Определение по дело №2099/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 ноември 2019 г.
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20194430202099
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ

 

 

2019-та година                                                                 град ПЛЕВЕН

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН,                         ХІІ наказателен състав

На двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. ДАСКАЛОВ

     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ 1. КРАСИМИР ШИШКОВ

                                         2. АСЕН ИЛИЕВ

 

                    секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

прокурор: РОСЕН КРЪСТЕВ

сложи за разглеждане докладвано от съдия  ДАСКАЛОВ

НОХД № 2099 по описа за 2019 година

 

На именното повикване в 11:15 часа се явиха:

Р.П.– П.– редовно призована, се представлява от наблюдаващия прокурор РОСЕН КРЪСТЕВ.   

ПОДСЪДИМАТА М.Г.П. – редовно призована, се явява лично и с АДВ. П.П., упълномощен отпреди.

ПОСТРАДАЛИ ЛИЦА:

М.Т. *** - редовно призована, се явява лично.

Л.К.Л. – редовно призована, се явява лично.

И за двете пострадали се явява АДВ. В.П., съобразно пълномощно представено по НОХД № 2324/2018г. по описа на РС-Плевен.

ОЩЕТЕНО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „***– редовно призовано, не се представлява.

Съдът докладва, че е постъпила молба от страна на юридическото лице, в което се излага искане за конституиране в качеството на граждански ищец по делото.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

ПРОКУРОР – Моля, да се даде ход.

АДВ. П. - Моля, да се даде ход на заседанието.

ПОСТРАДАЛАТА М. *** – Поддържам казаното от адвоката ми.

ПОСТРАДАЛАТА Л.Л. – Поддържам казаното от адвоката ми.

АДВ. П. – Моля, да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМИТА М.Г.П. – Да се даде ход.

Съдът намира, че няма процесуални пречки да се даде ход на разпоредителното заседание, ето защо

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМАТА

М.Г.П. – родена на *** ***,  настоящ адрес:***, ***, българска гражданка, със средно образование, не работи, омъжена, осъждана, ЕГН: **********.

  ПОДСЪДИМИАТА М.П. – Получила съм препис от обвинителния акт и от разпореждането за насрочване на Разпоредителното заседание преди повече от 7 дни.

Съдът дава възможност на страните да вземат отношение по въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание.

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, относно въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, моето становище е следното:

По т.1 – Намирам, че делото е подсъдно на РС – Плевен, респективно на вашия състав.

По т.2 - Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

По т.3 – Намирам, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице, пострадалите или неговите наследници..

По т.4 – Налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, считам че по принцип са на налице такива основания, но следва да бъде взето становището на другите страни.

По т.5 – Разглеждане на делото при закрити врати, няма такива основания, както и за привличане на резервен съдия, съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач и т.н.

Относно взетата мярка за процесуална принуда, намирам че не следва да бъде изменяна. Към настоящия момент е правилна и законосъобразна.

Нямам нови искания за събиране на доказателства.

Моля да насрочите делото в срок определен от Вас и да бъдат призовани лицата, които са посочени в списъка на обвинителния акт.

 

АДВ. П. – Уважаеми г-н Съдия, представям молба от М.Т. *** с искане да бъде конституирана като частен обвинител в настоящото дело. Представям молба от М.Т.П.  с искане да бъде приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимата М.П. за сумата от 3785,62 лв., представлява имуществени вреди, резултат от деянието описано в обвинителния акт, както и неимуществени вреди в размер на 2000 лв., резултат от същото деяние, ведно със законна лихва считано от 02.11.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, в това число направените разноски за водене на настоящото производство.

Представям молба от Л.К.Л.,  с искане да бъде конституирана като част обвинител по настоящото дело.  Представям молба от Л.К.Л. с искане да бъде приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимата М.П. за сумата от 2292.13 лв. имуществени вреди, резултат от деянието описано в обвинителния акт, както и неимуществени вреди в размер на 2000 лв., резултат от същото деяние, ведно със законната лихва считано от 02.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, ведно с направените разноски за водене на настоящото дело.

По въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание:

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 1 НПК, делото е подсъдно на Плевенски Районен съд.

По т.2 - Няма основание за прекратяване и спиране на наказателното производство.

По т.3 – Становището ми е, че няма допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата, както и на пострадалите и техните наследници.

По т.4 - Законова възможност за разглеждане на делото по реда на особените правила има, но това е становище, което не задължава по никакъв начин обвиняемата, нейния защитник и съда, по което Вие следва да вземете вашето решение.

По т. 5 - Няма основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател.

По т.6 - Относно взетите мерки за процесуална принуда, становището ми е, че същите следва да бъдат оставени в сила.

По т.7 – На този етап нямаме искания за събиране на нови доказателства

И във връзка с т. 8, моля да насрочите съдебното заседание и призовете лицата по делото.

ПОСТРАДАЛАТА М. *** – Поддържам казаното от повереника ми.

ПОСТРАДАЛАТА Л.Л. – Поддържам казаното от повереника ми.

АДВ. П. – Уважаеми г-н Председател, по отношение на въпросите, които следва да бъдат обсъдени в настоящото разпоредително заседание на осн. чл. 248, ал 1 НПК, изразявам следното становище:

По т.1 – Намирам, че делото е подсъдно на РС – Плевен, съгласно правилата за родова и местна подсъдност.

 По т.2 – Считам, че на този етап не са налице основания за спиран или прекратяване на наказателното производство.

По т.3 – Считам, че в хода на досъдебното производство са допуснати остраними съществени нарушения на процесуални правила, които са довели до ограничаване на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на моята подчащитна, като същите се изразяват в следното:

На първо място, по отношение на първото повдигнато обвинение на моята подзащитна се твърди най-общо, че същата е въвела в заблуждение лицето М.Т.П., като нито в обстоятелствената част на обвинителния акт, нито в обвинителния диспозитив  е отбелязано, коя конкретно форма на изпълнителното деяние на вмененото за извършено престъпление е осъществено от подзащитната ми, респективно, дали същата е възбудила или поддържала заблуждение у конкретните лица.

На следващо място, намирам че внесеният обвинителен акт е вътрешно противоречив по отношение на третото повдигнато обвинение на моята подзащитна. Основанията ми за това са следните: в обстоятелствената част на обвинителния акт е отбелязано, че подзащитната ми е поддържала заблуждение у пострадалата Л.. Това е отбелязано на стр. 4 от внесения обвинителен акт. От друга страна, в обвинителния диспозитив е отбелязано, че подзащитната ми, с цел да набави за себе си имотна облага е използвала заблуждението на Л.Л.. В случая се касае за два различни състава на престъплението измама, визирани съответно ал. 1 и ал. 2 на чл. 209 НК.

По т.5 – Считам, че не са налице основанията посочени в съответната разпоредба, които с оглед процесуална икономия, няма да цитирам.

Взетата мярка за неотклонение по т. 6 е законосъобразна и адекватна, с оглед редовното призоваване на моята подзащитна в насрочените по делото съдебни заседания, както и в хода на проведеното досъдебно производство.

На  този етап нямам искания за събиране на нови доказателства.

По отношение на въпроса за насрочване на съдебното заседание по делото, оставям преценката за това на съда, предвид изразеното становище по т. 3 за допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното досъдебно производство.

ПОДСЪДИМАТА М.П. – Съгласна съм с моя защитник. Нямам какво да добавя по въпросите, които се обсъждат в разпоредително заседание.

В 11:33 часа, съдът се оттегля на тайно съвещание.

След проведено тайно съвещание, съдебното заседание продължава в 11:57 часа.

Явяват се прокурор КРЪСТЕВ, подсъдимата П., нейния защитник АДВ. П., пострадалите *** и Л., и техния повереник – АДВ. П..

Като взе предвид становищата на страните, съдът намира следното:

Настоящото дело е подсъдно на Плевенския Районен Съд; не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Съдът счита, че в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними и съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в следното:

На първо място, във връзка с първото от повдигнатите обвинения  – в обвинителния диспозитив се съдържа деяние, което е описано по следния начин – „На 01.10.2015г. в гр.Плевен бил сключен стоков договор №*** между банка „***“ и М.Т. *** за сумата от 1399,00 лева и с това й причинила имотна вреда в размер на 1399,00лева,.“. Такова деяние обаче не се съдържа в обстоятелствената част на обвинителния акт и в този смисъл – налице е деяние, за което липсва каквото и да било изложение в обст част и във връзка с което, единствено и директно е повдигнато обвинение, а оттук – налице е пряко противоречие между обстоятелствената част и обвинителния диспозитив.

На второ място, отново във връзка с първото от повдигнатите обвинения – неколкократно, в обв диспозитив се сочи „***като страна по договори за стоков кредит. Същото ЮЛ обаче, по неясни причини изобщо не се отбелязва в обстоятелствената част на обв. акт. На пръв поглед би изглеждало, че се касае за технически пропуск, но внимателното запознаване с обстоятелствената част на обвинителния акт разкрива, че проблемът във връзка с това дружество и договорите за стоков кредит, посочени в обв.акт, е по-сериозен и касае съществени въпроси, свързани с обвинителната теза по коментираното, първо по ред, обвинение. Така, в обстоятелствената част се твърди, че измамливите действия на подсъдимата били насочени към набавяне на парични средства и именно поради това, били сключени трите договора – от пети, двадесет и трети и двадесет и четвърти октомври, страна по които, предполагаемо е дружеството „***“.  Същевременно, тези договори били свързани с придобиването на конкретни вещи – посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт два броя мобилни телефони и един брой таблет, като се уточнява, че след закупуването на тези вещи, подсъдимата П. ги взела за себе си, без намерение да ги върне или заплати на ***. В тази част, обстоятелствената част на обв.акт е смислово и вътрешно противоречива, защото от една страна, първоначално се твърди, че подсъдимата имала намерение за набавяне на парични средства, а впоследствие се оказва, че се касае за други по вид движими вещи, като договорите за стоков кредит са сключени именно за придобиване на тези вещи. Следва да бъде подчертано, че така изтъкнатите моменти съвсем не представляват маловажни детайли, а съществени елементи от фактическата обстановка, тъй като са от естество да променят и обстоятелствата на твърдяното престъпление. Същевременно, в обвинителния диспозитив, в относимата му част, по никакъв начин не се отбелязва, че се касае за придобити от страна на подсъдимата движими вещи /мобилни телефони и таблет/, а единствено се сочи, че са сключени договори за стоков кредит и че подсъдимата „въздействала върху *** да сключва договори за кредити и да й дава получените суми по тях…“, т.е. още веднъж се прокарва тезата не за придобиване не вещи, а на парични средства. Отделно от това, във връзка с коментирания стоков кредит от пети октомври, в обвинителния диспозитив енигматично е отбелязано, че 120 лева от същия кредит били платени от обв.М.П. – обстоятелство, което няма никакво отражение в обстоятелствената част на обв.акт и на самостоятелно основание, създава неяснота за обстоятелствата на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Отделно обаче от всичко изложено дотук, отново във връзка с т.нар.първо обвинение следва да бъде отбелязано, че съобразно обвинителния испозитив се касае за общ размер на причинената имотна вреда от 3606 лева, докато в действителност, посочените от страна на прокурора суми дават сбор от 3406 лева, т.е. поставя се въпроса за действителния размер на твърдяната като причинена от страна на подсъдимата имотна вреда.

На трето място, във връзка с второто повдигнато обвинение: налице е противоречие между обст част и обв диспозитив при индивидуализиране на договора за потребителски кредит, сключен с „***“. В обстоятелствената част този договор се сочи под № ***, докато в обвинителния диспозитив – под № 1***. Също така, във връзка именно с деянието, касаещо предоставен от „***“ паричен заем в размер на 500 лева, като пострадало лице в обв.диспозитив се сочи М. ***, докато от обстоятелствената част на обв. акт се остава с убеждението, че е налице ощетено ЮЛ – „***“; в тази връзка, аналогично, за второто от двете деяния, се сочи ощетено ЮЛ  в лицето на „***, а не пострадало лице – М. ***.  В този смисъл, неясно е за кого е настъпила имотната вреда в резултат на отпуснатия от „***“ паричен заем. Не на последно място, по отношение на второто обвинение – в обстоятелствената част на обв.акт никъде не се сочи по коя банкова сметка *** „***“ и „***“ парични суми, докато това е уточнено едва в обв диспозитив – въпрос, който е от важно доказателствено значение, още повече, че на други места в обв акт се отбелязва, че подсъдимата е разполагала с повече от една банкова сметка.

***, неясни и явно недостатъчни са фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, досежно третото повдигнато обвинение. Тук Прокуратурата сочи, че „По това време обв.П. решила да продължи с престъпните си начинания, като използва преди това създаденото от неустановено лице заблуждение чрез проведен разговор по телефон у св.Л.Л.- *** на св.М. ***, че обв. П. е служител на фирма за събиране на кредити. За целта, обвиняемата посетила св. Л. на домашния й адрес и й обяснила, че дъщеря й *** има изтеглени кредити, които не била изплатила.“ От така изложеното единствено става ясно, че е имало неустановено по делото лице, което чрез телефонен разговор породило у Л.Л. заблуждение, че М.П. е слжител на фирма за кредити. Неясно е кога е проведен този разговор, дали неустановеното по делото лице има някаква форма на съучастие с подсъдимата П., изобщо в какъв контекст, по какъв начин е породено това заблуждение. В следващия абзац, тези неясноти продължават – прокурорът сочи, че „Под въздействие на така създаденото от неустановено лице и поддържано от обв. П. заблуждение, пострадалата Л. давала пари на ръка на обвиняемата, която ходила до дома й в с.*** за да ги вземе, без да и съставя документ за предадените суми. Л. вярвала, че по този начин погасява задълженията на дъщеря си. При една от срещите между обв.П. и св.Л., обвиняемата посочила на св.Л. номерата на три нейни лични банкови сметки, по които да превежда по нататък сумите по задълженията на дъщеря й. Обвиняемата П. уверявала Л., че сумите, които ще превежда са за погасяване на задължения, като за да по голяма достоверност посочила различни имена на титуляри по сметките…“. Не се сочат съществени елементи от предмета на доказване - не става ясно кое е активното поведение от страна на подсъдимата и в кой момент това активно поведение е обективирано, както и дали е обективирано веднъж или неколкократно. Въпросът е изключително съществен, защото при възприетата от страна на прокуратурата квалификация по чл.209 ал.2 НК, изпълнителното деяние на „използване на заблуждение“ не може да се изразява в бездействие, а е необходимо да бъдат представени определени форми на действие, при които деецът експлоатира една вече възникнала неправилна представа у пострадалото лице. В тази насока впрочем, основателно се възразява, че от обстоятелствената част на обвинителния акт се остава с убеждението, че се касае за поддържане на вече възникнало обвинение по смисъла на чл.209 ал.1 НК, докато в обвинителния диспозитив се повдига обвинение за престъпление по чл.209 ал.2 НК – а оттук е налице и неяснота за какво престъпление изобщо става дума. По-нататък, във връзка с така коментираното престъпление - посочени са множество дати и извършени от страна на св.Л. множество преводи на различни по размер парични суми, по банкови сметки на подсъдимата. Същевременно, според това т.нар.трето повдигнато обвинение, касае се за продължавано престъпление, без обаче де е ясно кои са отделните деяния, съставляващи същото продължавано престъпление. Тук е място да бъде припомнено, че в действителност, в обвинителния диспозитив са изброени случаи на твърдяни в периода 09 – 27 ноември 2015г. имуществени разпореждания от страна на Л.Л., а не отделни деяния по използване на заблуждението на същата свидетелка. Поставя се въпроса дали преди всяко от тези разпореждания, от страна на П. е обективирано известно поведение по експлоатиране на неправилни представи у пострадалото лице или подобно активно поведение е било обективирано еднократно, а имуществените разпореждания от страна на пострадалото лице са били множество. Тези въпроси нямат отговор в обвинителния акт, а са от основно значение в предмета на доказване по делото.

Изтъкнатите противоречия и неясноти препятстват подсъдимата да научи за какво престъпление и въз основа на кои факти и обстоятелства й е повдигнато обвинение. Съставляват съществени нарушения на процесуалните правила, които са отстраними чрез изготвянето на съответен обвинителен акт, а при необходимост от съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението – и съответно ново привличане съобразно чл.225 НПК.

Във връзка с отправените искания за конституиране на страни, предвид този изход на настоящото разпоредително заседание, Съдът намира, че не следва да се произнася. Следва все пак, на пострадалите и техния повереник да бъде напомнено, че този род искания следва да бъдат отправяни до започване на разпоредителното заседание, а не след като му бъде даден ход.

Водим от горното и на основание чл.248 ал.5 т.1 вр. ал.1 т.3 НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

 

 ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2099/2019г. по описа на ПлРС и ВРЪЩА делото на Р.п.П.- за отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, при съобразяване мотивите на настоящото определение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест в седемдневен срок от днес, пред ПлОС.

ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 12:10 часа.

 

СЕКРЕТАР:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ  1.

                                                                2.