Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 804/27.10.2022г..
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав,
в публично съдебно заседание на седемнадесети
октомври две
хиляди двадесет
и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Янка
Вукева като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 639 по описа за 2022 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х,
Раздел І от АПК.
Образувано е по жалба подадена от М.А.Х.,
ЕГН **********, чрез адв.Т. против
Решение № 1012-12-147#1/31.05.2022 г.,
издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане
№ 122-00-101-3 от 15.04.2022 г. на ръководител на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ Пазарджик, с което е отпуснато парично обезщетение за
безработица за периода от 16.03.2022 г. до 15.07.2022 г. в размер на 12.00 лева
дневно.
Жалбоподателят оспорва решението, като
твърди, че неправилно е приложен материалният закон, излага аргументи за това и
сочи защо неправилно е прието, че случаят му попада в приложното поле на
чл.54б, ал.3 от КСО. Моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане и да върне преписката на ТП на НОИ Пазарджик за ново
произнасяне. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява
се от адв.Т., която поддържа жалбата и претендира отмяна на оспореното решение,
предоставя и писмени бележки, претендира разноски по делото.
Ответникът - Директорът на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт-Пазарджик, се представлява се от
гл. юрисконсулт М., която оспорва жалбата и моли съда да отхвърли жалбата, като
неоснователна. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. В
установения срок представя писмени бележки.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши
служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1,
във връзка с чл. 146 от АПК,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК,
във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО.
Разгледана по същество жалбата е
неснователна по следните съображения:
М.Х. е подал заявление с вх.
№ЗПОБ-602-0086 от 17.01.2022 г. в Дирекция „Бюро по труда" гр. Велинград
за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а
от КСО, като в него е декларирал, че последното правоотношение с работодател от
Чехия е прекратено, през 2022 г.
По подаденото заявление и във връзка с
чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за
безработица на 25.01.2022 г. на г-н Х. е връчено уведомително с писмо
№У-122-00-101-1 от 20.01.2022 г., с което е уведомен, че следва да представи
следните документи:
- декларация
относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от
Регламент (ЕО) №883/2004;
- заявление
за удостоверяване на осигурителен период и доход от КИ на Чешката република;
- документи,
удостоверяващи осигурителен стаж в Чешката република - договор, заповед,
фишове.
Представените от г-н Х. документи са
приети в ТП на НОИ - Пазарджик с вх. №1019-12-225 от 28.01.2022 г.
С подаденото заявление М.Х. е поискал да
му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирал, че
последното правоотношение е прекратено на 25.01.2022 г. и е упражнявал трудова
дейност на територията на държава –членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за
него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност -
Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009. Същият е поискал
удостоверяване на осигурителни периоди от Чехия за времето от 18.11.2013 г. до
13.06.2014 г., от 22.10.2014 г. до 31.01.2016 г., от 01.02.2016 г. до
22.10.2018 г., от 13.11.2018 г. до 07.11.2020 г., от 16.11.2020 г. до
10.05.2021 г. и от 30.12.2020 г. до 25.01.2022 г.
Чрез системата за електронен обмен на
социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със
структурирани електронни документи (СЕД) U001СВ №326548 от 02.02.2022 г. и СЕД U003
№328703 от 07.02.2022 г. е изискано предоставяне на информация за
горепосочените периоди. Във връзка с това с разпореждане №122-00-101-1 от
03.02.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл.
54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по
отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани
електронни документи (СЕД) U002
и U004
от компетентната институция на Чехия.
На 30.03.2022 г. с вх. №1019-12-225#1 в
ТП на НОИ - Пазарджик са получени СЕД-и U017 с №358869 и U004 с №358867, с които компетентната
институция на Чехия е удостоверила:
-периоди на заетост: от 18.11.2013 г. до
13.06.2014 г., от 22.10.2014 г. до 31.01.2016 г., от 01.02.2016 г. до
22.10.2018 г., от 13.11.2018 г. до 07.11.2020 г., от 16.11.2020 г. до
26.04.2021 г., от 10.05.2021 г. до 17.05.2021 г. и от 02.06.2021 г. до
15.03.2022 г.
- причина
за прекратяване на заетостта - „дисциплинарно уволнение";
- доходи
за периода от 02.06.2021 г. до 31.12.2021 г., в размер на 150043 чешки крони
брутен доход.
Съобразно това на основание чл. 55 от
Административнопроцесуалния кодекс с разпореждане №122-00-101-2 от 12.04.2022
г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане
на парично обезщетение за безработица. С разпореждане №122-00-101-3 от 15.04.2022
г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3
от Кодекса за социално осигуряване е отпуснато парично обезщетение за
безработица за периода от 16.03.2022 г. до 15.07.2022 г. (четири месеца) в
размер на 12.00 лв. дневно. При определяне на размера на паричното обезщетение
е взето предвид, че от компетентната институция на Чехия е потвърдено, че
прекратяването на последното трудово правоотношение е считано от 15.03.2022 г.
в структуриран електронен документ Ш17 №358869.
Във връзка с депозирана от г-н Х. жалба
с вх. №1012-12-147 от 04.05.2022 г. със структуриран електронен документ (СЕД)
Н001 №386504 на 25.05.2022 г. отново е изискано предоставяне на информация за
периодите на осигурена и неосигурена заетост и причината за прекратяване на
последното осигуряване.
На
26.05.2022 г. в ТП на НОИ - Пазарджик е получен СЕД Н002 №387006, с който
компетентната институция на Чехия отново е потвърдила:
-
причина за прекратяване на заетостта - „последната работа е прекратена по дисциплинарни
причини, след като г-н Х. е имал неизвинени отсъствия от 26.01.2022 г."
При така установеното, настоящият състав
на Административен съд - Пазарджик, прави следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО -
директора на ТП на НОИ Пазарджик, в писмена форма, със съдържание,
регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 117, ал. 3 от КСО.
Настоящият съдебен състав намира, че
оспореният административен акт съответства на закона. Разпореждането на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Пазарджик
е издадено на основание чл. 54ж, ал.1 от КСО и във връзка с 54а, ал.1 и
чл.54б, ал.3 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО,
право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени
или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12
месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са
придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България
или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен
стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия
по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга
държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Безспорно в случая са приложими
разпоредбите на Регламент (ЕО) №883/2004, като съгласно
чл.11, параграф 3, б. „в“ от този Регламент спрямо лице, получаващо обезщетения
за безработица в съответствие с член 65 съгласно законодателството на
държавата-членка по пребиваване, се прилага законодателството на тази
държава-членка. Това от своя страна означава, че приложимото право в конкретния
случай е правото на Република България, тъй като заявлението за отпускане на
парично обезщетение за безработица е подадено именно пред компетентните органи
за това на Република България.
Съгласно чл. 61, т. 1 от Регламент (ЕО)
№883/2004, компетентната институция (КИ) на държава-членка, чието
законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или
продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на
периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото с
необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени
съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени
съгласно прилаганото от нея законодателство.
Компетентната институция на
държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на
обезщетението да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение
или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или
професионален доход, получавани от заинтересованото лице при последната му
работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно
посоченото законодателство (чл. 62, т. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004).
Видно от доказателствата по делото,
които като цяло не се оспорват от страните, трудовото правоотношение на М.Х. с
последният работодател в Република Чехия – „LOXXESS Bor” ООД е прекратен
незабавно на основание §55, ал.1, б. „Б“ от Закон №262/Сб.з.2006, Кодекса на
труда за особено груби нарушения на задълженията, произтичащи от правните
разпоредби, отнасящи се до извършената от служителя работа. Това основание е
идентично по съдържание като основанието за прекратяване на трудово
правоотношение по чл.330, ал.1, т.6 от Кодекса на труда на Република България –
дисциплинарно уволнение.
С оглед на това и настоящият състав
намира, че правилно ръководителят по
изплащането на обезщетенията и помощите правилно е приел, че в конкретния
случай е налице хипотезата на чл.54б, ал.3 от КСО, тъй като е установено
основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.330 от Кодекса на
труда на Република България. Доколкото разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО
изрично предвижда, че в такъв случай се определя паричното обезщетение за
безработица в минималния размер за срок 4 месеца, то постановявайки такова
разпореждане, ръководителят по изплащането на обезщетенията и
помощите правилно е приложил материалния закон. Като е потвърдил разпореждането
по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО,
директорът на ТП на НОИ Пазарджик е издал законосъобразен административен акт,
който следва да бъде потвърден.
В хода на делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства от жалбоподателят, че трудовото му
правоотношение е прекратено на друго основание или че прекратяването на това
основание е прието за незаконосъобразно по установения за това ред в Република
Чехия. С оглед на това и няма как да бъде направен извод различен от
горепосочения.
С оглед изхода на делото, основателно се
явява искането за присъждане на разноски по делото от ответната страна.
Съгласно чл.24 от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. В
представения списък с разноски от ответната страна се претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед сложността на делото и неговата
продължителност, съдът счита, следва да се уважи претенцията и следва да се
присъдят разноски в минимален размер. Ето защо жалбоподателят Алекс Кисов,
следва да бъде осъдена да заплати на Директора на ТП на НОИ Пазарджик
сумата от 100 лева представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение. Същата следва да бъде осъдена да заплати и направените по
делото разноски в размер на 100 лева за изготвяне на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза.
На
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба подадена от М.А.Х., ЕГН **********,
чрез адв.Т. против Решение №
1012-12-147#1/31.05.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с
което е потвърдено Разпореждане № 122-00-101-3 от 15.04.2022 г. на ръководител
на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Пазарджик, с което е отпуснато
парично обезщетение за безработица за периода от 16.03.2022 г. до 15.07.2022 г.
в размер на 12.00 лева дневно
ОСЪЖДА М.А.Х., ЕГН ********** да заплати
на Директора на ТП
на НОИ Пазарджик сума в размер на 100 /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване - чл. 119 от КСО във
вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО.
СЪДИЯ : /п/