Р Е Ш Е Н
И Е
гр. С., 26.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина С.
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 5887 по описа за 2015г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на М.С.Р. с предявени против К.Д.С., Д.А.С., Т.Д.А. и М.С.А.
следните субективно и обективно съединени искове:
-с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане от 17.10.1989г., обективиран в НА № 56, том ХХХІ, рег.№ 20561, н.д.№
5221/1989г.;
-против ответниците К.С. и Д.С. с
правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху 265/530 ид.ч. от
недвижим имот-дворно място в гр.С., ул.*********
№ 4, съставляващо имот пл.№ 94 от кв.272, с нов номер УПИ ІІІ-93 от кв.276 с
площ от 530 кв.м. по скица, а по документи за собственост с площ 466 кв.м.
-с правно основание чл.57, ал.2,
изр.второ ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 206 500лв.,
представляваща равностойността на 1/2 ид.ч от имота, предмет на договора за
издръжка и гледане, който е трансформиран в Апартамент № 12, находящ се във
вх.Б на жилищна сграда в гр.С., ул.********* № 4-6, построена в парцел ІІІ-93,
94 от кв.276 по плана на гр.С., м.Лозенец, на 2 етаж, със застроена площ от
127.47 кв.м., заедно с мазе № 7 с площ 12.14 кв.м., ведно с 4.778% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж;
-с правно основание чл.57, ал.2,
изр.второ ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата
206 500лв., представляваща равностойността на 1/2 ид.ч. от имота, предмет
на договора за издръжка и гледане, който е трансформиран в Апартамент № 14, находящ
се във вх.Б на жилищна сграда в гр.С., ул.********* № 4-6, построена в парцел
ІІІ-93, 94 от кв.276 по плана на гр.С., м.Лозенец, на 2 етаж, със застроена
площ от 127.47 кв.м., заедно с мазе № 12 от 10.95 кв.м., ведно с 4.778% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж;
-иск за отмяна на основание
чл.537, ал.2 ГПК на НА № 56, том ХХХІ, рег.№ 20561, н.д.№ 5221/1989г. на
нотариус при Софийска нотариална служба на Втори районен съд гр.С., както и
т.ІІІ от договор за доброволна делба рег.№ 8701/04.07.1995г. на нотариус при
Втори районен съд, вписан в книгите за вписване под № 197, том 6, вх.рег.№
15409/05.07.1995г. на І-ви нотариус при СРС.
Ищцата излага, че на 17.10.1989г.
с НА № 56, том ХХХІ, рег.№ 20561, н.д.№ 5221/1989г. на нотариус при СНС на
Втори районен съд гр.С., сключила с ответниците договор за издръжка и гледане,
по силата на който прехвърлила правото на собственост върху недвижим
имот-дворно място в гр.С., ул.********* № 4, съставляващо имот пл.№ 94 от
кв.272, с нов номер-УПИ ІІІ-93 от кв.276, с площ 530 кв.м. изчислено графически
по скица № АБ-М-22/1989г. на Общ.НС, Лозенец гр.С., а по документи за
собственост 466кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа,
еднофамилна, застроена на 38 кв.в. и разгърната площ 66.67 кв.м., построена на
гредоред, състояща се от кухня, коридор, баня клозет и складово помещение в
сутеренния етаж и входен вестибюл и две стаи на първи етаж, при съседи на
имота: улица, С. И., Г.К., наследници на Ан.И. и М.Х., срещу насрещно поето
задължение за издръжка и гледане до края на живота й. Твърди ответниците да са
в пълно неизпълнение на така поетото задължение в продължение на 23 години, не
проявили каквато и да е загриженост за здравословното и финансовото й
състояние, за ежедневните нужди и потребности. В молба от 02.03.2017г.
/стр.153/ уточнява, че периодът на неизпълнение е от 17.09.2010г. до подаване
на исковата молба-17.09.2015г. По тази причина предявява иск по чл.87, ал.3 ЗЗД
за разваляне на договора.
След сключване на договора
ответниците се снабдили с констативен нотариален акт № 150, том ІХ, дело №
1595/15.09.1992г. на нотариус при СНС към Втори районен съд по чл.483 ГПК
/отм./ на основание давностно владение и покупка на 64/530 ид.ч. от недвижим
имот с площ 530 кв.м., съставляващ имот пл.№ 94 от кв.272 по плана на гр.С.,
ул.********* № 4, идентичен с част от УПИ ІІІ-93, 94 от кв.276 по плана на гр.С.,
м.Лозенец, която площ ищцата твърди да е владяла повече от 10 години преди
17.10.1989г. По-късно съществуващата в този имот сграда била съборена и на
цялата му площ построена четириетажна
жилищна сграда с тавански жилища и гаражи с асфалтиран вътрешен подход към тях,
с административен адрес гр.С., ул.********* № 4-6. С договор за доброволна
делба рег.№ 8701/04.07.1995г. на нотариус при Втори районен съд гр.С., вписан
под № 197, том 6, рег.№ 15409/05.07.1995г., съсобствените имоти в сградата били
поделени между следните лица И.А.Л., К.Б.В.-Л., А.С.В., Б.Д.К., М.Е.Ф., Е.Е.Ф.,
К.Д.С., Д.А.С., Т.Д.А., М.С.А., Л.Н.З.и В.К.З.. По силата на този договор за
делба ответниците К.С. и Д.С. получили в дял и станали собственици на
Апартамент № 12, находящ се във вх.Б на жилищната сграда в гр.С., ул.*********
№ 4-6, с площ от 127.47 кв.м., състоящ се от две спални, дневна със столова,
кухня със столова и други сервизни помещения, при съседи на апартамента:
север-улица, изток-двор, юг-двор, запад-ап.10, отгоре ап.№ 14 и отдолу-ап.10,
заедно с мазе № 7 с площ 12.14 кв.м., при съседи: север-улица, изток-двор, юг-мазе
№ 8, запад-коридор, отгоре-гаражи, ведно с 4.778% от общите части на сградата и
толкова части от правото на строеж, а ответниците Т.А. и М.А. получили в дял и
станали собственици на Апартамент № 14, находящ се във вх.Б на жилищната сграда
в гр.С., ул.********* № 4-6, с площ 127.47 кв.м., състоящ се от две спални,
дневна със столова, кухня със столова и други сервизни помещения, при съседи:
север-улица, изток-двор, юг-двор, запад-ап.13, отгоре-ап.16, отдолу-ап.12,
заедно с мазе № 12 с площ 10.95 кв.м., при съседи: север-мазе № 11,
изток-коридор, юг-двор, запад-мазе № 14, отгоре-гаражи, ведно с 4.762% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж. На 28.07.2004г. К.Д.С. и Д.А.С.
продали Апартамент № 12 на трето лице „И.П.Д.“ ООД. От своя страна през 2014г.
ответниците М. и Т.А. дарили на Я.С.М.5/530 ид.ч. от 530/985 ид.ч. от посочения по-горе недвижим имот, за което
е съставен НА № 68, том ІІ, рег.№ 1821, н.д.№ 245/15.05.2014г. на нотариус Й.Л.,
с района на действие СРС, а впоследствие с НА № 93, том ІІ, рег.№ 1995, н.д.№
266/27.05.2014г. на същия нотариус, продали на същото лице Апартамент № 14 в
сградата срещу цена от 206 500лв. Поради това наред с иска за разваляне на
договора предявява ревандикационен иск по чл.108 ЗС против първите двама
ответници за предаване владението върху 265/530 ид.ч. от имота, които след
развалянето биха се владяли без правно основание. Доколкото към деня на подаване
исковата молба за разваляне на договора за издръжка и гледане имотът в останалата част е отчужден и не
съществува в състоянието, в което е прехвърлен, предявява искове с правно
основание чл.57, ал.2 ЗЗД за присъждане равностойността. Претендира разноски по
делото.
Ответниците К.С., Д.С., Т.А. и Д.А.
оспорват исковете по съображения за тяхната неоснователност. Твърдят, че след
сключване на договора за издръжка и гледане ищцата подала искова молба през
1992г. за неговото разваляне с образувано гр.д.№ 3864/1992г. по описа на СРС, І
район, което било прекратено поради отказ от иск. След образуване на това дело сключили
споразумение на 14.07.1995г., с което ищцата извършила опрощаване за бъдеще време
на задълженията на ответниците спрямо нея по договора за издръжка и гледане
срещу насрещното тяхно компенсаторно задължение да й заплатят продажната цена
на два апартамента, които ще закупи в жилищната сграда на ул.********* № 4-6 в
общ размер на 276 531лв., в което е обективиран и факта на предаване на
парите. С него страните декларирали, че по този начин уреждат напълно
имуществените си отношения по договора без бъдещи претенции един спрямо друг.
На самостоятелно основание навеждат на изтекла погасителна давност на иска за
разваляне на договора. Съединените искове по чл.57, ал.2 ЗЗД оспорват с развити
съображения за липса на пасивна легитимация и липса на основание за присъждане
равностойността на прехвърляния с договора имот, тъй като настоящия случай не попада в хипотезата на
неоснователно обогатяване. Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не се спори сключването на
договор от 17.10.1989г., обективиран в НА № 56, том ХХХІ, рег.№ 20561, н.д.№
5221/1989г. на нотариус при СНС на Втори районен съд гр.С., с който ищцата
прехвърлила на К.Д.С. и Т.Д.А. собствения си недвижим имот-Дворно място в гр.С.,
ул.********* № 4, съставляващо имот пл.№ 94 от кв.272, с нов номер-УПИ ІІІ-93
от кв.276, с площ 530 кв.м. изчислено графически по скица № АБ-М-22/1989г. на
Общ.НС, Лозенец гр.С., а по документи за собственост 466кв.м., заедно с
построената в него жилищна сграда на два етажа, еднофамилна, застроена на 38
кв.в. и разгърната площ 66.67 кв.м., построена на гредоред, състояща се от
кухня, коридор, баня клозет и складово помещение в сутеренния етаж и входен
вестибюл и две стаи на първи етаж, при съседи на имота: улица, С. И., Г.К.,
наследници на Ан.И. и М.Х., срещу поето от приобретателите задължение за
издръжка и гледане. Видно от представения по делото нотариален акт било
постигнато съгласие да поемат, както в минало време, така и пожизнено издръжката
и гледането на прехвърлителката.
Не се спори относно това, че към
деня на сключване на договора приобретателите били в граждански брак-първия с Д.А.С.,
а втората с М.С.А. и с оглед възмездния начин на придобиване имотът е станал
съпружеска имуществена общност, предпоставящо пасивната лагитимация по иска с
правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и на съпрузите.
През 1992г. ищцата подала искова
молба против ответниците за разваляне на договора за издръжка и гледане поради
неговото неизпълнение, по която било образувано гр.д.№ 3864/1992г. по описа на
СРС, І район. Видно от представените съдебни удостоверения на СРС /стр.109 и
чл.115/ това дело е било прекратено поради отказ от иск на основание чл.119,
ал.2 ГПК /отм./ с определение от 14.07.1995г., влязло в сила на 21.07.1995г.
Съобразно Определение от 30.01.2017г. постановено по ч.гр.д.№ 341/2017г. на САС
отказът от иск обхваща отношенията между страните по изпълнението на договора
за периода от неговото сключване 1989г. до 1992г. и е без правно значение по
допустимостта на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, доколкото въведените твърдения са за
последващо му неизпълнение за периода след 17.09.2010г. до деня на предявяване
иска по настоящото дело.
Като доказателство е прието
споразумение от 14.07.1995г. /стр.126/, сключено и подписано от
прехвърлителката и приобретателите и техните съпрузи, което съдържа изявлението
на М.Р., че опрощава за в бъдеще задълженията на ответниците по договора за издръжка
и гледане, като за компенсация последните поемат задължението да й заплатят
закупените два апартамента на нейно име в новопостроена сграда на ул.*********
№ 4 с продавач А.В.. Посочено е че, споразумението служи за разписка за предадена
сума от 276 531лв., представляваща продажна цена на двата апартамента с
гараж, както и че с него уреждат напълно имуществените си отношения по договора
за издръжка и гледане и никоя страна няма да има за в бъдеще претенции спрямо
другата.
Позовавайки се на споразумението
ответниците признават факта, че след неговото подписване, включително и в
периода след 2010г. до подаване на исковата молба, не са престирали на ищцата
издръжка и гледане.
При тези безспорни обстоятелства
спорен по делото е въпросът погасило ли се е с посоченото споразумение
задължението на ответниците по издръжка и гледане спрямо ищцата срещу
прехвърления им имот и на какво основание.
По общите правила на ЗЗД
договорът е съглашение между две или повече лица, с което се създава, урежда или
унищожава една правна връзка между тях. Всяка от страните дължи точно
изпълнение на поетите задължения съобразно чл.63 ЗЗД, което кореспондира на
правото на другата страна да изисква такова. От момента на неговото сключване
чрез съвпадение на насрещните волеизявления той има силата на закон за страните
и може да бъде изменян, прекратяван, развалян или отменян само по взаимно
съгласие или на основания, предвидени в закона-чл.20а ЗЗД. Както изменението
/промяната/ в облигационната връзка, така и като общо понятие прекратяването
след сключване на договора и в хода на неговото изпълнение могат да се дължат
на обстоятелства от обективен или субективен характер, правните последици на
които настъпват по волята на страните или по силата на закона. Израз на това са
регламентираните в раздел V, т.1 от ЗЗД институти на прихващането, подновяването
и опрощаването като способи за погасяване на задължения, чиито последици настъпват
единствено от съгласуваната воля на страните. Тези способи намират приложение по
всички видове договори, съответно облигационни задължения при отчитане тяхната
специфика.
В случая с договора от 1989г.
страните се обвързали с облигационно правоотношение с възмезден характер, по
силата на което ищцата прехвърлила правото на собственост върху имота, а
ответниците се задължили да я издържат и гледат до края на живота й. Този
договор по правната си същност е алеаторен, защото към момента на сключването
му съществува неопределеност на имуществената престация на приобретателите. По
правило задължението за издръжка и гледане е продължително във времето до
настъпване смъртта на прехвърлителя и трябва да се изпълнява ежедневно,
непосредствено и непрекъснато по начин съответстващ на неговите нужди в обем и
вид според уговореното.
След сключването му през 1995г.
страните постигнали споразумение, с което уредили по различен начин отношенията
си-ищцата заявила, че опрощава бъдещите задължения на ответниците по договора
за издръжка и гледане, т.е. дължимите след тази година престации, срещу поето
от тях задължение да заплатят продажната цена за два апартамента с гараж в
новопостроената в прехвърления имот жилищна сграда от 276 531лв. на нейно
име, дължима на продавача А.В.. Споразумението обективира и факта на получаване
от ищцата на посочената парична сума, в която част има характеристиките на
разписка. С оглед съдържанието на споразумението и същността на направените в
него изявления съдът намира за неоснователно възражението на ответниците задължението
им да е погасено чрез опрощаване от ищцата. Съгласно чл.108 ЗЗД задължението се
опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор. Предмет на
опрощаването е вземане /задължение/, но не и бъдещо задължение или правни
очаквания /Решение № 78/14.07.2011г. по т.д.№ 605/2010г. на ВКС, І т.о./, което означава, че погасителен ефект
чрез опрощаване може да настъпи само за възникнало вземане или задължение. Задължението
на ответниците за престиране на издръжка и гледане има имуществен характер и
следва да се изпълнява занапред във времето от сключване на договора до смъртта
на прехвърлителката, т.е. задължението е възникнало, но за грижите и издръжката
за периода след споразумението все още не е изискуемо. Съдът приема, че
принципно е допустимо опрощаване на задължение за издръжка и гледане за бъдещи
/предстоящи във времето/ такива и погасителен ефект може да настъпи ако това е
осъществено по начина предписан в чл.108 ЗЗД. В случая обаче определяща е не
единствено волята на ищцата, а и тази на ответниците, като насрещна по договора
страна, чието тълкуване съобразно чл.20 ЗЗД води до извода за новиране по
смисъла на чл.107 ЗЗД. Според разпоредбата задължението се подновява, когато се
замени с друго по съглашение с кредитора. Новацията е способ за погасяване на
облигационни задължения, при която на мястото на съществуващо задължение
възниква ново, различно по предмет или основание. Така след сключване на
договора по общо съгласие на страните, обективирано в споразумението, задължението
на приобретателите от натурална престация по издръжка и гледане се заменя с
парична сума, но не в хипотезата на трансформация на натурална престация в
парична, а като при договор за продажба /обективна новация/. Със сключването на
споразумението, имащо характер на договор, на основание чл.107 ЗЗД старото
задължение се е погасило и отношенията между страните се уреждат според
съдържанието на новото. Последното е плащането на парична сума, изпълнението на
което е удостоверено в споразумението.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ищцовата страна споразумението да страда от пороци. Сключено е
в писмена форма и е двустранно подписано, като авторството на положения за М.Р.
подпис не е оспорено, но се твърди то да е неистинско поради полагането му
преди изпълване документа със съдържание. Доказателства в подкрепа на това не
са ангажирани, поради което е приложима разпоредбата на чл.180 ГПК придаваща
формална доказателствена сила на частните документи, че съдържащите се в тях
изявления принадлежат на лицата, които са ги издали. Твърдението за невярност
на посочената в документа дата също не е доказано, като освен принципното
възражение за антидатиране страната не е въвела твърдения коя е действителната
дата и не е провела нейното доказване. Ищцата не е трето лице по смисъла на
чл.181 ГПК, поради което и датата на подписаното от нея споразумение й е
противопоставима.
Сключването на споразумението не
в нотариална форма или с нотариална заверка на подписите не го прави
недействително. Според чл.18 ЗЗД във формата на нотариален акт трябва да бъдат
договорите за прехвърляне на собственост или учредяване на други вещни права
върху недвижими имоти, а извън тях нотариална заверка на подписите е необходима
само в изрично предвидените в закона случаи. В настоящия случай правото на
собственост върху имота е било прехвърлено със сключването на договора за
издръжка и гледане през 1989г. с обективирането му в нотариален акт. За
следващото го по време съглашение, с което е новирано задължението на
приобретателите, разпоредбата на чл.107 ЗЗД не изисква специална форма-нотариална
или заверка на подписите от нотариус. Нотариална форма, като условие за
действителност, би била необходима само ако новацията има за предмет право на
собственост или ограничено вещно право върху имот, какъвто не е настоящия
случай. По тези съображения съдът намира, че споразумението е произвело правно
действие в отношенията между страните с последици погасяване задължението на
ответниците да престират на ищцата издръжка и гледане от деня на неговото
сключване с възникването на ново задължение да й платят посочената в него
парична сума. Доколкото същото удостоверява факта на предаване, съответно
получаване на сумата е налице погасяване поради изпълнение и на новото
задължение.Следователно искът с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД поради
неоснователност подлежи на отхвърляне.
Съединените искове са обусловени
от неговата основателност, а извода за обратното предпоставя и тяхното
отхвърляне.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответниците разноски по
делото от 7200лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.С.Р., ЕГН **********, с адрес ***, против К.Д.С., ЕГН **********, Д.А.С.,
ЕГН **********, двамата с адрес гр.С., ж.к.*********, и против Т.Д.А., ЕГН **********,
и М.С.А., ЕГН **********, двамата с адрес ***, искове по чл.87, ал.3 ЗЗД за
разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане
от 17.10.1989г., обективиран в НА № 56, том ХХХІ, рег.№ 20561, н.д.№
5221/1989г.; против ответниците К.С. и Д.С. с правно основание чл.108 ЗС за
предаване владението върху 265/530 ид.ч. от недвижим имот-Дворно място в гр.С., ул.********* № 4, съставляващо имот
пл.№ 94 от кв.272, с нов номер УПИ ІІІ-93 от кв.276 с площ от 530 кв.м. по
скица, а по документи за собственост с площ 466 кв.м.; с правно основание
чл.57, ал.2, изр.второ ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 206 500лв.,
представляваща равностойността на 1/2 ид.ч от имота, предмет на договора за
издръжка и гледане, който е трансформиран в Апартамент № 12, находящ се във
вх.Б на жилищна сграда в гр.С., ул.********* № 4-6, построена в парцел ІІІ-93,
94 от кв.276 по плана на гр.С., м.Лозенец, на 2 етаж, със застроена площ от
127.47 кв.м., заедно с мазе № 7 с площ 12.14 кв.м., ведно с 4.778% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж; с правно основание чл.57,
ал.2, изр.второ ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата 206
500лв., представляваща равностойността на 1/2 ид.ч. от имота, предмет на
договора за издръжка и гледане, който е трансформиран в Апартамент № 14,
находящ се във вх.Б на жилищна сграда в гр.С., ул.********* № 4-6, построена в
парцел ІІІ-93, 94 от кв.276 по плана на гр.С., м.Лозенец, на 2 етаж, със
застроена площ от 127.47 кв.м., заедно с мазе № 12 от 10.95 кв.м., ведно с
4.778% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж; за отмяна на
основание чл.537, ал.2 ГПК на НА № 56, том ХХХІ, рег.№ 20561, н.д.№ 5221/1989г.
на нотариус при Софийска нотариална служба на Втори районен съд гр.С., както и
т.ІІІ от договор за доброволна делба рег.№ 8701/04.07.1995г. на нотариус при
Втори районен съд, вписан в книгите за вписване под № 197, том 6, вх.рег.№
15409/05.07.1995г. на І-ви нотариус при СРС.
ОСЪЖДА М.С.Р.,***,
да заплати на К.Д.С., ЕГН **********, Д.А.С., ЕГН **********, Т.Д.А., ЕГН **********,
и М.С.А., ЕГН **********, всички от гр.С., разноски по делото на основание чл.78,
ал.3 ГПК от 7200лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: