Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../16.12.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Величка Велчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 9001 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от П.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „Младост” № 152, ет.
12, ап. 76, срещу „В.Е.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, офис 1.2, иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 250 евро, представляваща
обезщетение за отменен полет – полет W2 2522, излитащ по разписание на
24.05.2019 г. в 07:50 часа от летище Мюнхен, Германия и пристигащ по разписание
на 24.05.2019 г. в 11:10 часа на летище Варна, България, изпълняван от
авиокомпания „В.Е.” ООД, на основание чл. 7, т. 1, б. „а” от Регламент (ЕС)
261/2004 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът П.В.П. твърди, че
между него и ответника – авиокомпания „В.Е.“ ООД е сключен договор за въздушен
превоз, по силата на който ответникът се е задължил да го превози с полет W2
2522, излитащ по разписание на 24.05.2019 г. в 07:50 часа от летище Мюнхен,
Германия и пристигащ по разписание на 24.05.2019 г. в 11:10 часа на летище
Варна, България. Поддържа, че авиокомпания „В.Е.“ ООД е потвърдила резервацията
му за полета и му е издала електронен самолетен билет. Въпреки това полетът не
е бил планиран и заявен пред летищната администрация, а е бил отменен, за което
не е бил своевременно уведомен /не по-малко от 14 дни преди датата на полета/,
съгласно предвидения в Регламент № 261/2004 г. срок. Посочва, че съгласно чл.
5, т. 1, буква „в“ от Регламента при отмяна на полет съответните пътници имат
право на обезщетение по чл. 7 от Регламента, като размерът на обезщетението е в
зависимост от разстоянието на полета. Ето защо счита, че има право на парично
обезщетение в размер на 250 евро за обезвреда на
претърпените от него вреди – преживяване на сериозно безпокойство и неудобство,
както и необратима загуба на време спрямо първоначалния пътен план. Посочва, че
се е свързал с „АЕРОИСК” ООД – дружество, специализирано в защита правата на
пътниците по този Регламент, като чрез същото е поискало от ответника заплащане
на дължимото му се обезщетение. Плащане обаче не последвало. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира
разноски.
Ответникът
„ВОЯДЖ ЕЪР” ЕООД, редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В същия срок е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като съдът с разпореждане № 262669/08.09.2020 г. е дал указания на
ответника да уточни процесуалното си действие по подаване на възражение по чл.
414 ГПК, като съобрази, че в настоящото производство не е издавана заповед за
изпълнение срещу него, а е образувано по подадена искова молба срещу него.
Съобщението с тези указания е получено на 02.10.2020 г., като в предоставения
едноседмичен срок не е уточнено процесуалното действие по подаване на
възражение по чл. 414 ГПК. Извън срока за отговор е постъпило възражение по
искова молба с вх. № 13.10.2020 г., подадено от ответника, в което се посочва,
че дружеството не извършва полети, не е авиационен оператор, няма сключени
договори за продажба на самолетни седалки. Счита, че исковата молба е
неоснователна и моли делото да бъде прекратено.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв.
Милен Христов, който поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да
бъде уважен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 7, т.
1, б. „а” от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
От
ангажирания в производството доказателствен материал
и по-специално от представения електронен самолетен билет /л. 10 от делото/, с
превод от английски на български език, издаден на името на ищеца П.В.П., може
да се направи обоснован извод, че ответникът „ВОЯДЖ ЕЪР“ се е задължил да
превози ищеца с полет W2 2522, излитащ по
разписание на 24.05.2019 г. от 07:50 часа от летище Мюнхен Германия, терминал 1
и пристигащ по разписание на 24.05.2019 г. в 11:10 часа на летище Варна,
България. Самолетният билет е закупен от „Авион Травел“ ООД, като в същия изрично е отбелязано, че полет W2 2522
е опериран от: ВОЯДЖ ЕЪР, тоест ответникът е дружеството, което е следвало да
изпълни процесния полет.
В
този смисъл съдът приема за неоснователни възраженията на ответника, направени
след изтичане на срока за отговор по чл. 131 ГПК, че не извършва полети. Напротив.
От приетото в проведеното по делото открито съдебно заседание писмено
доказателство – справка за лицензираните авиационни оператори се установява, че
ответното дружество е включено в официалния списък на лицензираните авиационни
оператори, с право да превозва пътници и товари.
По
делото са представени доказателства, че посоченият полет изобщо не е извършен.
От Летище Варна е предоставена информация, че в разписанието на летището не
фигурира полет W2 2522 – въздушен превозвач
Voyage Air на посочената дата 24.05.2019 г.
Разстоянието
между двете летища Мюнхен – Варна, изчислено по метода на дъгата на големия
кръг, съгласно чл. 7, т. 4 от Регламента, е посоченото от ищеца в исковата
молба 1364.253 км.
В Регламент (ЕО) № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване на пътниците при закъснение или отмяна на полети са разграничени
няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне право на пътника
да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7.
Едното основание е отмяна на полет (чл. 5), а другото е при отказан достъп на
борда (чл. 4), като при всяко от тях задълженията на превозвача да обезщети
пътниците са регламентирани по различен начин.
Ето защо и съгласно гореизложеното следва да се приеме, че в случая
превозвачът /ответникът/ дължи на пътника /ищеца/ обезщетение в размер на 250
евро, доколкото процесният полет очевидно е бил отменен
/не е осъществен/, на основание чл. 7, т. 1, б. „а“ вр.
чл. 5, т. 1, б. „в" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
Следва да се отбележи, че в производството ответната страна не въведе
твърдения и не ангажира доказателства, че отмяната на полета се дължи на
обстоятелства, изключващи отговорността му, съответно че е уведомил
своевременно ищеца за отмяната /минимум две седмици преди началото на полета по разписание/ или му е предложено
премаршрутиране, в които случаи единствено на пътника
не се дължи обезщетение /по аргумент от трите хипотези, посочени в чл.
5, т. 1, б. „в" от Регламента/.
В този смисъл предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен
изцяло. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.07.2020
г. до окончателното й изплащане.
Неоснователно е искането на процесуалния представител на ищеца за
постановяването на неприсъствено решение, доколкото въпреки че в срока по чл.
131 ГПК ответникът не е депозирал отговор, то в този срок същият е направил
възражение за недължимост на претенцията. В съдебно заседания
се яви съдружникът в дружеството Стефан Иванов, който не бе допуснат да участва
като процесуален представител на ответника. Тези обстоятелства обаче съдът
приема, че не оправдават приложението на чл. 238 и 239 ГПК, поради което
настоящото решение е постановено по общия ред.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 410 лв., в това число: 50 лв. – държавна такса и 360 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, която сума съдът приема, че следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.Е.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис 1.2, да заплати на П.В.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, ж. к. „Младост” № 152, ет. 12, ап. 76, сумата 250 евро /двеста и петдесет евро/, представляваща обезщетение за отменен
полет – полет W2 2522, излитащ по разписание на 24.05.2019 г. в 07:50 часа от
летище Мюнхен, Германия и пристигащ по разписание на 24.05.2019 г. в 11:10 часа
на летище Варна, България, изпълняван от авиокомпания „В.Е.” ООД, на основание
чл. 7, т. 1, б. „а” от Регламент (ЕС) 261/2004 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „В.Е.” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, офис 1.2, да заплати на П.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „Младост”
№ 152, ет. 12, ап. 76, сумата 410
лв.
/четиристотин и десет лева/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: