Решение по т. дело №233/2024 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 86
Дата: 20 март 2025 г. (в сила от 3 юни 2025 г.)
Съдия: Анна Тодорова Трифонова
Дело: 20245500900233
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 86
г*****, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело №
20245500900233 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК.
Ищецът посочва, че въз основа на Изпълнителен лист издаден на
06.02.2023г. от Софийски районен съд, 125 състав по гр. д. № 29617/2020 г. и
по г.д. № 53358/2020 г. и Изпълнителен лист издаден на 21.02.2023 г. от
Софийски съд, 125 състав по г.д. № 53358/2020 г. и по г.д. № 7868/2021 г. на
СГС ІІІ-В състав е образувано от „** като взискател изпълнително дело №
*****, при частен съдебен изпълнител ***, peг. №***.
За обезпечаване на вземанията по горецитираното изпълнително дело,
на основание молба на взискателя, чрез ЧСИ *** е наложен запор върху
дружествените дялове, притежавани от „**, ЕИК **, от капитала на „**, ЕИК
*****. Запорът е вписан в системата на Търговския регистър под
№20211118140522, в полза на „** по изп. дело № *****, обезпечавайки
вземане в размер на 278 078.02 /двеста седемдесет и осем хиляди седемдесет и
осем лева и две стотинки/, от които 8092.90 лв. главница, законна лихва 3 500
лв. за периода 14.10.2019 г. - 06.11.2023 г., главница 7 746.86 лв., законна лихва
2 771.55 лв. за период 09.07.20 г. - 06.11.2023 г., присъдени разноски 9 193.60
лв., 2 950.00 лв. разноски по изп. дело, такси и разноски в размер на 13 086.68
лв. съгласно ТТРЗЧСИ и присъединени публични вземания в размер на 230
736.37 лева с описание „**, част от капитала, на която съответства
запорирания дружествен дял с размер 60 лева от капитала в размер на 100
1
лева.
Ищецът твърди, че въз основа на издаденото му удостоверение от ЧСИ
*** е овластен да предяви настоящия иск за прекратяване на „** , ЕИК *****.
Намира, че са налице изискуемите предпоставки за прекратяване на
търговското дружество, а именно: висящо изпълнително дело за вземане на
ищеца срещу дружеството; изпълнението е насочено върху дела на
ограничено отговорен съдружник в дружеството за задължения на
съдружника към трето лице, взискател по образуваното изпълнително дело,
като е наложен запор върху дела на съдружника-длъжник, вписан в Агенцията
по вписвания; направено е изявление за прекратяване на дружеството, връчено
на същото от съдебния изпълнител; липса на плащане и погасяване
задължението по изпълнителното дело.
Твърди, че до момента не е налице извършено плащане от длъжника,
поради което смята, че при уважаване на иска му, в производството по
ликвидация на дружеството би могъл да удовлетвори част от вземането си.
Моли, да се постанови Решение, с което на основание чл. 517, ал. 3 от
ГПК да се прекрати „ **, ЕИК *****.
В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът възразява срещу така предявения иск, като счита същият за
недопустим, съответно за неоснователен. Излага следните аргументи:
І.Недопустимост на производството по чл. 517, ал. 3 ГПК.
Намира, че не са налице изискуемите предпоставки за прекратяване на
търговското дружество. Твърди, че „** не е получавало изявление на
взискателя за прекратяване на дружеството съгласно чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК.
Излага доводи, че абсолютна процесуална предпоставка за предявяване
на конститутивния иск по чл. 517, ал. 3 ГПК е наличието на изявление на
взискателя за прекратяване на участието на длъжника в търговско дружество.
Посочва, че това изявление на взискателя е адресатно, като същото
следва да бъде връчено на дружеството, подлежащо на прекратяване. Заявява,
че за удостоверяване на това обстоятелство съдебният изпълнител издава
удостоверение, в което се посочва кога и на кого (съответно в какво качество) е
връчено съобщението на дружеството. Отделно от това сочи, че съдебният
изпълнител следва да издаде постановление, с което да овласти взискателя да
2
предяви иск съгласно чл. 517, ал. 3 ГПК. Посочва, че двата документа са
отделни и отразяват различни обстоятелства по изпълнителното дело - в този
смисъл Н., Д.; И., Д. Изпълнително производство по ГПК и ЗОЗ. Текст,
съдебна практика и авторски коментар. Второ преработено и допълнено
издание. Сиела, 2017 г., с. 488.
Твърди, че посочените предпоставки в случая не са спазени. Посочва, че
няма данни по търговско дело № 233/2024 г. да е приложено удостоверение,
издадено от съдебния изпълнител, което да удостоверява кога и на кого е
връчено изявлението на взискателя за прекратяване на „**. Сочи, че
констатациите в т. 4 от Постановление с изх.№ 9144/06.11.2023 г. по ИД
636/2021 г. по описа на ЧСИ-*** не могат да обусловят удостоверяването на
обстоятелствата около връчването на изявлението по чл. 517, ал. 3. изр. 1 ГПК.
Отбелязва, че по делото не е приложено нито съобщение, което да
удостоверява извършеното връчване, нито друг сходен документ. Заявява, че
ако такова съобщение е действително приложено, от него щеше да е видно
кога на кое лице и в какво качество е връчено твърдяното изявление на
взискателя за прекратяване на „**. Доколкото данни за това не са налични по
делото, оспорва твърдяното връчване на подобно изявление от взискателя.
На следващо място, дори да се приеме, че удостоверяване на тези
обстоятелства е налице, счита, че твърдяното връчване е нередовно. Твърди,
че ответното дружество не е получавало никакво изявление от взискателя,
връчвано чрез ЧСИ ***. Оспорва пълномощното, дадено на лице с имена л.г.
С.ова, както се твърди в т.4 от Постановление с изх.№ 9144/06.11.2023 г.
Заявява, че дори по делото да се приеме, че е налице редовно връчване
на изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството, счита, че не са
спазени правилата за местна компетентност по отношение на твърдяното
връчване.
Посочва, че местната компетентност на ЧСИ *** обхваща района на
Софийски градски съд. Сочи, че според ищеца и съгласно обективираното в т.
4 от Постановление с изх.№ 9144/06.11.2023г. е извършено връчване на
ответника, който е със седалище в г*****.
Намира, че съдебният изпълнител в този случай е превишил
правомощията си съгласно своята местна компетентност. Заявява, че дори да
се установи, че действително е извършено връчване на изявлението на
3
взискателя - ищец, счита това действие за нередовно.
II. Предявеният иск за прекратяване на „** е неоснователен:
Посочва, че съгласно съдебната практика: „Крайната цел на иска по чл.
517, ал. 3 ГПК е да се постигне удовлетворение на кредитора чрез изпълнение
върху дружествения дял на съдружника, а не прекратяване на търговското
дружество – ответник - в този смисъл Решение № 149 от 22.02.2016 г. по т. д.
№ 1747/2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение. Заявява, че в
случай, че дружеството, подлежащо на прекратяване, няма средства, които да
заплати на съдружника-длъжник, безпредметно е прекратяването на това
дружество, „** няма средства, които да заплати на „**, представляващи
равностойността на дружествения дял на това лице. Посочва, че в този случай
длъжникът по изпълнителното производство не се явява кредитор на
дружеството, подлежащо на прекратяване. В този смисъл: Дружеството с
ограничена отговорност - ответник по иск с правно основание чл. 517, ал. 3
ГПК, не дължи на взискателя - ищец изплащане на равностойността на
дружествения дял на съдружника - длъжник, когато според баланса към края
на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, пасивът
превишава активите на дружеството. - Решение № 149 от 22.02.2016 г. по т. д.
№ 1747 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение.
Счита, че в настоящия случай е налице тъкмо това обстоятелство.
Намира, че пасивът на „** превишава актива му, поради което искът за
прекратяване на това дружество съгласно чл. 517, ал. 3 ГПК се явява
неоснователен.
Моли, след като съдът се увери в основателността на релевираните
твърдения и направените възражения, да се прекрати производството като
недопустимо поради липса на връчване на изявлението на взискателя-ищец за
прекратяване на дружеството „** съгласно изискванията на чл. 517, ал. 3, изр.
1 ГПК.
Моли, в случай, че не се прекрати образуваното дело като недопустимо,
да се отхвърли иска на ищеца на основание чл. 517, ал. 3 ГПК, тъй като „**
няма средства, които да изплати на длъжника „**.
Претендира сторените от ответника разноски в производството,
включително за адвокатско възнаграждение.
4
По делото е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в която
посочва, че доводите в отговора на исковата молба са неоснователни.
Твърди, че представеното постановление има характера на официален
удостоверителен документ и съобразно предвиденото в чл. 179 ГПК
съставлява доказателство за извършените от ЧСИ ***, peг. № 788 действия, за
извършените пред ЧСИ ***, peг. № 788 изявления и действия. Сочи, че те
изцяло покриват хипотезата на чл. 517, ал.3 ГПК - ищецът е кредитор па „** и
е снабден с изпълнителни листове, издадени по гр.д. № 29617/2020 г. на
Районен съд **, 125 състав и по г.д. № 7868/2021 г. па СГС III В състав. По
искане па ищеца е образувано изп. дело № 202117880400636 при ЧСИ ***. По
изпълнителното дело е наложен запор върху дружествения дял на „** в „** и
запорът е вписан в ТР. Твърди, че на 07.01.2022 г. е връчено изявление на
ищеца за прекратяване участието на длъжника в дружеството и от връчването
са изминали три месеца. Посочва, че взискателят „*** е овластен от ЧСИ ***
да предяви иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК. Заявява, че е безспорно,
че процесните суми се дължат, като същите не са погасени от длъжника.
Счита, че е неоснователен довода, че не са спазени правилата за местна
компетентност за извършено връчване на изявлението на взискателя на
ответника, видно от удостоверение изх. № 5639/09.07.2024 г. по изп. д.
№636/2021 г. на ЧСИ ***, установяващо, че връчването е станало чрез ЧСИ
***** peг. № 756 с район на действие Окръжен съд – Стара Загора на
основание възлагателно писмо.
Ответникът е депозирал по делото отговор на допълнителна искова
молба, с който възразява срещу твърденията на ищеца, като поддържа
подадения писмен отговор от 03.06.2024 г. Излага следните аргументи:
Твърди, че липсва удостоверителен документ относно извършеното
връчване на изявление по чл. 517, ал. 3 ГПК.
Сочи, че ищецът прилага удостоверение с изх.№ 5639/09.07.2024 г.,
издадено от ЧСИ *** след подаване на писмения отговор на искова молба по
настоящото дело. Посочва, че удостоверението инкорпорира твърдения
относно връчването на „изявление от 09.12.2021г.“ на ответника чрез
възлагателно писмо до ЧСИ-*****.
Счита, че представеното от ищеца удостоверение на първо място
противоречи на нормата на чл. 372, ал. 2 ГПК. Намира, че ищецът не може да
5
представя доказателства с допълнителната искова молба, които е могъл да
представи по-рано с подаването на исковата молба.
На следващо място посочва, че са налице противоречия в посочените в
това удостоверение обстоятелства и дати. От една страна на 17.12.2021 г. е
изпратено възлагателно писмо до ЧСИ-*****. От друга страна на 04.01.2023 г.
се твърди, че е върнато цитираното изявление като връчено.
Заявява, че връчването пък се твърди, че е станало на 07.01.2022г. Счита,
че това тотално различие в удостоверените дати не кореспондира и на
представеното от ищеца с исковата молба постановление.
Накрая сочи, че в представеното удостоверение се посочва, че се връчва
„изявление от 09.12.2021 г.“. Счита, че не е ясно нито какво е това изявление,
нито какво съдържа. Отбелязва, че посоченото изявление може да се отнася до
разнопосочни факти. Счита, че ищецът трябва да докаже уведомяването на
ответника относно конкретни обстоятелства, което същият не е сторил.
С оглед на всичко това, оспорва представеното от ищеца удостоверение с
изх. № 5639/09.07.2024 г. Поддържа, че ищецът не представя нито съобщение,
което да удостоверява извършеното връчване, нито друг сходен документ.
Доколкото данни за това не са налични по делото, оспорва твърдяното
връчване на подобно изявление от взискателя, като счита, че настоящото дело
следва да се прекрати като недопустимо на това основание.
Заявява, че оспорва подадената допълнителна искова молба, като
поддържа подадения писмен отговор с вх.№ 7307/03.06.2024 г.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се
установява, че по молба на ищеца „** град **, въз основа на Изпълнителен
лист, издаден на 06.02.2023г. от Районен съд ** на основание Заповед за изп.
по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 29617 от 2020г. на Районен съд ** 125 с-в/отд. и
гр.д. № 53358 от 2020г. на Районен съд ** 125 с-в/отд. и Изпълнителен лист
издаден на 21.02.2023г. от Районен съд ** на основание Съдебно решение по
гр.д. № 53358 от 2020г. на Районен съд ** 125 с-в/отд. и гр.д. № 7868 от 2021 г.
на Софийски градски съд III - В с-в/отд. е образувано изпълнително дело №
6
***** по описа на ЧСИ *** срещу длъжника „** град **, ЕИК ** за сумите:
278 078,02 лв. /двеста седемдесет и осем хиляди седемдесет и осем лева и две
стотинки/, от които Главница в размер на 8 092,90 лв. с/със Законна лихва в
размер на 3 500,06 лв. за периода 14.10.2019г. - 06.11.2023г., Главница в размер
на 7 746,86 лв. с/със Законна лихва в размер на 2 771,55 лв. за периода
09.07.2020г. - 06.11.2023г., 9 193,60 лв. присъдени разноски, 2 950,00 лв.
разноски по изпълнителното дело, както и такси и разноски в размер на 13
086,68 лв., съгласно тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, а така също и
присъединени публични вземания в размер на 230 736,37лв.
Видно от постановление № 9144/06.11.2023г. по изп. дело № ***** на
ЧСИ ***, рег. № ***, с район на действие СГС, на дата 12.11.2021 г. е наложен
запор върху всички дружествени дялове, собственост на длъжника „** от
капитала на „** г*****. Вписването на наложения запор в ТРРЮЛНЦ е
осъществено под № 20211118140522 на 18.11.2021г.
До длъжника „**, по пощата е изпратена покана за доброволно
изпълнение изх. № 9757/07.12.2021 г., връчена му на 13.12.2021 г. чрез
служител в дружеството - Цветелина Тодорова, видно от известие за
доставяне ИД PS 1000 045GL4 W.
На 13.12.2021г. при ЧСИ *** по изп. д. № 636/2021г. е депозирана молба
вх. № 6332, с която взискателят „** е поискал да се връчи изявление по чл.
517, ал. 3 ГПК до „** за прекратяване на участието на съдружника „**
/длъжник по изпълнителното дело/ в „**.
С възлагателно писмо изх. № 10098/16.12.2021 г., на основание чл. 18,
ал. 6 вр. с ал. 5 от ЗЧСИ, ЧСИ *** възложил за връчване на ЧСИ *****, рег.
№ 765, с район на действие ОС Стара Загора изявлението на „** по чл. 517, ал.
3 ГПК до третото задължено лице „** със седалище и адрес на управление
г*****, ж. к. ***** по изп. дело № *****.
Видно от разписката към изявлението, на 07.01.2022 г. призовкар от
кантората на ЧСИ ***** посетил адреса на управление на „**. Открил е лице
на име л.г. С.ова, която е представила пълномощно и е получила книжата.
Видно от приложената към преписката снимка на пълномощното, същото е
нечетливо, поради което на 12.01.2022 год. призовкарят отново посетил
адреса. При повторното посещение на адреса не открил управителя или негов
пълномощник, както и работници и служители на дружеството, поради което
залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на входната врата на ап. 88, като е
пуснал екземпляр от уведомлението в пощенска кутия на ап. 88. Отбелязал е,
че на адреса няма отличителни знаци и/или табели, нито служители на
посоченото дружество.
В предвидения по чл. 47, ал. 2 от ГПК срок, в кантората на ЧСИ Г. и. с
peг. № 765 в КЧСИ, адресатът или негов пълномощник не се е явил да получи
книжата, подлежащи на връчване, като тези обстоятелства са отразени в
протокол от 03.01.2023г.
7
На 06.11.2023 г. по изп. дело № ***** е постъпило искане вх. № 6216 на
основание чл. 517, ал. 3 от ГПК от взискателя „** за овластяване да предяви
иск пред ОС Стара Загора за прекратяване на „**, ЕИК *****.
С постановление изходящ № 9144/06.11.2023г. по изп. дело № *****,
ЧСИ *** удостоверява, че към датата на съставянето му вземанията на
взискателя „** по делото не са удовлетворени, поради което на основание чл.
517, ал. 3 от ГПК е овластил „** да предяви иск за прекратяване на „**.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 517, ал. 3 от ГПК, когато изпълнението е
насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният
изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване
участието на длъжника в дружеството. След изтичане на три месеца съдебният
изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по
седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска,
ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се
част на съдружника длъжник от имуществото, определена съгласно чл. 125,
ал. 3 от ТЗ, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че
искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се
вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва
ликвидация.
В настоящия случай от представените по делото доказателства се
установява, че ищецът има вземане по силата на изпълнителен лист от
06.02.2023г., издаден от Районен съд ** на основание Заповед за изп. по чл.
410 от ГПК по гр.д. № 29617/2020г. на Районен съд ** 125 с-в/отд. и гр.д. №
53358/2020г. на Районен съд ** 125 с-в/отд. и изпълнителен лист от
21.02.2023г., издаден от Районен съд ** на основание решение по гр.д. №
53358 /2020г. на Районен съд ** 125 с-в/отд. и гр.д. № 7868/2021 г. на
Софийски градски съд III - В с-в/отд., срещу длъжника „**, което не е
удовлетворено, както и, че във връзка с провежданото принудително
изпълнение на това вземане е наложен запор върху дяловете на длъжника от
капитала на ответното дружество „**, който е вписан в Търговския регистър
при Агенцията по вписванията – вписване № 20211118140522.
Установено е, че по реда на чл. 18, ал. 6 вр. с ал. 5 от ЗЧСИ, ЧСИ *** е
възложил на ЧСИ ***** да връчи изявлението на взискателя за прекратяване
на дружеството „**. Същото е връчено на третото задължено лице „** при
условията на чл. 50, ал. 4 от ГПК – чрез залепяне на уведомление по чл. 47, ал.
1 ГПК. Съгласно посочената разпоредба второ уведомление не се лепи. Към
документите, върнати от ЧСИ *****, е приложено уведомление, в което е
отразено залепянето му на 12.01.2022 г. на входната врата на ап. 88, находящ
се в г*****, ж. к. „Трите чучура“, бл. 74, ет. 12, както и че екземпляр от
уведомлението е пуснато в пощенската кутия на ап. 88. Удостоверено е, че на
адреса няма отличителни знаци и/или табели, нито служители на посоченото
дружество.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че изявлението по чл. 517, ал. 3
8
ГПК от „** до третото задължено лице „** по изп. дело № ***** е редовно
връчено на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК, поради което възраженията на
ответника в тази връзка са неоснователни. Изтекъл е тримесечния срок от това
действие за овластяване на взискателя да предяви иска за прекратяване на
дружеството. Ответното дружество не е представило доказателства, че
вземането на ищеца е погасено или че му е изплатена полагащата се на
длъжника част от имуществото на дружеството.
С оглед направеното по делото възражение, за неоснователност на иска,
тъй като пасивът на „** превишава активите му, като не е налице дял на
съдружника, поради нулев или отрицателен резултат на т.нар „чист актив“ към
края на месеца на прекратяване на членството, с доклада по делото, съдът е
указал, че доказването на това обстоятелство е в доказателствената тежест на
ответника, тъй като възражението е правоизключващо. До приключване на
устните състезания ответникът не е ангажирал доказателства, нито е направил
искания за събиране на такива във връзка с това обстоятелство, поради което
възражението следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на
чл. 517, ал. 3 от ГПК за прекратяване на ответното дружество„** и
предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
В разпоредбата на чл.156 от ТЗ се уреждат последиците от вече
настъпило прекратяване на дружеството – открива се производство по
ликвидация, което е охранително. Компетентният орган да извърши тези
действия е длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по
вписванията, поради което препис от решението, след влизането му в сила,
следва да се изпрати за обявяване в Търговския регистър и РЮЛНЦ при
Агенцията по вписванията към МП.
С оглед изхода на спора в настоящата съдебна инстанция на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в
производството разноски в размер на 900 лв., включващи 100 лв. – държавна
такса и 800 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА „**, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
г*****, ж.к. *****.
ОСЪЖДА „**, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление г*****,
ж.к. ***** ДА ЗАПЛАТИ НА „**, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. **, ** направените по делото разноски в размер на 900 лева
/деветстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
9
ПРЕПИС от решението след влизането му в сила да се изпрати на
Търговския регистър и РЮЛНЦ при Агенцията по вписванията към МП за
вписване по партидата на дружеството.

Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
10