Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
гр. Перник, 31.01.2024
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
съдия: Слава Г.
при съдебния секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от
съдия Г. административно дело № 514 по описа на Административен съд – Перник за
2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с чл. 171, т. 1, б. „б“ от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на В.С.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат С.И.,***, против
заповед № 23-0328-000080 от 11.11.2023 г., издадена от младши инспектор С.С.С.**
- „старши полицай“ в Районно управление (РУ) – Р.** към Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Перник.
С оспорваната заповед, спрямо В.С.Р. е
приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
(СУ на МПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече
от 18 месеца.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Сочи, че същата е
неправилна, необоснована, немотивирана, издадена в нарушение на
процесуалноправните норми и в противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на
направените по делото разноски.
В проведеното на
19.01.2024 г. съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Вместо него се явява адв. С.И., която поддържа жалбата. Пледира същата да се
отмени като незаконосъобразна и да се присъдят сторените разноски, съгласно
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по
жалбата –С.С.С.**, „старши полицай“ в РУ – Р.** към ОД на МВР – Перник за
представител изпраща юк. З. В.**. Оспорва жалбата и пледира същата да се остави
без уважение. Заявява искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение в
минимален размер.
Административен съд – Перник, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено следното:
По
допустимостта:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149,
ал. 1 от АПК, от активно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес да
атакува процесната заповед като неин адресат, срещу надлежна страна. Обжалва се
подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт.
По фактите:
На 11.11.2023
г., в 21:50 часа, в гр. Р.** на ул. „****“, с посока на движение от кв. „****“
към с. ****, В.С.Р. – водач на лек автомобил ****“ с рег. № ****, собственост
на ЕТ „В.Р.“, е спрян за проверка от контролни органи нa РУ
– Р.**. В 21:59 часа е тестван за употреба на алкохол с техническо средство
„АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР“ 7510, с фабричен номер ARPM0416,
при което е отчетена положителна проба 2.48 ‰. На водача е издаден талон за
медицинско изследване с № **** с направление към ФСМП – Р.**, и 8 броя стикери
с номер ****.
Във връзка с
така установеното на В.С.Р. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), серия GA №
644806/11.11.2023 г., за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП, съответно са му иззети СУ на МПС № ****, свидетелство за
регистрация на МПС (СР на МПС) № **** и два броя регистрационни табели на
автомобила с рег. № ****. Актът е подписан от В.Р. с отбелязване „имам
възражения“ както и му е връчен препис от същия.
От медицинска
документация е видно, че водачът В.Р. се явил за медицинско изследване и дал
кръвна проба, изпратена за изследване в оторизирана лаборатория.
От протокол от
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол № 627 от
15.11.2023 година се установява, че в изследваната кръвна проба дадена от В.Р.
има наличие на етилов алкохол с концентрация – 2.91‰.
Със заповед №
23-0328-000080 от 11.11.2023 г., издадена С.С.С.** - „старши полицай“ в РУ – Р.**
към ОД на МВР – Перник, спрямо В.Р. е приложена принудителна административна
мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане СУ на МПС на
водача, със срок – до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Представена е заповед
№ 313з-362 от 28.02.2022 на директора на ОД на МВР – Перник, с която на
основание чл. 43, ал. 4 във вр. с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР) определени да прилагат с мотивирани
заповеди ПАМ по ЗДвП, съобразно тяхната
компетентност, са конкретно посочени длъжностни лица, между които, в т.
1.8 – старши полицаите в „ОП“ в РУ при ОД на МВР – Перник.
От служебна
бележка с изх. № 313р-21486 от 08.12.2023 г. (л. 22) е видно, че издателят на
процесната заповед заема длъжност старши полицай в група „Охранителна полиция“
на РУ – Р.** при ОД на МВР – Перник, със специфично наименование на длъжността
– младши инспектор.
Горната
фактическа обстановка се възприе от представените по делото документи от
административния орган, представляващи административната преписка по издаване
на оспорваната заповед, приети като годни доказателства.
При така
установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник,
като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Компетентност на
органа:
Съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т.
2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“. т. 6 и т. 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана
заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Областните
дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП, и като такива са определени със
заповед №812з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи,
съгласно (чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП). От своя страна, директорът на ОД на
МВР – Перник със заповед № 313з-362 от 28.02.2022, е определил и длъжностни
лица, заемащи конкретно посочена длъжност, между които и ответника, които да
издават заповеди за прилагане на ПАМ по Глава шеста от ЗДвП. Това е актът,
оправомощаващ и длъжностното лице, издател на процесната заповед. С оглед на
това декларативните доводи в жалбата за некомпетентност на органа, издал
процесния акт са без основание – оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, поради което не са налице основания за отмяната ѝ в условието на
чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта за
прилагане на ПАМ (ЗППАМ) е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 59,
ал. 2 от АПК. Същата е мотивирана, като
са посочени фактическите и правни основания за издаването ѝ. Издадена е във връзка с акт за установяване на
административно нарушение, към който се препраща, съответно са описани и
установените с АУАН обстоятелства, а в текста на заповедта фигурира позоваване
на фактическото обстоятелство, съставляващо материалноправното основание,
възприето от органа за прилагане на принудителната административна мярка. С
оглед на това не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаване на
оспорваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да се възприемат за
самостоятелно основание за отмяна на акта в условието на чл. 146, т. 3 от АПК.
Не представлява съществен порок на производството включително издаването на
процесната ЗППАМ, основано в резултатите от извършеното измерване на
концентрацията на алкохол в кръвта на водача с техническо средство, определящо съдържанието
на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, въпреки че от
доказателствата по делото е безспорно, че В.Р. се е подложил и на предписаното
му по съответния ред медицинско изследване. Действително, съгласно чл. 171, т. 1,
б. „б“, предл. последно от ЗДвП, при наличие на медицинско изследване на кръвна
проба, определящи са установените по този начин стойности. В случая обаче,
видно от представените резултати за надлежно проведено изследване на дадената
от водача кръвна проба, налице е установена концентрация на алкохол в кръвта
2.91‰, т.е. още по-висока стойност от установената с техническото средство –
2.48‰. Предвид това настоящият съдебен състав не счита за съществен порок на
производството основаването на процесната ЗППАМ в резултатите от измерването на
концентрацията на алкохол в кръвта на водача с техническото средство на
11.11.2023 г., а не в резултатите от извършеното на 15.11.2023 г. химическо
лабораторно изследване. Както стойността съгласно измерванията с техническото
средство, така и стойността според извършения лабораторен химичен анализ,
попадат в хипотезата на чл. 171, т. 1, т. 1, б. „б“, предл. първо от ЗДвП – над
0.5‰. При това положение неосноваването на процесната ЗППАМ в резултатите при
изследването на кръвната проба не съставлява порок на производството,
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. От една
страна, трайно се възприема в съдебната практика, че съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила е само това, което би могло да доведе
до друго разрешаване на поставения пред административния орган въпрос.
Безспорно установеното в процесния случай управление на МПС от жалбоподателя с
концентрация на алкохол в кръвта му над 0.5‰ не води до такъв извод, съответно органът
се е произнесъл при наличието на хипотезата на приложената правна норма на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. От друга страна, да се възприеме буквален прочит на
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“, предл. последно от ЗДвП във всеки
случай, независимо от установяването с годно техническо средство на съдържание
на алкохол в кръвта на водач на МПС над 0.5‰, би означавало да се приеме, че
издаването на ЗППАМ е обусловено единствено от резултатите от извършването на
изследване на кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, в случай че водачът се подложи на такива. Това обаче
би дало възможност в такава хипотеза да се продължи управлението на МПС под
въздействието на алкохол, установено по един от надлежно предвидените
законодателни способи (макар не
с приоритет), поради невъзможност за отнемането на
СУ на МПС, каквато не е целта на закона. Административната мярка не цели да
санкционира нарушителя, а да го възпре да извърши друго или повторно
правонарушение, включително такова, поставящо в опасност живота и здравето на
останалите участници в движението по пътищата. Съответно конкретната стойност
на съдържанието на алкохол в кръвта на водача не е определящо за прилагането на
ЗППАМ, стига да е установено такова, над 0.5‰. В случая и показанията на
техническото средство и резултата от химическото изследване са над тази
стойност, поради което възраженията на жалбоподателя за „предварително“
налагане на мярката не се споделят. Не са налице основания за отмяна на процесната
заповед в хипотезата на чл. 146, т. 3 от АПК.
Обжалваната
заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ, с
която временно се отнема СУ на МПС на водач, който управлява МПС с концентрация
на алкохол над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, се прилага ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
За да са налице материалноправните
предпоставки за прилагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, се
изисква установяването кумулативно на три предпоставки – 1. лице, правоспособен
водач (притежаващ валидно СУ на МПС), 2. който към момента на извършена му проверка
от контролни полицейски органи управлява МПС 3. с концентрация на алкохол в
кръвта над посочената в закона стойност от 0.5 на хиляда, в нарушение на
забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП, установена с медицинско
и химическо лабораторно изследване, или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Която и от трите предпоставки
да не се е осъществила, няма да е налице основание за прилагането на ПАМ от
вида на процесната.
При спазване на
правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК за разпределение на доказателствената тежест
административният орган доказа по делото обстоятелствата, които изискват
прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП: При извършена проверка от службите
за контрол при РУ – Р.** към ОД на МВР – Перник, обективирана в АУАН се
установява, че жалбоподателя В.Р. – правоспособен водач на
МПС е управлявал процесния лек автомобил
на посочените дата и място, към посочения час и при вписаните обстоятелства, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, с конкретна стойност 2.48‰,
установена с надлежно с техническо средство в нарушение на забраната по чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В тежест на жалбоподателя
е да установи факти, от които черпи права, съответно да обори констатациите на
административния орган относно управление на МПС под въздействието на алкохол.
В хода на съдебното дирене жалбоподателят не се справи с така разпределената му
доказателствена тежест, тъй като не ангажира доказателства, които да
опровергаят формалната доказателствена сила на съставения АУАН, респективно да
разколебаят фактическите обстоятелства, обосновали съставянето на процесната
ЗППАМ, а именно, че на 11.11.2023 г. около 21:50 часа, в гр. Р.**, община Р.**,
област Перник, по ул. „****, с посока на движение от кв. „****“ към с. ****, е
управлявал МПС със съдържание на алкохол в кръвта 2.48‰, установено в 21:59
часа чрез измерването му в издишания от водача въздух посредством използването
на техническо средство „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР“ 7510, с фабричен номер ARPM0416
(технически годно, от одобрен тип), за което му е съставен АУАН за извършено
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Водачът е подписал акта с бланкетно
възражение, възползвал се е от възможността да се подложи на медицинско
изследване, но и посредством този способ не оборва констатациите, обосновали
съставения му акт, респективно прилагането на процесната ПАМ, тъй като и с това
допълнително изследване е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0.5
на хиляда – 2.91‰.
С оглед
изложеното настоящият съдебен състав приема за доказана фактическата
обстановка, обосновала издаването на процесната заповед, отразена и в АУАН
серия GA № 644806/11.11.2023 г., за извършено административно нарушение по чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. С това са реализирани фактическите предпоставки за
прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Касае се за административна
принуда, предвидена в специален закон с оглед на спецификата на регулираните от
същия обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия,
при наличието на които административният орган е длъжен да приложи ПАМ и то от
вида на процесната. Последното означава, че при установяване на фактическите
основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая,
административният орган не разполага с право на свободна преценка дали да
приложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с разписаното от
закона съдържание. Каквото е и сторено в конкретния случай. С оспорената
заповед СУ на МПС на жалбоподателя е отнето под прекратително условие – до
решаване на въпроса за отговорността, но и при посочване на срок за
осъществяване на същото – не повече от 18 месеца. С оглед на това срокът на
мярката е определен изцяло в съответствие с чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
Изложеното в
жалбата за противоречие с НК – разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от с.к., с
излагане и на факти, свързани с употребата на наркотични вещества и техни аналози,
са неотносими към предмета на процесната ЗППАМ и не следва да бъдат подлагани
на обсъждане.
Атакуваната
заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Прилагането на ПАМ в
процесната хипотеза е установена както в интерес на самия водач, така и в
обществен интерес. Целта на мярката е чрез неблагоприятни последици за адресата
ѝ да се постигне правно определен резултат. Анализът на разпоредбата на
чл. 171 от ЗДвП сочи, че процесната мярка е с двояко значение. Същата е с
превантивен характер, тъй като цели осуетяване на възможността деецът да
извърши други подобни правонарушения, като по този начин се осигури и
безопасността на движението по пътищата, а от друга страна има и преустановяващ
ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието. В случая безспорно са
установени материално-правните предпоставки за налагане на процесната ПАМ, а
чрез налагането на процесната ПАМ, административният орган е осигурил
безопасността на движението за другите участници в него и е преустановил
административното нарушение.
Предвид
изложеното не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Въз основа на
горното жалбата срещу ЗППАМ № 23-0328-000080 от 11.11.2023 г., издадена от С.С.С.**
- „старши полицай“ РУ – Р.** към ОД на МВР – Перник, ще се отхвърли като
неоснователна.
По
разноските:
При този изход
на спора ответника по жалбата има право на разноски. Същите са своевременно
заявени и представляват искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
На основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на
ответната страна съдебни разноски в размер на 100.00 лева, определени по реда
на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на В.С.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против заповед №
23-0328-000080 от 11.11.2023 г., издадена от С.С.С.** - „старши полицай“ в
Районно управление – Р.** към Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи – Перник, като неоснователна.
ОСЪЖДА В.С.Р., с
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи-Перник съдебни разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.
Решението,
съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: /п/