МОТИВИ
към Присъда № 166 от 02.07.2013 година, постановена по нохд № 202/2013 година
по описа на РС – Елхово:
Наказателното от общ характер производство е
образувано по внесен обвинителен акт от РП – Елхово, с който против М.А.Г. ***
е повдигнато обвинение по чл.194, ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК, за това, че на 09.10.2012 година в с. Мелница, обл. Ямбол, от
частен дом, находящ се на ул. „Оборище” №6, отнел чужда движима вещ– 1 брой
златна гривна, 14 карата, с тегло 1.4 грама на стойност 98.00 лв., от владението
на собственикът й М.С.А. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да
я присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си.
В съдебно заседание представителят на ЕРП поддържа
повдигнатото против подсъдимият Г. обвинение, като намира същото за доказано.
По отношение на наказанието предлага наказанието на подсъдимия да бъде
определено при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК – при наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, сред които чистото съдебно минало
на подсъдимия, съдействието му за разкриване на обективната истина по делото,
невисоката стойност на предмета на престъплението. Предвид наличието на горните
обстоятелства, определени от прокурора като множество такива, смекчаващи вината
на подсъдимия, прокурорът предлага наказанието лишаване от свобода, предвидено
в закона за извършеното от подсъдимият престъпление, за което не е предвиден
специален минимум, да бъде заменено с наказание пробация при следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Подсъдимите участват лично и със служебен защитник в
хода на съдебното производство. Признава се за виновен по предявеното му
обвинение, като в обясненията които дава подробно описва механизма на
извършеното деяние. Защитникът на подсъдимият Г. – адв. Д. не оспорва
авторството на деянието, като намира, че предложеното от представителят на ЕРП
наказание по вид и размер би съответствало на степента на обществена опасност
на деянието, на степента на обществена опасност на личността на подсъдимия,
както и би спомогнало за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК.
След преценка на събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.А.Г. е роден на *** година.
Св. М.С.А. живеела на семейни начала с бащата на подсъдими
М.Г. ***.
През месец октомври 2012 година подсъдимият посетил
дома на св. А. и своя баща, където гостувал няколко дни. По време на престоя на
подсъдимия, св. А. показала на подсъдимия Г. златна гривна с надпис „Данчо”,
която съхранявала в една от стаите в портмоне, поставено н куфарче. Гривната
била подарък на детето на св. А.. Същата била с тегло 1.4 грама и 14 карата. На
09.10.2012 година подсъдимият останал сам в къщата, в която бил на гости. Решил
да извърши кражба на златната гривна, като за целта влязъл в стаята, която не
била заключена и взел златната гривна. Веднага след това се качил на автобус и
пристигнал в гр. Елхово. Още същия ден посетил заложна къща в гр. Елхово, собственост
на „София комерс – заложни къщи” АД, в която като
касиер – заемодател работила свидетелката Г.Х.. Пред св. Х. подсъдимият заявил,
че златната гривна е негова собственост и заложил същата за сумата от 55.00 лв.
и срок на откупуване едни месец. Св. Х. съставила заложен билет №26481/5011092
от 09.10.2012 година и описала заложната сделка в дневника, който се водил в
заложната къща. Получената сума от 55.00 лв. подсъдимият изразходвал за лични
нужди.
Два дни след заминаването на подсъдимият от с.
мелница, св. М.А. установила липсата на златната гривна и подала жалба в РУП –
Елхово. В резултата на проведените оперативно – издирвателни
мероприятия се установило, че извършител на кражбата е подсъдимият М.Г..
Видно от заключението на вещите лица Д. и О. по
назначената в хода на ДП комплексна стоково – оценителна експертиза, изслушана
в съдебно заседание, неоспорена от страните и възприета от съда като обективна
и компетентна, стойността на 1 бр. златна гривна, с тегло 1.4 грама и 14 карата,
към датата на извършване на деянието е 98.00 лв.
От приложената по делото справка за съдимост се
установява, че подсъдимият М.А.Г. към датата на извършване на деянието не е бил
осъждан. Определение №65 от 27.02.2013 година, постановено по НОХД № 23/2013
година по описа на РС – Елхово, с което е одобрено споразумение за прекратяване
на наказателното производство и с което Г. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 346, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК на 18.09.2012 година, е влязло в
законна сила на 27.02.2013 година, т.е. след извършване на деянието по
настоящата присъда.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа събраните в хода на съдебното следствие доказателства-
показанията на свидетелите Г.Х. и М.А., последните приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК, от заключението на вещите лица по
назначената в хода на ДП комплексна стоково – оценителна експертиза, от
писмените доказателства по делото, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК – справка за съдимост на подсъдимия,
копие от страница от дневник на заложените вещи, заложен билет, удостоверение
за раждане на подсъдимия Г..
Гласните доказателства по делото – показанията на
свидетелите Х. и А., се кредитираха от съда с доверие, като обективни, правдиви,
логични и последователни, установяващи времето, местото и механизма на
извършеното деяние /показанията на св. А./, както и действията на подс. Г. след извършване на деянието, представляващи такива
на разпореждане с отнетата от владението на св. А. вещ /св. Х./. В подкрепа на
изложената по – горе фактическа обстановка са и обясненията на подсъдимия Г.,
съдържащи самопризнание за извършеното деяние, кореспондиращи изцяло на
свидетелските показания на свидетелите А. и Х., както и на писмените
доказателства по делото.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
намери, че подсъдимият М.А.Г. е осъществил с деянието си от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл.194, ал. 1, вр.
чл.63, ал.1, т.3 от Нк, тъй като на 09.10.2012 година в с. Мелница, обл. Ямбол,
от частен дом, находящ се на ул. „Оборище” №6, отнел чужда движима вещ– 1 брой
златна гривна, 14 карата, с тегло 1.4 грама на стойност 98.00 лв., от владението
на собственикът й М.С.А. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да
я присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си.
От обективна страна подсъдимият отнел вещ – чужда, движима
такава, от владението на собственикът й – М.А., като с факта на вземането на
веща от мястото, на което е била оставена от нейния собственик, е било
прекратено владението на последния и веща е била поставена във владение на
подсъдимия Г.. Безспорно установено е по делото и намерението за своене от страна на подсъдимият, предвид извършването на
разпоредителни действия с веща, която заложил в заложна къща за сумата от 55.00
лв. Безспорно е установена липсата на
съгласие от страна на собственикът,
съобразно заявеното.
От субективна страна деянието е осъществено от
подсъдимият умишлено, тъй като е
съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
Деянието е осъществено от подсъдимият като
непълнолетен, който е могъл да разбира свойството и значението му и да ръководи
постъпките си.
Причините и условията за извършване на деянието съдът
намира в ниската обща и правна култура на подсъдимия, незачитането на
установения в страната правов ред, стремежът му към противоправно
облагодетелстване.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът
се съобрази с причините и мотивите за извършване на деянието, степента на
обществена опасност на деянието, която не е висока, предвид ниската стойност на
предмета на кражбата, степента на обществена опасност на подсъдимия, която също
не се явява висока, предвид на това, че същият към датата на извършване на
деянието не е било осъждан, както и предвид на цялостното му процесуално
поведение – признание на вината, съжаление за извършеното и критично отношение
към деянието. За извършеното от подсъдимият престъпление по чл.194, ал.1 от НК,
след редукцията по реда на чл.63, ал.1, т.3 от НК, предвид на това, че деянието
е извършено от Г. като непълнолетен, законът предвижда наказание лишаване от
свобода до три години. Чистото съдебно минало на подсъдимия Г., невисоката
стойност на предмета на посегателство, самопризнанието за извършеното деяние и
критичното отношение към същото, както и младата възраст на подсъдимия, съдът
прецени като многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на
които и най- лекото, предвидено в закона наказание от три месеца лишаване от
свобода би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо, съдът определи наказанието
на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, като замени
наказанието лишаване от свобода, предвидено по текста на чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което не е предвиден
специален минимум с наказание пробация, като наложи на подсъдимият М.Г. на
основание чл. 42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК следните пробационни мерки: 1.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност
на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице – ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО; 2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА; 3. БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на
обществото – 100 часа за ЕДНА ГОДИНА.
Наказанието следва да бъде съобразявано преимуществено
със специалната и генералната превенция – то следва да изпълни и двете цели, а
при тежестта на деянието, за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени
в чл.36 от НК по отношение на генералната превенция според съда именно така
определеното наказание се явява балансирано и съответно на извършеното от
подсъдимият. Определеният размер на наказанието съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденото лице. Освен това
съдът счете, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
него и ще се отнеме възможността да извърши и други престъпления, а освен това
ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М.Г. бе
осъден да заплати направените по делото разноски : 70.00 лв. по сметка на ОД на
МВР – Ямбол и 50.00 лв. по сметка на РС – Елхово, както и по 5.00 лв. държавна
такса при служебно издаване на изпълнителни листи.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.
Председател:..........................
/Яна Ангелова/