О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
260146
гр. Пловдив, 04.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТКО
МИНЕВ ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
след като се запозна с докладваното от чл. съдия Петко Минев
ВЧНД № 225/2021г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал.8 НПК.
Постъпила е жалба от Г.Л.Т. –
управител на *** чрез адв. С. Г. против Определение от 17.12.2020г. на Районен
съд – Карлово, по ЧНД № 743/2020г. по описа на КРС, 3 н.с., с което е потвърдено постановление на Районна
прокуратура – Карлово от 15.06.2020г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т.
1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство – сл. дело № 31/2017г. по описа на ОСлО при ОП
Пловдив, водено за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 201 от НК.
В жалбата се твърди, че атакуваното
определение на КРС е незаконосъобразно и
необосновано и следва да бъде отменено. Излагат се доводи за доказаност на
обвинението, за непълно разследване, за непълен анализ на събраните
доказателства, както и за немотивираност на крайния извод за липса на
достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във
вр. с чл. 201 от НК. Иска се отмяна на първоинстанционното определение и постановяване
на ново, с което да бъде отменено постановлението за прекратяване на
наказателното производство на РП – Карлово като необосновано и
незаконосъобразно. Иска се даване на задължителни указания по разследването.
Районна прокуратура – Карлово
не е взела становище пред въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд,
проверявайки законосъобразността и
обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за установено
следното:
Жалбата на Г.Л.Т. – управител
на *** чрез адв. С. Г. е подадена в законоустановения 7-дневен срок от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Досъдебното производство било образувано
с постановление на РП – Карлово от 09.02.2017г. за това, че на 15.11.2016г. в
качеството си на длъжностно лице – управител на ***, учредено с договор за
създаване на консорциум между *** и *** от 20.04.2016 г., без съгласието на
съдружника *** и без да е проведено събрание на съдружниците за разпределяне на
печалба, чрез извършване на преводи от сметката на *** по сметката на ***, след
което от сметката на *** по сметката на К.Х. Х. е присвоил чужди пари общо в
размер на 115223,99 лв. /сто и петнадесет хиляди двеста двадесет и три лева и
99 ст./, обща собственост на „*** и *** чрез *** (чл. 358 и чл. 359 от ЗЗД),
връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява - престъпление
по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 от НК.
С постановление на ОП – Пловдив
разследването е възложено на следовател в ОСлО при ОП – Пловдив.
В хода на разследването е
установено, че свидетелите Х. К. Х. чрез дружеството *** и Г.Л.Т. чрез
дружеството *** били съдружници в ***, като дружеството било регистрирано с цел
участие в търг за обществена поръчка за реновиране на сгради. Св. Х. Х.
участвал в *** чрез управляваното от него дружество ***, като Х. бил и
собственик на капитала на това дружество. Св. Г.Л.Т. участвал в *** чрез
управляваното от него дружество ***, като той бил и собственик на капитала на
това дружество. Дружеството по *** било създадено с договор от 20.04.2016г.
Счетоводно *** се обслужвало от счетоводна къща ***. Св. А.А. П. била
собственик и управител на ***. Св. К. Х., син на св. Х. . от 2012 г. започнал
работа в ***, чийто собственик бил бащата на св. А.П.
Св. П. и св. К. Х. се уговорили св.
Х.да кандидатства по проект за саниране на жилищни сгради. Св. П.осъществила
контакта между от една страна свидетелите К.Х. и Х.Х.и от друга – св. Т.. С
посредничеството на св. П. за участие в проект за саниране на жилищни сгради
между притежаваните от свидетелите Х. и Т. дружества бил сключен договора за
създаване на дружество по *** Св. П. предоставила на К. и Х. Х. сумата от 52700
лв. – чрез превеждането ѝ по сметката на ***. Преводите били извършени,
за да се обезпечи финансовата възможност за изпълнение на обекта. За
предоставяне на сумата не бил сключен договор за заем, но предоставянето било
извършено с пет отделни банкови превода в периода 25.07.2016г. – 27.09.2016г. и
като основание за извършването им, видно от движението по сметката на *** е
посочен заем от ***. Съгласно дружествения договор на *** от 20.04.2016 г. /т.
1, л.34 и сл./ дяловете на съдружниците били равни като за ръководител па
консорциума – *** определили *** С дружествения договор двете дружества,
участващи в дружеството по ЗЗД, упълномощили св. Х. К. Х. да представлява
консорциума. В раздел VI от договора бил уреден начинът на разпределяне на
резултата (печалба/загуба) от дейността на консорциума – чрез сключване на
отделни анекси между съдружниците за всеки конкретен обект/договор. В срок от
10 дни от подписване на договор за конкретен обект, съдружниците вземат решение
за необходимостта и начина на възлагане на дейности, необходими за изпълнението
на възложените работи. Според договора, всеки от съдружниците при прекратяване
на консорциума има право на равна част от общото имущество. Конкретно за
представителството в *** в дружествения договор - раздел III, т.3.1. е
посочено, че св. Х.Х. се упълномощава да представлява консорциума при
изпълнение на договора, като Х. е упълномощен да задължава, да получава
указания за и от името на всеки член на обединението. В т.3.2. е уточнено, че
представителната власт се отнася за сделки и действия пред трети лица от името
на всеки от съдружниците и за обща сметка, поемане на права и задължения и
получаване на инструкции за и от името на всеки от съдружниците след
съгласуване за сделките и действията, необходими за осъществяване на
съвместната дейност. Едно от регламентираните права на всеки от съдружниците е
да получи предварително определения му дял от печалбата - раздел IV, т. 4.1 от
договора за създаването му като съотношението на разпределяне на печалбата се урежда
с анекс за всеки отделен обект/договор. На 20.04.2016 г. бил сключен анекс към
договора за създаване на консорциум с цел участие в публична покана по реда на
глава осма „а“ от ЗОП за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение
на строителни и монтажни работи за две многофамилни жилищни сгради в гр.
Монтана във връзка с реализацията па националната програма за енергийна
ефективност на многофамилни жилищни сгради“. С анекса било уговорено в общ вид
функционалното разпределение на дейностите при изпълнение на поръчката: за ***
- доставка на строителни материали; упражняване на контрол; обезпечаване на
цялата документация предхождаща и съпътстваща строителния процес; доставка на
строителна механизация и техника; за *** – извършване на строителни и монтажни
работи; доставки на строителни материали. В точка 10 от анекса и в съответствие
с раздел VI от договора за създаване на консорциума бил регламентиран начинът
за разпределяне на печалбата от изпълнението на конкретния проект, а именно:
90% за *** и 10% за ***. На 04.07.2016 г. св. Х. Х. сключил от името на ***
договор за разплащателна сметка със СИБАНК ЕАД, в резултат на което на името на
*** е открита банкова сметка ***: ***. Същото било извършено съгласно предвидената в
договора за създаване на консорциума представителна власт за представляващия го
Х. Х. (раздел III, т. 3.1 и сл. от договора) като тогава бил сключен и договор
за онлайн банкиране. Бил представен и спесимен на подписите към сметката /т. 3,
л. 85/, според който с парите по сметката може да се разпорежда св. Х.К.Х. На
13.10.2016 г. в СИБАНК ЕАД - клон Карлово бил подписан нов спесимен на
подписите на лицата, които имат право да се разпореждат със сумите по банковата
сметка, а именно Х. К.Х. и Г.Л.Т.. В спесимена било отбелязано изрично, че
разпореждането със суми по банковата сметка се осъществява винаги заедно от
двете лица. На 18.07.2016 г. между Община Монтана като възложител и *** като
изпълнител бил сключен договор на осн. чл. 41 от ЗОП с предмет извършване на
строително-монтажни работи за въвеждане на необходимите енергоспестяващи мерки
в многофамилна сграда в гр. Монтана с цена на договора 162882,19 лв. без ДДС
(195458 лв. с ДДС). След приключване на обществената поръчка във връзка с
изпълнението на договор с община Монтана по сметката на *** в „СИБАНК“ ЕАД на
2016 г., постъпила сума от община Монтана, която се явява плащане към
дружеството по ЗЗД за извършените СМР. В тази връзка било представено удостоверение
за въвеждане в експлоатация №37/30.09.2016г. за строеж „Въвеждане на
енергоспестяващи мрежи в многофамилна жилищна сграда в гр. Монтана, *** издадено
въз основа на съставения съвместно с възложителя – община Монтана, акт за
приемане на извършените СМР от 13.09.2016 г. Самото плащане било извършено въз
основа на издадената от *** фактура от 19.09.2016 г. с ДО 162719,46 лв. и ДДС
32543,90лв. От така представените документи, включително такива, съставени с
участието на представители на община Монтана, се установява, че към 13.09.2016
г. СМР на обекта са били приключили и същите са били приети от възложителя.
След постъпване на сумата по договора в сметката на *** чрез все още активното
онлайн банкиране, активирано към банковата сметка, на 15.11.2016г. св.Х. Х.
чрез интернет банкиране извършил 4 превода от сметката на *** в сметката на
управляваното от него дружество ***, както следва: 25855,92 лв. с основание
„фактура № ***. предоставен заем“ и три броя преводи с основание „част от
дивидент“ на стойност 29900 лв., 29900 лв. и 29568,07 лв. или общо преводи от
15.11.2016 г. в размер на 115223,99 лв., от които с основание дивидент -
89368,07 лв. Преводите от 15.11.2016 г. били наредени без да се приеме отчета
за извършените разходи и приходи и без да се определи и разпредели печалбата, и
въпреки наличието на двоен спесимен за разпореждане с банковата сметка на ***
от двамата съдружници винаги заедно. Преводите са били извършени след като
между съдружниците и св. П. възникнали противоречия за размера на полагащата се
на всеки от съдружниците печалба, което станало причина и за предоставянето на
нов спесимен в банката – спесимена от 13.06.2016г. В процеса на изпълнение на
проекта между съдружниците възникнал спор за обема на извършените от всеки от
тях дейности по изпълнение па обекта; за получения от *** заем, както и за
издадените от **** към **** фактура № *** с данъчна основа от 47198,78 лв. и
ДДС в размер на 9439,76 лв. От *** към *** била издадена и фактура № *** на
стойност 50874,34 лв. с ДДС (л. 65 от т. I) с основание „изпълнение на СМР за
обект многофамилна жилищна сграда, находища се в гр. Монтана, ***. За обосноваване
издаването на фактура № *** в хода на разследването св. Т. е представил
първични счетоводни документи, обосноваващи извършването на съответните
разходи.
В хода на ДП /от показанията на Х. Х.
и К. Х./ се установява, че СМР по реализацията на проекта са били фактически
извършени от ***, като св. Т. идвал само веднъж на обекта. От страна на св. Т.
е представена фактура, издадена на 03.10.2016 г., с която претендира заплащане
на строителни материали, за които твърди, че са вложени при извършването на СМР
на обекта в гр. Монтана. С фактура № *** са префактурирани строителни материали
по фактура № *** с ДО 47198,79 лв. и начислен ДДС в размер на 9439,76 лв.,
издадена от *** към ****. Същият претендира и заплащане на разходите,
фактурирани с фактура № *** Общата стойност на двете фактури, издадени от ***
към *** е 107512,55 лв.
В хода на разследването било
установено, че от извършените от страна на НАП проверки не са били констатирани
данни, обосноваващи необходимостта от извършване на ревизия на двете юридически
лица и на самото дружество по ***
Въз основа на събраните по делото
първични и вторични счетоводни документи била назначена съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Р.М., като от заключението се установява,
че според годишната данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО /л.236,т.1/
печалбата на ****за 2016 г. е в размер на 125552,65 лв., при което дължимият
дивидент за съдружниците е: за *** - 129997,39 лв., от които изплатени с
преводите на 15.11.2016 г. - 89368,07 лв. и оставащи за изплащане - 23629,32
лв.; на *** - 12555,27 лв. Същевременно, наличността по сметката на *** към
31.12.2016 г. в „СИЕАНК“ АД била 39080,91 лв., тоест според декларираната
счетоводна печалба, наличността по банковата сметка е достатъчна за изплащане
на следващия се на *** дивидент, възлизащ на 10 % от печалбата, съгласно
сключения анекс от 20.04.2016 г. От ССЕ се установява и че при осъществяване на
търговската дейност на *** св. Х. е извършвал и съответните дължими плащания
към НАП – чрез нареждане на преводи от сметката на ДЗЗД в „СИБАНК“ ЕАД.
В показанията си св. К. Х. заявява,
че уговорката му със св. П. била той да изготви необходимата строителна
документация и проект за саниране, а тя да финансира строителството -
твърдение, което се подкрепя от установеното в хода на разследване
обстоятелство, а именно – заемането на сумата от 52700 лв. от **** на ****.
Участието на *** в проекта било необходимо с оглед притежавания от това
дружество лиценз за извършване на строителни дейности. След приключване на
проекта, между съдружниците възникнал спор за начина на разпределяне на
печалбата, като в този спор участие взела и св. П., въпреки че нито тя, нито
дружеството, чийто управител е, са съдружници в ***. Спорът бил породен от
претенциите на св. П. да получи половината от печалбата на ***. В тази връзка
следва да се посочи, че *** е предоставило заем в размер на 52700 лв., но
заемополучател не е ***, а ***, по чиято сметка е била преведена сумата. В хода
на разследването не били събрани доказателства, от които да се установява
наличието на вземане на ** към ***.
При така установената фактическа
обстановка, прокурорът при РП – Карлово е приел, че се касае не за извършено
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. 201 от НК, а за гражданско-правен
спор, тъй като за да е налице престъпление срещу собствеността по чл. 201 и сл.
от НК, трябва деецът да извърши действия на разпореждане с чуждо движимо
имущество, включително пари, които са в негова фактическа власт - връчени му в
качество му на длъжностно лице или поверени му да ги пази или управлява /чл.
201 от НК/ или които владее или пази /чл. 206, ал. 1 от НК/. Приел е, че престъпленията
по чл. 201-206 от НК са винаги умишлени - деецът съзнава, че в негова
фактическа власт е чуждо движимо имущество и че извършва с него действие на
разпореждане (в своя или чужда полза) противозаконно - тоест без съгласието на
собственика му. Възможно е предмет на престъплението да е и съсобствена (между
деецът и друго лице) движима вещ, но тази хипотеза е мислима, когато самата тя
е неделима поради своето естество или по силата на закона, което качество не се
отнася за паричните средства. Прокурорът приел, че по своята правна същност
гражданското дружество - в случая *** не е субект на правото, подобно на
физическите и юридическите лица, а е неперсонифициран правен субект, тъй като
според чл. 357 от ЗЗД “С договора за дружество две или повече лица се
съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.”
Всичко, което е придобито за дружеството е обща собственост на съдружниците и
ако не е уговорено друго, дяловете па съдружниците са равни. Ако не е уговорено
друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с
техния дял - чл.359 и чл.361 от ЗЗД. От уредбата на гражданското дружество в
Закона за задълженията и договорите еднозначно следва, че то не е
персонифицирано и с дружествения договор не се учредява нов и различен правен
субект. То не е юридическо лице и не е обособено посредством отделно имущество
и органи, чрез които да формира своя воля, което означава, че е
неправосубектно, т.е. не може да упражнява права и да носи задължения, а
носители на правата и задълженията са отделните съдружници. Обстоятелството, че
за целите на отделни административни производства (напр. по ЗОП, ДОПК и др.),
за дружествата по чл.357 от ЗЗД е въведена известна ограничена правосубектност,
не променя този извод. Прокурорът е приел, че носител на правата и задълженията
на дружеството по ЗЗД са самите съдружници, според уговореното от тях в
договора за създаването му. Действията от името и за сметка на гражданското
дружество се извършват от страните по него, а не от органи на самото дружество.
При гражданското дружество правата и задълженията се придобиват от
съдружниците. Страна по сделките с трети лица не е гражданското дружество, а
отделния съдружник, респ. съдружници. Ако съдружникът е действал от името на
всички съдружници в гражданското дружество, в качеството му на управител или
като пълномощник, всички съдружници са кредитори и могат да упражняват правата
по сключените от тяхно име и за тяхна сметка сделки. Независимо, че придобитите
права са общи на съдружниците, във вътрешните отношения техните дялове са
еднакви или съразмерни на дяловете им в дружеството /чл.359, ал.1 и ал.2 ЗЗД/.
Съобразно разпоредбите на чл.358, ал.2 и чл.359, ал.1 от ЗЗД парите, внесени от
съдружниците в гражданското дружество или придобити от последното, и в двата
случая са обща собственост на съдружниците. Дяловете в нея съответстват на
дяловете на съдружниците в дружеството, така, както са уговорени, а при липса
на уговорка - те са равни. Във външните отношения на гражданското дружество, за
пред третите лица и извън вътрешните отношения между съдружниците, парите на
един от съдружниците в частта, в която същият има дял в дружеството, са
собственост на съответния съдружник и включително е допустимо насочване на
принудително изпълнение спрямо тях за дял на единия от съдружниците. Относно
представителството и управлението на дружеството по ЗЗД в чл.360 от ЗЗД изрично
е предвидено, че “Ако не е уговорено друго, всеки съдружник има право да
управлява. Но в този случай всеки от останалите съдружници може да се
противопостави па действието на съдружника, преди то да бъде извършено. По
разногласието решава мнозинството от съдружниците.” Касае се за уредена в
закона и въз основа на него и в съответния договор, представителна власт на
някой от съдружниците към трети лица. Във вътрешните им отношения при формиране на волята за вземане на решения
за дейността на дружеството, решенията за общите работи се взимат със
съгласието на всички съдружници, освен ако дружественият договор предвижда това
да стане с мнозинство на гласовете като всеки съдружник има право на един глас.
От посоченото следва, че собственост на паричните средства по банковата сметка
в *** са *** и ***, а не самото ДЗЗД. Всеки от съдружниците има дял от
наличността по банковата сметка. От доказателствата по делото е видно, че
дружеството е било създадено на 20.04.2016 г. и прекратено на 10.12.2016 г.,
като дейността му се е изразила в извършване на СМР по сключения договор с
Община Монтана. ***“***” не е изпълнявало други проекти. В съответствие с чл.
361 от ЗЗД, раздел IV, т. 4.1.9 и раздел VI, т. 6.2. от договора за създаване
на консорциум от 20.04.2016 г. и т. 10 от анекса към договора за създаване на
консорциум *** от 20.04.2016г., след изпълнението на конкретния обект в гр.
Монтана за всеки от съдружниците е възникнало право да получи предварително
определения дял от печалбата. Тъй като ДЗЗД не е участвало в изпълнението на
други обекти/договори и в договора за създаването му е предвидено, че
съотношението на разпределение на печалбата и загубата се определя
предварително за всеки отделен обект, тоест може да е различно за всеки обект,
с приключване изпълнението на договора с община Монтана (с плащането на
възнаграждението) е възникнало и правото на всеки от съдружниците да получи
следващия му се дял от печалбата. В ЗЗД и договора за създаване на дружеството
липсва изрична регламентация за начина, по който се взема решение и се изплаща
дялът от печалбата на съответния съдружник. При липса па специална уредба важат
общите правила, тоест това става по взаимно съгласие, при което общите за
двамата съдружници парични средства на името на ДЗЗД се превеждат по личните
сметки на съдружниците или при спор - по исков ред, чрез завеждане па иск от
единия съдружник срещу другия съдружник (не срещу ДЗЗД, тъй като не е субект на
правото и не може да е страна в исков процес) с правно основание чл. 361 от ЗЗД. В хода на ДП е било установено, че св. Х. е наредил плащанията от
15.11.2016 г. в полза на *** без съгласието на другия съдружник - ***, изразено
чрез неговия представител – св. Т., като за целта е използвал онлайн
банкирането по сметката на ***, което е било активирано преди подписването на
двойния спесимен, изискващ плащанията на каса да се извършват с подписите на
св. Т. и св. От формална страна, извършването на това плащане, без съгласие на
другия съдружник, е нарушение на договора за създаване на консорциума от
20.04.2016 г. Нито законът, нито договорът за създаване на дружеството обаче
изискват някаква форма за съгласуване на действията между съдружниците, но от
показанията на самия Х. Х. следва, че за тези конкретни плащания той не е имал
съгласието на св. Т. в качеството му на управител на ***. От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че в края на изпълнението на проекта по
договора с община Монтана възниква спор за начина на разпределяне на печалбата
и осчетоводяване на отделни разходи, което е станало и повод за извършване па
преводите от 15.11.2016 г. от сметката на *** към сметката на *** с основание
„дивидент“. В конкретния случай няма спор каква част от печалбата следва да
получи всеки от двамата съдружници в *** – 10 % за *** и 90 % за ***, което
съотношение е уговорено в сключения анекс от 20.04.2016 г. Няма спор и какъв е
размерът на получените приходи, участващи при формиране на крайният финансов
резултат - полученото плащане от Община Монтана в размер на 162882,19 лв. без
ДДС (ДДС не е приход/разход за регистрираните по ЗЗДС участниците в една
облагаема доставка и доставчикът на услугата - в случая ДЗЗД, трябва да начисли
и внесе получения ДДС в държавния бюджет.). При получаване на сумата, същата на
основание чл. 359 от ЗЗД става обща собственост на съдружниците. При получен
приход в посочения размер, размерът на печалбата може да бъде само размер в
по-малък от този, доколкото тя е разлика между приходите и разходите.
Следователно, размерът на следващата се за *** печалба може да бъде само под
сумата от 16 288,21 лв. (10 % от 162882,19 лв.), каквато сума, и то в по-голям
размер, е налична по сметката на ДЗЗД и след извършване на преводите от
15.11.2016 г. Според св. Х. останалата по сметката сума е следващата се на
съдружника *** печалба от дейността на консорциума и същият многократно
изразявал готовност да я преведе по сметката на *** при съгласие на св. Т..
Прокурорът при РП – Пловдив е приел,
че за да има извършено престъпление срещу собствеността, трябва да е налице
неправомерно имуществено разпореждане, водещо до излизане на едно имущество от
патримониума на досегашния му собственик. Поради това, за да е налице
престъпление трябва паричните суми, предмет на преводите от 15.11.2016 г., да
не са собственост на получателя им *** - да не са част от следващия се на
дружеството дивидент, тъй като самото *** не е самостоятелен субект на правото,
а паричните средства в банковата сметка в „СИБАНК“ ЕАД са обща собственост на ***
и ****. Ако преведената на 15.11.2016 г. сума е в размер равен или по-малък от
дела на *** в печалбата на ДЗЗД, то няма как да се приеме, че има извършени
действия на разпореждане в наказателно-правен смисъл. Паричните средства по
банковата сметка представляват вземане на титуляра към банката, което вземане
по своята природа е делимо, когато титулярите на сметката са двама или повече
правни субекта. Следователно, при извършване на превод в полза на който и да е
от съдружниците в размер съответстващ на неговия дял и при наличието на
достатъчно парични средства за изплащане дължимото и на останалите съдружници,
няма как да е налице извършено престъпление по чл. 201 и сл. от НК. От
заключението на назначената по делото счетоводна експертиза, се установява, че
настоящият случай е точно такъв. По счетоводни данни от сметката на ДЗЗД по
сметка на *** е преведена сума в размер по-малък от следващата се част от
печалбата с основание „дивидент“ като същевременно по сметката на *** е
останала сума, която е достатъчна за изплащане дела на ***. С оглед на това
липсва извършено действие на разпореждане, което може да се приеме за
присвояване по смисъла на чл.201 и сл. от ИК. Претенцията на съдружника *** е
за плащането на цената по издадените от дружеството фактури с получател *** - №
*** г. с ДО 47198,78 лв. и ДДС в размер на 9439,76 лв. и № ***на стойност
50874,34 лв. с ДДС. Св. Х., като представляващ дружеството по ЗЗД и управител и
собственик на капитала на **** е оспорил задълженията по двете фактури с
довода, че те не касаят извършени разходи за СМР за реализация на строителния
обект по договора с Община Монтана, поради което двете фактури не са били
осчетоводени в счетоводството на ***. С издаването на посочените две фактури и
неприемането им от единия от съдружниците между тях е възникнал спор от
гражданско-правен характер - за изпълнението на договора, чието разрешаване е
от компетентността на гражданския съд, по исков ред - чрез предявяване на
искова претенция от страна на **** към ***, доколкото *** не е правен субект,
който може да участва в искови производства като самостоятелен носител на нрава
и задължения. От формална страна, за точното изпълнение на договора за
създаване на ***и анекса към него е следвало преди да бъдат наредени плащанията
към сметката на *** гражданско-правния спор между съдружниците свързан с
издадените от *** две фактури от 03.10.2016 г. да бъде разрешен, но само
по-себе си неизпълнението им не влече наказателно-правна санкция. Още повече,
че с въпросните фактури се претендира плащане на разходи за СМР, които трябва
да са извършени преди 13.09.2016 г., когато е съставен акта за приемане на
извършените СМР. Фактура № *** е с предмет на доставка строителни материали и
според показанията на св.Т. и св. П. касае доставка на материали към ***, които
преди това *** бил закупил от *** по фактура от ***Според чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактурата се издава най-късно в 5-дневен срок от настъпване на данъчното
събитие - доставката на материалите или извършването на услугата, или
извършване на авансовото плащане. **** е закупило материалите но фактура № ****
от *** /съгласно показанията на св. Т. и св. П. и заключението на ССЕ/, за
което е била издадена фактура от ***„ тоест, за да е спазено счетоводното
законодателство, предаването на материалите от *** на **** трябва да е станало
на, или след 28.09.2016 г„ а самия обект по договора с Община Монтана е бил
изпълнен към 13.09.2016 г. За целите на данъчното облагане *** се приравнява на
юридическо лице (чл. 9, ал. 2 от ДОГ1К, чл. 132, ал. 5 и 6 от ЗДДС и чл. 10а от ЗДДС) и в случай, че един от съдружниците в ДЗЗД извърши или достави стоки
срещу възнаграждение с получател ДЗЗД важат общите правила на данъчния закон и
фактурата следва да бъде издадена в срок от 5 дни от настъпване на данъчно то
събитие. Най-късната възможна дата, при която е възможно да бъдат влагани
материали и извършвани услуги на строителния обект по договора с община Монтана
е 13.09.2016 г„ а фактурите са издадени едва на 03.10.2016 г. Прокурорът е
приел, че тези обективни факти подкрепят показанията на св. Х. в които същият
заявява, че счита, че сумите по издадените от „**** не касаят извършени разходи
и доставки на материали и услуги на обекта, изпълняван от **** и затова е
извършил плащанията за дивидент към ***. При тези факти разпределението на
печалбата от св. Х. чрез извършване на преводите от 15.11.2016 г., в
съотношението уговорено в анекса между съдружниците от 20.04.2016 г., без да са
осчетоводени разходите по двете фактури от 03.10.2016 г не би могло и от
наказателноправна гледна точка да му се вмени във вина под формата на умисъл за
извършване на присвоителни действия и престъпление по чл. 202 вр. чл. 201 от НК.
За *** е съществувала правната възможност да предяви искова претенция към
съдружника си *** за заплащане на съответната част от въпросните фактури,
съобразно уговореното между съдружниците разпределение в приходите и разходите
в дейността на ДЗЗД.
Въз основа на този анализ на
доказателствата прокурорът при РП – Карлово е достигнал до правния извод, не е
доказано извършването на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 от НК
и е прекратил наказателното производство.
Първоинстанционният съд изцяло е възприел
гореизложената фактическа обстановка в постановлението на РП – Карлово,
възприел е доказателствения анализ и правния извод на прокурора. КРС е приел,
че са събрани всички възможни доказателства и на базата на тях е възприет за
правилен изводът на прокурора за липса на доказателства за извършено от Х. Х.
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 от НК. Възраженията на Т. за
непълнота на разследването и доказаност на обвинението са преценени като
неоснователни. Първата инстанция е приела, че превеждайки инкриминираните суми
Х. е разпределил полагащия му се дивидент, като в сметката на общото дружество
е останала по-голяма от полагащия се дивидент на дружеството на въззивния жалбоподател ***, като по този
начин не е нанесена щета на последното, а още по-малко е извършено престъпление
от общ характер по чл. 202 вр. чл. 201 от НК. КРС е приел, че дори да е налице
неизпълнение на договорно задължение от страна на Х., то касае гражданскоправни
отношения и не поражда наказателна отговорност за него. Въз основа на горното КРС
е потвърдил постановленето на РП – Карлово като правилно и законосъобразно.
Въззивният състав намира, че
атакуваното определение на КРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При самостоятелен прочит на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, ПОС намира че събраните доказателства сочат за несъставомерност
на действията на Х. по чл. 202 вр. чл. 201 от НК. Същият действително е превел
без съгласието на Т. на 15.11.2016г. от сметката на *** по
сметката на ***, след което от сметката на **** по сметката на К. Х. Х. сумата
от 115223,99 лв. Тази сума е била обща собственост на *** и *** чрез ***, но
останалата сума по сметката е била по-голяма от полагащия се дял от печалбата
на *** в размер на 10 %. Размерът на следващата се за ***
печалба може да бъде само под сумата от 16 288,21 лв. (10 % от 162882,19 лв.),
каквато сума, и то в по-голям размер, е налична по сметката на ДЗЗД и след
извършване на преводите от 15.11.2016 г. Ето защо и деянието на Х. е
несъставомерно от обективна страна. Същият е заявил желание да преведе по
сметка на дружеството на въззивния жалбоподател полагащият му се дивидент.
Наличието на спор във връзка с извършените ремонтни работи и издадените фактури
не е от компетентността на наказателния съд и не касае извършено престъпление
от общ характер. Касае се за гражданскоправни отношения, които следва да бъдат
уредени по съответния гражданскоправен ред. Всичко гореизложено според въззивната
инстанция води до извода че не е осъществен състава на чл. 202, ал. 2, т. 1 вр.
чл. 201 от НК. Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията на защитата
за доказаност на обвинението и съставомерност на деянието. Същото се отнася и
до възраженията за непълнота на разследването. След събиране на всички относими
доказателства и проведено пълно и всестранно разследване, прокурорът при РП – Карлово,
както и РС – Карлово мотивирано са достигнали до единствения правилен и
законосъобразен извод, че липсва престъпление по чл. 202 вр. чл. 201 от НК.
Изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд, с които възприема тезата
на прокурора и се потвърждава атакуваното постановление. Същите няма да бъдат
преповтаряни. КРС е дал мотивиран и обоснован отговор на възраженията на
жалбоподателя, идентични с тези пред настоящата инстанция.
Ето защо определението на РС
– Карлово следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл. 243, ал. 8 от НПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение
от 17.12.2020г. на Районен съд – Карлово по ЧНД № 743/2020г. по описа на КРС, 3
н.с., с което е потвърдено постановление
на Районна прокуратура – Карлово от 15.06.2020г., с което на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство – сл. дело № 31/2017г. по описа на ОСлО
при ОП Пловдив, водено за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във вр. с чл.
201 от НК.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.