ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2523
гр. Пловдив,
12.12. 2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XXVII състав в
закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 3762 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното
Производството
е по реда на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във вр.
чл. 188 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е
по жалба на Н.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат в.м.д.и адвокат Д.И.П.от
АК – Пловдив, срещу заповед № ФК-242-0376645/03.12.2018
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в главна дирекция
„Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция по
приходите, в частта с която е допуснато предварително изпълнение на наложената спрямо
оспорващия принудителна административна мярка.
В жалбата се
твърди, че разпореждането е немотивирано, незаконосъобразно и неправилно, тъй
като не е налице никое от основанията, предвидени в чл. 60, ал. 1 от АПК,
поради което се иска неговата отмяна. Прави се също искане за спиране на
допуснатото предварително изпълнение на заповедта до окончателното решаване на
спора по жалбата.
Ответната
страна в нарочно писмено становище - чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Г.Т., твърди, че необходимостта от предварително изпълнение е
обоснована, за което се излагат подробни мотиви. Претендира се присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането,
с което се допуска предварително изпълнение на заповедта, може да се обжалва в
3-дневния срок, визиран в чл. 60, ал. 4 от АПК, който е преклузивен и след
изтичането му се преклудира правото на обжалване.
Видно от отбелязването върху заповедта, същата е връчена на жалбоподателя на 10.12.2018
г., като жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение
на заповедта е депозирана пред съда на 11.12.2018 г. - в предвидения тридневен
срок за оспорване, поради което като допустима следва да бъде разгледана по
същество.
От приложените
към жалбата доказателства и представената административна преписка се
установява следната фактическа обстановка:
На 28.11.2018
г., в 12:00 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.
41 от ДР на ЗДДС – „фризьорски салон“, намиращ се в ***, стопанисван от Н.Б.К..
В хода на проверката е извършена контролна покупка на услуга по подстригване на
стойност 5 лева, заплатени в брой от Е.К.Г.– старши инспектор по приходите,
преди легитимация, на Н.Б.К. – собственик, като за продажбата не е издаден
фискален бон, тъй като в обекта няма въведено в експлоатация и работещо
фискално устройство /ФУ/. Извършена е справка в информационната система на НАП,
при която е установено, че лицето Н.Б.К. не е регистрирано като търговец и няма
данни за регистрирано ФУ за проверения обект, на което да са отчитани оборотите
от извършени продажби. При тази фактическа обстановка органите по приходите са
съставили протокол № 0376645/28.11.2018г., 12:00 часа, с който са констатирали,
че Н.Б.К., в качеството си на задължено
лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин /обн. ДВ, бр. 106 от
27.12.2006 г./, е допуснала нарушение като не е монтирала, въвела в
експлоатация и регистрирала в компетентната ТД на НАП фискално устройство за
регистриране на извършените продажби, от датата на започване на дейността в
обекта, а именно 17.11.2018г., видно от декларация на лицето към ПИП.
Въз основа
на резултатите от проверката ответният административен орган е формирал извод,
че Н.Б.К. е нарушила състава на чл. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във вр. чл. 118, ал.
4, т. 1 от ЗДДС, поради което с оспорената заповед на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС е наредил запечатване на търговски обект – „фризьорски салон“, намиращ се
в *** и забрана за достъпа до него за срок от 10 дни. В диспозитива на
заповедта административният орган е включил разпореждане за допускане на
предварителното й изпълнение по реда чл.188 от ЗДДС във връзка с чл.60 от АПК
като е наредил запечатването да се извърши на 13.12.2018г. от 11:30 часа. Като
мотив за необходимостта от предварително изпълнение контролният орган е
посочил, че следва да се пресече възможността за извършване на ново нарушение.
Обосновал е, че се констатира практика и организация в търговския обект, която
няма за цел спазването на данъчното законодателство, при което е налице
непосредствена опасност за нанасяне на значителни и труднопоправими вреди за фиска. По
отношение предполагаемия размер на тези вреди, органът е съобразил
местоположението на обекта – курортно селище, цените и разнообразието на
предлаганите в него услуги. Отбелязано е също, че е необходимо да се осигури
защитата на държавния интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения и постигане на промяна в поведението на нарушителя, а именно
извършване на търговска дейност след регистриране на фискално устройство за
отчетност на приходите. Не на
последно място, с оглед поведението
на лицето е установена и възможност да
бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта.
Съобразно
разпоредбата на чл.188 от ЗДДС, заповедта по чл.186, ал.1 от същия закон, с
която се налага ПАМ, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК,
т.е. при наличие на предпоставките, възведени в чл.60 от АПК. Следователно, за
да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за
налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази наличието на някои
или на всички предпоставки, включени в хипотезата на тази разпоредба и да
мотивира разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като
установи, че то се налага, за да се осигурят животът или здравето на гражданите,
да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че
може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин
интерес.
В конкретния
случай, видно от заповедта, мотивите за издаване на разпореждането по чл.188 от АПК визират: защитата на особено важни държавни интереси; опасност за
осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта и опасност от
настъпване на значителна или трудно поправима вреда, при закъснение в
изпълнението на акта. Трайно в съдебната практика се възприема, че за нуждите на
предварителното изпълнение на наложената ПАМ следва да се прави разлика между
целта на тази мярка и целта на предварителното й изпълнение. В хипотезата на
чл. 60 от АПК засягането на държания интерес представлява обстоятелство, изключващо
общите правила за изпълнение на административните актове, което подлежи на
установяване в условията на пълно и пряко доказване от страна на
административния орган. Постигане на целите на ПАМ - предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения от същия вид, охрана интересите на
държавния бюджет от правилно, отчитане на продажбите и определяне размера на
публичните задължения, кореспондират с нормата на чл. 22 от ЗАНН и са различни
от необходимостта да се премине незабавно към промени в правната сфера на
оспорващия. Каза се, тази промяна може да се разпореди при обосноваване на някоя
от хипотезите на чл. 60, ал. 1 от АПК, след надлежен анализ на всички релеванти за конкретния случай факти и обстоятелства. Тук
следва да се отбележи, че констатираното в случая нарушение не е неиздаване на фискален касов бон за
сумата от 5 лева, а е неизпълнение на задължението за монтиране, въвеждане в
експлоатации и използване на регистрирано в НАП фискално устройство от датата
на започване на дейността на обекта. По правилото на чл. 7, ал. 2 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от
лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази
наредба. Без съмнение тази забрана въвежда императивен принцип в защита на
особено важни държавни интереси, върху който се опира организация на цялостната
фискална дейност. Неспазването на това задължение, в случая води до пряко и
непосредствено засягане на особено важни държавни интереси, които изискват
незабавна защита. Едновременно с това е налице и другата предпоставка за
допускане на предварителното изпълнение - евентуалното отдалечаване във времето
на изпълнението на мярката, от момента на налагането й, изключва нейния преустановителен и превантивен характер. Да се допусне
хронология в противоправното поведение на търговеца би довело до вреда за фиска, чийто размер не би могъл да бъде оценен, респ.
ограничен, поради което вредата се явява трудно поправима. Ако не бъде
допуснато предварително изпълнение на мярката, съществува реална възможност от
извършване на ново нарушение от същия вид, индиректно до ново отклонение от
данъчно облагане, от което за държавния бюджет биха възникнали и значителни
вреди.
При
изложените факти в заповедта за налагане на принудителната административна
мярка, настоящият съдебен състав счита, че същите правилно са подведени от
административния орган под две от хипотезите, разписани в чл. 60, ал. 1 АПК, а
именно: 1) за защита на особено важни държавни интереси - интересът на
държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в проверения търговски обект, респективно за правилно
определяне на реализираните от него доходи и публичните му задължения и 2)
наличие на реална опасност от закъснението на изпълнението на мярката да
последват значителни и трудно поправими вреди за бюджета.
От
гореизложеното следва, че в конкретния случай, предвид неговите особености,
законосъобразно е допуснато предварителното изпълнение на принудителната
административна мярка на основание чл. 60, ал. 1 от АПК. Това обосновава
извода, че жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително
изпълнение е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Според чл.
60, ал. 5 от АПК, жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително
изпълнение не спира изпълнението, но съдът може да го спре до окончателното й
решаване. Именно в тази връзка е направено и искане за спиране на допуснатото
предварително изпълнение до окончателното решаване на спора по настоящата
жалба. Удовлетворяване на това искане предполага наличие на особено важен за
жалбоподателя интерес, който, преценен и съпоставен с основанията за
допуснатото предварително изпълнение, да обоснове необходимост от превес на защита
спрямо държавния интерес. Тази преценка е израз на основния за административния
процес принцип за съразмерност. Разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК въвежда
забрана с административния акт и неговото изпълнение да се засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се
издава актът. В случая имущественият интерес на жалбоподателя, в какъвто смисъл
са доводите в жалбата, не може да се противопостави по значимост на интереса на
фиска. Недопустимо е оспорващият като се стреми да
прегради защитата на държавния интерес да черпи благоприятни правни последици
от собственото си недобросъвестно поведение. Прочие, жалбоподателят не сочи конкретни
интереси и права, които да са засегнати повече от необходимото за целта, за
която се налага предварителното изпълнение на акта. По тези съображения съдът
приема, че в случая предварителното изпълнение не нарушава принципа за
съразмерност на мярката (обоснована с разпоредбата на чл.6, ал.1 от АПК), спрямо
засегнатия частен интерес. С оглед на горното следва да се приеме, че не са
налице основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение до
окончателното решаване на спора по настоящата жалба.
Предвид
изхода на делото претенция на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултска защитя се явява основателна, но не в размера
по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, тъй като в случая същата не намира приложение. По
реда на чл. 144 от АПК във вр. чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ,
бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
За
разглеждане на жалбата оспорващият дължи държавна такса в размер на 10 лева, за
чието заплащане не са представени доказателства. По съображение за процесуална
икономия и с оглед на обстоятелството, че производство е образувано като бързо
по реда на чл. 60 от АПК, за което се дължи незабавно произнасяне, съдът
намира, че държавната такса може да бъде събрана с постановяване на съдебния
акт.
Ето защо,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жабата на Н.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат в.м.д.и адвокат Д.И.П.от
АК – Пловдив, срещу разпореждането за
допускане на предварително изпълнение на заповед № ФК-242-0376645/03.12.2018 г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в главна дирекция „Фискален
контрол“ при Централно управление на Националната агенция по приходите.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на Н.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат в.м.д.и
адвокат Д.И.П.от АК – Пловдив, за спиране на предварителното изпълнението на
заповед № ФК-242-0376645/03.12.2018
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в главна дирекция
„Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция по
приходите до окончателното решаване на спора по жалбата.
ОСЪЖДА Н.Б.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Административен съд - Пловдив
сумата от 10 /десет/ лева, представляваща държавна такса за производството.
ОСЪЖДА Н.Б.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Националната агенция по приходите сумата
от 100 / сто/ лева, представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването пред
Върховния административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: