О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №190
гр.
Кюстендил, 02.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд,
наказателно отделение,
в откритото заседание
на втори
април
през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА
при секретаря Вергиния Бараклийска
с участието на прокурора от КнОП Камелия Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Братанова ЧНД № 136
по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХХV „Производства
във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І-„Предсрочно освобождаване”-
чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на осъдения М.И.К. за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание
„лишаване от свобода”.
Представителят на Затвора- юрисконсулт Г., упълномощена със заповед №Л- 685а/
02.07.2018 г. на Началника на Затвора,
изразява становище за неоснователност на молбата.
Прокурорът изразява становище за
неоснователност на предявената молба за допускане на УПО.
Лишеният от свобода М.И.К. поддържа молбата си.
Кюстендилският окръжен съд, след като събра
доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна страна и
след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:
Лишеният от свобода М.И.К. е постъпил в
Затвора – Бобов дол на 16.07.2018 г.
Понастоящем
изтърпява наказание постановено с присъда №1918/29.03.2018 г. по НОХД №661/2017
г. на Районен съд гр.Разлог в размер на 1 година ЛС при първоначален „строг“
режим и „глоба“ в размер на 500 лв., за
престъпление по чл.343в, ал.2 НК,
потвърдена с решение по ВНОХД №170/2018
г. по описа на БлОС.
Присъдата
е влязла в законна сила на 03.07.2018 г.
Със Заповед
№169/11.03.2019 г. на Началника на затвора режимът му е заменен от първоначален
„строг“ на „общ“ режим.
Начало на наказанието:
16.07.2018 г.
Към
датата на произнасяне от КнОС- 02.04.2019 г. е изтърпял фактически – 8 месеца и
16 дни, от работа- 2 м.и 3 дни; всичко – 10 месеца и 19 дни; остатък – 1 месец
и 11 дни.
При постъпването на К. в затвора е изготвено психологическо
становище, в което е съобразено, че
същият е за втори път в затвора и са дадени препоръки корекционната работа с
него да се води по посока развитието на просоциални интереси и светоглед,
развитие на социални адаптивни умения, за да се гарантира успешната му
реинтеграция в обществото и съответно- намаляване на риска от рецидив чрез
включване в трудова дейност и насърчаване на постигнатите резултати. При изготвяне на първоначалния доклад е
констатирано, че не приема отговорността за настоящето правонарушение. Процесът
на адаптация в мястото за лишаване от свобода е протекло безпроблемно. По време
на престоя си не е допуснал нарушение на ПВР и ЗИНЗС, полагал е доброволен
труд. Отношението му към пенитенциарния персонал е в норма.
От първоначалната оценка на правонарушителя по методиката OAS е регистриран среден
риск от рецидив 53 т., и среден риск от вреди със следните проблемни зони:
отношение към правонарушението и умения за мислене и една гранична зона –
междуличностни проблеми. Изготвен и първоначален
доклад по чл.154 ЗИНЗС, в който са включени визираните
зони. Отчетени са ресурсите му- в младата му трудоспособна възраст, а рискът от
вреди е отчетен за среден за персонала, общността, обществото и самия него.
Лишеният от свобода К. изтърпява наказанието си във втора група,
където е настанен на 03.08.2018 г. Отношението му към останалите лишени от
свобода е в нормите за местата за
лишаване от свобода. Констатирано е уважително отношение към административния
персонал и стремеж за спазване на установените правила и норми, визирани в ЗИНЗС
и ППЗИНЗС. Запълва свободното си време с работа – назначен в цеха за опаковъчни
торбички към фирма „*****“ със заповед №162/14.08.2018 г. – като общ работник.
Справя се добре с поставените норми и е предложен за поощрение за доброто и
качествено изпълнение на работата в цеха. Награден е с писмена похвала за
усърдие в работата, отговорност при поставяне на персонални задачи,
последователност при изпълнение на поставени цели и задачи в плана на
присъдата. Не приема в пълна степен постановената му присъда за справедлива,
полага усилия за преосмисляне на поведението си и е наясно с правата и
задълженията, на които е носител по време на изтърпяване на наказанието си
лишаване от свобода. Не е наказван.
Контактът с близките му е съхранен, като от тях е получавал необходимата
морална и материална подкрепа.
Работата с лишения от свобода е насочена към преосмисляне на поведението си, формиране на
критично отношение към свои постъпки и действия – с включване в беседи,
разговори и подпомагане в разрешаване на възникващи трудности и проблеми в ежедневието. До края на присъдата с л.св.К. е необходима
интензивна работа, за да се постигне напредък в зоните с дефицит, затвърждаване
на постигнатото до момента добро поведение и предоставяне на възможност за
надграждане на усвоени трудови навици.
Видно от справката на Началника на Затвора и становището на затворническата
администрация е, че лишения от свобода не следва да бъде освобождаван, тъй като
е необходима интензивна работа, за да се
постигне напредък в зоните с дефицит, затвърждаване на постигнатото до момента
добро поведение и предоставяне на възможност за надграждане на усвоени трудови
навици. Според затворническата администрация липсват безспорни доказателства,
които да аргументират неговото поправяне, превъзпитание, както и че са
постигнати целите на наложеното наказание.
Предвид гореизложеното, КнОС намира, че
молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави без
уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1, т.2 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице
не са налице. Действително К. е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание, респ. първата
предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК е налице. Не е изпълнена обаче втората
предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.
Съгласно разп. на чл.70, ал.1 лицето следва
да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за
тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК- това са всички обстоятелства,
които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват
от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Посочената законова разпоредба изисква
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в
затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав намира, че
поправянето на осъдения не е завършено,
респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието,
като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е
обстоятелството, че не е констатирано
намаляване на риска от рецидив, който продължава да е в сравнително високи средни стойности.
Действително, лишеният от свобода упражнява обществено полезен труд, показал е
поведение, свидетелстващо за поправяне, но същото не е пълно и е необходимо
напълно да се постигнат целите и
задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна
на отношението му към правонарушението и необходимостта от формиране на умения
за мислене. В този аспект следва да бъдат изпълнени поставените задачи по
изграждане на критично отношение към сериозността на извършеното деяние,
приемане изцяло на отговорността за действията му и преосмисляне на поведението
му. Именно липсата на осъзнаване в
достатъчно сериозна степен на извършеното е обстоятелство, което сочи на
необходимостта от затвърждаване на постигнатите резултати, за да се счете, че
са постигнати целите на наказателната репресия по чл.36 от НК.
Действително, при престоя си в
мястото за лишаване от свобода, К. няма
наказания. Същевременно е награждаван и работи, има изградени трудови
навици, но мотива за негативно мнение на
затворническата администрация относно молбата му за УПО е свързан с
необходимостта от осъзнаване в достатъчна степен на сериозността на
извършеното, което е изключително важно с оглед обремененото му криминално
минало и необходимостта от създаване на устойчиво поведение и самокритичност.
От становището на Началника на затвора, се установява, че не е постигната в пълна степен необходимата
пълнота и стабилност на постигнатите до
този момент положителни промени у лишения от свобода. Несъмнено не са изпълнени задачите по
отношение на констатирите дефицитни зони.
В този аспект заключението на съда е, че
изминалият фактически период на лишения от свобода в затвора е недостатъчен, за
да се счита, че е постигната генералната превенция на наказанието. Липсата на снижаване на риска от вреди сочи,
че процесът на поправително въздействие в насока промяна на мисленето му и повишаване на уменията за адекватно решаване
на проблемите при лицето следва да продължи. Необходимо е да се затвърдят
настъпилите положителни промени и да продължи индивидуалната работа с него по
посока на изграждане на способности за конструктивно решаване на проблемите и
на задълбочаване на постигнатите резултати по отношение на незавършилия процес
на превъзпитание и поправяне. И това е така, тъй като съгласно установената
съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г., констатацията, че
осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за
съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен
ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието
с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за
липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Необходимо е следователно
да се продължи работата по посока постигане на съзнателни и цялостни
положителни промени в съзнанието на осъдения,
характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и
поправил, както и по пълно изпълнение на заложените цели при препланирането на
присъдата.
По тези съображения, съдът намира, че
молбата на осъдения М.И.К. за допускане на условно предсрочно
освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
молбата на М.И.К. с ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, с основно образование, неженен,
категория – РЦ за
допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част
от наказанието „лишаване от свобода” ,
постановено по НОХД № 661/2017г. на
Районен съд- Разлог, в сила от 03.07.2018 г., в размер на 1 година при първоначален „строг“ режим за
престъпление по чл. 343в, ал.2 НК с неизтърпян остатък към 02.04.2019 г. в
размер на 1 месец и 11 дни.
Предложения или нова молба по чл. 437 от НПК
може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на определението.
Определението може да се обжалва или
протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда на
глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на определението
затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на Затвора гр.Бобов
дол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: