ЗУТ. Собственик на УПИ XIII474 е Й.И.Й., видно от разписната книга към
ПУП на с.Богомилово. На основание на направените констатации и чл.195, ал.3, ал.4
и ал.5 от ЗУТ, Комисията ПРЕДЛАГА: Стрехата като част от строеж, навлизащ в
съседен имот, да бъде премахната и покривът на стопанската сграда в УПИ XIII474 кв.15 да бъде преработен така, че
дъждовните води да се отвеждат в собствения имот, като по този начин се осигури
възможност за изграждане на новата ограда с РС № 19-15/24.01.2018г. и
разрешената с РС № 19-64/27.02.18г. стопанска постройка , която ще се долепи до
нея. Протоколът е получен на ръка от Й. на 28.02.2019г.
На 13.03.2019г. от Й.И.Й. е подадено възражение срещу
констативен протокол №19-93-1/12.02.2019г., в което е посочено, че е накърнено
правото му на участие в административното производство; че не е съгласен с
констатациите за допуснато нарушение по чл.82, ал.1 от Наредба №7 към ЗУТ,
която е от 2003г., а сградата е построена много преди 2000г.; както и че проектирането
и изграждането на постройката е съобразено с всички строителни правила и норми,
включително и по отношение на предвиденото отводняване (л.9).
На 10.04.2019г. е издадена оспорената в настоящото
производство Заповед №10-00-644/10.04.2019г. на Заместник-кмета на Община Стара
Загора, с която е наредено на Й.И.Й. да премахне стрехата на стопанска сграда,
навлизаща в съседен имот и да отведе дъждовните води от покрива й в собствения
си имот (л.5). Със заповедта е определен срок за изпълнение 30 календарни дни
от съобщаването на й. Като мотиви за издаването й са възприети изцяло тези,
приети в констативния протокол на комисията по чл.196 от ЗУТ. Добавено е
единствено, че срещу констативния протокол е постъпило възражение от Й..
Заповедта е връчена лично на Й. на 18.04.2019г.
По делото са приети като доказателства документите,
образуващи преписката по издаване на оспорения акт, както и служебно изискани такива
от съда.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит като свидетели на лицата С.П.В. и Н.С.Ж..
Свидетелката В. твърди, че от 1946г. живее в място, собственост на баща й,
което е в съседство с мястото на Й. и се намира от източната му страна. През
2000 или 2002г. брат й продал мястото на лице на име Господин. Свидетелят сочи,
че между двете дворни места нямало ограда, като почти цялата съседна граница
между двете дворни места е застроена, със стопанска сграда, а всички тези
сгради си били построени, когато тя отишла да живее там през 1946г. В такъв вид
се намирали сградите и към сегашния момент, като границата между дворовете не
минавала точно до сградите. Сградите били малко по-навътре построени.Въпреки,
че мястото било продадено през 2000 или 2002г. В. посетила имота на Й. преди около месец.
Според показанията на свидетеля Ж. – член на комисията
по чл.196 от ЗУТ, стопанската постройка в този имот е стара, състоянието й е
долу-горе добро, но от покрива половината от дъждовните води се оттичат
в съседния имот. Нямало улук и водата от половината покрив в отивала в двора на
съседите, керемидите на покрива били сравнително здрави. Свидетелят сочи, че при
извършване на проверката синът на собственика на постройката бил там. Като
документи от собственика са представени само регулационния план, а от 1993г.
назад, архивът с документацията не се пази в Община Стара Загора, а тази сграда
била очевидно много по-стара от 1993г. Не може да отговори на въпроса дали са
правени справки за регулационни промени на дворното място, но пояснява, че и по
двата проверени от комисията планове – новия и стария регулацията била една и
съща, като сградата била на същото място.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Оспорването, като направено от
заинтересовано лице - адресат на Заповед
№10-00-644/10.04.2019г. на Заместник–кмет „Устройство на територията,
строителство и инвестиции“ при Община
Стара Загора, в нормативно установения срок, считано от датата на връчване на
заповедта и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Процесната заповед е
постановена от материално и териториално компетентния орган по чл.195, ал.4
и ал.5 от ЗУТ – кмета на общината в условията на делегация. Съгласно §1, ал.3 от ЗУТ кметът на общината може да
предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект
на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация.
Със Заповед №10-00-2558/01.12.2015г. Кметът на Община Стара Загора е
предоставил на инж.Я.К. – заместник кмет по
„Устройство на територията, строителство и инвестиции“ на Община Стара Загора
правомощията си по чл.195, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗУТ, като именно от него е
издаден и оспорения административен акт (л.40). С оглед на така делегираните
правомощия от Кмета
на Община Стара Загора Заповед №10-00-644/10.04.2019г. е издадена от материално
и териториално компетентния административен орган – заместник кмет по „Устройство на територията, строителство
и инвестиции“ на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните правомощия по чл.195, ал.4 и ал.5 от ЗУТ.
Съдът
не споделя посочения в жалбата довод, че в оспорената заповед строежа не е в
достатъчна степен индивидуализиран. В обстоятелствената част на
административният акт изрично е посочено, че се касае за полумасивната
стопанска постройка, която е единствена такава от общо петте находящи се в
имота. Не се споделят и доводите, че разпоредената за
премахване постройка не попада в обхвата на изброените в чл.195, ал.3 от ЗУТ
обекти, спрямо които може да бъде упражнено предвиденото в тази разпоредба
правомощие. Това е така, защото производството по глава XIII, раздел III от
ЗУТ е предвидено, за да гарантира сигурността на сградите и строежите, без
оглед на това дали се касае за законни, незаконни или търпими такива.
Обжалваният
административен акт е издаден в нарушение на нормативно установените изисквания
по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за неговото съдържание. За да се счита изпълнено това изискване
обжалваната заповед е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства,
които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на
някоя от законово регламентираните материалноправни
предпоставки по чл.195, ал.4 или ал.5 от ЗУТ. В случая обективираното в
обстоятелствената част на оспорения акт като „мотиви“ се свежда до това, че „стрехата на полумасивна
стопанска постройка в съседния имот УПИ XIII474, в кв.15, разположена на общата граница на двата имота, като част от
строеж навлиза в УПИ ХVII935 и това
възпрепятства изграждането на оградата, тъй като височината на стрехата е
по-ниска от височината на новостроящата се ограда. Дъждовните води от
половината покрив на същата стопанска сграда се оттичат в чуждия УПИ ХVII935 кв.15 и изливайки се в основите, ще
увреждат и застрашават строящата се ограда и стопанската постройка, която ще се
долепи до нея, разрешена с РС № 19-64/27.02.18г.“. Очевидно изложеното не съдържа посочване на фактически
обстоятелства, запълващи състава на което и да е било от материалноправните
основания по чл.195, ал.4 или ал.5 от ЗУТ и не удовлетворява изискванията
на закона за мотивировка на акта, тъй като фактическите и правните основания дават
възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и
интересите си, ако счита че са нарушени. Действително съгласно разрешението,
дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат
в отделен документ, предхождащ постановяването на акта. В случая обаче мотивите
за издаването на Заповед № 10-00-644/10.04.2019г. на Кмета на община Стара
Загора не могат да бъдат изведени от съставения Констативен протокол от 12.02.2019г.
на Комисията по чл.196 от ЗУТ, в какъвто смисъл са доводите на процесуалния
представител на ответника по жалбата. Всъщност изложената в обстоятелствената
част на обжалваната заповед фактическа обстановка представлява буквално възпроизвеждане
на фактическите констатации, съдържащи се в съставения Констативен протокол от 12.02.2019г.
Ето защо отразеното в протокола също по никакъв начин не обосновава наличието
на релевантни юридически факти и спазването на материалните законови изисквания
за издаването на заповед с правно основание чл.195, ал.4
и ал.5 от ЗУТ. В този смисъл е налице основание за отмяна на
оспорената заповед на основание чл.146, т.2 от АПК.
При
постановяването на заповедта са допуснати и съществени нарушения на
регламентираните в ЗУТ специални административно – производствени правила и на общите такива по
АПК, които обективно са довели до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя. Съгласно чл.196, ал.1 ЗУТ, състоянието на обектите и
необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по
чл.195, ал.6 ЗУТ се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на
общината. Разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗУТ сочи, че комисията действа
служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими
данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз
основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на
общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.
При
тълкуването на нормите на ал.1 и ал.2 на чл.196 от ЗУТ се налага извод, че изслушването на
заинтересованите лица следва да се направи от комисията до съставянето на
протокола и да се отрази в него. Неизслушването на същите няма да съставлява
съществено нарушение на процедурата, ако лицата са направили възражения и са
посочили доказателства и те са взети предвид от административния орган при
издаване на заповедта. В случай, че това не е направено е налице съществено
нарушение на специалната процедура, което е достатъчно основание за
незаконосъобразността за издадената заповед, без да е необходимо разглеждане на
спора по същество. Това е така, защото неспазването на законоустановената процедура
от административния орган, във всички случаи ограничава правото на защита на
жалбоподателя и заинтересованите в производството лица.
В
случая в материалите на административната преписка не се съдържат данни, че Й. да
е присъствал на проверката на комисията по чл.196 от ЗУТ и да е изслушан от нея
преди съставяне на протокола. От показанията на свидетеля Ж. става ясно, че на
проверката на комисията е присъствал само сина на Й.. Действително след
съставяне и връчване на протокола на Й. от него са постъпили възражения, но те
не са взети в предвид от административния орган при издаване на заповедта. В заповедта е посочено
само, че са постъпили такива възражения, без да взето каквото и да е отношение
по тях. Неизслушването на адресата на заповедта и
игнорирането на възражението му срещу съставения констативен протокол
представлява съществено нарушение на специалната процедура и е предпоставка за
отмяна на Заповед
№956/26.06.2019г. на основание чл.146, т.3 от АПК.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения акт обхваща преценката
дали са налице установените от административния орган като релевантни
юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото
издаване норма. Предмет на съдебната проверка е не дали изобщо са налице
някакви фактически и правни основания за издаването на акт със съдържание на разпоредените правни последици, идентични с тези на
обжалвания акт, а налице ли са посочените в обжалваната заповед фактически
обстоятелства и правилно ли са квалифицирани като материалноправно
основание за упражняване на регламентирано в закона административно правомощие
при прилагането на посочената в заповедта нормативна разпоредба. Следователно
материалната законосъобразност на административния акт се преценява в рамките
на неговото фактическо и юридическо формулирано съдържание.
В случая липсата на конкретния факти, които да са елемент от
състава на приложимите правни норми чл.195, ал.4
и ал.5 от ЗУТ
възпрепятства осъществяването на съдебен контрол за материална
законосъобразност на оспорения акт, тъй като този контрол обхваща преценката
дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти
(изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират
в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респективно
дали се следват разпоредените правни последици. Още
повече, че анализът на нормативната регламентация води до извода, че
осъществяването на правомощието на кмета на общината за издаване на разпореждане
за извършване на ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или
заздравяване (чл.195, ал.4 ЗУТ), както и за премахване, преобразуване или
ремонтиране и извършване на необходимите работи (л.195, ал.5 ЗУТ), може да се
извърши при прилагането на различни материалноправни
основания, всяко от които се свързва с различни релевантни фактически
обстоятелства и при регламентирани различни процедурни изисквания за
образуването и провеждането на съответното административно производство.
По тези съображения съдът
намира, че Заповед №10-00-644/10.04.2019г., издадена от Заместник–кмет
„Устройство на територията, строителство и
инвестиции“ при Община Стара Загора, е постановена без да е спазена
установената от закона форма както и при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, предвид на което подлежи на цялостна отмяна.
По делото е направено искане за присъждане на разноски
от жалбоподателя. След като съобрази разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК и
изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди в
полза на Й.И.Й. разноски в размер на 10 лева за платена държавна такса и 360лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна защита и съдействие, както и представен касов бон като доказателство за
реалното им заплащане (л.37 и л.62). На основание посочената разпоредба, Община
Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Й.И.Й. сумата 370 лв. разноски по делото.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК и чл.219 от ЗУТ,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Й.И.Й. ***
Заповед №10-00-644/10.04.2019г. на Заместник–кмет „Устройство на територията,
строителство и инвестиции“ при Община
Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, представлявана от Кмета
Живко Веселинов Тодоров, да заплати на Й.И.Й. *** ЕГН:********** сумата от 370 (триста и седемдесет) лева, представляваща направените по
делото разноски.
Решението може да се обжалва или
протестира чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховен административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: