№ 614
гр. Варна, 22.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станчо Р. Савов
Членове:Жулиета Г. Шопова
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
и прокурора Пл. Д. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223100600318 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:45 часа се явиха:
Жалбоподателят Г. Д. АТ., редовно призован, явява се лично.
Жалбоподателят М. Д. АТ., редовно призован, явява се лично.
Адв.С.И. от ВАК, редовно упълномощен и приет от съда от днес се явява като
защитник на двамата жалбоподатели.
Гр. Ищец и ч.обвинител М. В. М. редовно призован, не се явява.
Гр. Ищец и ч.обвинител Й. Д. ИЛ. редовно призован, не се явява
Гр. Ищец и ч.обвинител К. М. Т. редовно призован, не се явява.
И тримата гр. ищци и ч.обвинители се представляват от адв. П.Н. от ВАК, редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. И. : Да се даде ход на делото.
Адв.Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия СТАНЧО
САВОВ.
Адв. И.: Уважаеми господин Председател, поддържам така депозираната жалба и
мотивите, които колегата е изложил. Аз имам допълнение в насока алтернативни
предложения за връщане на делото и изменение на процесуалния съдебен акт, но това в по
същество. Няма да соча нови доказателства.
Прокурорът: Жалбата е допустима. Няма да соча нови доказателства.
Адв.Н.: Жалбата е допустима. Няма да соча нови доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и дава ход на
същото
ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. И.: Уважаеми господин Председател и уважаеми окръжни съдии , съвсем
накратко, както казах поддържам изложеното от колегата. Със своята жалба той е изложил
подробни мотиви, защо не е съгласен с първоинстанционната присъда, като молим за
отмяна на съдебния акт и оправдаване на двамата подсъдими.
Аз считам, че на първо място практиката както на този съд, така и на ВКС повелява
да се обърне внимание на процесуалните нарушения, защото самата дейност на
първоинстанционния съд, която отговаря на НПК, едва тогава можем да преминем към
обсъждане на материалния закон, както е направил и колегата.
В този смисъл, на първо място аз считам, че първоинстанционния съд шаблонно е
приел, че версиите и казаното от пострадалите – Т., И. и М. е меродавно без да ги съпоставя
с другия доказателствен материал и приема, че те са незаинтересовани. Няма как лица,
които са във формата на граждански ищци и частни обвинители да са незаинтересовани.
Затова и техните показания подлежат на сериозна критика. Такава им е практиката на ВКС и
номер на примерно дело, което мога да посоча е №980/2013 г., което именно в този смисъл
разяснява, че тази беседа е доста „деликатна“ към показанията на такива хора, които са
пряко заинтересовани.
Същевременно обаче, в допълнение, шаблонно съдът отхвърля кръга от свидетели и
те не са малко – Г, И., Я, Д., Д.а и няколко други човека, т.к. цитирам „били в близки
приятелски отношения с подсъдимите“. Това също не е правилен подход. Тук трябва да има
един много внимателен разбор на гласните доказателства, т.к. при сбиване в заведение или
от такъв тип винаги има две групи свидетелски показания – на подсъдимите, респективно на
обвиняемите и тези на пострадалите. Няма как чисто шаблонно да приемем едните или
частично да ги изключим. И в този смисъл аз считам, че тук има неизяснена фактология по
отношение на първоинстанционния съд. И много такава внимателна критика има към
третата група свидетелски показания, които са независимите, така да ги наречем свидетели.
2
Там пък има друг проблем, според мен. В допълнение на колегата, т.к. това според мен е
убягнало или аз пропускам, ако е така моля да ме извините, но голяма част от тези разпити
на тези свидетели, които не можем да приемем за пристрастни към която и от двете групи,
са разпитвани на принципа копи-пейст, забележете. Няма как свидетелски показания на
различни хора да са буквално идентични в абзаци и в цялост. И за да не съм голословен и да
бъда коректен към почитаемия представител на прокуратурата, колегата, това е възприето и
от ВОС по въззивно наказателно дело ВНОХД№ 1274/2021 г., което пък цитира ВКС и
Решение №109 в НОХД №305/2017 г. Няма как да приемем за годни свидетелски показания,
които са опорочени и пак казвам, на принципа на копи-пейст. Това е най-малкото нередно. И
тогава излиза, че ние имаме един съдебен акт, който съдържа неизяснена фактология и
липсата на мотиви или формалното отсъствие на условия е приравнено на липсата на
такива. Ярки впечатления, поне на мен ми прави свидетелските показания на Т., от която
цитирам най-ясния ми спомен „при разпита направила забележка на разпитващия, защото в
протокола има неща, които не отговарят на това, което тя излага“. И това няма как да се
пренебрегне. Говорим за обективност.
На следващо място - тезата на защитата трябва да бъда проверена, дори и да е
формално. Самото неглижиране на тезата на защитата и отхвърлянето й само по себе си е
процесуално нарушение. Така, че аз затова започнах по този начин, че на първо място
трябва да бъдат посочени процесуалните нарушения, защото те ако са налични няма какво
да говоря за материален закон. Не е обсъдено и медицинското свидетелство на единия
подсъдим, не е обсъдено евентуалното приложение на неизбежна отбрана, дори и лаконични
мотиви да присъстват, така да ги нарека, малки по своята същност и трябва да има някакъв
коментар, не може да няма. Това е по отношение на процесуалните нарушения.
По отношение на материалния закон, лично аз имам виждане, което до известна
степен се припокрива с това на колегата. За да няма опониране в този вид, забележете - аз
съм на мнение, че тук трябва да се мисли за класификацията по чл.131, т.4 от НК – телесна
повреда на няколко лица, което се поглъща и с хулиганските подбуди, за които пък трябва
да има изрично коментар. Посочвам Ви едно решение с идентичен казус на 95%, където
ВКС приема именно тази теза – Решение №419/ 26.10.2011 г. по НОХД №2096/2011 г. по
описа на ВКС. Там съдът е подходил много гъвкаво, като е преквалифицирал деянието и е
освободил подсъдимите от наказателна отговорност за деянието с прилагане на института
на чл.78а от НК. Абсолютно идентичен казус. Който и да се запознае с това решение ще
види, че ние покриваме тези критерии. Ако приемем, че процесуалните нарушения може да
се санират по някакъв начин с един доста добър доказателствен материал и приемем, че има
осъществено от обективна и субективна страна деяние, то аз считам, че именно това е
правилната квалификация и Ви моля алтернативно да измените първоинстанционния акт и
да освободите двамата подсъдими от наказателна отговорност.
Гражданските искове, разбира се, по преценка на съда, ако ги оневините няма какво
да коментираме, но ако преквалифицирате делото, което според мен е правилното, тогава
вече трябва да помислим за действията на пострадалите, както казах подсъдимият има
3
медицинско свидетелство и вече да говорим за справедлив размер. Това е моето становище
съвсем накратко.
Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, за разлика от колегата аз считам жалбата за
неоснователна. Не споделям неговото мнение за наличие на процесуално нарушение от
първата съдебна инстанция.
Що се касае до подозренията на защитника по отношение на така наречените
идентични разпити на ДП, то считам за нужно да отбележим, че в крайна сметка тези
показания са били по време на хода на съдебното следствие, така че по процесуалния ред
свидетелите са били разпитани лично от съда и нормално ще разклатят техните показания,
затова не споделям тази насока виждането за процесуални нарушения .
На следващо място, що се отнася до мотивите на съдебния акт го намирам за добре
мотивиран, като считам, че съдът е изложил достатъчно аргументи, за да обоснове своят
окончателен правилен извод. В крайна сметка е до волята на съда как ще изложи
аргументацията със съдебния акт, която аз пак повтарям, е добре изложена и в тази степен,
за да обоснове правните изводи, които е направил съда.
Що се касае по същество считам, като цяло, акта на първата съдебна инстанция за
правилен и законосъобразен. Считам, че наложеното наказание ще изпълни целите на чл.36
от НК, който е приложен в съдебния акт на първата инстанция.
Адв.Н.: Уважаеми окръжни съдии, аз също като представителя на публичното
обвинение считам, че жалбата, която е внесла защитата на двамата подсъдими е
неоснователна и моля да я оставите без уважение, както присъдата, така и в обвинението в
наказателно-осъдителната част и да я потвърдите.
На първо място, искам да обърна Вашето внимание, че в жалбата се претендира за
допуснати съществени нарушения по хода на ДП. В съдебно заседание на 23.08.2021 г. пред
първата инстанция защитника на двамата подсъдими заявява, когато развива становище по
въпросите, по които трябва да се изрази по реда на чл. 248 от НПК заявява, че в хода на ДП
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Така и с оглед на разпоредбата на чл.
248 ал. 1 от НПК, когато такива възражения не са направени и съда естествено е взел
отношение по тях, защото няма възражение. Над година не са правени възражения за
времето и мястото. Няма как по нататък страната да се позовава на такива нарушения по
реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. От тази гледна точка предлагам на съда защо да не ги
разглежда в тази част въззивната жалба.
По същество тя също се явява неоснователна. Първоинстанционният съд, след
проведено съдебно следствие в максимален обем, беше направил възможно да се съберат
възможните гласни и писмени доказателства, които са приобщени по надлежен ред. Считам,
че с усилията на всички страни по делото беше установена обективната истина, която е
обективирана в обжалвания съдебен акт. Той като такъв не страда от нито един от пороците,
които се претендират. При първоинстанционното гледане на делото не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Съдът правилно и законосъобразно е изпълнил
4
задълженията по чл. 14 от НПК като е информирал вътрешното си убеждение спрямо
всички събрани по делото доказателства и спазвайки процесуалните правила за това.
Не е нарушен и материалния закон. Разбира наложните наказания, такива каквито
съдът е постановил, са към минимума на нормата на закона, по който е повдигнато
обвинение на двамата подсъдими и в обвиненията са признати за виновни. Така, че аз не
виждам възможност и основание за корекция и проява на още по-голямо снизходителство
към подсъдимите. Истина, че от извършване на деянието е минало не малко време, но в
крайна сметка, от друга страна виждайки трите съдебно-медицински експертизи, които
установяват вида и характера на телесната повреда на тримата повереници. Във всички
случай се установява и един не малък период на възстановяване от това посегателство. С
оглед на това, аз считам, че не е нарушен и принципа, правилото на чл. 36 от НК и
наложеното наказание в наказателно-осъдителната част на присъдата се явява справедливо.
Отмереният размер на обезщетението, което е присъдено на всеки един от моите доверители
считам, че т.к. не са подали жалба, е за всеки един от тях справедлив. Моля да потвърдите
присъдата и в нейната гражданско-осъдителна част.
Моля Ви също така да ни присъдите сторените разноски за адвокатско
възнаграждение за всеки един от моите доверители - частни обвинители и гр. ищци,
съобразно представените доказателства за направените разноски.
В този смисъл моля за вашия съдебен акт.
Адв. И.: /реплика/: В отговор на това, което каза частното обвинение, правилно
колегата е казал на първа инстанция на разпоредителното заседание, че не претендира
процесуално нарушение. Свидетелските показания копи-пейст, и на всичко друго, което е
изложено, най-вече това е по качеството и годността на доказателствата, което не влиза в
обхвата на тази разпоредба за процесуални нарушения. Другите са по отношение на
интерпретацията на доказателствата – процесуални нарушения във формулирането на
мотивите на почитаемия съд. Няма нищо общо това с разпоредителното заседание. И нещо
друго - нито частното, нито държавното обвинение, говори за материалния закон. За
материалния закон за квалификацията и затова посочих това решение, защото съм убеден, че
когато колеги се запознаят с протокола може да преосмислят позицията за този материален
закон, че квалификацията трябва да е по чл. 131, ал.1, т. 4 и т. 12 и вр чл.20, ал. 2 от НК.
Това е. И затова споменах това решение на ВКС. Това е за материалния закон. Не за
наказанията, които са наложени.
СЪДЪТ дава на подсъдимите
ПОСЛЕДНА ДУМА:
Жалбоподателят М. Д. АТ.: Чувствам се, че не съм виновен. Искането ми е да бъда
оправдан, да няма наложена административна глоба наказание.
Жалбоподателят Г. Д. АТ. Искането ми е да ни оправдан, да няма наложена
административна глоба наказание.
5
СЪДЪТ се оттегли и след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6