Решение по дело №1154/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

                            

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2040

 

 

гр. Пловдив, 29.10. 2021 год.

 

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря М. Г., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1154 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба на П.А.П., ЕГН  ********** *** против Решение № 2153-15-108/05.04.2021г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив потвърждаващо Разпореждане № 15212786995/01.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на П. е определен нов размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл. 68, ал. 3 от КСО, на основание чл.70, ал.13 от КСО и чл. 10 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2021 г.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като жалбоподателя  възразява относно определения размер на пенсията, която счита за неправилно определена в по нисък размер. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, и връщане на преписката на осигурителния орган за ново произнасяне.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ-гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Рангел П., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

 

ІІ. По допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За фактите :

5. Със заявление вх.№ МП-27814/15.04.2011 г. на ТП на НОИ – Пловдив П.А.П. е направил искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ по условията на чл. 68, ал. 4 от КСО.

По така подаденото заявление, с Разпореждане №**********/прот. №N01069/12.05.2011 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на П. е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 4 от КСО в редакцията до 31.12.2010 г. в минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 7 от КСО, считано от 26.10.2010 г., при навършена възраст 65 години.

По повод подадено  от П. заявление вх. № МП-27814/15.04.2011 г.  на ТП на НОИ – Пловдив, с  Разпореждане №**********/прот. №N01146/13.10.2011 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив личната пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 4 от КСО в редакцията до 31.12.2010 г. е изменена по чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, считано от 26.10.2010 г.

По представените редовно оформени документи е зачетен осигурителен стаж положен за времето от 23.07.1963 г. до 31.12.1996 г. с прекъсване както следва:

Осигурителен стаж от втора категория труд            01 г. 03 м. 21 дни.

Осигурителен стаж от трета категория труд 20 г. 10 м. 16 дни.

На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд 22 г. 06 м. 05 дни.

Определен е индивидуален коефициент 1.218 от осигурителен доход 24313.00 лв., получен за времето от 01.01.1989 г. - 31.12.1991 г.

Действителният размер на пенсията на П., считано от 26.10.2010 г. е определен съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО, като средномесечният осигурителен доход за страната за периода от месец 10.2009 г. до месец 09.2010 г. в размер на 566.12 лв. е умножен с индивидуален коефициент 1.218 и от полученото произведение - 689.53 лв. в процент осигурителен стаж 24.75 % (за 22 г. 06 м. * 1.1 %) е изчислен размер на пенсията 170.66 лв.

В  обсъжданата насока пенсионния орган се е позовал на разпоредбата чл. 70, ал. 7 от КСО (в реакцията към 31.12.2010 г.), съгласно която  минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За 2010 г. минималният размер на пенсията за ОСВ по чл. 68, ал. 1-2 от КСО е бил в размер на 136.08 лв.

Пенсионния орган се е позовал и на разпоредбата на чл. 70, ал. 8 от КСО (в редакцията към 31.12.2010 г.),съгласно която размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 4 от КСО не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 7 от КСО, т. е. за 2010 г. минималният размер на пенсията за ОСВ по чл. 68, ал. 4 от КСО е 115.67 лв.

Прието е, че определеният размер на пенсията на П. за ОСВ при отпусканвето й е над гарантирания минимален размер по чл. 70, ал. 8 от КСО и следва да се изплаща в действително определения размер 170.66 лв.

С Разпореждане № 15201063416/01.07.2020г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив личната пенсия за ОСВ на П. е индексирана на основание чл. 100 от КСО и ПМС № 107/28.05.2020 г. Считано от 01.07.2020 г. личната пенсия за ОСВ е определена  в размер на 238.97 лв., на основание чл.70, ал.13 от КСО.

При тези данни е издадено процесното Разпореждане  15212786995/01.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на П. е определен нов размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл. 68, ал. 3 от КСО, на основание чл.70, ал.13 от КСО и чл. 10 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2021 г. в размер на 255,00 лв.

6. Този резултат е обжалван от П. пред горестоящия в йерархията административен орган - Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, който с Решение № 2153-15-108/04.04.2021г. е потвърдил оспореното разпореждане на изложените в него фактически и правни основания.

 

ІV. За правото:

7. Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство развило се на основание чл. 90 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ гр.Пловдив. В случая процесните административни актове са не само валидни, но и законосъобразни. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на ТП на НОИ-Пловдив са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесните такива. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

8. Спорът по делото е от правен характер, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон, като спора се концентрира във въпроса,  относно размера на пенсията, определена на П.  на основание  чл.70, ал.13 от КСО и чл. 10 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2021 г.

9. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.12 от КСО минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Съгласно разпоредбата на чл. чл.13 от КСО размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 (преди чл. 68, ал. 4 от КСО)  не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер по ал. 12.

С чл. 10 от ЗБДОО за 2021 г., считано от 01.01.2021 г. е определен нов минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО в размер на 300.00 лв. От този размер се определят минимални месечни размери на личните пенсии за трудова дейност от 01 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г., като съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО минималният размер на пенсията за ОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО (преди чл. 68, ал. 4 от КСО) е 255.00 лв. (85 на сто от 300.00 лв.).

По делото не съществува спор, че получаваната от П. пенсия за ОСВ, считано от 01.07.2020 г. и към 31.12.2020 г. е била в размер на 238.97 лв., съгласно Разпореждане № 15201063416/01.07.2020г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, поради което при спазване на чл. 70, ал. 13 от КСО правилно с обжалваното Разпореждане № 15212786995/01.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, считано от 01.01.2021 г., размерът на личната пенсия за ОСВ на П. е приравнен към минималния за този вид пенсия, а именно 255.00 лв.

10.  В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от пенсионните органи изводи, не са ангажирани нито в  административното нито в настоящото съдебно производство.

11.  Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалвания административен акт е законосъобразен, при което положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

 

V.За разноските :

12. При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А.П., ЕГН  ********** *** против Решение № 2153-15-108/05.04.2021г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив потвърждаващо Разпореждане № 15212786995/01.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на П. е определен нов размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл. 68, ал. 3 от КСО, на основание чл.70, ал.13 от КСО и чл. 10 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2021 г.

ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН  ********** ***, да заплати на Национален осигурителен институт - гр.София, сумата от 100 лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: