№ 199
гр. Русе, 20.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520104438 по описа за 2021 година
Ищецът Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД твърди,
че на 06.09.2019 г. между „Банка ДСК” ЕАД и ответникът Н. Д. П. бил
подписан Договор за стоков кредит № 471848, съгласно който кредиторът
отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1320,62 лева за
закупуване/заплащане на стори и/или услуги, продавани от „Технополис
България“ ЕАД, Сумата била усвоена еднократно, безкасово по сметка на
търговеца „Технополис България“ ЕАД. Кредит следвало да бъде върнат на
18 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 17 от които в
размер на 98,86 лева, а остатъка в размер на 98,78 лева се дължал с
последната вноска, дължимата главница била в размер на 1265,96 лева.
Страните уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на
сключване на договора бил 40,16 % годишно или 0,1116 % на ден. Останалата
и непогасена договорна лихва за периода от 06.10.2019 г. до 06.03.2021 г.,
която била в размер на 403,96 лева. Ответникът дължал и мораторна лихва
върху непогасената главница, която се начислявала за всеки ден забава, за
периода от 01.11.2019 г. до 26.03.2021 г. в размер на 118,63 лева, както и
законна лихва, считано от 15.04.2021 г. до изплащане на вземането.
На 17.06.2020 г. бил сключен Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ между „Банка ДСК“ и ищеца и било подписано
1
допълнително споразумение от 22.07.2020 г. с Приложение № 1.1/22.07.2020
г. по силата, на което процесното вземане било прехвърлено на ищеца изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. „Банка ДСК“ ЕАД
упълномощила ищеца в качеството му на цесионер по Договор за
прехвърляне на вземанията /цесисия/ от името на цедента и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. На
ответника било изпратено уведомително писмо от страна на „Банка ДСК“
ЕАД за станалата продажба чрез „Български пощи“ с известие за доставяне на
посочения в Договора за стоков кредит постоянен адрес, което се върнало
като „получателя отсъства /в чужбина/“.
Било подадено Заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано
ч.гр.дело № 2023/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК като било разпоредено на ответника
да заплати на ищеца сумата от 1265,96 лева – главница; 403,96 лева –
договорна лихва за периода от 06.10.2019 г. до 06.03.2021 г.; 118,63 лева –
мораторна лихва, дължима за периода от 01.11.2019 г. до 26.03.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от 15.04.2021 г. до изплащане на вземането и
разноски в размер на 85,77 лева, но ответникът бил призован по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, поради което бил образувано настоящото производство.
Искат да бъде признато за установено, че ответникът им дължи
сумите: 1265,96 лева – главница, 403,96 лева – договорна лихва за периода от
06.10.2019 г. до 06.03.2021 г.; 118,63 лева – мораторна лихва за периода от
01.11.2019 г. до 26.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.04.2021 г. до изплащане на вземането.
Ответникът Н. Д. П. не представил отговор на исковата молба и не
взема становище по нея.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от правна страна следното:
Предвид неявяването на ответника в първото по делото заседание, като
не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, не подаването
на отговор на исковата молба и направеното искане от ищеца за
постановяване на неприсъствено решение, съдът намира искането
основателно – налице са предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК. Съдът следва
да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй като
2
от представените писмени доказателства се обосновава извод, че искът е
вероятно основателен. На ответника са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Следователно настоящото решение може да се основе на предпоставките по
чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 85.77
лв. разноски в заповедното производство.
На основание чл.78, ал.1, от ГПК, ответникът дължи на ищеца сумата
от 214.87 лв. разноски в настоящото производство, като на основание чл.78,
ал.8 от ГПК съдът определи юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца в размер на 100 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Д. П., ЕГН ********** от
********, дължи на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Панайот
Волов №29, ет.3, сумата 1265,96 лева – главница, 403,96 лева – договорна
лихва за периода от 06.10.2019 г. до 06.03.2021 г.; 118,63 лева – мораторна
лихва за периода от 01.11.2019 г. до 26.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.04.2021 г. до изплащане на вземането,
прехвърлени от „Банка ДСК” ЕАД, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.04.2021 г. по гр. д. №
2023/2021 г. по описа на РРС .
ОСЪЖДА Н. Д. П., ЕГН ********** от ******** да заплати на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Панайот Волов №29, ет.3
сумата 85.77 лв. – разноски, за които е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 16.04.2021 г. по гр. д. № 2023/2021 г. по
описа на РРС, както и сумата от 214.87 лв. – разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на въззивно обжалване на основание чл.239,
ал.4 от ГПК.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4