Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Лом , 3.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.Лом, Трети
състав, в публично заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Боряна Александрова
при секретаря Росина Димитрова,
като разгледа ГД № 21/2020 г., по описа на ЛРС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е за делба във фаза
по извършването.
С влязло в сила Решение,
постановено по делото, е допуснато извършването на съдебна делба
на недвижим имот, в гр. Л., ул.“Р.“№ *, вх.*, ет.*, ап.*, представляващ
жилище с равни за съделителките дялове.
Във втората фаза на делбата
страните претендират във връзка с допуснатите претенции по сметки по делото.
Ищцата претенция за наем, от ответницата за принос в увеличаване на стойността
на имота. Приети са писмен и и гласни доказателства, както и заключение на СТЕ.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени
доказателства по делото се установява, че страните по делото са сестри и са
наследници на общите им наследодатели: С.П.Т., поч. на 3.9.1996г., и В. Г. Т.,
поч. на 27.09.2019г.
Безспорна е по делото също така,
че наследственият недвижим имот, представляващ апартамент в гр.Л., индивидуализиран в ИМ не
могат да си поделят доброволно, което е и основание от настоящият иск за делба.
Ищцата има особено искане, а
именно ответницата да й заплаща наем за това, че след смъртта на майка им е
ползвала процесното жилище.
От разпита на свидетелите, се установява,
че ответницата е тази, която е догледала майка им, приживе е живяла в него и
продължава да живее, като го ползва самостоятелно и да го поддържа и ремонтира
при нужда със свой собствени средства. Още през 1989г. ищцата, след като се
омъжила се изнесла от бащиното жилище и заживяла в дома на съпруга си. След смъртта
на баща им, а после и след смъртата на майка им ответницата заплащала за
ремонти на покрив на блока в който живее, ремонт на канализацията, боядисвала е
в жилището, лепени са тапети, поставила е PVC дограма в жилището и др. дейности по ремонт и
поддръжка на жилището. Ответницата е
представила и са приети квитанция разходно-оправдателни документи, в т.ч. за
погребението на майка и и поставяне на надгробна плоча и др.
От ангажираните по делото
свидетелски показания на съпруга на ищцата, кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се
установява, че страните са с влошени взаимоотношения, по повод земеделска земя,
което дало повод относно поделяемостта на имота и плащането на обезщетение за
наем. Твърди, че не са имали ключ за да посещават имота след смъртта на наследодателя.
Предлагали са на ответницата извънсъдебно решаване на спора, но не получавали
отговор от ответницата.
От Заключението на вещото лице
по допуснатата и изготвена в хода на процеса съдебно-техническа експертиза , се
установява, че пазарната му стойност е 23 440 лв., а пазарния месечен наем за
целия имот за периода от 17.01.2020 г. до 05.04.2022 г. е в размер на 4256 лв.,
като ½ ид.ч. е 2128 лв.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и установеното от фактическа страна, преценени заедно и поотделно,
намира за установено от правна страна следното:
По претенциите по сметки.
В „Производство по сметки”
съделителите предявяват искове за присъждане на вземания, които имат един срещу
друг във връзка с делбената общност. Касае се за вземания, възникнали от
правоотношения, свързани, както с управлението, стопанисването и ползването на
имотите, предмет на делбата, така и с наследяването. С уреждането на сметките в
делбеното производство се цели ликвидирането на всички свързани с делбата
въпроси между съделителите. Законът дава такова право, но не задължава
съделителите да предявят своите претенции в това производство - те могат да
осъществят своите права и в отделен исков процес, когато не са ги предявили в
производството по сметките. В процесния случай, по реда на чл. 346 ГПК, са
предявени три претенции по сметки: от ищцата срещу ответницата, за обезщетение
поради лишаване от ползване на общата вещ; а от ответницата срещу ищцата, за
направени от нея подобрения в делбения имот и за признаване принос, във връзка
с имота предмет на делбата довел до увеличаване имуществото на наследодателя,
за което тя е спомогнал.
1.Относно претенцията на ищцата срещу ответницата,
за осъждане ответницата, да плати на ищцата, обезщетение поради лишаване от
ползване на общата вещ - по 200 лв. месечно.
Съгласно разпоредбата на чл.
31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се ползва лично от някой от
съсобствениците същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от
която са лишени, от деня на писменото поискване. Разпоредбата
на чл. 31, ал. 2 ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи от
съсобствениците на една обща вещ, които е лишен от възможността да я ползува
според нейното предназначение и според онзи обем права, които същият притежава
в съсобствеността. Източник на вземането е едно фактическо положение - реалното
ползването на общата вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между
правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по отношения, на която всеки
е титуляр на правото на собственост в определен обем, а ползването е в обем
по-голям от притежаваните части на вещното право. Разпоредбата на чл. 31,
ал. 2 ЗС се явява частен случай на общата забраната по чл. 59 ЗЗД едно лице да се облагодетелства за сметка
на друго лице, като препятства макар и по силата на едно правомерно от гл. т.
на закона поведение възможността да се упражнява едно субективно материално
право - правото на съсобственика лично да ползува своята част от имота.
Съгласно дадените разяснения с ТР № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, лишаване от лично
ползване по смисъла на на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което препятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. Препятстването от страна на
ползващия съсобственик на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално
право да ползва своята част от общата вещ, макар и по силата на правомерно поведение, нарушава забраната по чл. 31, ал. 1 ЗС да не се пречи и поражда установеното в
чл. 31, ал. 2 ЗС право на обезщетение. Последното е
регламентирано като средството за защита на лишените от възможност
съсобственици пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял и е
компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците: поради това, че съсобственикът не може да получи реално
ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, има право на парично обезщетение.
Обезщетението за ползване на
съсобствен имот има компенсаторна функция спрямо останалите съсобственици и е
изискуемо от деня на писменото му поискване. Едва след осъществяване на
посочените релевантни факти, еднолично ползване на имота от съсобственика,
адресат на волеизявлението на неползващия съсобственик, че желае да се ползва
от правомощията си на собственик, може да се квалифицира като неправомерно.
Поради това и от този момент нататък ограничението, наложено на другия
съсобственик в упражняването на правото му на собственост, следва да се компенсира.
Следователно, за да бъде уважена
претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, съсобственикът, заявил иска си за
обезщетение за ползата, от която е лишен, поради използването от страна на
съсобственика - ответник на площ, по-голяма от притежаваната от него в
съсобствеността, следва да установи, както че имотът е съсобствен и факта на
ползването в по-голям обем, от притежаваните обем права в собственост на
процесния имот от ответника, така и че има отправена писмена покана до другия
съсобственик за обезщетение и ползата, която е пропуснал след поканата -
обикновено в размер на дължимия пазарен наем.
В настоящото производство между
страните не е спорно, а и от доказателствата по делото еднозначно се
установява, че след откриване на наследството съделителката ответница лично
и изцяло ползва и до приключване на устните състезания по делото
продължава да ползва по този начин съсобствения между страните имот – сама живее в
жилището.
Поканата до другия съсобственик
за обезщетение или „поискването“ по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, следва да е „писмено” /устната покана е
без правно значение/. Съдържанието на „писменото поискване” по смисъла на
чл. 31, ал. 2 ЗС не е уредено нормативно т. е всяко писмено волеизявление,
отправено от неползващ съсобственик до ползващ съсобственик, съдържащо искане
за лично полване или искане за плащане на обезщетение за лишаване от
ползването, съставлява покана, като е без значение дали е нарочна или се
съдържа в друг акт. В този смисъл с ТР № 7/02.11.2012 г., ТД № 7/2012
г. ОСГК, е прието, че „...задължението за заплащане на обезщетение от страна
на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от
съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване
по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за плащане на обезщетение, на
което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
Равнозначно е на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този
момент започва да тече срокът на общата 5 годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се
разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика”.
От изложеното следва, че фактическият състав на обезщетението по чл. 31,
ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на общата
вещ. Достатъчно е той да е отправил надлежна писмена покана за
обезщетение. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през
което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно
своя дял. То не възниква, когато съсобственикът отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част,
съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да
се ползва. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното
възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник
надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. В този смисъл са
разясненията в мотивите на ТР № 5/24.06.2017 г., ТД № 5/2014 г., т. 5 ОСГК на ВКС.
От страна на ищцовата страна е
направено искане за плащане на обезщетение с депозиране на ИМ в съда. Както бе
пояснено, съгласно константната съдебна практика, обезщетение се дължи от
датата на получаване на писмената покана на претендиращия пропуснати ползи
съсобственик от ползващия имота съсобственик и се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика. От доказателствата по делото се
установява, че ИМ е получена от ответницата на 18.01.2020 г./ л.13 от делото/ лично , след който момент същата е изпаднала в забава и от този момент започва да тече срокът на общата 5 годишна погасителна давност. Ето защо от
момента на получаване на поканата, до момента на изричното непротивопоставяне
за съвместно ползване ползващият съсобственик дължи на неползващият
съсобственик обезщетение за ползването на неговата идеална част от общата вещ в
размер на средномесечния пазарен наем.
Предвид изложеното ответницата
следва да бъде осъдена да плати на ищцата по 80 лв./ месечен наем / съобразно
припадащата й се част/ т.е. според заключението на в.л. – 2128 лв., на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, като за разликата над тази сума до пълния размер на
претенцията следва да се отхвърли, като
неоснователен.
2.Относно претенцията по сметки на
съделителя - ответник срещу ищцата., за направени от нея подобрения в делбения
имот.
Един от способите за защита
правата на всеки съсобственик в отношенията с другите съсобствениците, в
производството по съдебна делба, е чрез предявяване на претенция по сметки във
връзка със запазване и подобряване на общата вещ. Ответницата предявява такава
претенция твърдейки, че след откриване на наследството на общия наследодател е
извършила подобрения в делбения недвижим имот, ангажира писмени доказателства.
Доказателства това да е извършено със знанието и съгласието на другата
съделителка – ищцата , не са представени.
В хипотезата, когато подобрения
са извършени без съгласие на другите съсобственици, правоотношенията се уреждат
по правилата за водене на чужда работа без пълномощие - чл. 61 ЗЗД.
Основателността на предявена претенция по сметки, с правно основание чл. 61 ЗЗД, е предпоставено от установяване от претендиращия съсобственик, заявил иска
си за обезщетение за извършени полезни разноски по общата вещ, без съгласие на
другите съсобственици, както стойността на направените подобрения, така и
увеличената стойност на имота постигната в резултат на извършените такива. Това
е необходимо с оглед присъждане, съобразно дела в съсобстваността, на по –
малката от двете стойности, тъй като в този случай подобрителят действа при
условията на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, т. е. не само в чужд, а и в собствен интерес
/подобряването на съсобствения имот увеличава не само стойността на дяловете на
останалите съсобственици, а и неговия дял/, поради което отговорността е
ограничена до размера на обогатяването.
В процесния случай във връзка с
тази претенция по делото бяха събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетели. От показанията им се установи, че след смъртта на общия наследодател
ответницата със свои средства е извършвала ремонти в жилището и е участвала в
разходите по поддръжката на етажната собственост : ремонт на покрива и
водопроводната канализация. Доказателства са представени за част от разходите
От заключението на вещото лице,
посетило имота лично и дало заключение, се установява, че са извършвани СВР и
са направени подобрения в размер на 4560,15 лв., с която сума се е увеличила
стойността на жилището, като припадащият дял на ответницата е равен на 2280,08
лв. Според експерта останалите видове работи /поз. 5-9 и 23 от СТЕ/ представляват
обичайни разходи, свързани с обитаването на процесния имот. Представени са
доказателства за сумата от 2395,60 лв., като до този размер следва да бъде
уважена претенцията.
3.Относно претенцията по сметки на
съделителя Б.П. срещу В.З., за принос при увеличаване стойността на общата вещ
Искането за присъждане на
принос е във връзка с увеличаване имуществото на наследодателя, за което
наследникът е спомогнал, т. е. то е, на общо основание, имуществено право,
което е особено и конкретно приложение на принципа за недопустимост на
неоснователното обогатяване. Претенцията по сметки за принос при увеличаване
стойността на общата вещ, по своята
правна същност, е извъндоговорна облигационна връзка, обусловена
от доказването на факта на неоснователното /неказуално/ разместване на
имуществени блага между две правни сфери, като в резултат на същото е
реализиран актив или не е реализирана загуба в правната сфера на получилия
икономическото съдействие наследодател, довело до увеличение или запазване на
имущество му като наследствена маса, по отношение на която имат права всички
наследници. Предявяването на претенция по сметки за принос при увеличаване
стойността на обща вещ в делбеното производство в същността си представлява
предявяване на иск. Правното основание на претенцията за принос при увеличаване
стойността на обща вещ е разпоредбата чл. 12, ал. 2 ЗН, която дава възможност в
делбено производство да се разглеждат претенции, възникнали преди откриване на
наследството, които са във връзка с предмета на делбата. Квалификацията на
претенцията за принос по чл. 12, ал. 2 ЗН, зависи единствено от момента на
извършване действията на имуществено съдействие на наследника - щом е преди
откриване на наследството, претенцията се квалифицира по чл. 12, ал. 2 ЗН.
Основателност на претенциите по
сметки за принос предполага установяване от страна на претендиращия съделител -
наследник осъществено приживе на наследодателя имуществено съдействие, касаещо
имотите, предмет на делба, като фактическия състав на претенцията предполага
претендиращият наследник, както да е спомогнал за увеличаване на наследството
така и да не е бил възнаграден по друг начин – липсата на който и да е от тези елементи
води до неоснователност на иска.
Предпоставката претендиращият
да е спомогнал за увеличаване на наследството предполага действия преди
откриване на наследството ясно изразени в някаква форма, довели до неговото
увеличение. Едната от възможните форми на приноса е обективно неказуално подпомагане на наследодателя за
количествено и стойностно увеличение приживе на неговото имущество, което може да е изразено като икономическото съдействие,
осуетяващо намаление на имуществото на наследодателя чрез погасяване на дълг,
без наличие на договорни отношения.
Поради изложеното претенцията
като доказана се явява изцяло основателна.
По разноските:
В практиката на ВКС се приема,
че при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за
извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за
процесуално представителство от адвокат.
Водим от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.С.П., с ЕГН: **********, да плати на В.С.З.
с ЕГН: **********, сумата 2128,00 лева (две хиляди сто двадесет и осем лева и
00 ст.), обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствения, допуснат до
делба недвижим имот за периода от 17.01.2020 г. до 05.04.2022 г., на основание
чл. 31, ал. 2 ЗС, като отхвърля претенцията за разликата над този размер до пълния размер от 5300,00 лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА В.С.З. да плати на Б.С.П./ с
посочени по горе данни/ претенцията по сметки, с правно основание чл. 61 ЗЗД, за извършения подобрения в делбения имот в общ размер на 1187,80 лв./хиляда
сто осемдесет и седем лева и 80 ст./, съобразно припадащата й се част, в
останалата отхвърля иска като недоказан.
Решението не подлежи на обжалване, но може
да се обжалва след постановяване на решение по втора фаза по извършване на
делбата.
Районен съдия: