№ 4091
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110160887 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на П. М. Х. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че по т. д. № 2956/2010г. по описа на СГС, VI-12 състав, е
издаден изп. лист от 07.02.2011г. спрямо него, с който е осъден да заплати на /фирма/
следните суми: 7442,66лв. – главница, установена с Решение № 1370/13.08.2009г. по в.
а. д. № 1370/2009г. на Арбитражен съд, ведно със законната лихва от 13.08.2009г. до
окончателното плащане, и 150лв. разноски. Посочва, че въз основа на листа на
16.03.2011г. било образувано изп. дело № 97/2011г. по описа на ЧСИ Б. Б. за събиране
на вземанията, което на 28.06.2015г. било прекратено по право поради настъпила
перемпция – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа, че на 28.06.2018г. изтекла и
погасителната давност за вземанията. През 2019г. било образувано ново изп. дело с №
1092/2019г. по описа на ЧСИ Б. Б., но към този момент вземанията вече били погасени
по давност. Междувременно ответното дружество закупило процесните вземания с
кредитора по договор за цесия.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължи на ответника горепосочените суми поради
погасяването им по давност.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че на 08.08.2018г. между първоначалният
кредитор и ответника е сключен договор за цесия, съгласно който процесните вземания
са му прехвърлени. Поддържа, че регулярно са искани и извършвани изп. действия, с
оглед на което давността не е изтекла. Посочва, че последната не е текла, докато изп.
процес е бил висящ, а бездействието на съдебния изпълнител не може да рефлектира
върху взискателя.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в
изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване на несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да
се основава само на факти, настъпили след приключването на производството, по
което е издадено изпълнителното основание, какъвто факт е изтеклата погасителна
давност за вземанията, каквото е наведеното от ищеца възражение за недължимост на
сумите.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че на
07.02.2011г. по т. д. № 2956/2010г. по описа на СГС, ТО, е издаден изп. лист въз основа
на Решение № 1370/13.08.2009г. по арбитражно дело № 1370/2009г. на Арбитражен
съд, съгласно който ищцата е осъдена да заплати на /фирма/ сумата от 7442,66лв. –
главница, ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното
плащане, както и 150лв. разноски, които вземания впоследствие са прехвърлени с
договор за цесия на ответното дружество.
За събиране на горните вземания, по молба на кредитора от 15.03.2011г. е
образувано изп. дело № 97/2011г. по описа на ЧСИ Б. Б.. С молбата за образуване са
възложени на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. В диспозитива на тълкувателното решение изрично е прието,
че при настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
От съдържанието на изп. дело се установява, че на 11.10.2011г. са изпратени
запорни съобщения до банки в страната, с които давността е прекъсната. На
06.02.2013г. и 28.06.2013г. също са изпратени запорни съобщения до банки в страната,
с които давността е прекъсната. След тази дата, изпълнително действие, годно да
прекъсне давността, е извършено на 24.06.2016г., когато е изпратено запорно
съобщение до работодател на длъжника. В промеждутъка между 28.06.2013г.-
24.06.2016г. са извършвани справки за имуществото на длъжника, но не са извършвани
изпълнителни действия като запор, възбрана, опис и т. н., които са годни да прекъснат
давността. Ето защо, на 28.06.2015г. изпълнителното производство се е прекратило по
силата на закона поради настъпила перепмция – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като в
рамките на две години не са искани и извършвани изпълнителни действия. Настоящият
2
съдебен състав намира, че наложения запор върху трудовото възнаграждение със
съобщението от 24.06.2016г. не е в състояние да прекъсне давността, тъй като е
извършено по вече прекратено по силата на закона производство /в този смисъл
Решение № 42/26.02.2016г. по гр. д. № 1812/2015г., IV ГО на ВКС, Решение №
209/02.02.2016г. по т. д. № 1248/2013г., I ТО на ВКС, Решение № 451/29.03.2016г. по
гр. д. № 2306/2015г., IV ГО на ВКС/.
Въпреки изложеното обаче, не може да се приеме, че вземането е погасено по
давност. Същото се погасява с 5-годишна давност, тъй като е установено с решение –
чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По въпроса „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му?“ е образувано тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на
ВКС, по което до настоящия момент няма произнасяне. И доколкото липсва
задължително тълкуване на поставения въпрос, настоящият съдебен състав споделя
виждането, застъпено в Решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017г., IV ГО;
Решение № 51/21.02.2019г. по гр. д. № 2917/2018г., IV ГО; Решение № 252/17.02.2020г.
по гр. д. № 1609/2019г., III ГО; Определение № 278/08.05.2019г. по т. д. № 2469/2018г.,
II ТО; Определение № 757/12.11.2019г. по гр. д. № 4139/2019г., III ГО; Определение №
735/06.11.2019г. по гр. д. № 3982/2019г., III ГО на ВКС. Съгласно тази съдебна
практика, когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат
обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма
е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в
тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен
акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми,
или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване
неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при
постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване
на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото
тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а започва
да се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този
момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил
сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици следва
да бъдат преценявани с оглед задължителното тълкуване, дадено и действащо към
момента на настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно
действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА
по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това. Според ППВС №
3/18.11.1980г. образуването на изпълнителното производство прекъсва погасителната
давност, като след това, докато изпълнителният процес е висящ, давност не тече. С т.
10 ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно
разрешение, според което в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко изпълнително действие, като от момента на същото започва да тече нова давност,
но през времетраенето на изпълнителния процес давността не спира, поради което и
цитираното ППВС е обявено за изгубило сила. Прилагането на даденото с
горепосоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за
последица погасяването по давност на вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, по които не са предприемани действия за период по-
голям от този срок. Тогава давността би се счела за изтекла със задна дата, преди
момента на постановяване на новото тълкувателно решение, при действащо ППВС №
3/1980г. Ето защо, извършената с т. 10 ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на
3
ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда действие от датата на
обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015г., като даденото с последното
задължително разрешение се прилага от тази дата и само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили
преди това.
В аспекта на изложеното се налага извода, че за изп. производство по изп. дело
№ 97/2011г. приложение следва да намерят постановките на ППВС № 3/1980г.,
съгласно които давност не е текла, докато изп. процес е бил висящ. Както се посочи
по-горе, изп. производство по това изп. дело се е прекратило по силата на закона на
28.06.2015г., а ТР № 2/26.06.2015г. е прието два дни по-рано – на 26.06.2015г. Ето
защо, в периода от 28.06.2015г до 26.06.2015г. давност за вземанията не е текла. Такава
е започнала да тече от момента на приемане на ТР № 2/26.06.2015г., с което е обявено
за изгубило сила ППВС № 3/1980г. С оглед на това, давността за вземанията би изтекла
на 26.06.2020г. Преди тази дата обаче, на 18.07.2019г. ответникът, в качеството му на
цесионер на вземанията, е подал молба до ЧСИ Б. Б., с която е поискал образуване на
ново изпълнително дело за събиране на вземанията, насрочване на опис на движими
вещи, налагане на запор на вземания, като на 16.08.2019г. са изпратени запорни
съобщения до банки в страната и до работодател на длъжника, с които действия
погасителната давност е прекъсната.
С оглед изложеното, погасителната давност за вземанията не е изтекла и
предявените отрицателни установителни искове подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът, който претендира присъждане на юрк. възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪЛЯ предявените от П. М. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. /населено
място/, срещу /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи
на ответника следните суми, за които е издаден изп. лист на 07.02.2011г. по т. д. №
2956/2010г. по описа на СГС, ТО, въз основа на Решение № 1370/13.08.2009г. по
арбитражно дело № 1370/2009г. на Арбитражен съд, а именно: 7442,66лв. – главница,
ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното плащане,
както и 150лв. разноски.
ОСЪЖДА П. М. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. /населено място/, да заплати
на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4