РЕШЕНИЕ 185
гр. Русе, 14.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, в публично заседание на четиринадесети ноември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ГАЛИНА ИВАНОВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията търг. дело №407 по описа за 2016
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Банка ДСК“ ЕАД гр. София представляван от В. М.
С. - гл. изпълнителен директор и Д. Н. Н. - изпълнителен директор, чрез процесуалния
си представител твърди, че Л.Ф. С. М., А.М.И., Е.И.И.
и А.С.Д., като авалисти са се задължили неотменимо и
безусловно да му заплатят сумата 81695 евро без разноски и протест по запис на
заповед от 27.06.2008г., с падеж на предявяване до 31.09.2018г. Записът на
заповед е предявен чрез нотариални покани на издателя “Ланес“
ООД, както и на авалистите. От момента на предявяване
на менителничния ефект възниква задължение за
неговото плащане. Навежда твърдения и относно съществуването на каузално
правоотношение по сключен договор за банков кредит с издателя на записа на
заповед – “Ланес“ ООД с. Борисово, вземанията по
който са обезпечени с предметната ценна книга. Тъй като плащане не е извършено
нито от издателя на записа на заповед, нито от авалистите.
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, образувано в ч. гр. дело
№5114/2016г. на Русенски районен съд. Съдът издал заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и се разпоредил да се
издаде изпълнителен лист в негова полза. Тъй като ответниците
са направили възражение в законоустановения срок, моли
съда да постанови решение, с което да признае съществуването на вземането му по
отношение на Л.Ф. С. М., А.М.И., Е.И.И. и А.С.Д. като
авалисти, произтичащо от запис на заповед от
27.06.2008г., солидарно за сумата 81695 евро - просрочена главница, заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2016г. до окончателното
изплащане. Претендира направените разноски в заповедното производство в общ
размер 3195.63 лв и разноските в настоящото
производство.
Ответникът Е.И.И. чрез пълномощник
адв. Пл. Г. навежда съображения за настъпила
погасителна давност по отношение на вземането предвид разпоредбата на чл.531,
ал.2 ТЗ във вр. с чл.537 ТЗ, доколкото искът на Банката
е предявен срещу поръчителите след изтичането на визирания в закона едногодишен
срок от деня на падежа при наличие на уговорка в ценната книга “без разноски“.
Прави и възражение за недобросъвестност на ищеца и злоупотреба с право с оглед
използването на записа на заповед за повторно удовлетворяване на менителничното вземане при наличие на съдебно признато изпълняемо право в полза на приносителя и предприето
индивидуално принудително изпълнение по него при различни съдебни изпълнители. Претендира
разноски в настоящото производство.
Ответниците
А.М.И., Л.Ф. С. М. и А.С.Д. не оспорват връзката между записа на заповед и
сключения от “Ланес“ ООД с. Борисово договор за
кредит, обявен за предсрочно изискуем, по който е предприето индивидуално
принудително изпълнение и е налице погасяване на част от дължимите суми. Правят
възражение за злоупотреба с право от страна на Банката, както при подписването
на записа на заповед, така и при предприемането на действия по удовлетворяване
на вземането. Считат, че са налице предпоставките на чл.465 ТЗ (недобросъвестност).
Възразяват и срещу изискуемостта на вземането по записа на заповед, тъй като
ценната книга не им е предявена, не е предявена и на издателя й “Ланес“ ООД. Във връзка с това оспорват съдържанието на
представените от ищеца разписки до “Ланес“ ООД и до
всеки от тях относно изявлението за получаване на нотариална покана от
23.06.2015г., представена от нотариус И. К., оспорват и доказателствената
сила на тези разписки, считайки, че не са част от нотариалната покана, нито са
скрепени към същата с алонж по съответния ред.
Оспорват истинността на удостоверителното изявление на помощник нотариус Е.Н.
при нотариус рег. №618, обективирано в печат,
представен към исковата молба на отделен лист към всяка покана, като заявяват,
че нотариалните покани не са им връчвани, също и на дружеството, не са им
връчвани от помощник нотариуса.
Депозирана е допълнителна искова молба от ищеца, в
която заявява, че възражението за изтекла погасителна давност на вземането по менителничния ефект на основание чл.531, ал.2 ТЗ във връзка
с чл.537 ТЗ е неоснователно. Счита
разпоредбата на чл.531, ал.2 ТЗ за неприложима в случая. Съгласно чл.531, ал.1 ТЗ, исковете срещу менителничия поръчител се
погасяват с изтичането на тригодишна давност. Дори да се приеме, че записът не
е редовно предявен, то вземането по него не е погасено по давност, доколкото
срокът ще тече от 31.08.2018г., посочен като краен срок на предявяване. Възражението
за недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на Банката също е
неоснователно. Като кредитор има право да упражни едновременно правата си срещу
длъжника по каузалната сделка и срещу издателя и/или менителничния
поръчител, след като приносителят се е снабдил с изпълнителен титул по
каузалната сделка и предприемайки действия по индивидуално принудително
изпълнение на различни основания не злоупотребява с права. Твърди, че
изпълнението на процедурата по връчването на нотариалните покани, с които се
предявява за плащане задължението по записа на заповед на всеки от ответниците е законосъобразно.
Допълнителни отговори на допълнителната искова молба са
депозирани от ответниците Л.Ф. С. М. и А.С.Д., както и
от А.М.И., с които поддържат направените в отговора на исковата молба
възражения. Намират становището на ищеца в допълнителната искова за
неоснователно, за което излагат съображения.
Депозиран е и допълнителен отговор от ответника Е.И.И., чрез процесуалния му представител, с който се поддържат
първоначално заявените възражения, доколкото в допълнителната искова молба не
се съдържат нови факти и твърдения, различни от заявените вече.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №5114/2016г. на Русенски районен съд, разпитани
са свидетели, назначена е икономическа експертиза, чието заключение е приложено
в писмен вид и е потвърдено устно от вещото лице при разглеждане на делото.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №5114/2016г. на РРС, че в производство по чл.417 и
сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№2674/16.09.2016г. срещу Л.Ф. С. М., А.М.И., Е.И.И. и
А.С.Д. да заплатят солидарно на “Банка ДСК“ ЕАД гр. София представлявано от В. М.
С. - гл. изпълнителен директор и Д. Н. Н. - изпълнителен директор, сумата 81695 евро просрочена главница по запис на
заповед от 27.07.2008г., заедно със законната лихва от 14.09.2016г. до окончателното
плащане, както и 3195.63 лв разноски по делото. На 16.09.2016г.
съдът е издал изпълнителен лист срещу солидарните длъжници за сумите, посочени
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и в издадената
въз основа на него заповед за незабавно изпълнение, образуван в изп. дело №1841/2016г. по описа на ЧСИ И= Х. Своевременно е направено възражение срещу
заповедта за изпълнение от ответниците Л.Ф. С. М., А.М.И.,
А.С.Д. и Е.И.И., поради което съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
От представения запис на заповед от 27.06.2008г. по
приложеното ч. гр. д. №5114/2016г. се вижда, че “Ланес“
ООД с. Борисово, община Сливо поле, област Русе, представлявано от управителя Л.Ф.
С. М., неотменимо и безусловно се е задължил без разноски и без протест, срещу
представянето на записа на заповед да заплати на “Банка ДСК” ЕАД, клон “Дом на
разплащателния влог“- Русе сумата 81695
евро с място на плащане гр. Русе. Падежът на паричното задължение е до 31.09.2018г.
Записът на заповед е подписан от издателя “Ланес“ ООД
и от авалистите Л.Ф. С. М., А.М.И., Е.И.И. и А.С.Д., при условията, при които е поето паричното
задължение.
Записът на заповед от 27.06.2008г. съдържа всички
необходими реквизити, посочени в чл.535 ТЗ, поради което същият е редовен от
външна страна менителничен ефект.
По делото няма спор, че записът на заповед е издаден
във връзка с конкретно каузално правоотношение и обезпечава задължението на “Ланес“ ООД по сключен с “Банка ДСК“ ЕАД Договор за кредит
от 27.06.2008г. (л.44 и сл.), наред с ипотека върху недвижим имот, собственост
на “Ланес“ ООД и описан в раздел V.16.1 на договора. В чл.23 от същия страните се
договорили, че при неизпълнение Банката може да се удовлетвори по свой избор от
всички обезпечения едновременно или само от едно или няколко от тях, по общия
ред.
От представения Договор за кредит от 27.06.2008г. се
вижда, че “Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор е предоставила на “Ланес“ ООД - кредитополучател кредит за оборотни средства в размер на 80000
евро, като кредитна линия с погасителен план, неразделна част от договора, за
срок от 10 години, считано от датата на сключване на договора с краен срок за
погасяването му 27.06.2018г. След месец ноември 2014г. кредитополучателят спрял
плащанията по кредита, поради което и на основание чл.21, б. “б“ от договора
остатъкът от кредита е бил обявен за предсрочно изискуем. За събиране на
вземането си Банката-кредитор подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, образувано в ч. гр. дело №2626/2015г.
на РРС, който на 16.09.2016г. издал заповед за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист от същата дата срещу кредитополучателя да заплати на “Банка
ДСК“ ЕАД сумата общо 82971.99 евро (главница, лихва, лихва
за забава, такса и разноски по производството), образуван в изп.
дело №893/2015г. на ЧСИ И= Х.. От
заключението на икономическата експертиза, потвърдено и допълнено устно от
вещото лице Р.Д. в с.з. на 14.11.2017г., се установява, че за периода от датата
на образуване на изп. дело №893/2015г. - 22.06.2015г.
до 3.07.2017г. общият размер на постъпилите за погасяване суми по
принудителното изпълнение е 524.52 евро, с които частично е погасена главницата
по кредита (80000 евро). От същото заключение се установява, че след
постъпилите плащания задълженията на “Ланес“ ООД по изп. дело №893/2015г. възлизат на 79462.40 евро просрочена главница,
1873.90 евро просрочена лихва, 915.89 евро лихва за забава, 182.20 евро такси, 3245.58
лв държавна такса и 2964.19 лв
юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство.
Експертизата установява още, че за периода от датата
на образуване на изп. дело №1841/2016г. -
27.09.2016г. до 3.07.2017г. е постъпила само една сума за погасяване на
принудителното изпълнение в размер на 25.64 лв,
равняваща се на 13.08 евро. Общо постъпилата сума по двете принудителни производства
е в размер на 537.60 евро, с която обща сума е погасена присъдената по двата
изпълнителни листа главница по процесния кредит в размер на 80000 евро, което
към 3.07.2017г. - датата на заключението формира остатък по дълга по
просрочената главница в размер на 79462.40 лв, респ.
вземането на “Банка ДСК“ ЕАД за главница по кредита и по двете изпълнителни
дела е едно и с остатък 79462.40 евро.
По изп. дело №335/2015г. по
описа на ЧСИ В. М., по което “Банка ДСК“ ЕАД е присъединен взискател,
няма постъпили суми в полза на “Банка ДСК“ ЕАД.
След проверка в счетоводно-информационната система на
“Банка ДСК“ ЕАД експертизата е установила, че основната кредитна сметка, по
която “Банка ДСК“ ЕАД отчита дълга по Договора за кредит от 27.06.2008г. е сметка
№0000000015839804 с наименование “Ланес“ ООД и валута
евро, тъй като съгласно договора кредитополучател е дружеството и валутата на
кредита е евро. Сметка №4400000015839804 е аналитична партида към сметка
№0000000015839804, по която се отчитат начислените и (евентуално) платени
разноски по заповедното производство по чл.417, т.9 ГПК и е открита в деня,
предхождащ деня, в който Банката е депозирала Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №5114/2016г. Сметката
е с валута лева, тъй като разноските по производството са претендирани
и присъдени в лева. Сметката е с наименование С. М. Л.Ф., тъй като разноските
по производството по чл.417, т.9 ГПК са присъдени срещу авалистите
Л.Ф. С. М., А.М.И., Е.И.И. и А.С.Д., а не срещу
кредитополучателя. Кредитният дълг е един и по двете изпълнителни дела, поради
което експертизата е категорична, че не е възможно технически, при евентуално
умишлено намерение за злоупотреба от страна на кредитора “Банка ДСК“ ЕАД,
постъпващите суми по отделните изпълнителни дела да не бъдат счетоводно
отнесени към едно вземане, произтичащо от конкретен договор за кредит.
Заключението на
икономическата експертиза е прието от съда без възражения от страните.
Менителничното поръчителство по чл.483 ТЗ (авал)
има самостоятелен и неакцесорен характер спрямо
задължението на издателя на записа на заповед, за чието обезпечаване е поето. В
случая с менителничното поръчителство е гарантирано
задължение по запис на заповед, издаден за обезпечаване на каузално
правоотношение между издателя и поемателя на менителничния ефект, по което авалистите
не са страна. След като не са страна по каузалното правоотношение, авалистите остават задължени за сумата по записа на заповед
и принципно нямат право да противопоставят на поемателя
възраженията на издателя за погасителен ефект на извършените в изпълнение на
каузалната сделка плащания. Изключение от това принципно разрешение е допустимо
само при недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на поемателя, която по аргумент от чл.154, ал.1 ГПК подлежи на доказване от авалистите.
С оглед гореизложеното от фактическа страна, в т.ч. от
заключението на икономическата експертиза, че е налице едно вземане, погасява
се едно вземане, което се отчита по една кредитна сметка, съдът намира, че не е
налице доказана недобросъвестност на поемателя “Банка
ДСК“ ЕАД или същият да е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на
лични възражения по каузалното правоотношение с хонората
(лицето, в чиято полза е извършено авалирането).
Банката не се опитва да събере два пъти едно и също дължимо вземане и няма
техническа и счетоводна възможност за това. Ето защо възражението на ответниците за недобросъвестност на Банката е недоказано и
поради това неоснователно.
Направеното възражение за настъпила погасителна
давност по отношение на вземането предвид разпоредбата на чл.531, ал.2 ТЗ във вр. с чл.537 ТЗ, доколкото искът на Банката е предявен
срещу поръчителите след изтичането на визирания в закона едногодишен срок от
деня на падежа при наличие на уговорка в ценната книга “без разноски“ също е
неоснователно.
Установено е, че за да ангажира отговорността на авалистите по записа на заповед, ищецът е предявил
издадения запис на заповед на издателя “Ланес“ ООД и
на авалистите (ответниците)
чрез нотариални покани, приложени по делото.
От показанията на свидетелката Е. В. Н., помощник
нотариус при И. К., нотариус №618 НК, се установява, че при удостоверяване
връчването на нотариалните покани е спазена процедурата по връчването им,
съгласно разпоредбите на ГПК, като съответният екземпляр от нотариална покана е
връчена лично на длъжника и всеки от ответниците.
Видно от данните в нотариалните покани, личното връчване на екземпляр от същите
е отразено, на всеки екземпляр нотариална покана е даден уникален рег. номер от
общия регистър, подредени са в том, достигнали са лично до адресатите и
разписките удостоверяват това обстоятелство.
Показанията на свидетелката не са оспорени, нито
опровергани с противни доказателства, поради което съдът ги кредитира.
Съдът не обсъжда показанията на свидетелите Г.Х.И. и К.Р.Т.,
тъй като при разпита им същите не си спомнят за случая обстоятелства.
Записът на заповед е издаден на 27 юни 2008г. със
задължение неотменяемо и безусловно да се заплати сумата по него при
предявяването му от издателя без разноски и протест, като това предявяване може
да бъде извършено до 31.09.2018г., т.е. процесният менителничен ефект е с падеж на предявяване, който
съобразно чл.487,
ал.1, вр. чл.чл.537 ТЗ
се определя от едностранното действие на кредитора, до определения от издателя
срок. Предявяването за плащане всъщност е покана за изпълнение на поетото още с
подписването на записа на заповед от издателя му задължение за плащане. Предявяването
за плащане има за цел да определи падежа на задължението по менителничния
ефект, т.е. да направи вземането изискуемо.
Съобразно данните от нотариалните покани ответниците Л.Ф. С. М., А.С.Д.А.М.И. са получили екземпляр
от нотариална покана на 23.06.2015г., а Е.И.И. го е
получил на 26.06.2015г.
За задължението на издателя на записа на заповед не е
приложима давността за вземането срещу издателя на менителницата (чл.531, ал.2 ТЗ), а е приложима давността
за вземането срещу платеца по менителницата (чл.531, ал.1 ТЗ), която е 3-годишна от
падежа. Това е така, защото издателят по записа на заповед е едновременно и
платец по същия (чл.538, ал.1 ТЗ), а за вземането срещу
платеца е приложима давността по чл.531, ал.1 ТЗ, а не тази по ал.2. Що се
отнася до задължението на авалиста, то за него е
приложима тази погасителна давност, която е приложима за задължението на
лицето, за което е поето поръчителството. Това е така, защото поръчителят
отговаря, както лицето, за което е поръчителствал (чл.485, ал.1 ТЗ), а това предполага
еднаквост и на давностния срок. Несъвместима с
функцията на авала е вземането срещу авалиста да се погасява с различен давностен
срок спрямо това на лицето, за което е поръчителствано.
Ответниците са авалисти
спрямо задължението на издателя - платец на процесния запис на заповед, поради
което за тях се прилага 3-годишната давност по чл.531, ал.1 ТЗ, течаща от падежа. Процесният запис на заповед е издаден с падеж на предявяване
(чл.486, ал.1, т.1 ТЗ) и в настоящия случай с оглед посоченото по-горе давността
би изтекла на 23.06.2018г., респ. на 26.06.2018г. Заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е било подадено преди изтичане
на давностния срок – на 14.09.2016г., която дата се
счита и за дата на предявяване на иска по чл.422, ал.1 ГПК, което е довело до
прекъсване и спиране на давността от този момент. Ето защо неоснователно се
явява възражението на ответниците за погасяване по
давност на процесното вземане.
Възражението, че записът на заповед е с клауза “без
разноски“, е неотносимо. Изразът “без разноски“
съгласно чл.500 ТЗ има за цел да освободи
приносителя от извършването на протест, за да упражни обратните си искове при
неприемане или неплащане. Този израз няма никакво отношение към срока на
погасителната давност спрямо вземането срещу платеца по записа на заповед.
Предвид установеното от фактическа и правна страна
съдът приема, че предявеният иск по чл.422 ГПК е основателен и следва да се
уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответниците в условията на солидарност за сумата 81695 евро
на основание записа на заповед, заедно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.417 ГПК - 14.09.2016г. до окончателното изплащане. Съгласно т.12 от Тълк. реш. №4/18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС по тълк. д. №4/2013г., ответниците дължат на ищеца сумата 3195.63 лв
разноски по ч. гр. дело №5114/2016г. на РРС.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответниците
следва да заплатят на ищеца 3495.63 лв разноски по
настоящото дело, съобразно
представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Банка
ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, район Оборище, ул.
“Московска” №19, представлявано от В. М. С. - гл. изп.
директор и Д. Н. Н. - изп. директор, ЕИК *********, по
отношение на Л.Ф. ***, ЕГН **********, А.М.И. ***, ЕГН **********, Е.И. ***,
ЕГН ********** и А.С.Д. ***, ЕГН **********, като авалисти
по запис на заповед, издаден на 27.06.2008г. от “Ланес“
ООД гр. Русе, ЕИК *********, солидарно за сумата 81695 евро, заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2016г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Л.Ф.
С. М., А.М.И., Е.И.И. и А.С.Д. да заплатят на “Банка
ДСК” ЕАД сумите 3195.63 лв разноски по ч. гр. дело №5114/2016г.
на Районен съд гр. Русе, както и 3495.63 лв разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: