Решение по дело №100/2021 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 200
гр. Велико Търново,  01.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, трети състав, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                        Административен съдия: Евтим Банев

           

при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 100 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

 

Делото е образувано по жалба, подадена от *** М.И. от ВТАК, като пълномощник на „Мира МН“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Свети Княз Борис I“ № 44, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11008/08.02.2021г., издадена от М.Д.К. - началник на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП - гр. София. С оспорената заповед на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,6. „б“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, са наложени принудителни административни мерки „Запечатване на обект“ за търговски обект - магазин „1001 стоки“, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Свети Княз Борис I“ № 1, стопанисван „Мира НМ“ ЕООД за срок от 14 дни от влизане в сила на заповедта и „Забрана за достъп“ до същия обект за посочения срок, като на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДДС, е разпоредено отнемане в полза на държавата и унищожаване на фискално устройство - фискален принтер модел „Tremol FP03KL“ с индивидуален номер ZK031128 и идентификационен номер на фискалната памет 50152012, pег. № 3926186/ 28.05.2018 г. в НАП.

Оспорващото дружество твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради издаването й при нарушаване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила, на материалноправните разпоредби на закона и несъблюдаване на неговата цел, отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Сочи, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, като мотивите й са бланкетни, не е посочена конкретната хипотеза по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС за налагането на ПАМ, не става ясно какво нарушение е извършено, с което е нарушено и правото на защита на адресата. Твърди и че част от изложените в заповедта констатации, обосноваващи основанието за налагането на ПАМ, не кореспондират с действителността, а по същество – че не е извършено соченото нарушение. В тази връзка изтъква, че при справка в сайта на Български институт по метрология, на който е публикуван ругистър на одобрените ЕКАФП и ФУ, под № 618 все още фигурира типът фискално устройство, ползвано в обекта на „Мира НМ“ ЕООД, а жалбоподателят не е бил уведомен за промяна в изискванията и от дружеството, обслужващо ФУ. Изтъква и че в случая е издаден фискален бон, не е налице увреждане на фиска. Отделно от това счита за необоснован и определения срок за запечатване на обекта, като го намира за несъответстващ на претендираното нарушение, дори да се приеме, че такова е осъществено, като е нарушен принципът на съразмерност установен в чл. 6 от АПК. С тези мотиви от съда се иска отмяната на оспорената заповед и на отнемането в полза на държавата на процесното ФУ. В съдебно заседание оспорващото дружество, чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и допълнителни такива, развити в хода на устнвите състезания. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, прави възражение срещу претендирания от ответника размер на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

            Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново при главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, чрез пълномощника си ***К., оспорва жалбата. Твърди формална и процесуална законосъобразност на оспорения административен акт, а по същество безспорна установеност на нарушението, обусловило налагането на ПАМ. В тази връзка се позовава на доказателствената стойност на съдържащите се в преписката протокол от извършена проверка и фискален бон, несъдържащ QR код в нарушние изискването на чл. 26, ал. 1, т. 16, вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. В тази връзка намира, че след фискалното устройство в обекта на жалбоподателя не е било приведено към посоченото изискване, то не отговаря на променените технически и функционални изисквания, при което в съответствие с разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. С тези доводи, изложени в хода на устните състезания, ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 лв., съгласно приложен списък.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, приложени към жалбата, съдържащи се в представената от ответника административна преписка и приобщените в хода на съдебното дирене, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 04.02.2021г. в 15:57 часа е извършена проверка в търговски обект – магазин „1001 стоки“, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Св. Княз Борис I“ № 1, стопанисван от „Мира МН“ ЕООД. Проверяващите органи са установили, че дружеството е разполагало с надлежно регистрирано в НАП фискално устройство модел „Tremol FP03KL“, с индивидуален номер ZK031128 и идентификационен номер на фискалната памет 50152012. При проверката от страна на органите по приходите е направена контролна покупка на стоки на обща стойност от 2,10 лв., за която им е бил издаден фискален бон. След легитимация на органите по приходите е извършена проверка на наличните парични средства в касата, при която не е констатирана разлика между действителната касова наличност и тази, отчетена посредством ФУ. При преглед на издадения фискален касов бон е било установено, че съшият не съдържа задължителния двумерен баркод (QR-код), каквото е изискването на чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, в приложимата към дата на проверката редакция. Така описаните обстоятелства са отразени от контролните органи в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0067416/ 04.02.2021 г., подписан от извършилите проверката органи по приходите и от присъствалата Т.П.– продавач-консултант. Към протокола са приложени опис на паричните средства, декларации от лица, работещи по тудови правоотношения, декларация за стопанисвани от дружеството обекти, копие от фискалния бон от контролната покупка, разпечатка от дневен финансов отчет.

При така констатираното е прието, че „Мира – МН“ ЕООД, като задължено лице по Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, използва фискално устройство, което не отговаря на функционалните изисквания за одобрен тип, регламентирани в Приложение № 1 на чл. 8, ал. 1, т. 1 от същата наредба, с което изпълнява състава на чл. 8, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 186, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност. От извършващите проверката, в присъствието на М.П.- управител на дружеството, е съставен протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0001771 от 04.02.2021 г., в който е посочено, че на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДДС, фискално устройство модел „Tremol FP03KL“, с индивидуален номер ZK031128 и идентификационен номер на фискалната памет 50152012, поради несъответствие с изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ, се отнема в полза на държавата и се унищожава. Съгласно отразеното в протокола и приложения опис на иззетите веществени доказателства, заедно с посоченото ФУ от жалбоподателя са отнети паспортът на фискалното устройство и зарядно устройство. Протоколът е подписан от изготвилите го органи по приходите и от управителя на дружеството.

Последвало е издаването на оспорената Заповед за налагане на ПАМ № 11008/ 08.02.2021 г., с която за извършено нарушение на на чл. 8, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ и основание по чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка “Запечатване на обект” за срок от 14 дни, за търговски обект – магазин „1001 стоки“, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Свети Княз Борис I“ № 1, стопанисван „Мира НМ“ ЕООД. Определено е запечатването да се извърши в срок до 14 дни от влизане в сила на заповедта. Със същата заповед на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена и принудителна административна мярка “Забрана достъпа до обекта” за същия търговски обект, като е указано наличните стоки да бъдат отстранени до определената дата на запечатването му. На последно място със заповедта, на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДДС е отнето в полза на държавата фискалното устройство модел „Tremol FP03KL“, с индивидуален номер ZK031128 и идентификационен номер на фискалната памет 50152012 и е постановено неговото унищожаване. Заповедта е връчена на дружеството, чрез управителя му, на дата 11.02.2021 г., съгласно съдържащата се в нея разписка. Жалбата срещу нея пред АСВТ е подадена чрез ТД на НАП – гр. В. Търново на 25.02.2021 г., видно от дадения от ответната администрация входящ номер.

            В хода на съдебното производство от ответника бе представена административната преписка, от жалбоподателя не се ангажираха писмени документи, извън тези от въпросната преписка. Във връзка с извършено оспорване истинността – автентичност и вярност на съдържанието на Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0067416/ 04.02.2021 г., в откритото производство по чл. 193 от ГПК, по искане на жалбоподателя са изслушани свидетелските показания на М.И.К. и Д.А.Ц. – служители в ЦУ н НАП, ГД „Фискален контрол“, извършили проверката в обекта на „Мира НМ“ ЕООД. В показанията си същите потвърждавата както авторството на подписите си в оспорения протокол, така и неговото съдържание, като описват хода на проверката и установените при нея факти. Поясняват,че без превеждане на програмния продукт в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, данните от него се представят в НАП, но в рамките на два-тре дни, а не на 5 минути, каквато е целта на нововъведеното техническо и функционално изискване. Показанията на свидетелите се цанят при съобразяване разпоредбите на чл. 172 от ГПК и въпреки възможната заинтересованост на същите, като служители на НАП съдът ги кредитира с доверие, доколкото те не влизат в противоречие, а се подкрепят от съдържанието на приобщените към делото документи. 

 

Въз основа на така установеното от фактическа страна и като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът прави следните изводи:

 

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, стопанисващо търговския обект, за който е разпоредено запечатване. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Предвид горното и липсата на някоя от останалите предпоставки по чл. 159 от АПК същата е процесуално допустима за разглеждане по същество в настоящото производство. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

След извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът установи, че Заповедта за налагане на принудителна административна мярка № 11008/ 08.02.2021 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с  чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция по приходите и т. 1 от Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Заеманата от издателя на заповедта длъжност се установява от Заповед № 3754/ 30.12.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.

Заповедта за налагане на ПАМ е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването й. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, съгласно които ПАМ „запечатване на обект за срок до един месец“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че при извършване на проверката в търговския обект на жалбоподателя – магазин „1001 стоки“ в гр. Горна Оряховица, е установено, че към дата 04.02.2020 г. „Мира МН“ ЕООД е разполагало с надлежно регистрирано в НАП фискално устройство модел „Tremol FP03KL“. При проверката от страна на органи по приходите е направена контролна покупка на стоки, за което им е издаден фискален бон, проверката на наличните парични средства в касата не е констатирала разлика. Установено е, че издадения фискален касов бон не съдържа задължителния двумерен баркод (QR-код) по чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. В деня на проверката проверяващите органи с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства като са иззели ФУ, като по този начин констатираното нарушение е преустановено. Освен това в конкретния случай ответникът не оспорва, че при узнаването за нарушението самото дружеството е преустановило същото и е предприело незабавни действия за привеждане на дейността си с изискванията на закона.

С оглед на тези факти съдът счита, че прилагането на ПАМ с оспорваната заповед № 11008/ 08.02.2021 г., е незаконосъобразно, тъй като към датата на издаване на заповедта, фискалното устройство е иззето, т.е. жалбоподателя е в невъзможност да го използва занапред, респективно целта на налагането на ПАМ-преустановяване на нарушението е постигната още по време на проверката. Нещо повече – жалбоподателя твърди, че нарушението е отстранено незабавно, което твърдение не е оспорено от страна на ответника. При положение, че констатираното нарушение е преустановено още към момента на приключване на проверката, запечатването на обекта на практика има единствено санкционен характер. Принципно ПАМ по чл. 186 от ЗДДС са преустановителни мерки и преследващи предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели, при спазване на регламентирания в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност. Съгласно нормата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и за отстраняване и предотвратяване на вредните последици от тях. Според чл. 6, ал. 3 от АПК в случаите, когато се засягат права на граждани или организации, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. С изземването на ФУ и незабавното отстраняване на нарушението още преди издаването на процесната, Заповед целта на процесната ПАМ е била постигната, поради което съдът приема, че не е оправдано нейното последващо прилагане, а всъщност е отпаднало и основанието за прилагане на мярката, посочено в закона - с нея няма как повторно да се преустанови вече преустановено административно нарушение, нито да се предотвратят други вредни последици от такова. Така като фактически резултат от мярката се преустановява всъщност търговската дейност в обекта и реализирането на приходи от нея, респ. заплащането на данъци от търговеца, което не е нито основание, нито легитимна цел на законодателя. При тези факти, запечатването на търговския обект за този срок не представлява и адекватна на нарушението мярка, тъй като правата и интересите на дружеството се засягат в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, в противоречие с нормата на чл. 6, ал. 2 от АПК.

На второ място, съдът намира за основателно и възражението за липсата на конкретни мотиви досежно продължителността на прилагане на процесната ПАМ. Изложените аргументи във връзка с продължителността на срока на запечатване са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Нещо повече - ответникът коментира като основание за продължителност на срока конкретно факта, че непревеждането на ФУ в съответствие с изисквания водело до повтарящо се поведение на избягване на законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите от страна на Дружеството. Правилното определяне на реализираните доходи е от съществено значение за охраната на държавния интерес, което обаче също е бланкетно твърдение, защото в заповедта на прилагане на ПАМ няма никакви констатации сочещи на нередовна отчетност. Напротив, признава се, че в обекта се издават касови бележки и изискванията за отчетността се спазват

На трето място, ответникът изрично акцентира, че прилага ПАМ с точно тази продължителност, за да може търговецът да промени поведението си и начина на отчитане на дейността си. Тази цел обаче е била постигната несъмнено още в деня на проверката – тъй като още тогава ФУ е отстранено от търговския обект. Ето защо съдът намира, че по никакъв начин не става ясно как е определен срокът на запечатване, кои обстоятелства са били съобразени и каква е тяхната тежест. Както вече се посочи, при издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането на принудителната мярка. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.

На следващо място, следва да се има предвид, че в сайта на Български институт по метрология, на който е публикуван регистър на одобрените типове ЕКАФП и ФП: https://www.bim.govemment.bg/bg/view/registri/registar-na-odobrenite-tipove-ekafb-i-fpr, под номер 618 от 03.09.2011 г. е одобрено и фигурира в списъка фискалното устройство което жалбоподателя притежава. Това обстоятелство сочи за добросъвестност на оспорващото дружество при ползването на фискалното устройство до датата на проверката и отново е в подкрепа на зивода за липсда на преценка относно спазването принципа на съразмерностпри налагането на ПАМ.

 

Последно коментираното обстоятелство обуславя и незаконосъобразност на унищожаването на фискално устройство модел „Tremol FP03KL“, с индивидуален номер ZK031128 и идентификационен номер на фискалната памет 50152012. Нормата на чл. 186, ал. 2 от ЗДДС, в случаите по ал. 1, т. 2 фискалното устройство се отнема от органа по приходите в полза на държавата и се унищожава, а правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност се отнема. „Случаите“ по ал. 1, т. 2 от ЗДДС са използвато на фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. Законовата нормата е негативно засягаща интереса на данъчните субекти и е недопустимо допълването й посредством разпоредба от подзаконов нормативен акт, в случая чл. 12, ал. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, автоматично приравняваща на устройства не от одобрен тип такива, които са всъщност са от одобрен тип, но вече не отговарят на нововъведени техническите и/или функционалните изисквания, без обаче да са заличени от регистъра на одобрените типове ЕКАФП и ФП.

Освен това в заповедта не се съдържат мотиви за разпореденото отнемане на фискалното устройство на „Мира МН“ ЕООД, което е отделно основание за незаконосъобразност на заповедта, в тази й част.

С оглед изложеното съдът приема, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, немотивирана и не е съобразена с целта на закона, което налага нейната отмяна. В този смисъл е трайната практиката на ВАС по аналогични или сходни казуси /напр. Решение № 15616 от 16.12.2020 г. по адм. д. № 7982 от 2020 г. на ВАС, Решение № 13828 от 09.11.2020 г. по адм. д. № 6459 от 2020 г. на ВАС и други/.

 

Предвид изхода на спора, разноски на ответника не следва да се присъждат. С оглед направеното в жалбата и в съдебно заседание искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати от бюджета си в полза на дружеството-жалбоподател съдебни разноски в размер на 550,00 лв. от които 50,00 лв. внесена държавна такса и 500,00 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 5963/ 24.02.2021 г. /л. 35 от делото/.

 

           

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС съдът,

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

Отменя по жалба на „Мира МН“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Св. Княз Борис I“ № 44, Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11008/ 08.02.2021г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП - гр. София.

 

Осъжда Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „Мира МН“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Св. Княз Борис I“ № 44, разноски по делото в размер на 550,00 /петстотин и петдесет/ лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

 

Административен съдия :