Решение по дело №9716/2019 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№260647/25.2.2021г.

Гр.Варна,25.02.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ – ри състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари през две хиляди деветнадесет и първа година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9716 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.№ 45214/21.06.2019 г. с правно основание на предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искови главни претенции по чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД досежно акцесорните претенции за мораторни лихви и за законната лихва.С Определение № 8628/05.07.2019 г. производството по делото е било спряно на основание чл. 633, вр.чл. 631, ал. 1, изр. 1–во ГПК като ВРС е намерил искането на ищцата за спиране за основателно с оглед данните за наличие на преюдициално запитване отправено от РС Хасково до СЕС и образуване на дело С - 762/2018 г. След произнасяне на Съда на европейския съюз по дело № С -762/18, с Определение № 8009/26.06.2020г.производството по делото е възобновено, т.к. са отпаднали пречките от процесуален характер за движение на делото а и след произнасянето на СЕС се налага извод, че за ищцата е налице правен интерес от водене на настоящото производство и че искът не е нито преждевременно предявен нито недопустим.

Ищцата по делото П.А.И.,ЕГН **********,с адрес: ***, чрез адв.К.Г., със съдебен адрес:***, е предявила в условията на обективно, кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 224,ал.1 КТ против ответната страна Основно училище „Х. Б.“ – Н., обл. Варна, ПК *, БУЛСТАТ: *, представлявано от ВрИД Директор - Б. В. Б..В исковата си молба ищцата е навела подробни правни твърдения за правния си интерес от избраната форма на искова защита, като още при сезирането на ВРС е отправила мотивирано и подкрепено с доказателства искане с правно основание чл. чл. 633, вр.чл. 631, ал.1 изр. 1–во ГПК.

По същество ищцата е навела следните фактически твърдения в исковата си молба: Ищцата твърди в сезиращата съда искова молба, че е имала сключен трудов договор от 2005 г., съгласно който изпълнявала длъжността „Директор“ при ответника, сключен в хипотезата на чл.61, ал.2 КТ между нея и Началника на Регионален инспекторат по образованието - Варна /сега РУО-Варна/.Договорът на П.И. бил прекратен със Заповед № РД-06-756/20.06.2016 г. на Началника на Регионален инспекторат по образованието - Варна, считано от 23.06.2016 г., поради дисциплинарно уволнение на осн.чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. С Определение № 835 от 30.10.2018 г. по касационно гражданско дело № 2807/2018 г. на Върховния касационен съд, IV гражданско отделение не допуснал до касационно обжалване Решение № 616 от 04.04.2018 г. по въззивно гражданско дело № 574/2018 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, 1 състав, с което било потвърдено Решение № 4678 от 16.11.2017 г. по гр. д. № 10041/2016 г. на Варненски районен съд, гражданско отделение, 40 състав, с което се признавало за незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед № РД-06-7 56/20.06.2016 г. на Началника на Регионален инспекторат по образованието -Варна, В. Г.и като незаконно уволнението било отменено. Твърди се, че при явяването на работа на ищцата на работното й място, с нова Заповед № 1378/06.11.2018 г. на Началника на РУО-Варна, считано от 06.11.2018 г. в изпълнение на съдебното решение И. била възстановена „документално“, но не и реално /поради недопускане да изпълнява функции/ на длъжността Директор на Основно училище „Х. Б.“ - с.Н., област Варна. Привидно възстановеното ТПО с ответника - отново било прекратено с връчена на същия ден Заповед № РД07-19 от 06.11.2018 г. на Началника на РУО - ВАРНА, В. Г., считано от 07.11.2018 г. на осн.чл.328 ал.1 т.5 от КТ - липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.Поради възстановяването на ТПО, макар и привидно, но изразено писмено със заповед, за периода от 23.06.2016 г. до 05.11.2018 г., когато била уволнена незаконно ищцата, същата твърди, че има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224 ал. 1 от КТ, по арг. на чл.354 ал.1 т.1 от КТ, т.к. този период й се признавал за трудов стаж.

Полагащият се на ищцата отпуск в брой дни е посочено в исковата молба,че е следния: От 23.06.2016г. до 23.07.2016г. - 4 дни; от 23.07.2016г. до 23.08.2016г. - 4 дни; от 23.08.2016г. до 23.09.2016г. - 4 дни; от 23.09.2016г.до 23.10.2016 г. - 4 дни; от 23.10.2016г. до 23.10.2018г. (общо 2 години) х 4 дни месечно = 96 дни; за дните от 23.10.2018 до 06.11.2018г. - 2 дни, ОБЩО 114 работни дни за целия период от 23.06.2016 до 05.11.2018 г. вкл., като тези дни сочи ищцата,че без полагащите се дни за синдикални членове.

Твърди се, че ищцата е член на Синдикат „ С.„ и Секретар на Националната синдикална организация „Образование и наука“ към СИНДИКАТ „С.“, поради което й се полагали допълнителни дни платен годишен отпуск, заради членство в синдикат. Синдикат „С.“, пояснява ищцата, че не е част от Националния съвет за тристранно сътрудничество т.нар. „тристранка“, но членовете му имали право да ползват по-голям брой дни платен отпуск, наравно с другите синдикални членове (в този смисъл ищцата се позовава на Решение № 164/14.07.2010 г. на КЗД, II-ри сп.пост.зас. с-в, по пр.№38/2009 г. с докладчик Ирина Мулешкова — влязло в законна сила).

С оглед гореизложеното, обобщава ищцата,че след като към 114 дни се добавят и 18 дни, полагащи се общо за този период за членство в синдикат, общо дните, за които се дължи обезщетение стават 132 делнични дни т.к. синдикалните членове имат право на 8 дни допълнителен платен годишен отпуск. (разделено на 21 работни дни средно месечно 6,2857 месеца /месечни заплати).

За всеки пълен месец заплащането на 4-те дни полагащ се платен годишен отпуск, без синдикалните, според броя на работните дни в месеца, е както следва според ищцата:

За 2016 г.: м.юни - 22 раб.дни -1 ден отпуск - главница - 39,49 лева ;м.юли - 21 раб.дни - 4 дни отпуск - главница -165,47 лева ; м.август - 23 раб.дни - 4 дни отпуск -  главница -151,08 лева; м. септември - 20 раб.дни - 4 дни отпуск - главница -173,74 лева;м. октомври - 21 раб.дни - 4 дни отпуск - главница - 165,47 лева;м. ноември - 22 раб.дни - 4 дни отпуск - главница -157,95 лева; м. декември - 21 раб.дни - 4 дни отпуск - главница - 165,47 лева.

За 2017г.: м.януари - 21 раб.дни - 4 дни отпуск - главница - 165,47 лева;м. февруари - 20 раб.дни - 4 дни отпуск - главница 173,74 лева; м.март - 22 раб.дни - 4 дни отпуск - главница -157,95 лева; м.април -18 - раб.дни - 4 дни отпуск - главница - 193,04 лева; м. май - 20 раб.дни - 4 дни отпуск - главница -173,74 лева;м. юни - 22 раб.дни - 4 дни отпуск - главница -157,95 лева; м. юли 21 раб.дни - 4 дни отпуск главница 165,47 лева; м. август - 23 раб.дни - 4 дни отпуск - главница -151,08 лева ; м.септември - 19 раб.дни - 4 дни отпуск - главница - 182,88 лева;м. октомври - 22 раб.дни - 4 дни отпуск - главница - 157,95 лева;м. ноември - 22 раб.дни - 4 дни отпуск - главница -157,95 лева; м. декември - 18 раб.дни - 4 дни отпуск - главница - 193,04 лева.

За 2018г.:м.януари - 22 раб.дни - 4 дни отпуск - главница - 157,95 лева;м. февруари - 20 раб.дни - 4 дни отпуск - главница - 173,74 лева;м. март - 21 раб.дни - 4 дни отпуск - главница -165,47 лева;м.април - 19 раб.дни - 4 дни отпуск -  главница - 182,88 лева ; м.май - 20 раб.дни - 4 дни отпуск - главница -173,74 лева;м. юни - 21 раб.дни - 4 дни отпуск - главница -165,47 лева; м.юли - 22 раб.дни - 4 дни отпуск -  главница -157,95 лева; м. август - 23 раб.дни - 4 дни отпуск главница -151,08 лева;м. септември - 18 раб.дни - 4 дни отпуск - главница - 193,04 лева; м.октомври - 23 раб.дни - 4 дни отпуск -  главница -151,08 лева; м.ноември - 22 раб.дни - 1 ден отпуск - главница - 39,49 лева.

Върху горните суми работодателят дължал и мораторна лихва с начален период на падежа за всяко едно задължение - последния календарен ден на отработения месец, за който се полага сумата и краен период - датата на подаване на исковата молба -21.06.2019 г., като размерите на мораторните лихви са посочени по следния начин:

За 2016г.: м.юни - от 30.06.2016 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва -11.94 лева; м.юли - от 31.07.2016 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 48.55 лева; м. август - от 31.08.2016 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 43.02 лева; м.септември - от 30.09.2016 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 48.03 лева; м. октомври - от 31.10.2016 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 44.32 лева; м. ноември - от 30.11.2016 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 40.97 лева; м. декември - от 31.12.2016 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 41.52 лева.

За 2017г.: м. януари - от 31.01.2017 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 40.09 лева;м. февруари - от 28.02.2017 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 40.74 лева; м. март - от 31.03.2017 г. до 21.06.2019 г. -мораторна лихва - 35.67 лева ;м.април - от 30.04.2017 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 41.99 лева;м. май - от 31.05.2017 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 36.30 лева ;м.юни - от 30.06.2017 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 31.67 лева;м. юли - от 31.07.2017 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 31.77 лева;м. август-от 31.08.2017 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 27.70 лева;м. септември - от 30.09.2017 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 32.00 лева ;м.октомври - от 31.10.2017 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 26.28 лева;м.ноември - от 30.11.2017 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 24.96 лева; м.декември - от 31.12.2017 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 28.85 лева;

За 2018г.: м.януари - от 31.01.2018 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 22.25 лева;м.февруари - от 28.02.2018 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 23.12 лева;м.март- от 31.03.2018 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 20.60 лева ; м.април - от 30.04.2018 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 21.24 лева;м. май - от 31.05.2018 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва -18.68 лева ; м.юни - от 30.06.2018 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва -16.42 лева;м. юли - от 31.07.2018 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва -14.31 лева;м. август - от 31.08.2018 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва -12.38 лева ; м.септември - от 30.09.2018 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва -14.21 лева;м. октомври - от 31.10.2018 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 09.82 лева; м.ноември - от 30.11.2018 г. до 21.06.2019 г. - мораторна лихва - 02.24 лева.

С оглед горното, общото паричното обезщетение, което ищцата счита, че ответникът й дължи за неползван платен годишен отпуск, без синдикалния е пресметнато както следва: За 2016 г.: главница 1018,67 лв., както и обща мораторна лихва 278,35 лв.; За 2017 г.: главница 2030,26 лв., както и обща мораторна лихва 398, 02 лв.; За 2018 г.: главница 1711, 89 лв., както и обща мораторна лихва 175, 27 лв.ОБЩО главница за целия период: 4760, 82 лв.; ОБЩО мораторна лихва за целия период: 851, 65 лв.

Върху главницата, ищцата претендира и законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.06.2019 г. и до окончателното изплащане на вземанията .

Както е посочено и по-горе, ищцата твърди, че има право на 8 дни годишно допълнителен отпуск, заради членство в синдикат, като за целия период и се събирали общо 18 дни неползван платен годишен отпуск за членство в синдикат: За 2016 г. - 4 дни /по 39,48 лв. на ден/ - главница 157,95 лева ;За 2017 г. - 8 дни /по 39,48 лв. на ден/ - главница 315,89 лева и За 2018 г. - 6 дни /по 39,48 лв. на ден/ - главница 236,92 лева.ОБЩО главница за целия период: 710,76 лв. Върху главницата, работодателят дължал и съответната законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.06.2019 г. до окончателното й изплащане. Мораторна лихва не се претендира.

Изрично е посочено, че ищцата претендира дължимите обезщетения като изчисленията йм са били направени на база последното пълно брутно трудово възнаграждение на ищцата преди уволнението в размер на 868, 70 лв. Тъй като обаче през годините заплатата на Директора се е повишавала, ищцата счита, че следва да поиска провеждане на ССчЕ, която да изчисли дължимото обезщетение на база възнаграждението, което ищцата е следвало да получи, ако е била Директор, респ. ако ТПО не е било прекратено.В подкрепа на исканията си и твърденията ищцата е направила доказателствени искания.

Отправеното в сезиращата съда искова молба искане по см. на чл.127, ал.1 т.5 ГПК е :Да бъде постановено Решение по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск от 114 работни дни за периода от 23.06.2016 г. до 05.11.2018 г. вкл.: За 2016 г.: главница 1018,67 лв., както и обща мораторна лихва 278,35 лв.; За 2017 г.: главница 2030, 26 лв., както и обща мораторна лихва 398, 02 лв.; За 2018 г.: главница 1711, 89 лв., както и обща мораторна лихва 175, 27 лв. ИЛИ ОБЩО главница за целия период в размер на 4760,82 лв., заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба- 21.06.2019  до окончателното изплащане на сумата, както и ОБЩО мораторна лихва в размер на 851, 65 лв.

Обективирано е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск за членство в синдикат от 18 работни дни за периода от 23.06.2016 г. до 05.11.2018 г. вкл.:За 2016 г. - 4 дни /по 39,48 лв. на ден/ - главница 157,95 лева;За 2017 г. - 8 дни /по 39,48 лв. на ден/ - главница 315,89 лева;За 2018 г. - 6 дни /по 39,48 лв. на ден/ - главница 236,92 лева ИЛИ ОБЩО главница за целия период в размер на 710, 76 лв., заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -21.06.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.

Желае се и осъждане на ответника да заплати на ищцата сторените разноски по делото, ако такива са направени.

Обективирано и изрично искане ответникът да бъде осъден да заплати лично на адв.К.Д.Г., ЕГН ********** на осн.чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение над минималния размер за оказана безплатна правна помощ и съдействие по настоящото дело на близък приятел и материално затруднено лице.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез адвокат А.П. от ВАК изразява следното становище:Ответната страна,чрез адв.А.П. моли ВРС да остави без уважение като неоснователна исковата претенция на П.А.И. с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ по основание и по размер,както и да бъдат присъдени на ответника сторените по делото съдебно - деловодни разноски.

Съображенията за гореизложеното наведени в отговора на искова молба са следните: Ответната страна не оспорва, че П.А. е изпълнявала длъжността Директор на ОУ „Х. Б.“ с. Н.съгласно трудов договор от 08.03.2005г. до 23.06.2016г., когато е прекратено трудовото й правоотношение със заповед №РД-06-756/20.06.2016г. на началника на РИО Варна. Със заповед №РД 06-1378/06.11.2018г. ищцата била възстановена на длъжността „директор“ и със заповед № РД-07-19/06.11.2018г. на началника на РУО Варна било прекратено трудовото й правоотношение.

В исковата молба неправилно според ответника се сочело, че П.А. има право на 4 дни платен годишен отпуск на месец. Това било така за учителите в училищата, но не и за директорите съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските директорите на училищата имали право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни. При прекратяване на трудовото правоотношение между П.А. и ОУ „Х. Б.“ с. Н., извършено със заповед № РД06-756/20.06.2016г. на началника на РИО Варна било заплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за начислените дни платен годишен отпуск до 20.06.2016г. - 121 дни, съгласно Заповед №РД-06-786/27.06.2016г. на началника на РИО Варна,на ищцата било изплатено обезщетение в размер на 5544,78 лева.

На следващо място ответникът се позовава на Решение от 25.06.2020г. по съединени дела С-762/18 и С - 37/19 с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание чл. 267 ДФЕС от Районен съд Хасково (България) (С-762/18 ) и от Conte suprema di cassazione ( Върховен касационен съд, Италия) (С - 37/19 ) на Съда на ЕС, по силата на което Решение е признато правото на обезщетение на уволнения работник за дължимите дни платен годишен отпуск за времето от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяване на работа, но само в случай, че работникът не е полагал труд по трудово правоотношение, видно от т. 79, т. 80 и т. 88 от решението.

В настоящия случай, възразява ответникът, след прекратяване на трудовото правоотношение, П.А. работила при други работодатели в процесния периода 24.06.2016г. - 06.11.2018г. а именно: На 14.08.2016г. П.А. сключила трудов договор №13/14.08.2016г. с „*“ ЕООД, ЕИК *за длъжност „помощник възпитател“.На 22.01.2018г. П.А. сключила трудов договор с „*“ ООД за длъжността „Отчетник, уреждане на застрахователни полици“.Следователно, обобщава ответникът, след като П.А. полага труд по трудово правоотношение през процесния период съгласно т.88 от решението на ЕС тя нямала право да претендира обезщетение за платен годишен отпуск.

На следващо място в отговора на искова молба ответникът отчита, че се претендира обезщетение за неползван отпуск от 23.06.2016г. до 06.11.2018г., като и факта,че исковата молба е подадена в деловодството на съда на 21.06.2019г. Ответникът се позовава на нормата на чл. 176а, ал.1 КТ съгласно която правото на платен годишен отпуск се погасява по давност, ако не е използван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това. Оттук следвал и извода, че се погасява и правото да се търси обезщетение за неползването му.

С оглед горното и ответникът прави възражение за погасена по давност претенция с правно основание чл. 224, ал.1 КТ за периода 23.06.2016 - 31.12.2016г, тъй като същата била погасена по давност към 01.01.2019г.

На следващо място в отговора на искова молба процесуалният представител на ответника твърди, че неправилно е посочено в исковата молба, че след като П.А. е синдикален член на Синдикат С., то й се дължат повече дни платен годишен отпуск, като е посочен самостоятелен петитум. За да е налице удължен платен годишен отпуск, следвало лицето да е член на синдикат, който да е страна по Колективен трудов договор, в който да е уговорен удължен платен годишен отпуск. Синдикат „С.“, твърди ответната страна, че не е сключил колективни трудови договори, в които да са регламентирани повече дни платен годишен отпуск. Цитираното решение на Комисия за защита от дискриминация ответната страна намира, че е без отношение към предмета на спора, а и самата комисия - „квазисъдебна юрисдикция“, която има компетентността да установява дискриминация и да постановява преустановяването й, да налага санкции и принудителни административни мерки. Не ставало ясно от страница трета  от исковата молба на какво правно основание се цитат: „добавят 18 дни платен годишен отпуск“. В чл. 155, ал.4 и ал.5 КТ сочи ответната страна, че било предвидено, че минималният размер на платения годишен отпуск е 20 дни, а определени категории лица имат право на удължен отпуск, а именно такива лица били директорите, в размер на 48 дни съгласно Наредба за работното време почивки и отпуските в случай, че имат изпълнена преподавателска норма. В чл. 156а било предвидено, че по - големи размери от тези по чл. 155 и чл. 156 могат да се уговарят в КТД, както и между страните по индивидуалното трудово правоотношение. Участието в синдикат не водело до увеличаване на полагащите се дни платен годишен отпуск, следователно и претенцията за заплащане за периода 23.06.2016г. до 05.11.2018г. вкл. на обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск за членство в синдикат от 18 работни дни в размер на 710,76 лева ответникът намира за неоснователна, а за периода 23.06.2016г. до 31.12.2016г. се явявала и погасена по давност на основание чл. 176а КТ. Ако се твърдяло, че това е отпуск по чл. 159 КТ, то отново твърди ответникът, че ищцата нямало право на такъв, тъй като същият се уговарял в КТД. От името на ОУ „Х. Б.“ с. Н., адв.П. е направила възражения за погасена по давност претенция с правно основание чл. 224, ал.1 КТ за периода 23.06.2016г. -31.12.2016г. и определена от ищеца като обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск за членство в синдикат, тъй като същата била погасена по давност към 01.01.2019г.

Освен това счита ответната страна, чрез адв. П., че Съдът на ЕС е признал правото на обезщетение за най - малко 4 седмици платен годишен отпуск в т. 12 от решение 25.06.2020г. по съединени дела С-762/18 и С - 37/19, но не е посочил максимален размер на година. За всеки конкретен случай трябвало да се прилага нормативната база на държавата членка, когато ставало въпрос за увеличен размер на платения годишен отпуск. Удълженият отпуск за директор в размер от 48 дни не следвало да се прилага в настоящия случай, защото правото за такъв отпуск възниквало следствие на изпълнена преподавателска работа в училище. Удълженият отпуск бил свързан със специфичния труд, полаган от преподавателите. В случай, че П.И. нямала изпълнена норма преподавателска работа, не й се дължал удължен отпуск по смисъла на чл.24 от Наредбата за работното време почивките и отпуските.

Неправилно намира ответната страна, соченото в исковата молба, че обезщетението се дължало на база на възнаграждението, което И. е следвало да получи, ако е била директор, респ. ако ТПО не е било прекратено. За да бъдело налице увеличение на трудовото възнаграждение, следвало да се сключи допълнително споразумение към трудов договор, което се постигало при изпълнение на законовите предпоставки и постигане на съгласие от двете страни по трудово правната връзка - РУО Варна и П.И..

В контекста на изложеното, ответната страна подчертава, че П.И. завеела гр.д. №19/2018г. по описа на 21-ви състав на ВРС с правно основание чл. 128, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ОУ „Х. Б.“ с. Н.за увеличен размер на трудово възнаграждение, което следвало да получава за периоди 2014 - 2015г. съгласно Наредба №1/2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета (отменена на 01.01.2017г.). С решение №53/07.01.2019г. по гр.д.№19/2018г. по описа на 21 –ви състав на ВРС искът на П.И. бе отхвърлен. Решението влязло в законна сила на 20.05.2019г. а влезлите в законна сила решения били  задължителни за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България  съгл. чл.297 .Както съгласно Наредба №1/2010г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета (отм.), така и съгласно сега действащата Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда,твърди ответната страна,че има предвидена процедура за определение на размера на трудовото възнаграждение, която нямало как да е спазена от П.И., тъй като не полагала труд във времето, което й се признавало за трудов стаж при пенсиониране.

Размерът на БТВ, което се сочело в исковата молба в размер на 868,70 лева, сочи ответната страна, че бил изчислен от вещо лице Д. К. П. по гр.д.№4027/2019г. по описа на 33 –ти състав на ВРС по предявен иск с правно основание чл.225, ал. 1 КТ. При определяне на главниците, обаче, възразява ответната страна, че не били спазени изискванията на чл. 177, ал. 1 КТ, вр. чл. 224, ал. 2 КТ, в който било предвидено, че се изчислява от начисленото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Редът за изчисляване на Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177 от Кодекса на труда бил предвиден в чл. 18 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Оттук следвало, че главниците и мораторната лихва били посочени в увеличен размер, при използвана неправилна база за изчисляването им.

На следващо място ответната страна намира за абсолютно безпредметно издаването на Съдебно удостоверение, по силата на което П.А. да се снабди друго от Синдикат „С.“, чрез което да се установи за процесния период била ли е член на синдиката и неговите структури, тъй като членството в синдикални организации не водело автоматично до придобиване право на повече дни платен годишен отпуск.

В отговора на искова молба ответната страна е допълнила въпросите към ССчЕ и направила доказателствени искания. Предвид всичко гореизложено,ответната страна моли ВРС да отхвърли исковата претенция на П.А.И. за осъждането на ответника да й заплати обезщетение в размер на 4760,82 лева за периода 23.06.2016г. - 05.11.2018г., тъй като същата била неоснователна, като лицето полагало труд при други работодатели в различни периоди и била частично погасена по давност по отношение на периода 23.06.2016г. - 31.12.2016г. Обективирано е искане ВРС да отхвърли претенцията за заплащане на мораторна лихва, тъй като съдбата на акцесорния иск следва съдбата на главния. Обективирано е искане ВРС за отхвърли исковата претенция на П.А.И. за осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер на 710,76 лева, представляваща обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск за членство в синдикат от 18 работни дни за периода 23.06.2016г. до 05.11.2018г. като недопустима, а ако ВРС приеме, че е допустима, то да бъде отхвърлена като неоснователна и погасена по давност по отношение на периода 23.06.2016г. - 31.12.2016г. Обективирано е искане на ответното ОУ „Х. Б.“ с. Н., БУЛСТАТ * да бъдат присъдени сторените по делото съдебно - деловодни разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 29.01.2021г. ищцата явила се лично моли съда да уважи предявения иск съгласно изменението. В писмено становище от 29.01.2021 г. адв.Г., в качество на процесуален представител на ищцата сочи, че желае делото да бъде разгледано в отсъствието му и в отсъствие на ищцата, като моли да бъде допуснато исканото изменение по реда на чл.214 ГПК. По същество искането на адв.Г. е ВРС да уважи исковата претенция, така  както е последно заявена в молбата по чл.214 ГПК и да бъде осъден ответника да заплати разноски  по чл. 38,ал.2 ЗА в полза на адв.Г. в размер над минималния съгласно списъка по чл.80 ГПК .

В същото открито съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна – адв.П. моли ВРС да отхвърли исковите претенции с присъждане на съдебно –деловодни разноски в полза на ответната страна. С оглед процесуална икономия адв.П. препраща към доводите изложени в Становището от 26.11.2020 г., които желае да се считат като пледоария по същество.

Видно от протокола от последното открито съдебно заседание,след изпълнение на процедурата по чл.214 ГПК, при липса на противопоставяне от ответната страна, съдът е допуснал изменение на предявените искове посредством увеличаване на техния размер / л.246-ти гръб, л. 247/ .

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

Установено е по делото а и не е спорно, че ищцата П.А. е изпълнявала длъжността Директор на ОУ „Х. Б.“ с. Н.съгласно трудов договор от 08.03.2005г. до 23.06.2016г., когато е прекратено трудовото й правоотношение със Заповед №РД-06-756/20.06.2016 г. на началника на РИО Варна, както и че със Заповед №РД 06-1378/06.11.2018г. ищцата била възстановена на длъжността „ директор“ и със Заповед № РД-07-19/06.11.2018 г. на началника на РУО Варна било прекратено трудовото й правоотношение.С проекта за доклад по делото,обявен за окончателен без възражения на страните съдът е отделил горните факти и обстоятелства за ненуждаещи се от доказване на основание чл.146, ал.1 т. 4 и т.5 ГПК .

По делото приетите за безспорни факти и обстоятелства по делото  са установени и доказани на база и представените от двете страни писмени доказателства .

Всяка от страните е ангажирала писмени доказателства, като още със сезиращата ВРС искова молба  ищцата е представила заверени за вярност с оригинала копия на : Определение № 1695/26.11.2018 г. по гражданско дело № 2225/2016 г. по описа на Районен съд – Хасково, Девети граждански състав; справка за дело C-762/18 от сайт InfoCuria – Съдебна практика на Съда на Европейския съюз; споразумение № ЛС-08-199/08.03.2005 г.; писмо изх.№ 94ПП-48/21.07.2016 г. от Началника на РИО – Варна, ведно с приложена към него Заповед № РД06-756/20.06.2016 г. на Началника на РИО – Варна; Решение № 4678/16.11.2017 г. по гражданско дело № 10041/2016 г. по описа на Районен съд – Варна, Гражданско отделение; Решение № 616/04.04.2018 г. по въззивно гражданско дело № 574/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Гражданско отделение, Първи състав; Определение № 835/30.10.2018 г. по гражданско дело № 2807/2018 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение; Заповед № РД 06-1378/06.11.2018 г. на Началника на РУО – Варна; Заповед № РД 07-19/06.11.2018 г. на Началника на РУО – Варна; удостоверение изх. № 53/05.11.2018 г. от Синдикат „С.”; Решение № 164/14.07.2010 г. по преписка № 38/2009 г. по описа на Комисия за защита от дискриминация, Втори специализиран постоянен заседателен състав;

Приобщени по делото като писмени доказателства са и представените с отговора на исковата молба заверени копия на: Заповед № РД 06-1378/06.11.2018 г. на Началника на РУО – Варна; Заповед № РД06-756/20.06.2016 г. на Началника на РИО – Варна; справка актуално състояние на действащи трудови договор на лицето П.И. за периода от 23.06.2016 г. до 22.02.2019 г.; Трудов договор № 13/14.08.2016 г.; Заповед № РД 06786/27.06.2016 г. на Началника на РИО – Варна; фиш за заплата за месец юни 2016 г.; искова молба вх.рег.№ при ВРС 101/02.01.2018 г.; съобщение от 07.01.2019 г. по гражданско дело № 19/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 21 състав; Решение № 53/07.01.2019 г. по гражданско дело № 19/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 21 състав; Решение по въззивно гражданско дело № 642/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна, Гражданско отделение; Решение от 25.06.2020 г. по съединени дела С-726/18 и С-37/19.

Приобщено към материалите по делото е и писмо вх.рег.№ 272530/13.10.2020 г. от Синдикат „С.”, ведно с приложено към него удостоверение изх.№ 30/09.10.2020 г.

Допълнително по делото са приобщени представените със становище вх.рег.№ 271142/07.10.2020 г., заверени копия на Допълнително споразумение № РД 08-141/06.11.2018 г. към трудов договор; трудова книжка № 39, серия Т, № 534051 – стр. 1, 2, 3, 4, 5, 12, 13, 14, 15,16, 17; : Заповед № 6/25.08.2016 г.; трудов договор № 13/14.08.2016 г.; трудов договор № 290/02.01.2018 г.

Така изброените писмени доказателства,в относимата й правната рамка на спора част,насоящият съдебен състав ще анализира ведно и със заключението на вещото лице по ССчЕ. За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото е допусната необходимата съдебно счетоводна експертиза, възложена на в.л. експерт счетоводител Ел.Т. .

От основната ССчЕ / л. 228 – 237 / се е видно, че на първо място вещото лице е дало отговор на поставения въпрос: Да изчисли дължимия нетен размер на обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ, включително и полагащия се на ищцата  допълнителен отпуск за членство в синдикат, което се полага на ищцата за процесния период, заедно с мораторната лихва върху всяка една от дължимите суми (с изключение на мораторната лихва за синдикалния отпуск, която не се претендира), съобразно падежа за всяко плащане и съобразно изложеното в исковата молба. Обезщетението и лихвата да бъдат изчислени в нетно възнаграждение, съобразно нормативните документи и реалното трудово възнаграждение, което ищцата би получавала за процесния период, ако ТПО не е било прекратено като незаконно и тя е заемала длъжността „Директор“ при ответника.На първи въпрос, по същество и вещото лице е констатирало в констативно – съобразителната част следното :

Ищцата е била възстановена на длъжност с допълнително споразумение № РД 08 -141/06.11.2018г. с основно трудово възнаграждение - 973 лв. и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит - 262,71 лв. Общата стойност на БТВ, което ищцата би получавала за периода 23,06,2016г. 06,11,2018г. ,сочи в.л.Ел.Т. , че се равнявана 1 235,71 лв.За изчисляване на нетното ТВ , пояснява в.л.а, че следва да се удържи данък доход от 10% и така НТВ се равнява на 1 112,14 лв. за месец.За 2016г. средните работни дни заключава в.л., че за годината са 22,08 р.д.. Средно дневното възнаграждение се равнява на 50,37 лв. (1 112,14 лв.: 22,08 р.д.); За 2017г. средните работни дни за годината са 20,66 р.д.. Средно дневното възнаграждение се равнява на 53,82 лв. (1 112,14 лв.: 20,66 р.д.);За 2018г. средните работни дни за годината са 20,75 р.д.. Средно дневното възнаграждение се равнява на 53,60 лв. (1 112,14 лв.: 20,75 р.д.).Дължимите обезщетения за неползван платен годишен отпуск от 48 дена за година съобразно периодите на претенции, както и стойността на НТВ са посочени в таблицата на л. 230 от делото а именно за периода м. 07.16 –м. 10.18 г.обща стойност на целия нетен размер на обезщетението 5 993,86 лв.Отделно от горното във втората таблица на същия л.230 –ти от делото, в.л. е изчислило и дължимото обезщетение  при 8 р.д. отпуск като членство в синдикат  и съобразно средно дневно нетно възнаграждение за периода от 2016 г. до 2018 г. в размер на общата стойност на обезщетението 1007,24 лв.Лихвите за забава са пресметнати също в табличен вид на л.231-ви по делото  за периода  от м. 07.2016 г. до м. 10.2018 г. в общ размер на 1072,13 лева.

В т.2 /л.231- ви от делото / вещото лице дава отговор на следващия поставен въпрос: Какъв е размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.За да даде отговор на този въпрос вещото лице е констатирало, че съобразно представения на експерта фиш за работни заплати за м. 11,2015г. ищцата е отработила 20 р. д. при БТВ 878,58 лв. (основно 714,29 лв. + клас 164,29 лв.)- т.е.  средно дневното БТВ се равнява на 43,93 лв.

ССчЕ е отговорила и на третия въпрос: Колко дни платен годишен отпуск са заплатени на ищцата за 2016г. при прекратяване на трудовото правоотношение през 2016г.?Констатацията на в.л. Ел.Т. е, че за отработени от 01,01,2016г. до 23,06,2016г. на ищцата е начислено и изплатено обезщетение от 24 р.д. при 48 р.д. за година, т.е. за 6 месеца.

На четвърто място в основното заключение в.л. отговоря и на въпроса: Какъв е размерът на дължимото обезщетение за 20 дни платен годишен отпуск и за 48 дни платен годишен отпуск за периода: 23,06,16 -06,11,2018г., като ги посочи в следните периоди: 23,06,16 - 13,08,2016г.; 27,08,2016 -31,12,2016г.; 01,01,2017г. - 31,12,2017г.; 01,01,2018г. - 21,01,2018г.; 02,03,2018 - 06,11,2018г. в два варианта да бъде изготвен отговора на вещото лице съобразно двата различни размера платен годишен отпуск.

За да даде отговор на този въпрос, в.л. е констатирало, че размерът на дължимото обезщетение при средно дневно БТВ от 43,93 лв. е посочения в таблицата на л. 231-ви а именно : за 2016 г. за 10 р.д. 1054,32 лв., за 2017 г. за 20 р.д. 2108,64 лв., за 2018 г. за 17 р.д. 1757,20 лв., общо за 47 р.д. 4 920,16 лв. Стойността на обезщетението при полагащи се 20 р.д. за година за целият период, заключава в.л., че се равнява на БТВ в размер на 2 064,71 лв. Стойността на обезщетението при полагащи се 48 р.д. за година за целият период,заключава в.л., че се равнява на БТВ в размер на 4 929,16 лв. Така изготвеното основно заключение е коригирано с допълнително, т.к. съдът е дал възможност на в.л.след отстраняване на допуснатата техническа грешка касаеща БТВ 878,58 лв. в т.2, абзац 2, да изработи заключението си, така че да няма допуснати технически грешки, които да могат установи и посредством пресмятане с калкулатор . От допълнителното заключение на в.л.Ел.Т. по ССчЕ, приобщено на листи 233 – 237 по делото, по същество на спора се установява и изяснява отново следното :Ищцата е била възстановена на длъжност с допълнително споразумение № РД 08 -141/06,11,2018г. с основно трудово възнаграждение - 973 лв. и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит - 262,71 лв.Общата стойност на БТВ, което ищцата би получавала за периода 23,06,2016г. 06,11,2018г. се равнява на 1 235,71 лв.За изчисляване на нетното ТВ ,сочи в.л., че следва да се удържи данък доход от 10% и така НТВ се равнява на 1 112,14 лв. за месец.За 2016г. средните работни дни за годината са 22,08 р.д.. Средно дневното възнаграждение се равнява на 50,37 лв. (1 112,14 лв.: 22,08 р.д.).За 2017г. средните работни дни за годината са 20,66 р.д.. Средно дневното възнаграждение се равнява на 53,82 лв. (1 112,14 лв. : 20,66 р.д.).За 2018г. средните работни дни за годината са 20,75 р.д.. Средно дневното възнаграждение се равнява на 53,60 лв. (1 112,14 лв.: 20,75 р.д.)Ищцата е работила през този период за времето от 17,08,2016г. до 25,08,20106г. вкл. при 8 часов работен ден - 7 работни дни, за които при общо 4 р.д. отпуск за пълен отработен месец, то за 1 седмица се дължи 1 р.д. отпуск, който следва да се приспадне от задължението за м. 08,2016г.Ищцата е работила за времето от 22,01,2018г. до 28,02,2018г. вкл. при 1 час на ден, т.е. за този период работните дни са 30 бр. х 1 час = 30 часа : 8 часа на ден се получават отработени 4 р.д. при 8 часов работен ден, т.е. за периода м. 02,2018г. следва да се приспадне също 1 р.д. отпуск.

Дължимите преизчислени обезщетения за неползван платен годишен отпуск от 48 дена за година съобразно периодите на претенции, намалени с посочените по-горе 2 р.д. за работа при друг работодател, както и стойността на НТВ са посочени в табличен вид на л. 235 –ти за периода от м.07.2016- м. 10.2018 г., като в.л. пресмята,че общата на стойност на целият нетен размер на обезщетението се равнява на 5 889,89лв.

Дължимото обезщетение при 8 р.д. отпуск като членство в синдикат и съобразно средно дневното нетно възнаграждение е посочено от в.л. във втората таблица на л. 235 –ти : за 2016 г. 4 р.д.  201,48 лв., за 2017 г. за 8 р.д. 430,56 лв., за 2018г. за 7 р.д. 375, 20 лв., общо за 19 р.д. за целия период в размер на 1 007,24 лв. На л.236 –ти, в табличен вид в.л. е пресметнало за периода м. 07.16 – м. 10.18 г. размерите на лихвите за забава, посочени в таблица на л. 236 –ти, възлизащи на общо 1 050,95 лв.по таблицата ( 1 072,13 лв. по текстова част на заключението). В коригирания вариант отговора на въпрос втори в.л. сочи, че средно дневното БТВ е 43,93 лв.,поради което според в.л. не се налага корекция.В условията на евентуалност, ако се приеме че следва да се изчисли размера на НТВ за последния календарен месец , предхождащ  ползването на отпуска , през който работникът или служителят е отработил най-малко десет работни дни, то тогава според в.л.Т., от БТВ в размер на 878,58 лв. следва да се извади ДОД от 10 % /87,86 лв./ и се получава НТВ в размер на 790,72 лв. за 20 р.д. или за 1 р.д. се равнява на 39,54 лв.

В т.3 от коригираната ССчЕ /л.236,237 от делото /е даден отново отговор на въпроса :Колко дни платен годишен отпуск са заплатени на ищцата за 2016г. при прекратяване на трудовото правоотношение през 2016г.?В.л. Ел.Т. констатира, че за отработени от 01,01,2016г. до 23,06,2016г. на ищцата е начислено и изплатено обезщетение от 24 р.д. при 48 р.д. за година, т.е. за 6 месеца.Относно обстоятелството: Какъв е размерът на дължимото обезщетение за 20 дни платен годишен отпуск и за 48 дни платен годишен отпуск за периода: 23,06,16 -06,11,2018г., като ги посочи в следните периоди: 23,06,16 - 13,08,2016г.; 27,08,2016-31,12,2016г.; 01,01,2017г. - 31,12,2017г.; 01,01,2018г. - 21,01,2018г.; 02,03,2018 - 06,11,2018г. в два варианта да бъде изготвен отговора на вещото лице съобразно двата различни размера платен годишен отпуск, вещото лице прави следните констатации и заключения :При годишен отпуск от 20 р.д. за времето от 17,08,2016г. до 25,08,20106г. вкл., когато ищцата работила при друг работодател 7 раб. дни при пълно работно време, то за времето от 23,06,2016г. до 31,12,2016г. или за общо 24 седмици (6 м. х 4 седмици), като се приспадне горният период остават за обезщетение 9,58 р.д. (10 р.д. : 24 седмици х 23 седмици), или закръглено остават 10 р.д.При годишен отпуск от 48 р.д. за времето от 17,08,2016г. до 25,08,2016г. вкл. следва да се намали 1 р.д. от отпуска за обезщетение.При годишен отпуск от 20 р.д. за времето от 22,01,2018г. до 27,02,20108г. вкл., когато ищцата  работила при друг работодател 30 р.д. х 1 час = 30 часа : 8 часа на ден се получават отработени 4 р.д. при 8 часов работен ден или закръглено  1 седмица, като се придпадне горният период остават за обезщетение 19,58 р.д. (20 р.д. : 48 седмици х 43 седмици), или закръглено остават 20 р.д. При годишен отпуск от 48 р.д. за времето от 22,01,2018г. до 27,02,2018г. вкл. следва да се намали 1 р.д. от отпуска за обезщетение.

Заключението на вещото лице във вариант първи е вписано в Таблица първа за периода 2016- 2018 г., стойността на обезщетението при полагащи се 20 р.д. за година за целият период,сочи в.л., че се равнява на БТВ в размер на 2 064,71 лв.Стойността на обезщетението при полагащи се 48 р.д. за година за целият период се равнява на БТВ в размер на 4 832,30 лв. Заключението на в.л. във втори вариант е вписано във втората таблица на л. 237 за същия период:Стойността на обезщетението при полагащи се 20 р.д. за година за целият период, сочи в.л., че се равнява на БТВ в размер на 1 858,38 лв.Стойността на обезщетението при полагащи се 48 р.д. за година за целият период се равнява на БТВ в размер на 4 349,40 лв.

Видно от лист 246-ти гръб и л. 247 –ми, след приобщаване на ССчЕ и при липса и на противопоставяне на ответната страна първоначално предявените искове са изменени.С протоколно определение постановено в о.с.з. на 29.01.2021 г. ВРС е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, ИЗМЕНЕНИЕ на предявените от П.А.И., ЕГН **********, против Основно училище „Х. Б.“ – Н., обл. Варна, ПК *, БУЛСТАТ: *, представлявано от ВрИД Директор - Б. В. Б., в условията на обективно, кумулативно съединяване осъдителни искове посредством увеличаване на техния размер, като същите следва да се считат предявени по следния начин:ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск от 110 работни дни за периода от 23.06.2016 г. до 05.11.2018 г. вкл. в размер на общо 5889,89 лв. (пет хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки), ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба- 21.06.2019 г.,  до окончателното изплащане на сумата, както и общо мораторна лихва в размер на 1050,95 лв. (хиляда и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки);ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск за членство в синдикат от 19 работни дни за периода от 23.06.2016 г. до 05.11.2018 г. вкл. в размер на общо 1007,24 лв. (хиляда и седем лева и двадесет и четири стотинки), ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -21.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.Така допуснатото изменение на иска е напълно съответно на заключението на в.л. / л.235 –ти Таблица 1 и Таблица 2 / ,като исковете по начина по който са изменени припокриват заключението на вещото лице относно размерите,периодите и основанията.

При така установеното по делото съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

ВРС е приел предявените на дата 21.06.2019 г. от ищцата П.И. ОСИ с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за редовни и допустими.С Определение № 8628/05.07.2019 г.( л.73 -74) настоящият съдебен състав е спрял производството по делото на основание чл. 631, ал.1 пр. 1 –во ГПК до произнасянето на СЕС по дело С- 762/2018 г. по преюдициално запитване. С Определение № 8009/26.6.2020 г.(л.113 )на осн.чл. 631,ал.2 ГПК ВРС е възобновил спряното производство по делото като след извършвани справки е разпоредил приобщаване към материалите по делото на служебно изготвените копия на Решение на СЕС по дело № С – 762/18 ведно със справка за движение по делото разпечатани от председателя на ХLII-ри състав от сайта:curia.europa.еи.

Постановяването на Решението на СЕС / л.108 – 112/обосновава повторно извода за допустимост на исковете,поради което и ВРС дължи произнасяне по същество на спора .

Спорът между страните по делото, видно и от исковата и уточнителна молба и от отговора на искова молба, има изцяло правен характер. За да се произнесе по същество на спора съдът се спира на първо място върху доказателствената тежест, разпределена между страните. С обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил на двете страните, че всяка една страна е длъжна да установи и докаже фактите на които основава своите твърдения или възражения, респективно от които черпи положителни за себе си права, съгласно общата норма на чл.154 КТ.Съдът в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, е указал на ищцата, че носи тежестта да установи и докаже: че с ответника са се намирали за посочения исков период във валидни трудови правоотношения и размера на договореното трудово възнаграждение, прекратяването на трудовото право отношение и датата на която е прекратено ТПО, дължимостта на исковата сума. В тежест на ищцата е възложено и да установи и докаже, че по време на ТПО не е ползвала платен отпуск, респ. че работодателят й дължи обезщетение за неползван отпуск, размера на това обезщетение, респ. и броя дни които не е ползвала , началния и крайния момент за който се дължи сумата/ или броя дни и годината – както е в случая. В тежест на ищцата е възложено и  да установи и докаже твърденията си,че ответникът се намира в забава, датата от която е изпаднал в забава и дължимостта и размера на мораторните лихви .В тежест на ответната страна съдът е възложил да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на обезщетението за неползван платен годишен отпуск в частност възраженията си затова,че обезщетение на ищцата е начислено и изплатено, че за част от исковата сума и период исковата претенция е погасена по давност и възраженията си за недължимост на обезщетение за периода в който ищцата е работила при други работодатели. ВРС изрично е указал на ответната страна, че отрицателните факти съгласно задължителната и трайна практика на ВКС не подлежат на доказване, но за да установи и докаже ответната страна възраженията си наличие на отрицателна предпоставка за дължимост на част от обезщетенията по чл. 244 ГПК,съдът и е указал, че следва да се позове на положителни факти и /или обстоятелства за да доже, че ищцата в част от исковия период е работила при други работодатели, че част от вземанията са погасени по давност и че Синдикат „С.“ не е имал сключен КТД за исковия период.

При така разпределената тежест на доказване, на база целия писмен доказателствен материал по делото, ВРС счита,че ищцата е провела пълно и главно доказване на исковете си а релевираните възражения на ответната страна се останали неоснователни. За да изведе крайния си извод по същество на спора, настоящият съдебен състав намира за необходимо да се спре върху основните правно релевантни факти и обстоятелства,изяснени и установени по делото а именно : Спор няма между страните, че ищцата П.А. е изпълнявала длъжността „Директор „ на ОУ „Х. Б.“ с. Н.съгласно трудов договор от 08.03.2005 г. до 23.06.2016г., когато е прекратено трудовото й правоотношение със Заповед №РД-06-756/20.06.2016г. на началника на РИО Варна, както и че Със заповед №РД 06-1378/06.11.2018г. ищцата била възстановена на длъжността „директор“ и със Заповед № РД-07-19/06.11.2018г. на началника на РУО Варна било прекратено трудовото й правоотношение.

Исковия период за който ищцата П. И. претендира обезщетение за неползван платен годишен отпуск е от 23.06.2016 г. до 06.11.2018 г. Видно от уточнителната молба / л 71 / ищцата е пояснила, че правния й интерес от водене на исковете за заплащане на търсеното обезщетение по чл.224,ал.1 КТ произтича от факта, че със съдебно решение на ВРС по гр.дело № 10041/2016 ТПО на ищцата е било възстановено а след това отново прекратено за което повторно прекратяване се е водело /към 4.7.2019/ гр.д. № 147/2019 по описа на РС Варна.Твърдението на П.И. е, че същата има право на обезщетение по чл. 224,ал.1 КТ, т.к. ТПО е било прекратено считано от 7.11.2018 г. а времето от 23.06.2016 г. до 06.11.2018 г.и е било признато за трудов стаж.

На база приобщените по делото писмени доказателства, ВРС отчита факта, че с Решение № 4678/16.11.2017г. по описа на ВРС по гр.д.№ 10041/2016 г. ВРС е признал на осн. чл.344, ал.1 т.1 КТ за незаконно уволнението на П.И., извършено на основание чл. 330,ал.2 т.6 КТ със Заповед № РД – 06 – 756/20.06.2016 г. на Началника на РИО Варна,а уволнителната заповед отменена като незаконосъобразна. Със същия съдебен акт ищцата е била възстановена на осн. чл. 344, ал.1 , т.2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „Директор „ в ОУ „ Х. Б. „- с.Н.. /л.41-45/. С Решение № 616/4.4.2018 г. постановено от ОС Варна по в.гр.д. № 574/2018 г. първоинстанционното Решение на РС Варна /цитирано по-горе / е било потвърдено / л. 46-50/ а с Определение № 835/30.10.2018 г. на ВКС,Четвърто г.о.,ГК, постановено по гр.д. № 2807/2018 г.съставът на ВКС не е допуснал до касиране въззивния акт /л. 51-53 /.Тези обективни данни налагат единствения извод, че уволнението на ищцата обективирано в Заповед № РД – 06 – 756/20.06.2016 г. на Началника на РИО Варна е отменено по съдебен ред на осн. чл.344 ал.1 т.1 КТ,както и че влезлите в сила Решения са задължителни и за съда и за страните, така както повеляват нормите на чл. 297 ,298 ГПК .

Видно от л.54-ти от делото със Заповед № РД 06 – 1378/6.11.2018 г. Началник РУО Варна на осн. чл. 345, ал.1 КТ във връзка с влязлото в законна сила Решение № 7678/16.11.2017 г. по описа на РС Варна  по гр.д. №  10041/2016 г;. е възстановил П.И. на длъжността Директор на ОУ Х. Б. с. Н., считано от 6.11.2018 г.

С последваща Заповед № РД 07-19 /6.11.2018 г./ л. 55 – 56/ на осн. чл. 328, ал.1 т.5 КТ на Началник РУО Варна ищцата отново е била уволнена, като това уволнение е ирелевантно към настощия спор.

Спорът между страните се свежда до това дали за исковия период от време на ищцата се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск /и допълнителен отпуск като член на сидникална организация/, като ответната страна още в срока по чл.131 ГПК е ревирала възражения затова,че обезщетението по чл.224 КТ е било изплатено на ищцата още при прекратяването на ТПО, че вземанията са погасени по давност, както и че не е налице твърдяното от ищцата основание за ползване на допълнителен платен отпуск като член на синдикална организация.

Установено е още на база приобщеното на л. 57 –ми заверено за вярност с оригинала копие на Удостоверение издадено от Синдикат „С.„, че ищцата П.И. е избрана за единствен секретар на Националната синдикална организация „Образование и наука „ към Синдикат „ С.„ на 3.1.2016 г., което е утвърдено с Решение на УС съгласно разпоредите на Устава и към момента на издаване на удостоверението / 5.11.2018г./ това обстоятелство не е променено. От приложеното на л. 207 – ми по делото Удостоверение издадено от Синдикат „С.“ на 9.10.2020 г. се констатира още,че ищцата П.И. е била приета за член на Синдикат „С.„ на 13.8.2015 г. с Решение на УС, като до момента членува в синдиката и това е било така без прекъсване и в периода от 23.05.2016 г. до 5.11.2018 г. На второ място в същото удостоверение е посочено , че П.И. е била избрана за единствен секретар на 3.1.2016г. на Националната синдикална организация „ Образование и наука „ към Синдикат С.– синдикална организация, изградена на национален и отраслов принцип, т.е. същата е член на ръководен изборен синдикален орган  - синдикално ръководство по с. на § 1 т. 6 КТ , което е утвърдено с Решение на УС съгласно Устава , като и това обстоятелство не е променяно в периода от 23.05.2016 г. до 5.11.2018 г. и до момента.

Относими към основанието и размера на исковете са и представените от самата ищца, чрез адв.Г. и приложени на л. 210 и 211 копия на трудови договори от 14.8.2016 г. и 2.1.2018 г., сключени с други работодатели от ищцата / „*“ ЕООД и „*„ООД /, съобразени от в.л. Ел.Т. при изготвяне на ССчЕ /

Напълно относимо към спора по същество е представеното от ищцата и заверено за вярност с оригинала копие на трудова книжка № 39 / л. 202 – 204/.В цитираното копие на трудова книжка са вписани хронологично данните за работодател ,длъжността заемана от ищцата, основно трудово възнаграждение, основание за прекратяване на ТПО, възстановяване на база влязло в сила Решение, като последното вписване касае датата на постъпване на ищцата на работа 6.11.2018 г. и датата на прекратяване на ТПО на следващия ден 7.11.2018 г. на осн. чл. 328, ал.1 т.5 КТ / л.204/.

Освен гореизброените писмени доказателства на лист 201–ви е налично и приобщено по надлежния ред представеното от ищцата заверено за вярност с оригинала копие на Допълнително споразумение към РД 08 – 141/06.11.2018 г. по силата на което на П.И.,заемаща длъжност Директор в с.Н.е увеличено основното трудово възнаграждение на 973,00 лв., за допълнителни трудови възнаграждения: за трудов стаж и професионален опит 27 % 262,71 лв. и за IV ПКС 25,00 лв.

По същество на спора и съгласно действащото национално законодателство и общностното право, ВРС извежда следните правни изводи : С Решение на СЕС /първи състав / от 25 юни 2020 г., по преюдициално запитване „Защита на безопасността и здравето на работниците – Директива 2003/88/ЕО – чл.7 Незаконно уволнен работник, възстановен на работа със съдебно решение – Изключване на правото на платен годишен отпуск, неизползван през периода от уволнението до възстановяването – Липса на право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за същия период при последващо прекратяване на трудовото право отношение „, по съединени дела С – 762 /18 и С - 37/2019 г. с предмет две преюдициални запитвания , отправени на основание чл. 267 ДФЕС от Районен съд Хасково ( България С 762-18 ) и от Corte suprema di cassazione ( Върховен касационен съд Италия – С 37/19) с актове от 26 ноември и 27 ноември 2018 г., постъпили в Съда съответно на 4 декември 2018 и на 21 януари 2019 ,съдът е взел следното Решение : цитат: Член 7, параграф 1 от Директива 2003 /88/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на която работник, който е уволнен незаконно а по късно е възстановен на работа  в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение , няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа , поради това, че през този период не е полагал действително труд за работодателя .; Член 7 , параграф 2 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на която при последващо прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е бил уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в съответствие с националното законодателство вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, този работник няма право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа „

Цитирайки Решението от 25 юни 2020 г. на СЕС,настоящият съдебен състав счита, че практиката на ЕС,считано от 25 –ти юни 2020 г. следва задължително да бъде съобразявана в казуси като настоящия. Мотивите на СЕС в цитираното решение /приложено по делото и на английски и на български език/ почиват на първо място на нормата на чл.2 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз (OBL 157, 2005 г.стр.203 ) разпоредбите на учредителните договори и актовете, които са приети от институциите, в това число и Директива 2003/88,задължителни за РБ от датата на присъединяването й, поради което и според СЕС следва да се прилагат към бъдещите последици на положенията, възникнали преди присъединяването ( препращайки по аналогия към Решение от 14 февруари 2019 г. Milivojevic C -630/17,EU :C :2019 :2013 ,т.4 и цитираната съдебна практика).Пояснено е още, че чл. 7 от Директива 2003/88 се прилага ratione temporis към последиците от отмяната на уволнението и възстановяването на работника/служителя на работа, доколкото тези последици СЕС е съобразил,че са настъпили след 1 януари 2007 г. На второ място СЕС припомня, че задължение на работодателя е да осигури възможност на работника да упражни правото си на годишен отпуск (препращайки към Решение от 6 ноември 2018 г. Kreuziger , C -619/16 ЕU :C : 2018: 872 ,т.51 от цитираната съдебна практика), като се приема че работодателят, който не дава възможност на работника за упражни своето право на платен годишен отпуск, трябва да понесе свързаните с това последици ( Решение от 29 ноември 2017 г. King C – 214/16, ЕU :C : 2017 : 914 , т. 63),извеждайки и основния правен извод, че работник който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в съответствие с националното право в следствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, има право да иска платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна.Накрая е и уточнено,така както е посочил и генералния адвокат в т.59 от заключението си, че ако е работил на друга работа пред периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на първата работа, съответния работник не може да претендира по отношение на първия си работодател право на годишен отпуск за периода, през който е работил на друго място.Всъщност в мотивите си СЕС сочи, че при такива обстоятелства съответният работник трябва да предяви правото си на платен годишен отпуск за последно посочения период при новия си работодател . В цитираното Решение СЕС препраща към т. 49 от заключението на генералния адвокат, че не е допустимо дерогиране на установения в чл. 7 от Директива  2003 /88 принцип, че придобитото право на платен годишен отпуск не може да се погасява с изтичането на референтния период и /или на период на прехвърляне,определен в националното право когато работникът не е бил в състояние да ползва отпуска си .

В обобщение, на база Решението на СЕС  /първи състав / от 25 юни 2020 г. по съединени дела С – 762 /18 и С -37/2019 г., ВРС извежда от правна страна извода, че правото на ищцата да претендира обезщетение за неползван отпуск освен в нормата на чл.224 КТ на РБ, за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването на работа е безспорно признато от ЕС .В случая правно релевантните факти, съотносими към основателността и доказаността на исковете с правно осн. чл.244 КТ по делото са безспорно установени на база писмените доказателства и влязлото в законна сила Решение по гр.д. № 10041/2016 г.по описа на РС Варна –датата на незаконното уволнение на ищцата и датата на възстановяване на ищцата на длъжността „Директор „ на ОУ *с.Н..Тези две дати са и посечени и в петитума на иска и съобразени от в.л. по допуснатата и изготвена ССчЕ .

За ВРС исковете по чл.224 КТ са доказани и по основание и по размери,като на първо място ВРС зачита Решението на СЕС първи състав от 25 юни 2020 г., както и действащото към момента национално законодателство –Кодекса на труда, за да обоснове изводите за основателност и доказаност на исковете.Съгласно нормата на чл. 224 КТ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) ал.(1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г. - изм., бр. 18 от 2011 г., обявена за противоконституционна от КС на РБ, бр. 91 от 2010 г. в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176") При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на ПАРИЧНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Аления (2) на същата правна норма гласи,че обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.

Нормата на чл.224 КТ не се нуждае от специално тълкуване, т.к. е ясно разписана и за да бъде определено правилно като размер обезщетението за неползван отпуск е необходимо да се отчете периода през който работникът или служителя е бил в ТПО, дните неползван за една година отпуск , разпоредбата на чл.177 КТ, да се извърши пресмятане .

В настоящия случай разпоредбата на чл.224 КТ следва да се съобрази и времевата рамка на иска – датата на незаконно уволнение и датата на възстановяване на работа на ищцата вкл. и да се приспадне времето включено в исковия период в което ищцата е работила при други работодатели. Тези пресмятания съдът намира, че не е наложително да преповтаря, т.к. и с основното и допълнително/коригирано заключение по ССчЕ, в.л.Ел.Т. много ясно и хронологично сочи както размерите на главните задължения по чл.224 КТ, така и на претендираните акцесорни,поради което и ВРС приема,че самата констативно съобразителна част на ССчЕ съдържа приложимостта и на чл.177 КТ а на база именно заключенията на ССчЕ ищцата е пристъпила и към изменение на заявените искове по реда на чл.214 ГПК.

ВРС напълно кредитира заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ,като обективно и компетентно дадено, изготвено и на база данните по делото, съобразено с всички писмени доказателства включително трудови договори, фиш за работна заплата за м.юни 2016 г., трудовите договори на ищцата, допълнителни споразумения.За доказано съдът намира плащането на сумата от 5250,72 лв. от ответника- работодател към ищцата , което е едно от основните възражения на ищцата .Вярно е, че в приложеното на л. 142 –ри заверено за вярност с оригинала копие на фиш за заплата за м.юни 2016 г. е отразен фактът на плащане на сумата от 5250,72 лв. калкулирана като обезщетение по чл.224 КТ,но също така е вярно че това обезщетение е било заплатено не за исковия период а за предходен,периода  до уволнението на ищцата обективирано в уволнителна заповед № РД – 06 -756/20.06.2016 г.Ето защо и ВРС приема,че възражението на ответната страна за погасяване на исковете по чл.244 КТ чрез плащане е останало недоказано, т.к. с това плащане работодателят е погасил предходни свои задължения към ищцата,макар и със същото правно основание .

С оглед горното се извежда извода,че исковете по чл.224 КТ освен, че са допустими не са погасени чрез плащане.Според е въпроса между страните дали на ищцата като член на синдикална организация за исковия период от време й се дължи обезщетение за неползван допълнителен отпуск .По този спорен въпрос РС Варна приема за безспорно доказано членството на ищцата в синдикална организация и неоснователни възраженията на ответната страна, че този факт сам по себе си не води до увеличаване на броя на дните, които се следват на работника за платен годишен отпуск .Това е така защото, в действащия КТ в нормата на чл.155, ал.1 е разписано, че всеки работник или служители ма право на платен годишен отпуск.Съгласно ал.4 на чл.155 КТ някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал.4,като категориите работници и служители и минималния размер на този отпуск се определят от МС.Нормата на чл.155 КТ препраща към приложното поле на Наредбата за работното време, почивките и отпуските /приета с ПМС № 72 /30.12.1986 г. обн. ДВ ,бр.6 от 23.01.1987 г. в сила от 1.1.1987 г., последно изменена с Решение № 10233 от 2.07.2019 г. на ВАС на РБ , бр. 18 от 18.02.2020 г.,в сила от 28.02.2020 г., доп. бр. 56, от 23.06.2020 г. В Глава Трета Отпуски от Наредбата в чл.22 е разписано, че всеки работник и служител, който има най –малко 8 м. трудов стаж, придобива право да получава платен годишен отпуск по чл.155 и чл.156 КТ. В чл.24 /изм.ДВ,бр.59 от 1991 г.изм. ДВ, бр. 54 от 2001 г. /от същата Наредба е записано, че Директорите на детските градини, училищата и обслужващите ги звена по чл.33 а, ал.1 , т.2 и т.5 от Закона за народната просвета,помощник – директорите със задължителна норма за преподавателска работа в училищата и обслужващите ги звена по чл.33 а, ал.1,т.2 и т.5 от ЗНП,учителите, учителите – методици,възпитателите, педагогическите съветници, ръководителите на филиали в междуучилищни центрове за трудово политехническо обучение,логопедите ,психолозите, корпетиторите ,хореографите, ръководителите на научно –изчислителните кабинети, рехабилитаторите на слуха и говора имат право на удължен платен годишен отпуск в размер на 48 работни дни. Съгласно чл. 42 ,ал.4 от същата Наредба размерът на обезщетението за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал1 КТ, се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. При така изложеното по-горе ВРС намира, че ищцата като Директор на училище,независимо от членството й в синдикалната организация „С.“ има законово право на удължен платен годишен отпуск в размер на 48 работни дни съгласно чл.244 , чл.155 КТ и чл. 22 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Претенцията на ищцата в изменения й размер е за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 110 работни дни за периода от 23.06.2016 г. до 05.11.2018 г. вкл. в размер на общо 5889,89 лв. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба- 21.06.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и общо мораторна лихва в размер на 1050,95 лв., както и за обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск за членство в синдикат от 19 работни дни за периода от 23.06.2016 г. до 05.11.2018 г. вкл. в размер на общо 1007,24 лв. (хиляда и седем лева и двадесет и четири стотинки), ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -21.06.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

При тези предметни рамки на спора, ВРС намира за необходимо да посочи, че съгласно нормата на чл.156 а КТ се дава възможност да се уговарят по-големи размери на отпуските в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Съгласно чл. 50, ал. 2 КТ, колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан.На основание чл. 51 ал. 1 КТ колективните трудови договори се сключват по предприятия, браншове, отрасли и по общини. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 и 2 КТ определя, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави. В тези случаи членовете на синдикалната организация и присъединилите се по посочения по-горе ред имат право на платен годишен отпуск в уговорените там по-благоприятни размери.

При тази правна норма на чл. 156а КТ и на база писмените доказателства по делото се налага извода ,че ищцата е доказала членственото си правоотношение в Синдикат „С.„. Обстоятелството, че Синдиката не е страна по така наречената „тринстранка „, не следва да се тълкува стеснително и да бъде отречено изначално правото на ищцата на допълнителен отпуск за членство в синдикална организация.Видно от приложеното на л. 30–ти заверено за вярност с оригинала копие на Споразумение № ЛС 00- 08 – 199 от 8.3.2005 г. на осн. чл.107 КТ ,вр. чл. 96, ал.1 КТ, между РИО Варна от една страна и П.И. от друга е било сключено цитираното споразумение в което е вписан изрично в т.2 размер на удължения платен годишен отпуск: по чл. 24 на НРВПО – 48 работни дни или по КТД 56 работни дни.Т.е. дори още към предходен , макар и ирелевантен към настоящия спор период ищцата е ползвала допълнителен отпуск съгл. чл.156 а КТ, като няма данни членственото й правоотношение в синдиката да е прекратявано.

Цитираното писмено доказателство следва да бъде обсъдено ведно с Решение № 164/14.07.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, втори специализиран постоянен състав по чл. 48, ал.2  т.2 от Закона за защита от дискриминация и по Заповед № 179/20.12.2006 г. на Председателя на комисията за защита от дискриминация, определен по признак пол,човешки геном, защита при упражняване на труд по преписка № 38 по описа на комисията за 2009 г./л.58 – 64/.С това Решение КЗД установява дискриминация по признак „синдикална принадлежност „ респ.нарушение на чл.13 , ал.1 , чл.18 и чл.36 от ЗЗДскр, като в отнесения за разглеждане спор, макар и касаещ други страни, предписва на Директор на СОУ на осн. чл. 76, ал.1 , т.2 , вр. чл. 47, т.4 ЗЗДскр да преустанови така установеното нарушение на Закона за защита от дискриминация  по признак „синдикална принадлежност„ спрямо работещите и служителите в СОУ, членуващи в НС, както и да се въздържа занапред от подобни дискриминационни действия.ВРС напълно споделя мотивите на КЗД, че различното третиране на работник /служител на принципа синдикална принадлежност е дискриминация по см.на закона .В тази връзка са изложени правни доводи в Решението на КЗД затова, че съгл.чл. 58 КТ всеки работодател е длъжен да информира всички работници и служители за сключените КТД по отрасли, браншове и на ниво предприятие, с които той е обвързан и да предостави техните текстове.КЗД се позовава и на Решение на Съда на Европейските общности  от 11.2.2010 г. постановено по преюдициално запитване по тълкуването на Директива 2020/14 на ЕП на Съвета от 11.3.2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите на Европейската общност,извеждайки извода, че ако едно лице не е член на синдикална организация,подписала КТД, не следва извод че същото това лице е изключено от правната закрила предоставена от КТД.При тези и други относими напълно и към настоящия спор правни доводи КЗД обобщава, че Директива 2004/14 допуска национална правна уредба, предвиждаща, че работник или служител, който не е член на синдикална организация подписала колективен трудов договор, прилагащ на практика разпоредбите на тази Директива, може да се ползва въз основа на колективния трудов договор от пълната закрила, предвидена в нея, макар и че не член на такава синдикална организация.

В съответствие с правните доводи на КЗД обективирани в Решение № № 164/14.07.2010 г., нормата на 224 КТ , чл. 156 а КТ , ВРС приема, че ищцата в периода от датата на незаконното й уволнение до датата на възстановяването й на работа съгласно влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 10041/2016г.на ВРС ( 23.06.2016 г. до 05.11.2018 г. вкл.) има правото да ползва допълнителен платен годишен отпуск за членство в синдикат.Това право на ищцата освен, че е законово гарантирано с визираните по –горе норми на Кодекса на труда е и признато с Директива 2020/14 г. Самото членство на ищцата в Синдикат „ С.„, удостоверено по надлежния ред /л. 205,206/, наличието на писмено доказателство Споразумение от преди уволнението на ищцата с което между РУО Варна и ищцата е бил определен допълнителен отпуск и по КТД, мотивират ВРС да обобщи, че като Директор на училище за исковия период 23.6.2016 г. 5.11.2018 г. на ищцата й се дължи допълнителен отпуск поради закрилата на КТД , независимо от факта, че Синдикат С.не е страна по КТД. Това е така, т.к. действието на Директива 2020/14 с която е създадена обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите на Европейската общност не само ,че не би могло да се отрече, но следва да се съпостави и с правните доводи изложени в относимото към настоящия спор Решение на СЕС от 25-ти юни 2020 г. по съедините дела С -762/18 и С – 37/2019 г. Съгласно мотивите на Решението на СЕС по двете съединени дела правото на платен годишен отпуск се основава на предпоставката, че работникът действително е полагат труд през референтния период ,поради което и това право по принцип трябва да се определя в зависимост от периодите на действително полагане на труд  по силата на трудовия договор. Цитирайки част от съдебната практиката на съда, в Решението си СЕС сочи, че Директива 2003/88 не допуска държавите членки нито да изключат възникването на платен годишен отпуск нито дерогира установения в чл. 7 от Директива 2003/88 принцип , че придобитото право на платен годишен отпуск не може да се погасява с изтичането на референтния период и /или на периода на прехвърляне /на отпуска/ определен в националното право, когато работникът не е бил в състояние да ползва отпуска си . В обобщение, след като с Решението на СЕС от 25 юни 2020 г. е създадена практика по приложението на чл.7 §1 и чл. 7 § 2 Директива 2003/88 /ЕО, ВРС приема че ищцата П.И. в исковия период 23.06.2016 г. до 05.11.2018 г. като незаконно уволнен Директор на ОУ *с.Н., възстановена на работа след признаване на уволнението за незаконно с влязло в сила Решение, има правото на парично обезщетение,дължимо от ответника по реда на чл.224 КТ .За този период от време ищцата ако не е била незаконно уволнена /уволнение признато за незаконно с влязло в сила съдебно Решение / ВРС счита, че същата би могла да престира труд на заеманата длъжност „Директор „ на училище,респ. би й се следвал както платения годишен отпуск, така и допълнителния отпуск за членство в синдикална организация.

Тези изводи се налагат и от прякото приложение на принципите на правото на ЕС, обективирани в цитираните по-горе Директиви и Решения.Ето защо при установеност на размера на дните неплатен годишен отпуск и на дните допълнителен отпуск за членство в синдикална организация на база ССчЕ, актуалното към определяне на БТВ /НТВ Допълнително споразумение от 6.11.2018 г. /л.201/съдът приема, че ответникът дължи на ищцата именно исковите суми представляващи обезщетения за неползван платен годишен отпуск от 110 работни дни за периода от 23.06.2016 г. до 05.11.2018 г. вкл. в размер на общо 5889,89 лв. ведно със общо мораторна лихва в размер на 1050,95 лв., както и обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск за членство в синдикат от 19 работни дни за периода от 23.06.2016 г. до 05.11.2018 г. вкл. в размер на общо 1007,24 лв. (хиляда и седем лева и двадесет и четири стотинки).

По делото няма твърдения исковите суми в посочените размери и основания да са платени а напротив – наведени са възраженията за неприложимост на КТД към настоящия казус, възражения които съдът намира за недоказани на база мотивите изложени по-горе.

Съдът в настоящия му състав счита, че и възражението за погасяване на исковите претенции по давност също е неоснователно като отчита следните факти:

РС Варна е бил сезиран с исковата молба от дата 21.06.2019 г., като са претендирани парични вземания за заплащане за периода от дата 23.06.2016 г. до 05.11.2018 г.Дори и да се анализира единствено и само този факт се налага извод, че давността за погасяване на паричните вземания от три години за първите включени в периода е щяла да изтече на 23.6.2019 г., но с подаване на исковата молба във ВРС на 21.6.2019 г. тази давност е прекъсната и е започнала да тече нова./чл.111 ,б.“а“ ЗЗД/. Отделно от горното, следва да бъде почертано, че правото на платен годишен отпуск в исковия период не е било упражнено от ищцата не по нейна вина а именно поради действията на ответника поради което и ответникът, така както се сочи и в Решението на СЕС от 25-ти юни 2020 г., дължи парично обезщетение за времето в което работникът би могъл да ползва отпуска си, без да бъде дерогиран принципа в чл.7 на Директива 2003/88 , че придобитото право на платен годишен отпуск не може да се погасява с изтичането на референтния период и /или на период на прехвърляне определен в националното законодателство,когато работникът не е бил в състояние да ползва отпуска си .В съответствие с изложеното по-горе ВРС уважава предявените искове като доказани и по основание и по размер, присъждайки и законна лихва върху главните задължения,считано от датата на сезиране на съда и до окончателното изплащане на вземанията.

И на последно място, но не по степен на важност, за да уважи ВРС така предявените осъдителни искове по начина по който са заявени и изменени, първоинстанционният съд на първо място се ръководи от основния закон на страната а именно Конституцията,в която в чл.4 ,ал.1 е посочено, че Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната а съгласно ал. (3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.В чл.16 от Основния закон е въведен и друг правен принцип ,че трудът се гарантира и защитава от закона . В съответствие с Основния закон на РБ,членството на РБ в ЕС следва да се отчете и промяната в законодателството ни,намерила отражение и в Закона за нормативните актове а именно :  Чл. 7а. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Нормативен акт се издава и в случаите, когато трябва да се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейските общности, като и чл. 15. (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

Гарантираните от Конституцията на РБ права на работника ВРС съобрязява и с практиката на СЕС,практика намерила пряко отражение в настощия спор изразяваща се в спиране на производството и възобновяването му до произнасаняето на СЕС по преюдициално запитване. Именно от съдебната практика на СЕO (респективно СЕС) става ясно, че държавите членки не могат да запазят в сила или да се позовават на вътрешни норми, които противоречат на правото на ЕС. В този ред на мисли следва да бъде подчертано,че в решението си по делото Simmenthal SpA с/ Amministrazione delle finanze (C-70/77, 1978) СЕО постановява, че: „в рамките на своята компетентност всеки вътрешен съд има задължението да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма“.Т.е. и РБ като държава членка е длъжна не само да не се съобразява с вече приети норми, противоречащи на европейските, но и да се ангажира с това да не приема такива норми, намиращи се в колизия с европейските. Или при начилието на Решението на СЕС от 25 юни 2020 г. по същество на ищцата се признава правото да получи обезщетението за неползван платен годишен отпуск в пълен размер за времето в което е била незаконно уволнена и възстановена на работа .В друго цитирано по-горе Решение на СЕС /анализирано от КЗД/е признато и правото на ищцата да получи допълнителен отпуск ползвайки се от КТД,като цялата съдебна пратика на СЕС цитирана от РС Варна налага извода,че тълкуването на нормата на чл.224 КТ не следва да бъде извършвано стеснително а в смисъла вложен както в Решението на СЕС по съдинените две дела С – 762/19 и С -37/19 г.съотвестващ на принцитие на Директива 2003/88 на ЕО и Хартата на основните права на ЕС .Ето защо и ВРС  пиема, че исковете на ищцата са доказани по основание а и размерите йм пълно и точно са посочени в заключението по ССчЕ, при отчитане на платени от работодателя суми по предходни задължения и приспадане на дните платен отуск,за които ищцата няма правото да търси обезщетение,т.к.е престирала труд при други работодатели .

При този изход на спора съдът следва да се произнесе и по въпроса с отговорността за разноските .

На първо място с оглед характера на спора и крайния изход,съдът следва да приложи нормата на чл. 78,ал.6 ГПК като определи и възложи в тежест на ответника дължимата се държавна такса и разноските за събиране на доказателства, т.е.,доказателствата събрани по искане на ищеца . С оглед изложеното, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт държавна такса върху предявения иск равна на 4 % от цената на иска, но не-по малко от 50,00 лева за  един иск, съгласно чл.1 от ТДТССГПК. По исковете с правно осн. чл.224 КТ,съобразно материалните интереси: (5889,89 лв. и 1007,24 лв.) , таксата е равна на 235,60 лв. + 50,00 лв. а по иска с правно осн.чл. 86, ал.1 ЗЗД касаещ мораторните лихви върху обезщетението за неползван платен годишен отпуск (с материален интерес 1050,95 лв.) таксата възлиза също на 50,00 лв., или общо дължимата се такса при така заявените ОСИ възлиза на 335,60 лв. В тежест на ответната страна следва да бъде възложена и сумата от 80,00 лева, представляваща заплатен от бюджета на съда депозит за вещо лице по проведената ССчЕ.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК съдът следва да присъди в полза на ищцата сторените от него разноски в производството пред настоящата инстанция. Видно от списъка за разноски по чл.80 ГПК  приобщен на лист 200–та адв.Г. в качеството му на процесуален представител на ищцата, при условията на чл. 38, ал.2 ЗАдв претендира сумата от 850 лв. адвокатско възнаграждение.Макар и съда да следва да определи сам дължимото се възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗАдв, приема,че посочения от адв.Г. размер съответства на характера и вида на исковете, фактическата и правна сложност на спора и следва да бъде присъден на осн. чл.38 ЗАДв посочения,определен от самия адвокат размер на адвокатско възнаграждение.

На последно място, ВРС отчита в мотивите си факта,че повод задължението на ищцата( а и на процесуалния й представител ) визирано в нормата на чл.127, ал.4 ГПК ВРС, че в писмена молба от 7.10.2020 г./л.196/ адв. Г. е приел, че нормата на чл.127 ал.4 ГПК няма задължителен характер за страните, позовавайки се на Определение №  204/25.4.2019 г. на ВКС по т.д. № 2670/2018 г. на Първо т.о.,ТК с докладчик съдията Е. Чаначева, цитирайки и мотивите на съдебния акт.По този начин процесуалният представител на ищцата е аргументира нежеланието си да посочи собствената си банкова сметка ***йна и уточнявайки, че ищцата няма отрита банкова сметка ***зщетение посредством пощенски запис /сочейки и 5 дневен срок от влизане в сила на Решението /.Ето защо в диспотизитива на съдебния акт ВРС посочва, че плащането на присъдените парични обезщетения в полза на ищцата съгл. чл.127, ал.4 ГПК може да бъде извършено от ответника към ищцата чрез пощенски запис.

 

Водим от изложените съображения, Варненски районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ответника Основно училище „Х. Б.“ – с.Н., обл. Варна, ПК *, БУЛСТАТ: *, представлявано от ВрИД Директор - Б. В. Б. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата П.А.И.,ЕГН **********,с адрес: ***, чрез адв.К.Г., със съдебен адрес:***, следните парични вземания :

обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 110 работни дни за периода от 23.06.2016 г. до 05.11.2018 г. вкл. в размер на общо 5889,89 лв. ( пет хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки) ведно със общо мораторна лихва (лихва за забава върху главницата за периода от 30.06.2016г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 21.06.2019г.) в размер на 1050,95 лв.(хиляда и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки ), ведно със законната лихва върху главницата от 5889,89 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.06.2019 г. и до окончателното изплащане на паричните вземания,

както и обезщетение за неползван допълнителен платен годишен отпуск за членство в синдикат от 19 работни дни за периода от 23.06.2016 г. до 05.11.2018 г. вкл. в размер на общо 1007,24 лв. (хиляда и седем лева и двадесет и четири стотинки), ведно със законната лихва върху главницата от 1007,24 лв. считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.06.2019 г. и до окончателното изплащане на паричните вземания,на основание чл.224 , ал.1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД .

 

ПЛАЩАНЕТО на паричните обезщетения съгласно чл.127, ал.4 ГПК може да бъде сторено по посочения от ищцата начин – чрез пощенски запис.

 

ОСЪЖДА Основно училище „Х. Б.“ –с. Н., обл. Варна, ПК *, БУЛСТАТ: *, представлявано от ВрИД Директор - Б. В. Б. ДА ЗАПЛАТИ лично на адв.К.Д.Г., ЕГН **********,***, СУМАТА от ОБЩО 850,00 лв. (осемстотин и петдесет лева ), на осн.чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата - дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие по настоящото дело на близък приятел и материално затруднено лице,пред първа инстанция.

 

ОСЪЖДА Основно училище „Х. Б.“ –с- Н., обл. Варна, ПК *, БУЛСТАТ: *, представлявано от ВрИД Директор - Б. В. Б. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС СУМАТА от 335,60 лв. (триста тридесет и пет лева и шестдесет стотинки ) - представляваща дължимата се държавна такса по предявените искове; СУМАТА от 80,00 лв.(осемдесет лева ) депозит за вещо лице по допуснатата съдебно- счетоводна експретиза, изплатен от бюджета на съда в размер на 80,00 лв., и СУМАТА от 5.00 лева ( пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване с Въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на преписа от страните.

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните,чрез процесуалните им представители .

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: