№ 72
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500970 по описа за 2024 година
С решение № 235 от 26.08.2024 год. по гр. дело № 1348/2022 год. Елинпелинският
районен съд е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, гр. София да заплати на С. Й. В. от гр. Ш. сумата 100 лева - обезщетение за
причинените имуществени вреди, настъпили вследствие ПТП на 08.08.2022 год. по вина на
застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег.
№ ВР8246ВР, както и сумата 2500 лева – обезщетение за причинените от произшествието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от
29.08.2022 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 5000 лева,
като неоснователен. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в частта, с
която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за причинените от произшествието
неимуществени вреди с твърдения, че присъденото обезщетение е занижено и не е
съобразено с действително претърпените от ищеца болки и страдания. Моли съда да го
отмени в тази част и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска за заплащане на
обезщетение за претърпените вреди до пълния предявен размер.
Ответникът оспорва въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
1
По делото не се спори, че причина за настъпването на процесното ПТП са субективните
действия на водача на лек автомобил „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № ВР8246ВР Д.Д.,
който на 08.08.2022 год. на АМ „Хемус“ в района на км. 20+400 посока към гр. София при
опит да премине от дясната в лявата лента на пътното платно, за да обърне посоката на
движение на автомобила, намалил рязко скоростта и насочвайки се към мястото на
премахнатите мантинели, разделящи двете насрещни платна за движение по
автомагистралата, ударил движещия се в лявата лента л.а. „Мицубиши Аутлендър“ с рег. №
ВР 5562ВР, управляван от св. И., зад който се движел и л.а. „Ауди А 6“ с ДК № Н 7720 КА,
управляван от ищеца, като преди удара движещият се непосредствено пред ищеца лек
автомобил намалял рязко скоростта и се завъртял, последвал втори удар между л.а. „Ауди“ и
л.а. „Шкода“, като ударът за водача С. В. бил непредотвратим. Не е спорно също така, че
виновният водач и собственик на участвалото в произшествието МПС е имал валидно
застрахователно правоотношение с ответника към момента на ПТП по застраховка
„Гражданска отговорност“. Решението не е обжалвало и е влязло в сила в частта, с която е
присъдено обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди до размера от 2500
лева.
Видно от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на в.л. Д. от 18.06.2024
год. в резултат на настъпилото ПТП за ищеца са настъпили следните травматични
увреждания: навяхване/разтягане на шийния отдел на гръбначния стълб и контузия на
главата вляво, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Проведено е консервативно лечение в амбулаторно-домашни условия. След
инцидента ищецът е посетил по спешност кабинет „Неврохирургия“, като му били
назначени рентгенографии на череп и шийни прешлени; консултиран е с хирург и
травматолог и му е назначена терапия – болкоуспокояващи лекарства и изписана твърда
шийна яка за 7 дни. Болките и страданията, причинени на пострадалия са били най-
интензивни непосредствено след травмата, в първите 2-3 седмици, с постепенно затихващ
характер в рамките на месец. Травмите подлежат на пълно възстановяване, като по делото
няма доказателства за остатъчни неблагоприятни последици за здравето на пострадалия.
Според показанията на св. Д. – сестра на ищеца, непосредствено след
произшествието ищецът й се обадил по телефона, за да й съобщи, че е претърпял
катастрофа. Свидетелката веднага отишла на мястото на ПТП и заварила там ищеца замаян
и неадекватен, след което го откарала до болница „Пирогов“. Предписали му шина за врата,
която ищецът носил 2-3 седмици. През този период ищецът живял в дома на сестра си. През
първата седмица след инцидента ищецът се оплаквал от световъртеж, замайване и изпитвал
посттравматичен стрес с тревожни атаки – задъхване и задух в гърдите, неспокоен сън. След
свалянето на шината продължил да изпитва болки известно време, като свидетелката не
конкретизира точния период. Сега съС.ието му е добро и по-рядко изпитва болка.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, който предвижда правото
на иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента по сключена застраховка
„гражданска отговорност“. Предпоставка за уважаването им е ищецът да проведе успешно
пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно – твърдяното противоправно поведение на делинквента, причинната връзка между
2
него и настъпилите вреди, както и факта на настъпване на вредите за ищеца и техния
размер. Решението е влязло в сила в частта, с която на пострадалия е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер до 2500 лева, следователно безспорно са
установени между страните по делото посочените елементи на фактическия състав. Спорен
е единствено въпроса за интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди и за
размера на дължимото обезщетение.
Доказа се от приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза и
показанията на св. Д., че в резултат на произшествието ищецът е претърпял неимуществени
вреди – болки и страдания, като възстановителният период за подобни увреждания е около
20-25 дни, през който пострадалият е изпитвал изразена болезненост в областта на шията и е
носил яка. Болките и страданията, причинени на пострадалия са били най-интензивни
непосредствено след травмата, в първите 2-3 седмици, с постепенно затихващ характер в
рамките на месец. По делото няма доказателства за остатъчни неблагоприятни последици за
здравето на пострадалия. През първите дни след катастрофата ищецът страдал от
световъртеж и изпитвал тревожност, проявяваща се със задъхване и неспокоен сън /св. Д./.
За репариране на тези вреди съдът намира, че сумата 2500 лева е необходимо и
справедливо обезщетение, като ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума на
ищеца, определена от съда съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от 29.08.2022 год. до окончателното изплащане, на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 496, ал. 1 от КЗ. Съдът не споделя доводите на въззивника, че така определеното
обезщетение е занижено. В резултат на произшествието ищецът е получил временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като пълното възстановяване от
травматичното увреждане при него е продължило около 1 месец, т.е. не се установи по-
дълъг от обичайния възстановителен период за подобни увреждания, като понастоящем
ищецът изпитва рядко дискомфорт в областта на шията и не са налице трайни
неблагоприятни последици за здравето му и не се очакват такива, предвид и младата му
възраст към момента на ПТП /на 28 години/.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Настоящата инстанция споделя и
препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от
ГПК.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство във въззивното производство, на основание чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 235 от 26.08.2024 год. по гр. дело № 1348/2022 год. на
РС-Елин Пелин в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска на С. Й. В. от гр. Ш. срещу
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр. София за заплащане на обезщетение за причинени
3
неимуществени вреди, настъпили вследствие ПТП на 08.08.2022 год. по вина на
застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег.
№ ВР8246ВР за разликата над присъдените 2500 лева до пълния предявен размер, ведно със
законната лихва, считано от 29.08.2022 год. до окончателното изплащане, с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като неоснователен, както и в частта, с която ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата 315 лева разноски.
ОСЪЖДА С. Й. В. ЕГН ********** от гр. Ш. да заплати на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр. София сумата 100 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4